Откъс от беседата „Видяхме звездата“, държана от Учителя на 08.02.1925г.:„И казваха: Къде е що се е родил цар Юдейски? Защото видяхме звездата му
Откъс от беседата „Видяхме звездата“, държана от Учителя на 08.02.1925г.:
„И казваха: Къде е що се е родил цар Юдейски? Защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.“ (Матей 2:2)
Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те, като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордявало, не ни трябвало знание, а само любов… Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно поставят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни…
Тази звезда, която се яви на изток, беше жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло. Тя представлява сбор от живи същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно всички светли тела, които виждаме по небето, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос. За нас това нещо е доказано, а съвременната наука може да си го доказва колкото иска…
Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново.“ – Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се постави? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се налее“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода, са си казали: „Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме.“ – Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени…
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестант, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога…
Ако всички европейски народи, които воюваха, имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка…
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се обидили. Самият живот постепенно проверява доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: „Дали има Господ или аз сам си Го създавам; дали вярвам или не вярвам.“ – Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: „В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма!“ – Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ!…
Днес някой казва: „Да отидем на бойното поле… Да умрем достойно за народа си!“ – Не, не се умира така. Аз бих желал един човек да се жертва за народа си, но как? – Със словото, да повдигне народа си в морално отношение. И този човек след това да остане жив, да не умира! Неговият живот да влезе като една потенциална сила в целия народ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече светлина в съзнанието на хората. От светлина се нуждаем ние…
Когато Христос дойде на Земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен…
Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение. След Христа какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 6000 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос…
Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека…
Един ден един праведен човек изпаднал в една гъста гора и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, здравеняк, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири… Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко. Ти гониш някого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа…
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на Земята. Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората!
Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях…
И съвременните лекари отдават хранителността на тялото на зеленчуците, на месото, но въпреки това болестите се увеличават. Защо се увеличават болестите? – Най-първо хората са изгубили правилния начин да се хранят; хората са изгубили правилния начин да пият; хората са изгубили правилния начин да мислят; хората са изгубили правилния начин да чувстват. Сега всичко в нас е изопачено и ние виждаме нещата тъй, както не са. Нека дойде сега някой да ви покаже как трябва да се живее! На, питайте някой от съвременните учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
Ние, под думата „Христос“ разбираме онзи велик Божествен Дух, който е слязъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството. Този Дух сега не е скрит. С тази материя и сила, която съдържа в себе си, Той е проникнал и обгърнал всички клетки на човешкия организъм. Той действа вътре в нас и приготвя пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумният, Божественият Дух говори на наш език и казва: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край“. Ама какво трябва да се прави? Този Дух като срещна Павел, каза му:
– Павле, пътят по който си тръгнал не е добър.
– Кой си Ти, Господи?
– Аз съм Исус със звездата, човекът, който донесох новото Божествено учение. Ти си тръгнал по един път на насилие. Трябва да се върнеш назад и да пожертваш своя живот за благото на своите братя…
И тъй, тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тези три мъдреци, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те разговаряли с Христа. Той им предаде великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят…
Разправяше ми един млад българин следната своя опитност: Намирам се, казва той, една тъмна нощ, усамотен, в едно отчаяно положение, готов да се самоубия, но отправям ума си към Бога, с молба, да ми дойде светлина, да осветля пътя си. И какво виждам тогава? – Доста далеч пред мене се движи едно голямо, светло кълбо. Аз вървя и то пред мене, но постепенно положението се все повече и повече изменя. Най-напред то беше по-далеч, после взе да се приближава, докато почувствах една приятна, мека светлинка и познах Бога в душата си. От този момент аз си казах: Разбирам какво нещо е животът! От това кълбо започна да излиза глас, който ми каза: „Готов ли си, какво мислиш да правиш“. Вие ще кажете сега, това са приказки само. Не, това не са приказки, това са само реалности.
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано… Само тези три велики мъдреци видяха тази светлина, тази звезда и отидоха да ѝ се поклонят.
Аз бих желал, и вие днес да видите тази звезда, да ви проговори тя и да разберете великия идеал за вашия живот, да разберете, какъв е вашият стремеж и да кажете: Заслужава си да се служи на Бога!
COMMENTS
Толкова синтезирана истина на човешкия живот и развитие. Благодаря Ви!
Толкова синтезирана истина на човешкия живот и развитие.