Откъс от извънредна беседа, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите д
Откъс от извънредна беседа, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя прогонва навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става силен, мощен, радостен. Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите.
Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления. При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичал някого и че някой го е обичал… Докато сте в Божествения влак, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щом слезете от този влак, веднага ставате тъжни, скръбни и се обезсърчавате. Един български селянин за пръв път се качил на влак. От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози. За момент влакът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време влакът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал влака.
И тъй, който слезе от Божествения влак и го пропусне, той веднага става тъжен, скръбен. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения влак и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва да ви върне. Качите ли се веднъж на Божествения влак и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не удари звънецът и влакът да тръгне. Качете се на влака, преди да е ударил звънецът…
Наистина, какво по-красиво нещо за човека от това, да служи и да живее за Онзи, Който му е дал живот? Кой е Той, всички Го познават. Няма човек в света, който да не Го познава. Всички хора искат да бъдат радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н. Хубаво е това, но то от Бога иде. Който влезе в пълнотата на Божията Любов, той ще придобие всичко, каквото желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човек е готов вече да служи на хората. Докато не е влязъл още в пълнотата на Божията Любов, той не е готов на никакво служене. Щом започне да служи на хората, т. е. на ближните си, човек придобива щастието. Който не служи на хората, той не може да бъде щастлив…
Мнозина се оплакват от страданията, искат да ги избегнат. Страданията са изпити, на които се подлагат всички хора. Някой носи торба, в която има един сух хляб. Среща го друг, взема торбата, изважда от нея хляба и заминава. Първият започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хляб. Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб. Какво по-хубаво от това? Сухият хляб се замества с пресен, топъл хляб. Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб. Радостите пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия…
Сухият хляб трябва да се вземе, за да дойде вместо него топъл. Ако в живота на човека не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма да дойде. Такава е реалността в живота… Въпросът не е в това, че страдате. Важно е, като страда човек, да придобие нещо. Има смисъл да страда човек, но да придобие нещо. Щом придобие нещо, страданията изчезват, а човекът придобива радост и живот. Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. Това е вътрешното разбиране на живота. Към него трябва всеки да се стреми.
COMMENTS