„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.” Матей 3:18 Много мъдрост е вложил Христос в тов
„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.”
Матей 3:18
Много мъдрост е вложил Христос в това сравнение.
Питали ли сте се защо точно като децата, а не например като мъдреците?
Може би защото…
- Децата не се притесняват да си признаят, че много неща не знаят и имат желание да ги научат.
- Развитието е невъзможно без промяна, а децата са най-способни да променят и разширяват своите възгледи.
- Децата не изпитват нужда да изглеждат мъдри в очите на другите.
- Децата не се страхуват да задават дори и елементарни въпроси.
- Децата нямат предразсъдъци и „закостенели” разбирания, считащи за единствено верни.
- Децата имат гъвкаво и възприемчиво съзнание, способно да учи.
- Децата не отхвърлят някои идеи само защото им звучат невъзможно.
- Децата възприемат хората, без да ги съдят и преценяват.
- Децата не се страхуват да имат големи мечти и дори да се стремят към недостижимото.
За разлика от децата обаче, ние възрастните сме много по-малко склонни да изменим убежденията си, които сме затвърждавали (или често са ни били натрапвани) в течение на десетилетия. Все по-често ставам свидетел на това как будни и интелигентни хора отхвърлят Истината само защото тя не съвпада с досегашния им мироглед, който считат за крайната дестинация в своя живот, и че към него повече нищо не може да се прибави, за да го обогати. Това е едно от най-големите препятствия пред търсещия Истината, и докато не се освободи от мисълта, че вече е достигнал до цялата Истина и вярванията му не подлежат на корекция и допълване, той е обречен на духовен застой.
Въпросът, който трябва постоянно да си задаваме, е дали търсим отговор, за да се почувстваме по-добре и по-мъдри, или за да разберем Истината. Разумно е да приемем факта, че понякога в живота няма лесни отговори, а с Мъдростта идват само още повече и по-дълбоки въпроси. И всяка следваща стъпка към върха на планината открива пред нас все по-далечни и безкрайни хоризонти за изучване и осъзнаване.
А през целия този път е важно и за миг да не забравяме думите на Кришнамурти:
„Трябва да различаваш истината от лъжата, да се научиш да бъдеш всякога истинен в мислите, думите и делата си.
Бъди истинен първо в мислите си – а това не е лесно, защото светът е пълен с изопачени понятия, с безсмислени суеверия и никой човек, обладан от тях, не може да напредне. Ето защо ти не трябва да поддържаш един възглед само защото мнозина го споделят, нито защото е бил поддържан от векове, нито защото е записан в някоя от книгите, които хората смятат за свещени. Ти трябва да се обърнеш към своя собствен разум и сам да прецениш дали той е разумен. Помни, че макар и хиляди хора да са на едно мнение по някой въпрос, ако те сами не познават предмета, тяхното мнение няма никакво значение. Който иска да върви по Пътя, трябва да се научи да мисли сам, защото суеверието е една от най-големите злини в света, една от веригите, от които трябва напълно да се освободим…
Трябва да правиш разлика между егоистичното и неегоистичното, защото егоизмът има много форми и щом помислиш, че си го задушил в една от тях, той ще се яви в друга, все тъй силен, както и преди. Но лека-полека мисълта да помагаш на другите ще те обземе дотолкова, че няма да ти остане време да мислиш за себе си.“
Всемирен закон е, че уроците, които си заслужават да бъдат научени, изискват да положим усилия за тях и това често включва да излезем от зоната си на комфорт и да се откажем от много наши стари предразсъдъци и убеждения. За съжаление обаче повечето хора, които виждат Истината, с всички сили отказват да я признаят, защото това би означавало също да признаят, че са сгрешили. И съвсем забравят, че всъщност осъзнатите грешки са един от най-сигурните признаци, че вървим напред и израстваме. Че се приближаваме към Бога.
Защото ако на 20 и на 50 години ние имаме едни и същи възгледи за живота, това не само не говори, че сме последователен човек, а точно обратното – говори, че не сме мръднали и на сантиметър в своето духовно развитие. Няма нищо лошо или срамно в това да правим грешки, стига да се учим от тях и не позволяваме те да станат причина да изгубим условията (живота и здравето), които са ни подарени. Ап. Павел в своето послание до Коринтяните (13:11) също загатва, че заблужденията са неизбежна част от процеса на израстване:
„Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.”
Разбира се, всеки прави грешки, всеки понякога залита в криви пътища, и аз не съм изключение. Макар да не обичам да говоря за себе си, за да онагледя горните размисли с конкретни примери, смятам че е уместно да посоча съвсем накратко няколко опитности от моя жизнен път, при които съм минал през известни заблуди. Осъзнавам, че на даден етап те може и да са били градивни и желателни, за да взема следващото стъпало, но неизбежно е идвал и моментът, в който е трябвало да избера дали да продължа да подхранвам предишните си илюзии, в които съм бил достигнал далеч, или да отгърна страницата и да запазя единствено натрупания опит, с чиято помощ да продължа още по-уверено и устремено напред.
Първите два примера са свързани с моите духовните търсения преди пробуждането ми и влизането ми в малко по-тясна връзка със Съществата, които направляват земното развитие от свръхсетивните светове. Скоро след 21-вата си година (пряко свързана с наместването на Аза във физическото, етерното и астралното тяло), у мен се зароди непреодолим стремеж да науча Истината за човешката душа, за Живота, за Вселената, за Бога. Все въпроси, чиито отговори са достояние за малцина смъртни, а заблудите, водещи в криви пътища, ни дебнат буквално на всеки ъгъл.
Тогава Пътят (макар и за много кратко) ме отведе до източната мъдрост, в която можах да се потопя в течение на няколко месеца… само за да разбера, че тези учения почиват на стара слава и се основават на отдавна пресъхнали извори. Много скоро започнах да „виждам“ фактите и взаимовръзките между тях отвъд видимото, и бях изправен пред избора: Дали да продължа в посоката, в която съм тръгнал, макар че с цялата си душа съзнавам, че тя няма да ме отведе до мястото, до което си заслужава да достигна, или да приема изминатия път като ценна опитност и като още една гледна точка, която ще ми позволи да бъда още по-полезен за мнозина братя и сестри, които тепърва минават по тези опасни стъпки. И така неизбежно дойде момента, в който трябваше да погледна Истината очи в очи и да призная поне пред себе си: „да, сгрешил съм“. Едва по-късно (от сегашната си гледна точка) осъзнавам, че дори споменатото „залитане“ е било много по-ценно, отколкото някога съм предполагал, защото да намериш Учителя (или езотеричното християнство като цяло) от първия опит, без да познаваш поне бегло другите гледни точки и алтернативни учения, твърде вероятно би довело до фанатизъм и идолопоколоничество, но не и до съзнателно следване на Пътят на Истината.
Друга „грешка“, която отстрани може да изглежда като липса на последователност и безцелно лутане, но съвсем не е била такава, последва почти непосредствено след първата. А именно: След като осъзнах безсмислието на това да търся отговорите на най-важните въпроси през девет планини в десета, и осъзнах че Духът неслучайно ме е изпратил да работя сред българския народ, който е предопределен да поведе човечеството към Новата Култура на Братството и Любовта, станах „последовател“ на един нашенски популярен „Учител“, който макар да се позоваваше редовно на Учителя и на други езотерични източници, и до ден-днешен представя изопачена и често подменена версия на Христовото Учение. Тук не смятам за уместно да споменавам нещата, които ме изумиха от начина, по който духовните познания могат да бъдат използвани за лични цели, но ще спомена само, че благодарение на същата тази „грешка“ видях с очите си още един от капаните пред хората, които тепърва встъпват в Пътя на Ученика и до какво води сляпото следване на някой „гуру“, който изглежда мъдър и сладкодумен в очите ни – особено когато нямаме сериозна езотерична подготовка и не можем да отсеем истините от откровените лъжи.
Третият пример, който смятам, че би бил полезен като споделен опит, съм описал в тази публикация относно Пътят към съзнателното хранене, който също е осеян с възможности за залитане в една или друга посока.
Благодарение на всички тези „залитания“ днес мога да се поставя на мястото на много братя и сестри, които минават по сходни пътеки, и без грам осъждане да опитам да им подам ръка и да им спестя лутането, помагайки им да се учат от моя горчив опит, вместо да преминават през вътрешните страдания, през които аз съм преминал. По същия начин, по който и на мен други са ми подавали ръка в труден момент.
Защото, макар да са били плодотворни тези преживявания в моя случай, ясно осъзнавам, че ако (хипотетично) някой ми бе връчил тогава книга, подобна на „Откровения на Истината“, би ми спестил няколко месеца лутане и търсене, и вместо това бих могъл да използвам това време по далеч по-плодотворни начини.
Подготвих тази публикация специално за тези братя и сестри, които също като мен са минавали или тепърва им предстои да преминат през „тъмната нощ“ в своя Жизнен Път, когато сякаш всичко губи смисъл и се чувстват изгубени насред пустинята, изоставени от всички – както на Земята, така и на Небето. Те вече са прозрели безпътицата на светския живот, за която мъдрия Соломон към края на своя живот казва:
„Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.“
Но в същото време едва сега встъпват в истинския Живот, в който са призвани да участват като сътворци на Бога. За този момент Учителя ни предупреди многократно, като ни учеше неизменно, че най-тъмно е винаги преди изгрев Слънце, а най-красивите изгреви често са след най-опустошителните бури…
„Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер.
Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: „Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко“ – и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: „Без спане не може.“ Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? – Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: „Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: „Едно време тъй четох аз буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл.“
„Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът му просветява, сърцето разширява и облагородява. Много пъти той ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват се, пак се изправят. Ученикът не бива да се плаши от това, а да разбира кога се отклонява, колко се е отклонил и да се върне в правия път. Така учи, придобива опитности и се развива.“
„Ти никога не размишлявай защо е злото. Знай само, че злото може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат. Те имат интерес. Ще турят в ума ти най-лошите мисли. Тези лоши мисли, които ще имаш в ума си, това не си ти. Това е тяхното състояние. Ти имаш нещо и те искат да те оберат. За да те оберат, трябва да размътят ума ти. И светлите същества ще дойдат и ще внесат в тебе най-хубавите мисли. И те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитваш и доброто, и злото, и ще вадиш поука.
Всички ще минете през изпит. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в него. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по напред искам да знам дали можеш да носиш това, което ще ти дам.“
Всеки човек е изложен на изкушение. Някой път все ще дойде изкушението. Всички трябва да минете през огън. Докато златото не мине през огън, не може да се пречисти. И трябва дълъг процес, хиляди години да минат за това. Като стане човек коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“
Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, а от нисшите същества. Тъмните същества на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмницата е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Това е начинът да се отървеш от тях. Една аналогия. Нали бухалът денем нищо не вижда, вечер вижда много добре.
Грехът в човека е неподчинение на разумното, на Божественото, а подчинение на един нисш живот. Има крадци в духовния свят. Тъкмо си влязъл в пътя, и те влизат под кожата ти и почват да те надуват. Казват ти: „Ти си много повече от другите. Ти си това, онова.“ И после те накичат c всички епитети и ти казват: „На тебе никакъв Господ не ти говори.“
Земята тук е място за матура. Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде. Напредналите същества от невидимия свят искат да дойдат тук да държат матура.“
Мир вам.
COMMENTS