Откъс от беседата „Време и вечност“, държана от Учителя на днешния ден преди 92 години:Мнозина искат да познаят Христа, но не знаят как да се домо
Откъс от беседата „Време и вечност“, държана от Учителя на днешния ден преди 92 години:
Мнозина искат да познаят Христа, но не знаят как да се домогнат до това познаване. Чудно нещо! От две хиляди години насам се говори за Христа, а хората още не Го познават.
Как може ученикът да се представи пред учителя си? – Като учи. Достатъчно е ученикът да учи добре, за да го намери Учителят му. Щом Учителят намери ученика си, последният започва постепенно да го познава. Така че когато ученикът изучава предметите, които Учителят му преподава, той влиза освен във външна, още и във вътрешна връзка с Учителя си. Следователно, когато искате да бъдете обичани от Бога, вие трябва да живеете според законите на Божествения живот. От вас не се изисква да разберете работата и проявите на Бога във всички светове и слънца. Достатъчно е да проникнете в онзи малък кръг на дейността Божия, която можете да схванете със своето съзнание. В това отношение вие трябва да бъдете като децата, да сте доволни от малкото.
Щом искате да познаете Бога и Христа, трябва да вземете участие в Тяхната работа в най-малък размер, в кръга на вашите възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начин на можете да Ги познаете. Мнозина искат първо да получат блага от Господа, а после да повярват в Него. Всъщност законът е обратен: първо трябва да повярвате, а после ще получите блага. Питам: какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голямото благо – животът…
Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му обичате. Когато не обичате някого, и най-малкият недъг в него, най-малката запетая е в състояние да ви отдалечи от този човек. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любов. Затова и Писанието казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Значи, първо ще възлюбиш Бога, след това ще възлюбиш ближния си – човека…
Следователно, ако искате да създадете връзка с някой човек, вие трябва да намерите в него поне една добра черта, която винаги да държите в съзнанието си. По този начин и вие, и той ще проявите любов един към друг. Това е приятелство, това е любов към ближния. Не е нужно човек много да говори, за да създаде приятелски отношения с някого. Многото говорене забулва истината…
Когато тръгне в Божествения път, човек не трябва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трябва да върви напред с бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън. Така е било с мъчениците християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо в човека страда низшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда. Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости…
Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде доволен от живота си. Ставаш сутрин, бъди доволен, че си станал. Боли те единият крак – бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата. Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят. Ако те болят ръцете и краката и не можеш да станеш от леглото, благодари, че можеш да се молиш. Като се молиш четири-пет часа, ще се развърже едната ти ръка. Като се молиш още четири-пет часа, ще се развърже другата ти ръка. След това ще се развърже единият ти крак, после – вторият и няма да забележиш как ще се развърже тялото ти, и ще станеш от леглото си здрав, доволен, че можеш да се молиш на Бога така, както никога не си се молил. Не са лесни тези упражнения. Те изискват воля, усилие.
Мъчно е човек да бъде благодарен, доволен при всички условия на живота си, но трябва да работи в това направление, да развие тази черта в себе си. Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията си. Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва, сам със себе си да се разговаря, да разсъждава и да се запитва: „Защо не съм доволен и благодарен от положението си?“
Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия закон. Единият от тях казал: „Христовият закон – законът на Любовта – се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с Любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание.“ Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин. Това е мъчение, а не страдание.
Съвременните християни минават през същия изпит, но като не са готови за него, те се мъчат. Онези християни, които са минали този изпит, не се страхуват. Те гледат на него като на книжен нож. За тях изкушенията в света не са нищо друго, освен миражи, които постепенно се разсейват. Затова душите на тия хора са свободни като птички във висините.
На ученика е нужно и самообладание. Чрез самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелите му. Човек трябва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Без това качество той не може да прогресира…
Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша и там, на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви.
Сега ще кажете: „Защо трябва да горим космите си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие в това?“ – Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. – Ами какво ще кажат хората? – За вас е важно какво Бог ще каже.
COMMENTS