Връзката между учениците на Бялото Братство

„През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя… Той каза: „В шестата раса няма да има никакви затвори, няма да има съдилища, няма да има болници. Тогава хората ще живеят до дълбока старост със запазени сили, със запазена памет. Тогава няма да има гробища. При заминаване хората ще се дематериализират.“

Сестрата, която седеше отляво на Учителя, се обърна към него и каза: „Учителю, ние не искаме да се делим от вас“.

Учителя каза: “Отсега нататък няма да има раздяла между мене и вас.”

Думите на Учителя ни дават да разберем, че заедно с него ще работим през вековете.

На едно сестринско събрание в салона, в четвъртък следобед през 1931 г., Учителя държа беседа. В беседата той каза между другото:

„Преди 50 000 години всички вие, които сега сте в Братството, бяхте едно семейство.“

Казаното по-горе от Учителя показва две неща: първо, че връзките между всички братя и сестри, между всички нас, са далечни – от хиляди години, и второ – че винаги сме били заедно с Учителя.

Веднъж през 1937 година една малка група братя отидохме с Учителя на Мусала. Бяхме 7 души. На връщане от върха седнахме при най-горното езеро – Окото. Стана дума за нашето Братство и Учителя каза тогава, че членовете му се прераждат заедно, както едно ято птици, което прехвръква от дърво на дърво. Ние сме като едно ято и се прераждаме от една страна в друга. Учителя каза, че ние от Братството имаме два вида прераждане: един вид прераждане в маловажни епохи, когато нямаме важна работа. Тогава се раждаме пръснати в разни страни. Имаме и друг вид прераждане във важна епоха, когато ни предстои важна работа. Тогава ние се раждаме едновременно и събрани в една страна и с общи усилия изпълняваме задачата, която ни се пада. В маловажните епохи, понеже се раждаме в различни държави, добиваме различни опитности и после, събрани във важните епохи, ние обменяме тия опитности помежду си.“

(из сказка, държана от Боян Боев на 11 август 1945 г. в гр. София)