За необходимостта от изграждане на братски общности

Приятели, с радост споделям с вас един интересен материал, писан от сестра Й., с която лятото можахме да обменим мисли по въпроса за изграждането на братски общности. Моята визия съм представил в публикацията Една идея, чието време е дошло.

По молба на авторката, няма да посочвам нейното име.

Приятно четене! 🙂

Поздрав до всеки, който се интересува и има вътрешен подтик да търси и да учи Духовната наука. Поздрав до всички приятели, братя и сестри. По-долу ще изложа виждането, което имам за организиране и развитие на общност от хора – души, които искат да живеят осъзнато.

Нямам претенции да съм права и изчерпателна, нито това, което ще изкажа, е непременно вярно за другите, които се вълнуват от тази тема. Нямам мисъл да уча никого за нищо и да обяснявам очевидни неща. [Аз съм] Една душа, която живее с вас в света, и това, което става около нас и в мен, е свързано и ме вълнува. Както си имам отделен живот, така той – Животът, е един. Ние сме свързани в едно цяло. Просто споделям.

Нещо, с което всеки е добре да е наясно, е, че ние работим и живеем заедно с Духовен свят, има връзка, свързани сме. Дали сте съгласни с това или не, дали вярвате в Бог и Христос или не, това е без значение. Това, че някой не вярва в нещо, не го прави нереално или мъртво или несъществуващо. Това е така, защото Бог не зависи от нас, а ние зависим от Бог. Ние сме следствие, а не причина. Това са факти, реалност, която е по-реална от тази, в която сме потопени. Има Една Разумност, която ни движи, и чрез нея се проявява Животът. А от това дали някой вярва или не вярва в нея, тази Велика Разумна сила няма да спре да съществува.

Във времето, в което живеем, се засилва усещането, че промените, които се развиват толкова бързо, не са за благото, за доброто на човека. Като цяло се обособи думата „матрица“, която характеризира времето, настоящето. Много са важни думите и кой как ги възприема, кой какво влага в съдържанието им. Имайки това предвид, ще се постарая да бъда максимално точна, но ако все пак възникнат въпроси за доизясняване, ще се радвам да дам допълнения, пояснения и пр. Темата е сложна и нееднозначна, защото колкото хората, толкова и мненията. Евентуално ще я изчерпим някога в далечното бъдеще, когато я приложим правилно според Божествените закони.

Какво ще рече общност? Група хора, които живеят заедно.

Моят коментар: Това е едно от местата в текста, където гледната ни точка с авторката се различава. Не твърдя, че едната или другата е правилна, а просто че описваме различни ситуации и съответно различни решения.

Според мен общността представлява група от хора със сходни възгледи, ценности, идеали и цели. Общност може да има и между хора, които никога не са се срещали лично, но гледат в една посока, работят в една посока, и се стремят в една посока. И обратното – ако имаме най-разнородни хора, събрани да живеят на едно място, това ни най-малко не ги превръща в общност, а по-скоро в съжители, при които „общото“ се изчепва с физическа, но не и духовна близост. А без последната, и без Любовта между братя и сестри, трудно би се родило нещо добро сред тях.

В този ред на мисли не считам, че е редно една общност да се сформира от хора с диаметрално противоположни възгледи по основни и ежедневни въпроси. Много по-разумно би било братята и сестрите да се организират на малки групички, в които да цари мир, хармония и разбирателство, отколкото да се съберат хиляда човека, но всеки да трябва да се съобразява какво има право да говори, за да не бъде определен като луд или фанатик, защото си е позволил да изкаже мнение, с което другите не са съгласни. Това важи с особена сила за духовните въпроси, за отказът от насилие (вкл. месоядство), от употреба на вещества упойващи вещества и напитки, които директно препятстват духовното развитие и прекъсват (поне временно) връзката с Висшите Светове.

Тези хора могат да са събрани съзнателно или несъзнателно. В нашия случай ще е добре да е съзнателно, с ясната представа, че ще учим и работим усърдно в Духовната наука. Съответно ще има нюанси, но те ще бъдат естествени, поради броя от учениците, жителите, които ще предават своите индивидуални възгледи и разцветки. Човеци –души, самоорганизирани, свободни, по своя воля, които създават живи центрове, които съзнателно, осъзнато искат да изучават и прилагат Духовната наука.

Защо ще изграждаме общност? Много хора искат да избягат от матрицата която все по-силно пресова душите. Ще разочаровам много хора, но това няма да проработи. Всеки, който не промени първо себе си, няма как да започне да строи и да построи нещо различно от това, което е правил и досега. Досега хората сме стигнали до положение, създали сме общество, от което самите ние искаме да избягаме, но от самия себе си не може да избягаш. Грехът е вътре в нас, а не вън от нас. Всеки човек живее в реалност, каквато той сам си е създал – това, което е в нас, е и вън от нас.

Виждам новите общности като оазис за духа човешки, в който ще може да се учи, прилага и да се развива според Духовната наука, която са ни завещали Беинса Дуно и Р. Щайнер. Общества, организирани около живи центрове. Съзнателно организирани хора, които сами искат да работят върху себе си и да работят за другите. Човек може да помогне на друг само тогава, когато е помогнал първо на себе си.

Много е просто, ние трябва да учим и да прилагаме.

Когато се роди детето, то е в контакт само с най-близките. То не е готово, не е укрепнало да има контакт с всеки. Така и общностите е добре да са на ново чисто място, физическо и енергийно, да са затворени общества (поне на първо време) за тесен кръг хора, които ще имат отношение към Бялото Братство в Духовния свят. От общността навън е добре да се излиза, да се работи с другите хора, които не са в общността, да се помага на хората, да се дава пример. Но общността е добре да се сформира и работи затворена, за да не се вмъкнат елементи, които могат да я разрушат, преди да е укрепнала. Общностите да се превърнат в училища, библиотеки и пазителки на Божието слово, което ни е дадено на земята.

Беинса Дуно Учителя ни е оставил всичко, с което можем да започнем и да развием една общност. Само трябва да прилагаме правилно, без изопачения и извращения. Ако не прилагаме правилно, каквото и да ни се даде, няма да направим нищо.

В разговори, които съм провела за тази идея, голяма част от хората виждат заплаха за тяхната индивидуалност. Всичко им звучи като лозунг от миналия комунизъм. Няма как да искам да сме еднакви, тогава няма да сме хора, точно в разнообразието е красотата. Но това разнообразие трябва да се движи с желание и собствена инициатива, извираща от същността му, осъзнато около един общ Център. Този Център се явява моралният гарант и двигател за успех на общността.

В този момент на нашето собствено развитие и развитието на човечеството като цяло, според мен е добре да можем да си зададем правилните въпроси и още по-отговорно, искрено и честно пред себе си, всеки от нас да може да си отговори на тях. Доколко човек може да бъде откровен и честен към себе си, зависи и от неговите разбирания и възприятия за външния свят.

Принципите, върху които ще стъпи общността, са двата велики закона:

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила.“

„Да възлюбиш ближния си както себе си.“

За мен приоритет е изучаването и прилагането на Учението, изнесено от Беинса Дуно, и това на Рудолф Щайнер. Тези две учения са достатъчни за основаване на общността.

Хората, които ще започнат да работят и организират общности, ще са в контакт с Духовния свят. Всеки един от тях иска да служи на Бога според принципите и законите на Бялото Всемирно Братство. Те знаят Първите два закона и тяхната сила и важност. Да се изпразва, освобождава сърцето и ума от всякакви лоши мисли, чувства, желания. Да се освобождава от всичко ненужно на съвременната цивилизация. Това ще помогне [хората] да се учат свободно, необременени от предразсъдъци и празни мисловни форми и чувства, които само могат да спъват процеса на обучение. Взаимоотношенията са братски.

Намирам за важно да се обърне внимание на човека, като единица. Човекът ще е най-важната съставна единица, клетката на общността. Не трябва да се допуска, замислени и загрижени в материалните ангажименти, да пропуснем как се развива всеки от нас. Общността ще бъде такава, каквато са нейните членове – каквото носят в себе си нейните единици. Ако хората, сформирали общността, изучават проформа – повърхностно и не прилагат разумно Духовната наука, ще имат и съответните резултати. Хубаво е всеки един да бъде максимално отдаден на Духовната наука, да я изучава всеотдайно, в чистота, безкористно и да оживява принципите в себе си.

Само и единствено чистотата, безкористното изучаване и прилагане на принципите от Духовната наука ще ни поставят на правия път на Любовта, който води към Христа. Днес ние искаме да поставим основи на общества, които да живеят според принципите на Новата култура. Няма да се получи с днешния начин на мислене и с днешните знания. Поради тази причина, еврейският народ е живял 40 години в пустинята, за да забрави стария живот. Не може шише със застoяла вода да се напълни с прясна, преди да си изпразнил, изхвърлил застoялата вода. Също няма как дете от яслите да напише учебната програма за 12 клас. Не можем и не сме в състояние да създадем и приложим това, което ще знаем едва след много упорита работа. Това го казвам, за да се има в предвид.

Най-вероятно ще има спъвания, падания и грешки, но най-важното ще бъде способността да можеш да станеш, да продължиш с любов и да се изчистиш. Поради тази причина е добре да се придържаме максимално към Духовната наука. Беинса Дуно е изнесъл учение, с което е дал много напътствия, примери и обяснения, какво е човекът, неговите силни и слаби страни. Говори за взаимоотношенията, какво е братство, как трябва да живеят братята, как трябва да развиваме добродетелите си и да постъпваме с тъмните духове. Най-подробно обяснява как да живеем, за да се издигнем към Духовния свят и пр. Беинса Дуно ни е дал методите и формите на обучение, чрез които да прекрачим от Старата култура в Новата култура. Мисля, че не можем да направим нещо по-добро освен да прилагаме максимално чисто и отговорно Словото.

„Да виждаш доброто в хората и него да извикваш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.“

Все още различията ни разделят, вместо да ни обединяват. Мнението ми е, че това ще бъде причина да има хора, които да не могат да се приобщят към нито една общност. Те ще останат сами на физически план. От моя гледна точка това не е проблем, само ще трябва да поработят още малко, докато си намерят хората, които са за тях.

Всяка група хора, които са се събрали по тяхно усмотрение, да си определят – общността да бъде малка или не. Броят на хората да се определя от самите тях. Също – жителите на общността да се избират сами, да могат сами да решават кой, как и с кого, до кого да съжителстват.

Общността да има пълната свобода и право да се самоорганизира. Да могат сами да поставят приоритети в посока на работа и развитие. Ще си изясняват сами подробностите и детайлите, да могат да се доработва или заменя с течение на времето и развитието на живеещите в общността.

Желателно е да оставим всяка група хора да се самоорганизира и да си създаде общност – да я оформи по собствените си виждания и разбирания, както на тях им идва от вътре.

Да предположим, че напишем закон, установим ред и правила за общностите – толкова добре и умно да го съставим, че да няма равен, да надминава всичко досега, най-доброто на света. Какво ще постигнем? Сега също имаме всичко това, но никой не го спазва, а се търсят заобиколни вратички. Най-добре е да оставим всеки да прилага Духовните принципи и закони както може и ги разбира. Така ще покаже на какво ниво, в кой „ клас“ е. За мен си остава най-важно, как се спазват неписаните закони – Божествените.

Според мен е добре да има възможност хората да живеят определен период заедно преди окончателно да вземат решение, че ще съжителстват. По този начин отново ще се даде възможност човек да се самоопредели. Когато мнозинството иска и избира нещо, може да се получи така, че мнозинството да ощети малцинството. И също, когато се избира в полза на малцинството – то ще ощети мнозинството. Това е, защото не всяко нещо, което е добро за един, е добро и за друг.

Когато някой все още използва в общуването шаблони, мъртви думи, празни от съдържание, най-лесно могат да се получат недоразумения. В случаите, когато не могат сами да се изяснят и се стигне да се иска помощ от други хора, в тези случаи е необходимо примирителите да са много внимателни. Допитване до всички, до разумния свят, чрез учението и чрез връзките, които имаме с Духовния свят. Добре е всеки от нас да обръща внимание на процесите, които ще протичат в нас и около нас – постоянна будност, изострено внимание. Създаването на общности, събиране на хора на едно място, които да учат и работят, следвайки Христа и Беинса Дуно, това няма да остане незабелязано от тъмните братя. Те със сигурност ще ни подложат на изпитания, както вътрешни, така и външни, само и само да ни спънат или още по-лошо – да се спъваме сами.

Тези от вас, които се питат, какво ще стане, ако ме излъжат, ако ме окрадат, ако се скарат с мен, скандали, пиянства, измени както в общуването, така и в интимен план, насилие физическо и психическо – всичко това засяга хората, които живеят по този начин и имат връзка с такъв живот. Онези, които са свързани с Духовния свят, те знаят, че всяко зло е за добро. Също така енергията не се губи, нищо не се губи, зависи от състоянието ти и съответно това привличаш. Така че, когато се променят мисленето и желанията, тогава се променят и възприятията на човека за средата, в която живее.

Ще заживеем в общности като един организъм, когато се научим да мислим и действаме (примерно) както клетките в организма ни – за цялото, за общото. И когато се научим, че всяко живо същество е Божие творение, дори и животните, те просто са наши братя, буквално. Все едно да заколиш брат си или сестра си и да ги изядеш. След такова насилие как очакват хората да живеят добре? Когато се научим да мислим, че не можем да използваме насилие спрямо никого, тогава тези въпроси, които те вълнуват в момента, няма да имат никакво значение и ще отпаднат.

Докато трае еволюцията, винаги ще има хора, които ще трябва да се учат по трудния начин – чрез насилие. Но въпросът е, къде и какво ще прави всеки един за себе си, а така –за общото. Примерно, откъде ще минеш, когато пътуваш от Варна до София – през Истанбул, през Пловдив, през Г. Оряховица, или ще си измислиш нещо още по-трудно. Царският път, правият път е на Природата, Божественият.

А как ще се наказваме, като се извърши престъпление? В учението няма наказване и порицаване, както днес ги разбираме. Дори морализирането не е за предпочитане. На човек се препоръчва какво да прави, обяснява се и му се помага какво да прави, за да избегне или замени невъзпитаните мисли, желания, постъпки и т.н. Учи се как може да преобразува болката и тъгата в радост, и как да се справи с поривите на разрушение и саморазрушение, които го обземат. Не се получава от първия път и не е лесно, но кой ни е обещал, че ще бъде лесно? В процеса на учене не е лесно.

Хубаво ще бъде, когато всеки сам отвътре, от неговата същност, като извор да изтича доброто и Любовта, а не да мисли как да съди и да наказва. Това би трябвало да не го занимава. Има кой да се занимава с това – кармата.

Когато човек изпита подтик да направи добро и го направи, но не се е изчистил от стария начин на мислене, той очаква нещо в замяна. Да получи нещо. И когато не получи нищо, егото в него проговаря – той се чувства разочарован, прецакан. Това е най-обикновен пример, но като цяло хората почти винаги очакват нещо от другите. Те са с нагласата да вземат, постоянно и много. По този начин те се спъват сами, защото процесът е добре да бъде двустранен, да можеш да вземаш и да даваш.

Човешките души, които не се възползват да учат, да напредват и да прилагат Христовото учение, ще се саморазрушат от бездействие, т.е. остават като разграден двор за всеки, който мине да прави каквото си иска в него. И когато се случи злонамерен пътник, той няма да пожали нищо от това, което е било създадено в стопанството. По този начин човек оставя отворена врата за тъмната ложа в себе си. Това са същества, които се хранят с жизнената сила, жизнените сокове на душата.

Учението е необходимо, за да се облагородяваме, да се самовъзпитаваме. Ние сме привикнали, че човек е такъв, какъвто е със своите слабости и качества. На качествата се радваме и ги изтъкваме, а със слабостите се примиряваме. Понеже не познаваме друг живот, дори не правим опити да променим нещо в себе си. Пред нас има няколко възможности да използваме разумно живота си, който ни е дар от Духовния свят, от Бог. Да се отдадем само на животинското в нас, на съвременният материализъм, или да започнем да изучаваме и прилагаме Духовната наука.

Предполагам, много от вас са се чувствали раздвоени, като че ли са две същества. Това се дължи на низшата и висшата природа, които са в нас. Ако се отдадем на удоволствията на телесното и подчиним висшето на нисшето, ще се свържем с низшите светове, които ще ни употребят за техни цели. Отдавайки се на низшите сфери, те черпят от енергията ни, която имаме не само когато консумираме храна, а и енергията, която добиваме чрез въздуха, от слънцето и от Духовния свят, праната. По този начин ние нарушаваме принципите и законите на Природата и Бог. Ние сами парализираме душата си. Следват болести, и смърт. Но физическата смърт, както се разбира от днешното съвременно общество, не е най-страшната. Тя е Природен процес, който се извършва всяка есен от растенията и напролет те пак се раждат. За човек е по-страшно, ако допусне втората смърт. Това ще рече, когато човек се е отдалечил от Духовния свят, отдал се е на низшите сфери, изпада от днешната еволюция и остава затворен за следваща еволюция.

Изпитваш болка и тежест. Чувстваш и мислиш тялото си за затвор. Мислиш живота си тук и сега за ненужен, безсмислен, загубен. Всичко около теб е криво и черно – хората, предметите и Природата, – отчаян си и не виждаш път напред. Това се дължи на факта, че си се оставил да те оберат. Позволил си на тъмни същества да се хранят, да черпят твоята Жизнена енергия.

Когато се изучаваш чрез Духовната наука и я прилагаш, ти се свързваш със Силите на Живота, с Небесните братя, които ни помагат в нашето правилно развитие и ни свързват с Христос. Започва човек да вижда, разбира света по друг начин и с други очи. Гледа на всичко, което му се случва, като на добро. Проблемите, които бяха довчера – тежест, бреме за разрешаване, – днес или не съществуват, или вече не са чак толкова сериозни и страшни.

Днес все още не е отминало „време разделно“, все още сме изправени пред избора да се оставим на течението или да разберем защо сме тук на земята, защо живеем. Крайно време е да разберем, че трябва да учим. Само в този случай си даваме възможност да живеем или си отнемаме тази възможност за Живот. Всичко е следствие от нашите действия и ни е дадено всичко, тук и сега, за да променим себе си – да се свържем с небесните братя.

Всеки от нас трябва да осъзнае, че само той и единствено той държи юлара на своя собствен Живот. Живот в обикновения земен смисъл и Живот във Вечния Божествен.

Много е лесно и просто – ние сме на Земята, за да се учим. Ние сме на училище – всяка секунда. Всяко наше действие има равно по сила противодействие и носи след себе си следствие. От всяка наша дума или постъпка, мисъл, чувство, желание ние имаме и последствие. Това ще рече, че в момента, в който ние не спазваме двата велики закона – обичай Господа Бога твоего с всичката си душа, сърце, ум и воля; обичай ближния си както себе си – ние сами се поставяме в по-ниско положение. Отказвайки да спазваме законите, ние се отдаваме на низшето в нас, а оттам се свързваме с нисшите сфери. Това, което е актуално и предстои, е човек сам да определи своето бъдеще и Живот. Те ще бъдат такива, каквито си ги направим.

„Какъвто ти е умът, такъв ще ти е домът.“

Животът е двуполюсен, все едно е воденичен камък. Никой няма да остане по средата, камъните ще го смажат. Дали сам осъзнато ще избереш едната или другата страна, или поради бездействие ще те грабнат тъмните сили, бавно във времето, така или иначе човечеството ще се раздели на две, добри и лоши. Всяко добро желание всяка и добра мисъл са на Христос и учениците Му. Чрез постъпките и волята си ние им ставаме съработници. Така е и при тъмните. Чрез постъпките освобождаваме място в нас за тези братя, които са ни подтикнали към дадено действие. Щом имаш добри мисли, чувства и постъпки, Христос е в сърцето ти, учениците Му – в ума ти, и си свързан с енергията, която протича в Живота.

За всичко това трябва време. Няма как днес да си легнеш материалист, а утре да се събудиш одухотворен. За всичко трябва време и прилагане, но още днес аз зная, че Божествената Любов и Мъдрост се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички – по същия начин, както се възприема Слънчевата светлина и топлина. За всяко нещо са необходими условия, за да се случи, да се прояви и да се задържи. Всеки, който не работи съзнателно със сърцето си, с ума си и с волята си, се свързва с нисшите сили и не може да се прояви Божественото, което е заложено в него.

Живата и развиваща се общност е тази, в която се учи постоянно. Правят се осъзнати наблюдения и анализи с цел избягване и допускане на грешки – както в общуването между братята и сестрите, така и между другите общности. Установените и измислени от нас правила да подлежат на преразглеждане от гледна точка на израстването на хората и общността и съответно тяхната необходимост. Примерно, след няколко години на работа ние ще сме се приближили до Духовния свят и ще сме се отдалечили от материалния – след промените в нас ще настъпят промени и в общността. Ще има неща, към които да сме загубили интерес, а ще се появят нови, към които ще имаме засилен интерес. Поради тази причина, да говорим за закони, да установяваме правила, според мен, е излишно и безпредметно. Всеки с постъпването в една такава общност ще се гледа как изучава и прилага Божествените принципи и закони. Това е напълно достатъчно условие. Просто общностите са насочени към Духа и Душата – Духовния живот; на каква основа е изградена връзката с Духовния свят; как се развива и поддържа във времето; какви плодове дава.

Добре ще бъде да се обясни добре заблудата на тези, които си мислят, че със стария начин на живот и на мислене могат да променят днешния ред или да се спасят от „матрицата“, която стяга все повече примката около вратовете на хората. Докато хората не се изменят, няма как да построим нещо различно. Раждаме и отглеждаме поколение след поколение по един и същ начин и съответно те правят това, в което сме ги научили да вярват – това, което сме ги научили да виждат и да мислят. Най-важното е да положим максимално усилие да се променим, за да можем да създадем среда, максимално близка до Новото, което иде в света. Необходими са условия и среда, където ще се прояви, отгледа и възпита в нас Христовото бъдеще, и съответно да можем адекватно да се грижим и възпитаваме децата на новото време – децата, които така или иначе ще се раждат и Бог ще ни ги поверява да се грижим за тях.

Първо трябва да създадем един морален живот. Сърцето ще трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Това е факт.

– в сърцето е Бог, Христос

– в ума са учениците

Да се създадат условия в сърцето – чисто, здраво, неопетнено от низши животински страсти, болести и пороци – за да влезе и остане там Христа. Умът също да е чист и здрав, за да може да възприема желанията на сърцето – на Христа – и да ги произвежда като мисъл.

Пример: много добра жена чрез добрината си издига и мъжа си; много зла жена чрез злото си повлича и мъжа си надолу.

Ако имате един много даровит ум, но сърцето не му подхожда, то ще свали ума на едно ниско ниво.

Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени – не позволявайте на никого да отвръща сърцето ви от Бог и Христа.