Учителя: Знание е нужно, а не само молитва

Откъс от беседата „Общи положения“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Човек се отличава от животните по своята мисъл. Мъчно може да се определи какво нещо е мисълта. Обаче казваме, че който не мисли, минава за животно. Значи животното чувства, а не мисли. Какво ще кажете за човек, който нито мисли, нито чувства? – Той е растение. Отличителното качество на растението е способността му да расте. Значи човек мисли, животното чувства, а растението расте. Казва се за човека, че трябва да расте. Това подразбира той да мисли, да чувства и да расте, т.е. да стане истински човек…

Изучавайте живота, неговите специфични качества и прояви. Живот, който няма специфичните качества, не е истински. – „Лесно се изучава животът. В 1–2 години можем да го изучим.“ – Знание, придобито набързо, води към пресищане. Това не е правилен метод за учене. Като научиш нещо, ще го приложиш, да стане твое. Например, изучаваш устата на човека. Какво е предназначението на устата? – Да приема храната. Това е първата ѝ задача. От това зависи целият живот на човека. Втората работа на устата е да говори. Значи храната влиза в устата, а словото излиза от устата. От думите, които излизат от устата, човек или се оправдава, или се осъжда. Затова е казано: „За всяка празна дума ще даваш отчет“.

Както си отговорен пред стомаха си за храната, която приемаш чрез устата, така си отговорен за всяка празна дума, която излиза от устата ти. Това влиза в хигиената на живота.

Всяка мисъл, която влиза във вашия ум, причинява или радост, или скръб. Като знаете това, преди да кажете нещо, добре го обмисляйте. Защо ви е езикът? Ако не опитвате вкуса и качеството на храната, езикът е безпредметен. Той е инспектор на продоволствието. Той дава мнението си коя храна да влезе в стомаха. Също така, той дава мнението си, кои думи могат да излизат от устата…

Щом губиш равновесието си и се люшкаш на една и на друга страна, това показва, че твоето море е развълнувано. Ако един кораб плува в развълнувано море, трябва ли да спре на едно място и да се моли? Колкото и да се моли, вълните не искат да чуят. Че сърцето ти трепери, това не ги интересува. Знание е нужно, а не само молитва.

Казвам: Човек се нуждае от истинско знание, от което зависи неговото щастие. Прилагай знанието си, за да се ползваш и ти, и твоите ближни. Стани рано сутрин, направи молитвата си и благодари на Бога, че си здрав и че можеш да работиш. Имаш желание да се запознаеш с някой голям банкер. Имаш желание баща ти да бъде богат, учен, голям професор. Ти поддържаш тези свои желания и не казваш, че това не е за тебе. Като дойдеш до Бога, да изпълниш Неговата воля, казваш, че това не е за тебе. Защо в първия случай искаш големи неща, а във втория – не си готов да идеш при Бога и да изпълниш волята Му? Помолиш се 1–2 минути с думи и спираш. Нямаш търпение повече да се молиш. Смешно е да отидеш на училище и да кажеш на учителя си, че бързаш, не можеш да дочакаш края на часовете. Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш.

Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.

Като ви се говори, вие се запитвате вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял…

Всеки човек има по една наследствена черта в характера си, която се отразява на устата му. Например, някой обича да се докарва, да се представи пред хората такъв, какъвто не е. Това се вижда на устата му – той свива устата си. Пазете се от лошите наследствени черти. Да се представяш пред хората, какъвто не си, това е мода. Не трябва да служиш на модата. Обичаш да критикуваш. И това се отпечатва на устата. Казваш за някого, че е лош. Откъде знаеш това? – „Виждам, външно се познава.“ – Познаваш ли външно, че огънят е загаснал? Гледаш, въглените загаснали, покрити с пепел. Като издухаш пепелта, вътре въгленът е жив, не е загаснал. Така човек се лъже от външността на хората…

Снощи бях на концерт и наблюдавах една млада дама пред мене. Ухото и устата ѝ бяха правилни, добре оформени, но челото ѝ не беше правилно. Центърът за времето, за такта беше слабо развит. Тя седи напред и се обръща да види кой е зад нея. Това показва нейното любопитство. И при любопитството човек се учи, но условията трябва да бъдат благоприятни. Не е лесно да изучаваш човека. Някога човек е дегизиран, не може да се познае. Тази дама се занимава с дреболии. Тя е добра, но да си далеч от нея. Ако живееш година–две в една къща с нея, ще се чудиш къде да бягаш. Външно човек изглежда един, а вътрешно – друг… Трябва да имаш интуиция, за да схванеш вътрешното му естество.

Млада мома се влюбва в млад, красив момък. Близките ѝ казват, че той е сприхав, груб, да не се жени за него. Тя казва: „Може да е сприхав, но вие не виждате доброто в него“. Като го обича, момата става ясновидец, тя вижда в него това, което другите не виждат. Някога виждаш малките си грешки, а големите не виждаш. Малките грешки мъчно се изправят. Затова казвам: За да изправиш грешките си, не бъди мек и снизходителен към себе си, нито груб. Така по-лесно ще се изправиш, отколкото с крайна мекота или грубост. Едно е важно: Като изправяш себе си, ти изправяш и другите.

Един свещеник се оплакваше от сина си: „Казвам му да отиде в мазата, да наточи малко вино“. Синът отговорил:

– Прати ме, където искаш, но за вино не отивам. Аз не пия вино и на другите не искам да нося. Потърси друг да ти услужи.

– Иди тогава да ми купиш тютюн.

– И това не мога да направя.

Казвам: Убеждение е това. Бащата се сърдел, викал и казвал на сина си:

– Затова ли съм те родил? Затова ли съм те учил?

– Ти си ме родил да науча нещо добро, да следвам правия път. Трябва ли един ден да те видя в ада, на вечно мъчение? Там приемат хора, които пият и пушат.

Като излязъл синът, свещеникът си казал: „Прав е той, добре разсъждава“. След това си казал: „Няма повече да пия вино! Трябва да живея така, че да развия доброто и положителното в себе си“.

Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. За предпочитане е да бъдеш добродетелен, истинолюбив, отколкото да си цар. Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. Невинността е едно от ценните качества. Ти си човек, докато си невинен. Щом изгубиш невинността си, всичко губиш. Пазете се от личността, от личния поглед на нещата.

Като изучаваш човека, не вади сложни заключения за него. – „Искам да зная, добър ли е даден човек.“ – Това е заинтересованост. Така не се изучава човекът. Когато учителят се произнася за своя ученик, той казва, че ученикът учи добре, прилежен е и разбира материала, който изучава. После може да прибави нещо от характера на ученика. Ще каже, че ученикът е добър и учтив. Да бъдеш добър, това е необходимост.

Не може да бъдеш добър, ако не си умен. Да мислиш, че си умен, без да си добър, това е противоречие. – „Имам желание да бъда добър.“ – Щом имаш такова желание, ще мислиш. Щом мислиш право, ще бъдеш добър. Щом учиш, обичаш истината.

Сега, аз не искам да изнасям патологичните черти на човешкия характер. Те се срещат във всеки човек. Един ден, като отидете в другия свят, там ще ги разберете по-добре, при по-голямата светлина. Докато сте на Земята, ще мислите за доброто и положителното в човека…

Благодарността укрепва здравето. Всяка сутрин прави психически упражнения, да се обновиш. – „Аз правя много упражнения.“ – Ако са само външни, те нищо не ползват. Ценно е това упражнение, което едновременно има и външен, и вътрешен смисъл. Приятно е да видиш една красива уста, добре оформена. Тя е израз на Любовта. От горната устна излиза светлина, а от долната – топлина. Човек е дошъл на Земята да прояви доброто и любовта, вложени в него. И старият, и младият трябва да обичат. Старият е недоволен, че губи в любовта си; младият е доволен, че го обичат и обича. Старият изразява недоволството си чрез устата; краищата на устните му падат надолу. Казвам му: На млади години ти беше красив, силен, всички те обичаха. Но има начин и сега да се подмладиш. Той се усмихва и въздъхва.

– Какъв е този начин?

– Да любиш. – Това е вече за онзи свят.

– Законите и на този свят, и на онзи свят са еднакви. Любовта работи еднакво и в младия, и в стария. В Любовта и Мъдростта няма противоречие.

Така говоря аз и на бабата, и на дядото.

И тъй, дали вярвате в науката или в религията, никого не осъждайте. Не осъждайте злото в човека, за да не се осакатите сам. Злото е змия, която се крила в човека. Извадете тази змия навън. Че влязла една змия в тебе, тя не е изменила твоето естество. Че устата ти е лоша, само ти не си виновен; много причини има за това. Ще работиш да изправиш устата си. И тогава ще се явиш пред Бога с чисто, отворено лице.

– Мога ли да изменя лицето си?

– Като работиш 4–5 години съзнателно над себе си, ще измениш лицето си, ще внесеш известно подобрение.

– В идния живот все ще постигна нещо.

– Остави тази мисъл настрана. Животът е един и непреривен. Ставаш, лягаш – това са процеси, които се прекъсват и възстановяват. Обаче животът е непреривен процес. Ако си умен и живееш съзнателно и в съня си, и в будно състояние ще живееш добре; в съня си ще почиваш, а в будно състояние ще работиш. Ако си неразположен, ти спиш; ако си разположен и енергичен, ти работиш…

Вие трябва да учите, защото от вашето учение зависи бъдещето ви. И досега сте учили, но днес получавате по-правилно схващане за живота.

– Да бъдем силни.

– Силен е онзи, който може да се огъва. Въжето трябва да се огъва, но да не се къса. Цялата земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Хара̀ктерен, силен човек е онзи, който при никакви условия не се къса. Цялата Земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Бог изпитва човека в мъчнотиите и страданията. Бог създаде света, създаде човека и всичко живо по Земята. За първия ден Бог каза, че е добър; за втория ден не каза нищо; в шестия ден направи човека и каза, че и това е добро. Но Той остави една работа недовършена: това е работата на втория ден. Сега Бог ни изпитва, да разберем дали това, което вършим, е добро или зло; дали това, което желаем, е добро. Най-после и Бог ще се произнесе, че това, което сме научили и придобили, е добро. Той ще каже: „Моите деца са учили добре“. Какво повече очаквате?