„Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие
„Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.“
(„Педагогическа лекция“, 07.03.1923г.)
„Който носи Истината, не търпи ограничени, поробени хора. Той обича Свободата и затова освобождава хората. Истината се познава по онзи вътрешен стремеж в човека да освобождава окръжаващите го от трудностите и страданията им.“
(„Поучаваше ги“, Неделни беседи (1923), София 1949, с. 4)
„Всички разумни хора в света, които искат да разберат Истината, трябва да я търсят, да я проучват, понеже свободата в света не може да дойде без Истината. Тя е велик закон. Когато хората разберат Истината, само тогава ще имат едно вътрешно гражданство. Но преди да дойде Истината, преди да дойде свободата, на тях предстои усилена работа.“
(„Правосъдие“, 28.08.1926г.)
„Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих – да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа? – Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде.“
(„Затова се родих“, 10.10.1926г)
„И тъй, обект на Любовта е Истината. Човек не може да люби, докато няма Истината. Ако искате да любите и да ви любят, непременно трябва да имате Истината в себе си. Който люби, той търси Истината.“
(„Сто пеняза“, 08.05.1927г.)
„Аз предпочитам да извърша волята Божия и да вляза в стълкновение със света, отколкото да премълча и да вляза в стълкновение с Бога. Когато Павел изнасял известни погрешки на хората от свое име, той казвал: „Ще ме извините, аз говоря от свое име, Господ не ми е казал да сторя това“. Той знае, че ще понесе половината товар. Затова всеки, който попадне в този закон, ако не може да носи товара, лицето му потъмнява, той се обезсърчава и казва: „Защо се наех да говоря на тия хора, щом не ме разбраха? “ Хората пък, на които той говори, си казват: „Защо този човек ни напада така? Нали и ние искаме да служим на Бога?“
Аз искам по този начин да ви изнеса два метода, чрез които може да се въздейства на хората, когато искаме да изправим някои техни погрешки: или направо, лично на тях да ги казваме, или публично. Някой път от невидимия свят казват някому: „Изнеси погрешките на този човек и за последствията не мисли“.“
(„Ще се превърне в радост“, 21.08.1927г.)
„Няма по-голямо геройство от това да изнесе човек истината с всичкото си смирение. Да говориш истината, това значи освобождаване. Кажеш ли истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. Да работиш с истината, това значи, да познаваш алхимията и нейните закони. Докато дойде до истината, човек минава през голяма борба. И Толстой мина през голяма борба, но предпочете истината пред всичко друго. От този момент той влезе в нова фаза на живота. Сега и на вас казвам: Бъдете герои за истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този, да бъде герой за истината, да постави истината на първо място в живота си.“
(„Освобождаване“, 04.07.1930г.)
„Казвате: „Няма ли милост за този човек? ” – не, за човека, който не носи Истината в себе си, никаква милост няма. – „Не може ли този човек да се кредитира поне? ” И това не може. – „Защо? ” Който няма Истината в себе си, той е подобен на прокажен човек; какво ще правите с този човек, ще го приемете ли между вас – всички хора се пазят от прокажения. Ще кажете, че Любовта всичко търпи – така може да говори само онзи, който не е опитал нещата. Прокаженият носи такъв смрад със себе си, че никой не може да го търпи – той непременно трябва да се отдели от здравите хора; да го приемете помежду си, това значи да слезете в ада и да помагате на дявола, да му съдействате – това е невъзможно. Може ли кокошката да отиде между лисиците, да им помага? И това е невъзможно; колкото е възможно за човека да слезе в ада и да помага на дявола, толкова е възможно на кокошката да помага на лисицата – заеме ли се кокошката с такава работа, с нея всичко е свършено, нищо няма да остане от нейната дреха…
Едно трябва да се знае: Истината е необходимост за душата, тъй щото каже ли някой, че животът няма смисъл, това подразбира, че без Истината Животът няма смисъл. Който няма Истината в себе си, той не може да стане нито учител, нито ученик – от такъв човек нищо не може да се очаква; който има Истината в себе си, той всичко може да постигне. Ето защо стремежът на човека към Истината е вечен, непреривен процес. Когато Христос е казал, че Истината ще направи хората свободни, Той имал предвид стремежа им към Истината, към познаване на Бога. Само свободният човек носи Истината в себе си, само свободният човек познава Бога – тази е скритата мисъл в стиха „Истината ще ви направи свободни”. За човека на Истината всичко е възможно; за човека, който няма Истината в себе си, всичко е изгубено; с други думи казано, Истината прави човека млад, красив, силен; без Истината той лесно остарява, погрознява, отслабва.“
(„Отиване и връщане“, 21.08.1931г.)
„Човек трябва да бъде смел, да се откаже от лъжата. Който не може да каже истината, по-добре да мълчи… Аз се отвращавам от хора, които лъжат. Всичко може да се прости на човека, но лъжата никога не се прощава. Като знаете това, пазете се от лъжата. Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, лъжата – никога. Тя е най-малкото зло, от което произтичат всички злини. Човек е готов за най-малкото нещо да лъже. Счупи една чаша и не се признава. Кажи истината: „Счупих чашата“. Аз не харесвам нито младите, нито старите, които лъжат. Никаква лъжа не се позволява в името на Господа! Решено е вече да се изпъдят всички лъжци от света. Това се отнася не само за вас, но за всички, които лъжат. Иде съдба за лъжците. Първо тях ще съдят. Ще видите, верни ли са думите ми, или не. Лъжата и Любовта, лъжата и Истината, лъжата и животът са несъвместими… Това, което опропастява човешкия живот, е лъжата. Цялото богатство на света да ви дават, пазете се от лъжата. Пазете се даже от името ѝ.“
(„Отец ми живее“, 29.06.1932г.)
„Когато Христос говори за Истината, Той подразбира, че благата, които ние търсим в живота, ще ги намерим в плодовете. Живото Слово, онова благородно чувство не можеш да го имаш без истината. Без истината човек не може да има никаква трезва мисъл и никакъв добър живот.“
(„Самоотричане“, 07.11.1934г.)
„Какво правят старите хора днес? Те учат младите, говорят им за живота, но се страхуват да изнесат истината. Ще кажете истината на младите! Ще кажете, че им предстои голяма война. Ще воюват със злото в себе си, докато победят. Като проповядвате някакво верую, ще говорите истината без обещания, без залъгвания.“
(„Герои“, 03.11.1935г.)
„Някой път не гледам дали една тема е хубаво написана – аз не съм за външната хубост. Хубостта е един външен израз. За мене една тема вярна ли е, разкрива ли тя истината – това е важното. В една тема, която ти развиваш, вложена ли е истината. Щом е истината там, естествена красота има вече и стил има, всичко туй го има. Те казват за някого: „Отличен стил има.“ Дето няма истина, никакъв стил няма. Ама, казва, отличен стил има, речта му е красива. Не може една реч да бъде красива, нито да има отличен стил, ако там няма истината. Една реч, в която няма истина, в нея може да има опияняване, хората може да са опиянени – аз не говоря за реч, дето хората са пияни и дето хората не мислят.“
(„Огънят на пречистването. Едно добро, 01.12.1935г.)
„Като не мислят много, с един замах само хората разрешават всички трудни въпроси. Те бързат във всичко, затова и решенията им не са прави. Те прилагат любовта в живота си, но въпреки това трудните условия не се смекчават. Любов, която не може да смекчи тежките условия на живота, е слаба любов. Тази любов е без истина, т. е. тя е в разрез с Божията истина. Когато истинската любов влезе в човека, тя ще го застави да измени своите криви възгледи за живота. Тя ще го застави да възлюби истината. Ще възразите, че вярвате в Христа. Целият свят вярва в Христа, но външно.“
(„Пътища на Любовта“, 30.08.1936г.)
„Който отрича истината, той сам се опропастява. Никога не отричайте истината, в каквато и форма да е. Истината, това е онзи велик живот, онези велики възможности, онази сила в човека. Без истината нито индивида, нито обществото, нито народите, нито човечеството могат да разполагат с някаква сила. В каквато област на живота да е, истината е необходима.“
(„Да види царството Божие“, 05.03.1939г.)
„Някои казват: „Облечете ни с любовта.“ Няма какво да се обличате с любов. Любовта учи хората. Като влезеш в Любовта, ще видиш, че тя е нещо реално. Тя сама по себе си, в трите направления става понятна. Любов без знание не е Любов. Любов без Истина не е Любов.”
(„Ако имате вяра“, 21.01.1940г.)
„Сега най-силната мисъл ще ви кажа: Волята Божия не може да се изпълни без Истината.“
(„Царството Божие“, 21.09.1941г.)
„Истината, това е мощното в света, с което Бог се изявява. По същество, Бог е Любов, но без Истината ние не можем да познаем Бога. Само в Истината ние можем да познаем, какво нещо е Бог и какво нещо е Любовта. И знанието без Истината е непонятно за нас. Само Истината прави Любовта понятна. Само Истината прави Мъдростта понятна.“
(„Бъдете съвършени“, 01.11.1942г.)
„Ако едно дете се роди и майката няма обятия да хване това дете, защо ѝ е? Каква полза има? Истината, това е същественото, с което възприемаме Любовта. Щом дойде Любовта, ще донесе всичко. Та казвам: На хората е необходима Истината, за да могат да възприемат Любовта. Без Истина Любовта е непонятна.“
(„Ще бъдат научени“, 07.02.1943г.)
„Никаква лъжа, никакво извъртане на фактите, на чувствата, на движенията. Може да те обесят, но ще кажеш истината, ще бъдеш скромен и естествен.“
(из „Окултният ученик“)
COMMENTS