Важността на мисловната работа за духовното развитие

Важността на мисловната работа за духовното развитие

Откъс от "Теософия" на Рудолф Щайнер:"Категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми к

Откъс от „Теософия“ на Рудолф Щайнер:

„Категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат „ясновидци“, без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, „мисленето“ не може да помогне; по-важни им изглеждат „усещанията“ и „чувствата“. На това трябва да отговорим, че никой не може да стане „ясновидец“ във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот.

При мнозина от кандидатите, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към „абстрактното мислене“, към „празното спекулиране“ и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това „абстрактно мислене“ лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови.

Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това. Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето. В противен случай човек става свидетел на объркана душевна игра, при която възникват нетрайни откъслечни образи: Нещо, което може да достави удоволствие на мнозина, въпреки че то няма нищо общо с истинското проникване във висшите светове.

Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този въпрос има и друга страна. Ясновидството изисква абсолютно здрав душевен живот. И няма по-добра грижа за това здраве от истинското мислене. Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако упражненията, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето. Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа. Не съществуват никакви опасности за този, който се стреми към висшето познание с оглед на казаното дотук; а то, на свой ред, е задължителна предпоставка за всяко духовно развитие…

Впрочем, немотивираното отричане е също вредно, понеже то се проявява като една отблъскваща сила, която не позволява на духовния ученик да възприеме важните и плодотворни мисли. Предпоставка за отварянето на свръхсетивните възприемателни органи е не сляпата вяра, а запознаването с духовнонаучния мисловен свят… Духовно-научните данни следва да бъдат разглеждани тъкмо в този смисъл. И който има твърдото и трайно намерение да ги обхване със своето мислене, може да бъде сигурен, че рано или късно, те ще го доведат до някоя от разновидностите на личното ясновидство.“

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar
    Кремена 2 години

    ‘’Cogito ergo sum“ – Аз мисля, значи съм! Мисълта е нашето АЗ!
    ‘Мисля, следователно съществувам!’ – класическото възклицание на Рене Декарт, което и Щайнер не е оставяло явно на мира.

    Мисленето обаче не е само процес, показателен за нас, за това, че сме човеци.
    То е повече!
    Явно затова цялата индустрия на помислилите се за богоизбрани хорица зад океана така стръвно се е насочила да си присвои най-личното от човека – неговите мисли!

    Способността да мислиш и да тренираш да доразвиваш тази способност означава да си малко или много късметлия поне в това, в каква среда си се пръкнал на този свят.
    Защото именно заобикалящият те свят те формира (или пък деформира!) малко или много като личност – ти че си носиш торбичката, носиш си я, но без ‘рамката’, без социума или обкръжението, в което израстваш, без това да бъде взето под внимание, е трудно да се разбере как ти се е, или ще бъде оформено съзнанието ти, как ще се случи конфигурацията на мисленето ти.

    Съвсем наскоро попаднах на книгата на един съвременен немски психолог, детски педиатър при това, който казва, че офермянето на един нормален стабилен човек, зависи преди всичко от това, как детето в ранна възраст е изградило вече личния си процес на мислене, дали това дете е имало възможност да контактува с много и различни характери и типажи възрастни (учители, родители, близки, педагози и т.н.н…), дали по този начин е могло да развие една “устойчива психика”, един вид база данни с много широк спектър, включваща може би и емоционалната интелигентност.

    Устойчивата психика е в основата на един нормално развит процес на мислене, на необходимостта да учиш и задаваш въпроси всеки един ден, да изпитваш необходимостта да останеш любознателен винаги.
    Свързването на различни видове информация и от там правенето на някакви изводи е процес, който оформя твоето мисловно АЗ.
    Простичко казано – необходим е сериозен инпут, който си взаимодейства в един момент с вътрешната устойчивост и то психичната такава. …А “наложената ни социална дис-танция”, вижда се от по-горе казаното, заработи точно в ущърб на горе казаното!

    Ето защо намирам това изказване за правилно и интересно:
    ‘Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето.”

    Душевна сигурност…
    Хубаво звучи.
    За да почнете да мислим самостоятелно и да сами да сме си властелини на мислите ще трябва обаче в днешно време струва ми се да “изчистваме кошчето” по няколко пъти на ден, или да се стремим да не го пълним и препълваме.
    Да пазим децата си от мръсотията на дигиталния свят и от заобикалящия ни такъв, тази от информационно естество, защото тя е най-канцерогенната, най-страшната.

    Никога няма да забравя картини от нашата адекватна реалност, как майки в заведения за обществено хранене оставят пред лицето на невръстните си деца смартфони, с включено филмче, за да може съответното, малтретирано с информация дете да “яде”!
    Тази реалност е навсякъде, просто защото “мисленето” като функция и задължение го оставихме на “умните” устройства, които май почнаха да поумняват по-бързо от биологичните ни деца…

    Да не стане така, че децата хранени пред тези устройства, един ден, да не могат да си кажат и малкото име, защото ще им бъде втълпено, че няма нужда да помнят нищо, нито да помнят, нито да мислят…
    И да не се питаме, чии са тези мисли, моите, твоите или на ИИ-то…
    В този смисъл:
    Cogito ergo Sum!