„В нозете на Учителя“, Кришнамурти

ПРЕДГОВОР

От нереалното води ме към Реалното,

от тъмнината ме води към Светлината

и от смъртта води ме към безсмъртие.

Това не са мои думи, това са думи на Учителя, който ме учи. Без него аз нищо не бих могъл да сторя: с негова помощ аз встъпих в Пътя. Ти също желаеш да тръгнеш по този път и думите, които Той каза на мен, ще помогнат и на тебе, стига да ги следваш. Не е достатъчно само да се каже, че те са истинни и прекрасни: който иска да сполучи, трябва да постъпва точно както е казано тук. Ако гладният види храна и си каже: „Добра е“, с това няма да се насити: той трябва да протегне ръка, да вземе храната и да яде. Също тъй не е достатъчно само да чуеш словата на Учителя: трябва да вър­шиш, каквото Той казва – внимателен към всяка негова дума, възприемчив за всяко загатване. Ако някое загатване не се схване, ако някоя дума се пропусне, те са изгубени завинаги, защото Той не говори два пъти…

*  *  *

Четири са качествата, които човек трябва да при­тежава, за да встъпи в Пътя:

Различаване.

Отсъствие на желания.

Добро поведение.

Любов.

Ще се опитам да изложа тук онова, което Учите­лят ми каза за всяко от тях.

I

Първото качество е различаване – онова различа­ване на реалното от нереалното, което въвежда чо­века в Пътя. За това различаване става дума, но то е и нещо много повече, и чак трябва да се практи­кува не само в началото на Пътя, но и на всяка стъпка по него, всеки ден, до края. Ти встъпваш в Пътя, защото си узнал, че само по него може да се намерят онези неща, които заслужават да бъдат придобити. Несведущите работят, за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са ценни са­мо за един живот, следователно са недействител­ни. Има по-велики неща от тях – неща реални и трайни: видиш ли ги веднъж, вече не ще можеш да пожелаеш други.

В света има само два вида хора: едни, които знаят, и други, които не знаят; единствено знание­то е важно. Каква религия човек изповядва, към коя раса принадлежи – това не са съществени не­ща: истински съществено е знанието – знанието за Божията промисъл относно човека. Защото Бог има план и този план е еволюцията. Веднъж само човек да го види и истински да го познае, вече не може да не работи за него и да не се слее с него, защото той е тъй славен, тъй прекрасен! Така – за­щото знае! – той застава на Божията страна: като защитник на доброто и противник на злото, като работник за мировата еволюция, а не за лична из­года.

Ако е на Божия страна, той е един от нас и какво значение има дали нарича себе си индуист или бу­дист, християнин или мохамеданин, дали е от Ин­дия или от Англия, от Китай или от Русия. Които са на Негова страна, знаят защо са родени в света: те знаят какво трябва да правят и се стараят да го изпълнят. Всички други все още не знаят какво трябва да вършат: често постъпват неразумно и се мъчат да намерят някакви въображаеми пътища, които да ги изведат към добър край. Не искат да разберат, че всички хора са Едно и следователно само онова, което То – Едното – иска, може да бъ­де наистина благо за всички. Те следват нереално­то вместо реалното. Докато не са се научили да различават тези две неща, те още не са на страната на Бога. Ето защо това различаване е първата стъпка.

Но дори когато изборът вече е направен, трябва да се помни, че разновидностите на реалното и на нереалното са много и че все още трябва да се раз­личават правилното и неправилното, важното и неважното, полезното и безполезното, истинското и фалшивото, егоистичното и безкористното.

Между правилното и неправилното не е трудно да се избере, защото онези, които са пожелали да следват Учителя, вече са решили да се придържат към правилното на всяка цена. Но тялото и чове­кът са две различни неща и човешката воля не ви­наги е в съгласие с желанието на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли дали наистина ти го желаеш. Защото ти си Бог и искаш само онова, което Бог иска, но ти трябва да се от­теглиш дълбоко в себе си, за да намериш там Бога и да се вслушаш в Неговия глас, който е твой глас. Не изпадай в заблуждението да мислиш, че ти си тялото: ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира да е Азът – за да придобие онова, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаеш като техен господар.

Когато предстои да се извърши някаква работа, физическото тяло веднага застава пред нас със сво­ите искания – то има нужда от почивка, от разход­ка, от ядене и пиене. Човекът, който не знае, си казва: „Аз искам да сторя тези неща и трябва да ги сторя.“ Но който знае, казва: „Онова, което же­лае, не съм Аз, а тялото ми – нека почака малко.“ Когато пък трябва да се помогне някому, тялото предчувствува: „Колко безпокойства ще ми донесе това! Нека друг го стори вместо мене.“ Обаче чо­векът му отговаря: „Ти няма да ми попречиш да сторя едно добро.“

Тялото е твое добиче – конят, който яздиш. Зато­ва трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него, не бива да го пресилваш с работа, храни го както трябва, само с чиста храна и с чиста вода, и винаги го поддържай изрядно чисто, като го па­зиш и от най-малката скверност. Защото, ако тя­лото ти не е съвършено чисто и здраво, ти няма да си в състояние да извършиш тежката работа на подготовката, няма да понесеш постоянните нап­режения. Защото именно ти си този, който трябва винаги да е господар на тялото, а не то да контро­лира тебе.

Астралното тяло също има своите желания – и те са цял куп. То иска да се гневиш, да казваш ост­ри думи, да чувствуваш ревност, да си алчен за па­ри, да завиждаш на другите за богатствата им, да изпадаш в униние. То иска тези неща и още много други… не защото желае да ти вреди, но защото жадува за силни емоции и обича да ги сменя неп­рестанно. Но ти нямаш нужда от всичко това и за­това трябва да различаваш своите нужди от тези на твоето астрално тяло.

Умственото ти тяло — в самонадеяна гордост — се смята за нещо отделно, то си съставя високо мне­ние за себе си, а другите омаловажава. Дори кога­то си сполучил да го отвърнеш от световните не­ща, то все още се опитва да сведе всичко към себе си, като те кара да мислиш повече за твоя личен напредък, вместо да се грижиш за делото на Учителя и да помагаш на другите. Когато медитираш, то се старае да отвлече мисълта ти от онова, което ти е нужно, за да те накара да мислиш за всички неща, които са нужни на самото него. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което трябва да си служиш: затова и тук се иска различаване.

Трябва да бдиш безспирно, иначе ще пропаднеш.

Окултизмът не допуска никакви компромиси, ко­гато става дума за добро и зло. Ти трябва да вър­шиш добро при всички обстоятелства. Не бива да вършиш зло независимо от това какво ще каже или помисли невежият. Изучи основно скритите закони на природата и щом ги опознаеш, подреди живота си според тях, като се ръководиш винаги от здравия разум.

Трябва да различаваш важното от неважното. Бъди, твърд като скала когато трябва да са отделни доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите. Защото ти трябва да бъдеш винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна свобода, каквато желаеш за себе си.

Опитвай се да разбереш кое заслужава да бъде направено и помни, че не бива да съдиш за нещата по тяхната привидна стойност. Нещо малко наглед, но непосредствено полезно за делото на Учителя, много повече заслужава да бъде извършено отколкото нещо, голямо – което светът би сметнал; за добро.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и по-полезното от по-малко полезното. Да нахраниш бедните е добро, благородно и полезно дело, но много по-благородно и по полезно е да нахраниш техните души. Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, който има знание, може да нахрани душата. Ако ти притежаваш знание, твой дълг е да помогнеш и на другите да го придобият.

Колкото и мъдър да си, по този Път ти имаш още много да учиш, толкова много, че и тук трябва да има различаване и ти трябва грижливо да отсъждаш кое заслужава да се научи. Всяко познание е полезно и един ден ти ще притежаваш цяло­то знание, но докато притежаваш само част от знанието, гледай поне то да бъде най-полезното. Бог е и Мъдрост, и Любов и колкото повече мъд­рост имаш, толкова по-добре ще може Той да се проявява чрез тебе. И така, изучавай, но първо изучи онова, което най-много ще ти послужи, за да помагаш на другите. Изучавай търпеливо и съ­бирай знания, но не за да те мислят хората за мъ­дър, нито пък заради щастието да бъдеш мъдър, а защото само мъдрият човек може мъдро да помага. Колкото и да е силно желанието ти да помагаш, ти ще направиш повече зло, отколкото добро, ако си невеж.

Трябва да различаваш истината от лъжата, да се научиш да бъдеш всякога истинен в мислите, ду­мите и делата си.

Бъди истинен първо в мислите си – а това не е лесно, защото светът е пълен с изопачени понятия, с безсмислени суеверия и никой човек, обладан от тях, не може да напредне. Ето защо ти не трябва да поддържаш един възглед само защото мнозина го споделят, нито защото е бил поддържан от ве­кове, нито защото е записан в някоя от книгите, които хората смятат за свещени. Ти трябва да се обърнеш към своя собствен разум и сам да преце­ниш дали той е разумен. Помни, че макар и хиля­ди хора да са на едно мнение по някой въпрос, ако те сами не познават предмета, тяхното мнение ня­ма никакво значение. Който иска да върви по Пъ­тя, трябва да се научи да мисли сам, защото суеве­рието е една от най-големите злини в света, една от веригите, от които трябва напълно да се осво­бодим.

Твоето мнение за другите трябва да бъде вярно, не трябва да им приписваш неверни неща. Не си въобразявай, че хората все за тебе мислят. Ако ня­кой върши нещо и ти решиш, че то ще ти навреди, или казва нещо и ти решиш, че то се отнася за тебе, не бързай да си кажеш: „Той иска да ми напакости.“ По всяка вероятност той изобщо не те има напредвид тебе, защото всяка душа си има свои тревоги и повечето време е обзета от мисъл за себе си. Ако някой ти заговори гневно, не мисли: „Той ме мрази иска да ми навреди.“ Навярно някой друг или нещо друго го е разгневило и понеже ти случайно си се изпречил на пътя му, той е обърнал гнева си срещу теб. Той постъпва безумно, защото всеки гняв е безумие, но затова пък ти не трябва да го преценяваш погрешно.

Когато станеш ученик на Учителя, ти ще можеш винаги да проверяваш дали мисълта ти е вярна като я съпоставяш с Неговата мисъл. Защото ученикът е едно със своя Учител и е достатъчно само да потопи своята мисъл в мисълта на Учителя, за да види веднага дали те са в съгласие. Ако мисълта на ученика не трепти в хармония с мисълта ш Учителя, тя е погрешна и той я променя веднага защото мисълта на Учителя е съвършена, защото Той знае всичко. Онези, които още не са приети при Него, не могат да направят това, но те могат мно­го да си помогнат, като се запитват често: „Какво би помислил Учителят за това? Какво би казал или сторил Учителят при тези обстоятелства?“ Защото никога не трябва да правиш, да казваш или да мислиш нещо, което – според тебе – Учителя не може да направи, да каже или да помисли.

И в думите си ти също така трябва да бъдеш ис­тинен, точен и пестелив… Бъди себе си, в делата си, недей се представя за такъв, какъвто не си, защото всяка преструвка е преграда за чистата светлина на истината, която би трябвало да свети през тебе, както слънчевата светлина свети през чисто стъкло.

Трябва да правиш разлика между егоистичното и неегоистичното, защото егоизмът има много фор­ми и щом помислиш, че си го задушил в една от тях, той ще се яви в друга, все тъй силен, както и преди. Но лека-полека мисълта да помагаш на другите ще те обземе дотолкова, че няма да ти ос­тане време да мислиш за себе си.

Трябва да се научиш да различаваш и по друг начин. Научи се да виждаш Бога във всички същества и неща, колкото и да са лоши те или пък да ти се струват такива. Ти можеш да помогнеш на своя брат чрез общото за двама ви, а то е Бо­жественият Живот. Научи се да събуждаш в него този живот, научи се да призоваваш този живот в него – така ще го спасиш от зло.

II

Много са хората, които мъчно могат да придо­бият качеството отсъствие на желания, защото си мислят, че те самите са желания и че ако им се от­немат тези желания, симпатии и антипатии, от тях­ната личност няма да остане нищо. Но те още не са видели Учителя: в светлината на Неговото При­съствие всички желания изчезват – освен желание­то да се уподобиш на Него. И при все това, преди да имаш щастието да го срещнеш лице в лице, ти можеш, ако искаш, да угасиш в себе си желанията. Различаването ти е показало вече, че многожеланите от повечето хора неща като богатство и власт не са достойни за притежание. Когато това се по­чувства истински, а не само се изрича с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Дотук всичко е просто нужно е само да разбе­реш. Но има някои, които се отказват от стремлението си към земни цели, за да спечелят небето или пък за да се спасят от веригата на преражданията. Не бива да изпадаш в това заблуждение. Ако си в своето самоотричане, стигнал дотам че напълно си забравил своето Аз, ти не можеш вече да мислиш кога това Аз ще бъде освободено или какъв рай го чака. Помни, че всяко егоистично же­лание – колкото и възвишен да е неговият предмет – връзва ръцете ти и докато не се избавиш от него, ти не си напълно свободен, за да се посветиш на работата на Учителя.

Когато са изчезнали всички желания на твоето Аз, все още е възможно да изпитваш желание да видиш резултата от своето дело. Помагаш ли ня­кому, искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал дори и той да види това и да ти се отблагодари. Но това е все още желание… а също и отсъствие на вяра. Всяко твое усилие, когато по­магаш, неизбежно се увенчава с успех – независи­мо дали ти можеш да видиш това или не: ти поз­наваш Закона и знаеш, че това е така. Трябва да правиш добро от любов към самото добро, а не с надежда за награда. Трябва да работиш от любов към самата работа, а не с надежда да видиш ней­ните плодове. Трябва да се отдадеш на света, за­щото го обичаш и не можеш да не му се отдадеш.

Не пожелавай да имаш психични (ясновидски) сили: ти ще ги придобиеш, когато Учителят види, че е ударил ча­сът ти. Развиеш ли ги насила и преждевременно, с това ще си навлечеш големи беди. Често притежа­телите на такива способности (сиддхи) се превръ­щат в играчка на природните духове или пък ста­ват високомерни и се мислят за непогрешими. А времето и енергията, изхабени напразно за придо­биването на тези сиддхи, могат да се употребят в работа за обща полза. Тези сили сами ще дойдат през времето на нашето развитие — те трябва да дойдат. И ако Учителят види, че за тебе ще бъде полезно ще бъде полезно вече да ги овладееш. Той ще ти каже как можеш да ги развиеш безопасно. Дотогава за тебе е по-добре да не ги притежаваш.

Пази се също и от някои малки желания, обичайни за всекидневния живот. Никога не искай да блестиш или да се показваш остроумен; не бъди словоохотлив. Добре е малко да приказваш, още по-добре е изобщо да не говориш, щом не си съв­сем уверен, че онова, което искаш да кажеш, е ис­тинно, добро и полезно. Преди да проговориш, попитай се дали това, което ще изречеш, притежа­ва тези три качества, ако не, мълчи…

III

Ето шестте особено важни черти на поведението, които Учителят препоръчва:

САМОКОНТРОЛ В МИСЛЕНЕТО

Качеството отсъствие на желания показва, че астралното тяло трябва да се контролира, същото се отнася и за менталното (умственото) тяло. Това означава: контрол над чувствата, така че да не те обземат гняв и нетърпение; контрол над ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна; и – чрез ума — контрол над нервите, така че те да бъ­дат възможно най-малко раздразнени. Последното е трудно, защото, когато се опитваш да се пригот­виш за Пътя, ти не можеш да не направиш тялото си по-чувствително, така че твоите нерви ще станат лесно раздразними от всеки шум и тласък; и твър­де остро ще започнеш да чувствуваш дори най-леките влияния. Обаче ти трябва да сториш всичко възможно, за да запазиш равновесието си.

Спокойният ум означава още и мъжество — необ­ходимо качество, за да можеш да посрещаш без страх изпитанията и трудностите по Пътя; това оз­начава също и постоянство — да понасяш по-лесно всекидневните безпокойства, както и да избягваш постоянните главоболия за дреболии, с които мно­зина губят по-голямата част от времето си.

Учителят учи, че за човека не трябва да има ни­какво значение това, което му се случва отвън: скърби, трудности, болести, загуби – всичко това не трябва да го засяга и не трябва да нарушава спокойствието на неговия ум. Това са плодове на минали дела и когато дойдат, трябва да ги поне­сеш радостно, като помниш, че всяко зло е преход­но и че твой дълг е да бъдеш винаги радостен и спокоен. Те принадлежат на твоите минали ражда­ния, не на сегашния ти живот: ти не можеш да ги измениш, така че е безполезно да се занимаваш с тях. Мисли по-скоро за сегашните си дела, които подготвят събитията в твоя бъдещ живот, защото тях можеш да измениш.

Не се отдавай никога на скръб и не падай духом. Унинието е зло, понеже то се отразява зле върху другите и прави живота им по-тежък, а ти нямаш право да вършиш това. Ето защо, ако някога те обземе такова настроение, веднага се отърси от не­го.

Ти трябва да контролираш мисълта си и в друга насока: не я оставяй да блуждае. Каквото и да правиш, прикови своята мисъл върху него, за да го извършиш както трябва. Не оставяй ума си пра­зен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпълнят ума ти, щом той остане свободен.

Употребявай всекидневно умствената си енергия за добри цели: бъди направляваща сила в посоката на еволюцията. Мисли всеки ден за човек, който живее в скръб или страда, или се нуждае от помощ. И преливай в него любовната си мисъл.

Предпазвай ума си от гордост, защото гордостта произтича само от невежество. Невежият се мисли за велик извършител на едно или друго голямо дело, мъдрият обаче знае, че само Бог е велик, че всяко добро дело е дело само на Бога.

САМОКОНТРОЛ В ДЕЛАТА

Ако мисълта ти е правилна, тя ще се осъществи безпрепятствено. Все пак помни, че истинска полза на човечеството се принася само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Не трябва да има леност, а постоянна дейност в добри дела. Изпълнявай само задълженията си и не се бъркай в работата на друг човек, освен ако това не става с негово позволение, за да му помогнеш. Остави всеки да върши своята работа така, както сам я разбира; бъди готов винаги да помогнеш там, къ­дето е нужно, но никога не се натрапвай. За мнози­на най-трудното нещо в света е да се научат да вършат работата, която им е отредена, а към това ти трябва да привикнеш. Заради това, че се опит­ваш да се заемеш с някаква по-висша дейност, не трябва да занемаряваш обикновените си задълже­ния, понеже, докато те не бъдат изпълнени, ти не си свободен да служиш на друго дело. Не поемай нови задължения към света, а изпълни докрай оне­зи, които вече си поел – всички задължения, които ти сам признаваш за действителни и разумни, а не някакви въображаеми, които друг се опитва да ти наложи. Ако искаш да бъдеш ученик на Учителя, ти трябва да вършиш обикновените си дела по-добре от другите, а не по-зле, защото и това ти трябва да правиш в Негово име…

ЖИЗНЕРАДОСТ

Каквато и да е твоята карма, ти трябва да я по­насяш с радост и да приемаш всяко страдание ка­то щастие, защото това показва, че Господарите на Кармата те мислят достоен за помощ. Колкото и тежка да е тя, бъди благодарен, че не е по-тежка. Помни, че Учителят ще има малка полза от тебе, докато лошата ти карма не е изразходена и ти не станеш свободен. Като му предлагаш себе си и своята помощ, ти искаш да се ускори осъществява­нето на твоята карма и в един или в два живота ти реализираш това, което иначе би продължило в много съществувания. Но за да я унищожиш най-бързо, трябва да я понасяш бодро и жизнерадост­но.

И друго е важно тук. Трябва да заличиш всяко чувство за собственост. Кармата може да ти отнеме и онези неща, които са ти най-скъпи – дори хора­та, които са най-близки на сърцето ти. Но и тогава ти трябва да бъдеш радостен – готов да се разде­лиш с всички и с всичко. Често Учителят има нуж­да да прелее Своята сила в други чрез Своя уче­ник: Той не може да стори това, ако ученикът унива. Тъй че жизнерадостта ти трябва да бъде посто­янна.

ЕДНОНАСОЧЕНОСТ

Ти трябва да имаш една-единствена цел: да вър­шиш делото на Учителя. Каквато и друга задача да се появи в живота ти, никога не трябва да заб­равяш това. Всъщност не може и да се появи рабо­та, която да не е Негова, защото всяко полезно и безкористно дело е Негово дело и ти трябва да го вършиш за Учителя. Ти трябва да изработваш с най-голямо внимание всяка отделна част, тъй че да можеш да извършиш своето дело с най-голямо съ­вършенство. Същият Учител бе писал: „Каквото и да вършиш, върши го от сърце – като за Бога, а не като за хората.“ Мисли как би изпълнил своята работа, ако знаеше, че Учителят веднага ще дойде да я види; върши всичко, воден от тази мисъл. Най-мъдрите биха проумели най-добре какво оз­начава тази фраза. Има и друга подобна, много но-стара: „С каквато и работа да се захванеш, вло­жи в нея всичко.“

Еднонасочеността означава също, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал. От него не бива да те отклоня­ват никакви изкушения, никакви светски удоволст­вия, нито пък светските привързаности. Защото ти самият трябва да станеш едно с Пътя. Той трябва да се превърне в твоя собствена природа, така че да го следваш, без да има нужда да мислиш за не­го, и да не можеш да се отделиш от Пътя. Ти, Монадата, си решил това. Да се откъснеш от Пътя би значело’да се откъснеш от себе си.

ДОВЕРЧИВОСТ

Трябва да имаш доверие в своя Учител, трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя, ти ще Му се довериш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си Го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувствуваш Неговото същество и да Му се довериш, защото, ако не сториш това, знай: дори самият Той не е в състояние да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно преливане на любов и сила.

Трябва да имаш вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре? Ако така смяташ, ти не се познаваш, ти познаваш само своята външна обвивка, която често пъти е падала в тинята. Но ти, истинският ти, си искра от Божествения Пламък и Бог, който е всемогъщ, пребивава в теб и поради това няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига само да го пожелаеш. Кажи си: „Това, което е направил един човек, всеки човек може да го направи. Аз съм човек, но аз съм също и Бог в човека: аз искам и мога да направя това,и ще го направя.“ Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да встъпиш Пътя.

IV

Любовта е най-важното от всички качества, защото, ако тя е достатъчно силна в човека, той ще придобие всички други качества, а те без нея не биха били достатъчни. Тя често се тълкува като силно желание на човека да се освободи от кръга на раждането и смъртта и да се съедини с Бог; Но това тълкуване звучи егоистично и предава само част от съдържанието. Любовта не е толкова желание, колкото воля, решение, съсредоточаване. За да постигне своята цел, това решение трябва да изпълни цялото ти същество, така че в тебе да не остане място за никакво друго чувство. Наистина любовта е волята да бъдеш едно с Бога, и то не за да можеш да се избавиш от труд и от страдание, а за да работиш заедно с Него и както тъй благода­рение на дълбоката си любов към Него. Защото Той е Любов и ако искаш да станеш едно с Него, ти също трябва да се изпълниш със съвършено безкористие и любов.

Във всекидневния живот значението на това ка­чество е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиниш вреда и страдание на никое живо съ­щество; второ, да използуваш всеки благоприятен случай, за да помогнеш с нещо, когато можеш.

Преди всичко не причинявай страдания… Има два вида жестокост: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество, и това е най-големият от всички грехове – дело по-скоро на дявола, отколкото на човека. Ти може би ще кажеш, че никой човек не би сторил подобно нещо; обаче хората често са вършили това, всекидневно го правят и днес. Правили са го инквизиторите и много религиозни хора в името на своята религия. Това вършат и вивисекторите, също така постъпват и много училищни възпитатели, за които това е нещо обикновено. Всички тези хора се опитват да извинят своята грубост, като казват, че било обичай, но едно престъпление не престава да бъде такова само заради това, че го вършат мнозина. Кармата не държи сметка за обичая, и карма на жестокостта е най-ужасната от всички. В Индия поне няма извинение за такива обичаи, понеже на всички е добре известен Законът – никому да не причиняваш страдания. Съдбата, която ще постигне жестокия, трябва да падне също и върху всички онези, които излизат нарочно да убиват Божиите създания и на­ричат това „лов“, „спорт“ …

Обаче ти трябва не само да се въздържаш от зло, но и действено да рабо­тиш за доброто. Ти трябва дотам да си изпълнен от силното желание да служиш, че винаги да си нащрек, за да помагаш на всички около себе си – не само на хората, но и на животните и растения­та. Услужвай в малките неща всеки ден, за да ти стане навик, та да не пропуснеш редкия случай да принесеш по-голяма полза, когато ти предстои да извършиш някое велико дело. Защото, ако ти жа­дуваш за единение с Бога, то не е заради самия те­бе, а за да станеш проводник, по който да се излее Неговата Любов и да стигне тя до твоите братя.

Който е в Пътя, той не живее вече за себе си, а за другите, той се е самозабравил, за да може да им служи. Той е перо в ръката на Бога, чрез което Бо­жията Милост се излива тук долу и намира такъв израз, какъвто тя не би могла да има без този пос­редник. И при това той е в същото време едно жи­во огнено перо, от което струи пламъкът на Божи­ята Любов, горяща в сърцето му и озаряваща све­та.

Мъдростта, която те прави способен да пома­гаш; Волята, която насочва Мъдростта; Любовта, която вдъхновява Волята – ето качествата, които трябва да придобиеш. Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да се за­пишеш в армията на Неговите служители, трябва да направиш зрими тези лица в света.