Учителя за търсенето и говоренето на Истината (първа част)

„Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си.“

(Послание на ап. Павел до Ефесяните 4:25)

„Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието; и тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината… Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.

Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри.“

(Послание на ап. Павел до Ефесяните 5:6-15)

„И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?“

(Послание на ап. Павел до Галатяните 4:16)

Учителя:

„Работата е да говорим Истината, а не да я прикриваме.“

(„Разговор втори – Сърцето и Бог“, 13.07.1900г.)

„Където няма истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот“. Истината е център и Той казва: Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни. Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея.“

(Протоколи от годишна среща на Веригата, 23.08.1911г.)

„Христос казва, че се е родил, за да свидетелства за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото отношение спрямо Истината, зависи от това, дали той ще свидетелствува за Истината. За да свидетелствувате за Истината, вие трябва да осъзнаете, че сте слуги на Господа, а не господари, трябва да си припомните вашите задължения.“

(Протоколи от годишна среща на Веригата, 1912г.)

„Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нещо, човек говори това, което знае и така, както мисли. Обаче да знае човек истината и съзнателно да я прикрива – това не се извинява, нито се оправдава. Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не можеш да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея.“

(„Бог е съчетал“, 13.05.1917г.)

„Важно е да се изнесе истината! Който говори истината, той е истински човек, той е едно с Бога. Ако едно дете говори истината, и него бих слушал, както и големия човек.“

(„Аз съм жив“, 22.02.1920г.)

„Абсолютно никаква лъжа на ония, които славят Истината, не се позволява — абсолютно никаква лъжа! Вън, в света, може да лъжете колкото си искате — да лъжете и да ви лъжат. Но влезете ли в този Път, да служите на Бога, трябва да турите в ума си Истината!“

(„Твоето слово“, 19.03.1922г.)

„Сега, понеже вие сте дошли в Школата да учите, не трябва да има ни помен, ни сянка от лъжа. Единственото нещо, което не се прощава на учениците от тази Школа, е лъжата; всичко може да се извини, но лъжата – никога! Щом дойде до лъжата, пазете се от нея като от огън; тя е принцип, който може да заведе човека в противоположностите на Живота, от които мъчно може да се избави. Като изпадне в трудно, в безизходно положение, човек веднага прибягва до лъжата и казва: „Без лъжа не може“; не, без Истина не може, а без лъжа може.“

(„Закон на кармата“, 26.04.1922г.)

„Една необходимост е да говорим Истината. Горко ни, ако не я говорим! И в края на краищата, всеки от вас в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже абсолютната Истина тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго освен едно отклонение от Истината. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се отказал да говори Истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини, и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим Истината и да започнем да я прилагаме в живота си. От вас, като ученици, искам да прилагате Истината абсолютно, без никаква лъжа. – „Ама малко бяла лъжа?“ – Не, никакви бели, нито черни лъжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата Истина! За нас и бялата, и черната лъжа е все лъжа! Това е моралът на новия живот, моралът на новия ден.“

(„Истината“, 21.08.1922г.)

„Ти си стискаш устата, когато говориш Истината, а когато дойде да лъжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява… Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели. Ти обичаш приятеля си от сърце и душа. Сега можете ли да се досетите какъв ще бъде примерът ми, какво искам да кажа? Не знаете още, но ще ви стане ясно.

Вашият приятел се влюбва в една красива, но бедна мома, и те започват любовта си идеално. Идеално започват. Обаче след няколко години става един разрив и този приятел си вдига ръцете. Тази мома става бременна и този твой приятел се отказва от нея, вдига ръцете си. Дават го под съд, а тебе те викат за свидетел – да кажеш истината. Как ще постъпиш между твоя приятел и тази мома? От една страна ще имаш приятеля си, от друга – Истината.

Сега Истината разрешавате, но тогава, заради любовта към приятеля си, ще вземете неговата страна и ще кажете: „Той е чист“ – и ще се закълнете. А щом дойде да кажем Истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света – това е Истината.

Следователно, ако имаме приятел, който ще ни лиши от нашия приятел – Истината – той не ни е приятел. И тъй, приятелството е обосновано на Любовта, защото между приятелството и тази Любов трябва да има единство. Аз желая, като влизате като ученици в Школата, да имате единство във вашата Любов, а за да има Любов, трябва да обичате Истината.“

(„Живот вечен“, 24.08.1922г.)

„Който мисли отсега нататък да живее без Истината, той няма бъдеще, с него е свършено.

Той ще бъде последният човек на този свят и него го очакват най-големите страдания. Всяко общество, всеки човек, който обича своето отечество, който търси култура, трябва да говори Великата Истина, в която няма никакво изключение. Такъв човек го очаква бъдеще. Ние не позволяваме никаква лъжа – нито повече, нито по-малко. Няма за нищо да си кривиш душата, защото в Истината живее Бог. Няма нищо по-лошо от този грях – да се изопачи Божията Истина и да се оскверни Божието Име.

Вие мислите, че ако не говорите Истината, ще спасите семейството си, ще подобрите положението му. Не – по този начин вие носите проклятие на вашето семейство. Ако спестявате Истината заради вашата жена, вие я погубвате. Ако жената спестява Истината заради своя мъж, тя го погубва; ако братът спестява Истината заради своята сестра, той я погубва. Истината трябва да се каже такава, каквато си е. Тя ще донесе Свободата.“

(„Новият и старият живот“, 26.08.1922г.)

„Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа. Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода, и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви? Ще запитате може ли светът да съществува без лъжа. Може. Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е почтена. Никакво извинение няма за лъжата. Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов.“

(„Вратата на овцете“, 10.09.1922г.)

„Не изисквам да не правите погрешки, ни най-малко няма да ви държа кусур, ако направите даже и 100 погрешки, но като кажем една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Аз съм готов всички грешки да залича, но за лъжата в братството строг съм, абсолютно никаква лъжа! Без изключение! Туй да го знаете! Ни бяла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберем.“

(„Положителни и отрицателни сили в природата“, 06.10.1922г.)

„Само един Закон има в света – той преследва всекиго, който лъже в името на Любовта. Към такъв човек сме безпощадни. Ние проповядваме Любов на вечна справедливост, без никаква лъжа! Осмели ли се някой да лъже в името на Любовта, нищо няма да го спаси. В този закон няма никакво изключение. Могат да се смеят на думите ми, но скоро ще проверят това.“

(„Ангел Господен говори“, 15.10.1922г.)

„Човек, който не може да говори Истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство. Никаква лъжа! Лъжата сама по себе си винаги носи лоши последствия. Щом лъжете, вие се свързвате с всички отрицателни сили в природата, които ще изсмучат соковете на живота ви. Всяко нещо, придобито с лъжа, изчезва. Страшни са последствията на лъжата! Говорете винаги Истината, за да не загубите вярата си. Не затваряйте пътя на Любовта и Светлината в себе си.“

(„Никаква лъжа“, 05.11.1922г.)

„Като говоря за духовенството аз зная какви ще бъдат последствията, но не се страхувам. Ще кажете, че ще си напакостя. Няма какво да си напакостя. Това, което правя, е в името на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина, в името на Божията Правда и Добродетел. Важно е на тях да не пакостя, а не на себе си. Щом имам тяхното съдействие и аз, и вие, ще се радваме на благата и живота.“

(„Защо не можахме?“, 24.12.1922г.)

„Желая всички да бъдете смели, решителни и умни. И там – дето трябва да защитавате Истината – ще я защитавате по всички правила. Не заради мене, а заради Любовта, Мъдростта и Истината. За Истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до Истината, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко!“

(„Ей, ей; не, не“, 14.01.1923 г.)

„Искам всички да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея!

Щом дойде за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея!

Щом дойде за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея!

За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик!“

(„Малките случаи“, 05.02.1923)