Учителя: Всяка душа в света има своя мисия

Откъс от беседата „Живият хляб“, държана от Учителя на днешния ден преди 89 години:

Казвате: „Може ли да не грешим?“ Ако тръгнеш по един път, дето няма нито една кръчма, но има хубави чешми, ще направиш ли някакво престъпление? Никакво престъпление няма да направиш. Но ако тръгнеш в един път, дето на всяка крачка ще минеш през кръчма, ти ще направиш хиляди грехове. Сега ние сме турили съблазни навсякъде и себе си да съблазняваме. След като си похапнем, казваме: „Защо животът е такъв, защо Господ го е направил тъй?“ Ние сами сме направили нещата. Цялото човечество, и най-добрите хора, които добре разсъждават, те, за да угодят на окръжаващите, и те по някой път поддържат „истината“ както тях.

Та казвам сега: най-важното е знанието. Най-първо, ще съчетаеш да имаш всичките условия да живееш, да имаш всичките условия да подобриш живота си. Ние се стремим, най-първо, към външните резултати, защото в природата съществува един закон. Ти ще започнеш с най-малките величини. Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко. Този закон трябва да спазвате навсякъде. И в знанието – пак същия закон. Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи… Запример ти не си имал опитността: Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел. Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен…

У вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя трудност, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята… Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира…

Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“, са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът. Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пъне се да вдигне багажа. Казват: „Видиш ли, не може да си вдигне багажа.“ И те пак разискват. Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина. Питам, кой е разбрал новото? Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.

В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пъне. Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош. Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея…

Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува. Аз не искам вие само да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се преобръща. Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла. Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът…

Във Варна един ми разправяше, казва: „Слушах – хамалите се разговарят“, казва главатарят на хамалите: „Или хубаво носи, или ако не носиш хубаво, ще те направя чобанин.“ Той счита хамалъка по-горе от чобанлъка – овчарството. Овчарството седи по-горе. В овчарството има чист въздух, има природа, а онзи хамалин носи на гърба си, той мисли, че върши някаква грандиозна работа. Сега аз искам да остане един образ: правилно мислене. Хамалъка ние трябва да оставим, да предпочетем овчарството.

„Хлябът, който слиза от небето.“ (Йоан 6:33) – Под думата „Небе“ разбираме онова великото, разумното в света. Туй разумното, както Маркони сега ходи със своята яхта на 10–12 хиляди километра с онова знание, което има, той запалва свещите навсякъде. Онези старовременните светии, на които ние се смеехме, те имаха това знание. По някой път в областта, в която е живял някой светия, в тази местност никога не е валял град и дъждът е идвал навреме. Царевицата е зреела навреме, гроздето, всичко е ставало навреме. Там, дето не е имало светия, хората винаги са гладували…

На едно младо момиче казва майка му: „Няма да стане млада мома, отчаяна съм от нея. Чисто не се носи, я му виж дрехата: опетнена, оцапана, къса си обущата, нито се чисти, нито се мие, не знам какво да правя.“ Един ден аз минавам, изваждам една картичка, нося един хубав портрет на един млад момък – той идеален. Показвам ѝ го. Казвам: „Не би ли желала да имаш един такъв образ като този, виж челото колко му е хубаво, виж очите му колко са хубави, виж устата му.“ На другия ден тя е чиста, вчесана, хубаво облечена. У нея се запали една кибритена клечка. Тя сега го търси вече. Тя мисли, че той е някъде. Оттам насетне тя се учи, спретва се – всичко това. Майката казва: „Ама ти я омагьоса нещо, ти ѝ показа нещо, и пак го скри в джоба си.“ Казвам, ако тази мома само от един портрет, който създаде в себе си, оттам насетне всичко ѝ провървя, тръгна ѝ. Тази идея я организира…

Ти вложи идеята за Бога в твоя ум, почни да го търсиш, но търси Бог… Ти трябва да минеш по пътя на Светлината; ти трябва да минеш по пътя на Живота; ти трябва да минеш по пътя на Любовта; ти трябва да минеш по пътя на Мъдростта; ти трябва да минеш по пътя на Истината. Тогава, като минеш тази последната врата, ще влезеш в един великолепен свят и ще видиш онова свещеното лице, и ще кажеш: „Ето каквото съм търсил.“ След като го видиш веднъж, ти хиляди пъти може да дойдеш на Земята, но оттам насетне ти никога не може да го забравиш. Ти не може да бъдеш човек, който може да страда. Онзи, който е видял лицето на Бога, той е силен…

След като ти си минал по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта, по пътя на Истината, в тебе ще се вселят всичките качества и ти ще бъдеш едно с Него. Тогава кой ще ти бъде противник на тебе? Може ли най-силният огън в света да има противници, може ли туй, което разтопява всичко в света, защото всички престъпления в света стават само зад параваните. Може ли да става престъпление там, дето огънят минава. Какво оръжие може да употребят срещу тебе? Всичко ще се разтопи. Каква лоша мисъл може да се прояви? Защото всяка една лоша мисъл трябва да се разтопи. Ти живееш в един свят, дето не може да вършиш престъпление. Следователно престъпленията от тебе ще бягат и ти ще бягаш от престъпленията. Дето влезеш, всички ще се разтопяват пред тебе. Този свещеният огън хората го наричат огънят на Любовта…

Всяка душа в света има своя мисия.

Вие седите и казвате: „Защо аз съм роден?“ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество. Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще казва, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними…

Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът. Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява. Духът е разумното, което мисли…

В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе!“ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят. Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали. Колко повече вас…

Какво значи, когато човек вярва? На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича. Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде. Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание. Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява. „Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“

Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш. Когато Любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре. Докато Любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота. Следователно не се обезсърчавайте. Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.

Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания. Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея. Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек. Не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се умие, дай му малко хляб, насърчи го като си замине. По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина…

Казва Христос: Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят. Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени. Стой там…

Сега вие мислите, че имате достатъчно пари, за да си уредите работите. Тогава да ви приведа един пример. Той е един мит, вие ще си го преведете. Един богаташ мислил – този анекдот е из американския живот – един голям богаташ, като умира, казва да му турят в гроба малко парици, защото ще му трябват. Турят му една торба. Той отива в онзи свят и носи тази торба със злато. Вижда всичките гостилници отворени, хубави дрехи се продават, обуща, шапки – все по пет стотинки. Казват му:

– Господине, тия пари тук не вървят.

– Злато, туй е чисто злато.

– Нас пет стотинки ни трябват.

Пише на сина си в онзи свят, че златните пари не вървят тук, да му прати по пет стотинки. Но и те не вървят. Питам, вие като заминете като този богаташ, какво ще ви помогнат вашите пари. Вие може да сте някой богаташ, някой княз, какво ще ви ползва за онзи свят?

Тогава ще ви приведа друг пример. Аз съм го привеждал, той е пак из американския живот. Те са много духовити. Седи апостол Петър на вратата и Христос седи до него, казват: „Еди-кой си виден адвокат иска да влезе в рая.“ Казват: „Тук адвокати не се приемат, защото дела не се водят, но пратете го в еди-кой си апартамент, там трябва.“ Изпращат го назад. Иде втори, казват: „Еди-кой си министър.“ Казват: „Тук няма място за министри, понеже нашите кабинети не се създават и не се катурват, пратете го в еди-коя си държава.“ Започват да се изреждат контове, графове и за всички казват – пратете ги назад. Най-после иде едно малко детенце. Казват: „Едно малко детенце идва.“ То казва: „Искам да се уча.“ „Ела вътре.“ Онзи свят е за разумните същества, които искат да се учат. Той не е нито за адвокати, нито за министри, нито за философи, нито за богати хора, нито за попове, нито за владици – за никакви не е. Изключително той е за малките деца. Ако не станете като малките деца, няма да ви приемат.

Това е Живият хляб, който слиза отгоре, да ви научи на туй разумното учение, да бъдете онези разумни деца, да имате бъдеще.