Откъс от беседата „Пожелаване“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:В рая на Ева дадоха една задача, не я разреши. И досега нито една
Откъс от беседата „Пожелаване“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:
В рая на Ева дадоха една задача, не я разреши. И досега нито една жена не е разрешила въпроса. Всичките правят погрешката на Ева. Понеже мъжът в рая не издържа, всичките мъже от памтивека същата погрешка правят, говорят за туй, което не е. Трябва да има сега една жена, която да извърши волята Божия, и един мъж да има, който да извърши волята Божия. Тогава всички, които излязат от туй поколение, ще извършат волята Божия…
Ако Господ вас ви повика, и вие не се обаждате, ако Господ ви каже, че трябва да пожертвате живота си, вие ще се скриете някъде. Хич няма да излезете. Мислите ли, че ако Господ ви извика да помогнете на цялото човечество, вие ще идете? Не, вие ще се скриете. Ще кажете: Тази работа не е за мене, трудна работа е…
Вие сте чудни. Някой от съвременните хора иска да се жени. Знаете ли какво нещо е женитбата? Аз се чудя на голямото невежество на хората. Искат да се женят. Момата, и тя иска да се жени. Хубаво, отлично е това. Ти, като се ожениш, нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание в сърцето, нито една лоша постъпка в душата ти да не се яви за твоята възлюблена. Като че Господ дошъл у тебе. За мъжа е това, и за жената е същото. Законът е все същ. Най-после заченат Истината. Истината, зачената, докато я дириш, ще мине време. Ако девет месеца мърмори тази жена, каква Истина ще роди? Нито една лоша мисъл да не мине през ума ѝ, нито едно лошо желание през сърцето и нито една лоша постъпка през душата. Тогава ще роди едно дете на Истината. Ако тя е мърморила, тя ще осакати това дете в утробата. Има хора – осакатени родени…
Една млада мома иска да живее с мене. Казвам: Бих те пуснал да живееш с мене, ако ми обещаеш, че 120 години в ума, в сърцето няма да допуснеш нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка. В който ден допуснеш, ще бъдеш извън от рая...
Сега аз искам да ви избавя от противоречия. Като ви говоря, вие сте се стреснали, като нащрек сте. Разберете ме. Представете си, че вие се качвате на Алпите. От вас 15-20 души са се вързали с въжето. Единият върви напред, но всички трябва да сте нащрек. Един може да се подхлъзне, другите ще го задържат, ако не – отиде в пропастта. Ако не внимават, може всичките да идат. След като излезете до върха и се върнете назад, тогава трябва да се радвате. Изисква се стегнатост на мисълта. Един направил погрешка, нищо не значи. Хлъзнал се е – една несигурна крачка. Може да стъпи несигурно. Положението не е така сигурно в тия, високите, места. Вие се качвате в духовния свят, в Божествения свят. Зависими сте един от друг. Не можеш да кажеш: „Аз не се нуждая от другите.“ Цялото човечество е навързано с нишките на Любовта…
Помнете едно нещо: като срещнеш един човек на Любовта, твоята мисъл се издига. Като минеш някъде, някой път се радваш. Понеже си минал покрай някой добър човек, върнеш се вкъщи радостен. Минал си покрай някой добър човек, който в тебе ще остави всички възвишени мисли, и целият ден ти е весел. Ти не го познаваш, не го знаеш, но той е внесъл всичките хубави мисли и чувства, и през целия ден си весел. Някой път някой ангел мине покрай Земята. Като те погледне само, и ти целият ден си весел. Някой светия е минал. Ти не си го видял, но се радваш…
Искам да ме разберете. Аз ви говоря за една задача, която е за цялото човечество, не говоря за един човек. Една задача, която цялото човечество трябва да извърши. Като я извърши, тогава всички ще я извършим. Бог е в цялото човечество. Всеки от нас трябва да внесе нещо микроскопическо. За всеки има нещо, което той трябва да направи. Тази задача не е само за един човек. В нея участва цялото човечество. Под думата „човечество“ разбирам всички онези, на които съзнанието е пробудено и работят…
Ти като правиш едно добро на хората, и хората се радват. Ние се радваме на доброто, което другите правят. Ти като направиш едно добро, всички хора да се радват на твоето добро. Това допада на всички. Туй е свирене. Ти като се радваш, и те да се радват на онова, което ти си свирил…
Аз гледам тук, много братя и сестри дотегнало им, не им се живее. Нямат Любов. В Изгрева искат да ги обичат. Как ще ги обичат, когато те сами не обичат? Идват тук без Любов. Ние не се нуждаем от хора на безлюбието, нямаме нужда от тях. Да си вървят. Светът е за тях. Ние се нуждаем от хора, които имат Любов. Да дойдат тук, да носят Любовта. Защо ни са без Любов...
Аз, ако съм една мома, искам да се оженя. Онзи, който ме иска, ще ида да видя как си гледа коня. От коня ще извадя своите заключения. Казваш: „Не е за мене, коня си не знае да гледа.“ Ако е градинар, ще ида да видя как копае. Който гледа само да копне оттук-оттам, не е градинар. Този градинар, който не кълца корените на растенията, той е градинар. Не оставя нито една гъсеница, изчиства дърветата, чисто е навсякъде. Ида в някой дом, извиняват се, че не са помели. Няма какво да се извиняват. За мене извиненията нищо не показват. Ако дойде някой човек и каже: „Извинявайте, казва, много бързах, не написах писмото“ – не че е бързал. Негов навик е. Запетаи не турил, зацапано, зачеркнато. Онзи, който пише внимателно, няма какво да пише много. Някой казва: „Пожелавам ви.“ Ще пишете тъй: малко обещавай, но което обещаеш, направи го. Само едно нещо обещайте: да туряте запетаите на място, нищо повече… Бог да не пишеш с малка буква, а с голяма. Или само с големи букви да го напишеш…
Дошъл ти Господ на гости. Христос със Своите ученици беше, не Го познаха, казва: „Ти си странник. Нима не си разбрал какво стана в Йерусалим?“ Като им говори, не Го познаха. Когато Го познаха, Той се скри. Ако ти в лицето на един човек не може да видиш, да прозреш Бога, Който е скрит в него, тогава назад си останал…
Думите Христови в молитвата „Отче наш“ са: „Прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Ако вие – казва – не простите, и Отец няма да ви прости…
Земята е създадена за добрите хора, за любещите хора.
Тя не е един затвор. Едно училищно здание е за надарените ученици. Всеки, който влиза, трябва да се учи. Трябва да се предаде това знание. Ако влезе и не може да възприеме, безпредметно е това училище. Земята е училище…
Всеки да помага. Много не говорете: „Аз едно време тъй направих.“ Не разправяйте. Аз няма какво да разправям на човека как съм ял. Аз го виждам, че е гладен. Ще го заведа на трапезата, ще кажа: „Моля, яжте както знаете, и бъдете свободни, не се стеснявайте.“ Може да седна и аз с него. Той ще яде както знае, и аз ще ям както зная. Като станем, и двамата ще бъдем доволни…
Сега аз вярвам 101 процента, че онова, което Бог е определил, ще бъде. Няма ничия сила, която може да даде обратен ход на Божествените благословения, които идат в света. Който ги приеме, ще се благослови. Който не ги приеме, ще остане за в бъдеще да ги възприема. Онези от вас, които сте готови, трябва вие добре да възприемете светлината, добре да възприемете звука, добре да възприемете храната, трябва добре да работите.
През тази година, с когото се ръкувате, като хванете ръката, кажете в себе си: „Пожелавам ти да изпълниш Божията воля.“ В себе си ще го кажете, не гласно: „Пожелавам ти да бъдеш най-благороден, пожелавам ти да бъдеш най-справедлив, пожелавам ти да бъдеш най-учтив, да имаш най-добрите отношения към хората.“
COMMENTS