Учителя за разпознаването на Истината (втора част)

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.”

(Матей 7:15)

„А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им!”

(Лука 21:8)

„Ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане.“ Не вярвайте, вие сте на изкушение.

Доктор Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби. Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка.“ Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче.“ Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче.“ Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му:

– Или да платиш, или да се закълнеш.

– Щом духовете казват ще платя, няма да се кълна.

Аз харесвах тази черта у него, че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“

Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но – „Тъй рекли духовете“. Блажени верующите!“

(„Вяра и съмнение“, 17.06.1923г.)

„Като ученици имайте предвид следното нещо: Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език. Затова всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете. Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишени духове.”

(„Теория и практика“, 08.07.1925г.)

„Аз желая всички ученици в школата да придобият вътрешна хармония в себе си… Който изявява този принцип правилно, той има в средата на челото си една светла звезда, която показва, че между Бога и този човек е създадена връзка. Питам: Де са вашите звезди сега? Кой от вас има такава звезда? Голяма е радостта на човека, който има такава звезда. Много хора са виждали светлина, но тази звезда те не са я виждали. Няма по-красиво нещо от това постоянно да виждате тази звезда, която да ви улеснява във всички ваши мъчнотии. Тази звезда може да се вижда така, както мъдреците-овчари видяха звездата, която ги заведе да се поклонят на Христа. Това беше Христовата звезда, която те видяха.“

(„Нашето място“, 03.02.1926г.)

„Казвам: Първо вие трябва да се освободите от закона на човешките внушения и да дойдете до внушения, които идат от свят, по-висок от вашия. Вие трябва да различавате от кой свят идат внушенията. Научите ли това, вие ще можете да въздействате на тия, които могат да ви спънат или да ви заведат в крив път.“

(„Методи и пътища на идейния свят“, 19.05.1926г.)

„Казвам: На вас, като ученици на виделината, предстои задачата да различавате Божия Дух от духовете на онези малки ненапреднали души, които могат само да спъват хората, но не и да ги напътват към Бога.“

(„Право мисли!“, 14.07.1926г.)

„Вие трябва да разпознавате духовните мисли, които са свързани със съзнанието на човека за понятието за добро и зло. Защото само онзи човек е духовен, който познава доброто и злото. Какво значи да бъдеш духовен? – Да бъдеш духовен, значи да познаваш доброто и злото и да знаеш в даден случай как да употребяваш доброто и как да се справяш със злото като сили в природата. Същевременно трябва да знаете, че злото е един принцип, една сила в природата, с която са свързани ред същества от низши култури, с един извратен ум, с едно извратено понятие за живота. Те считат, че каквото и да направят, всичко е право.“

(„Светлият път на Знанието“, 22.08.1926г.)

„Всички сте призвани в Бога, няма отмяна. Но всички трябва да се учим. Който знае малко, трябва да се учи от другите. Смирение трябва да има у всички ви! Изслушвайте се като говорите. Вие трябва да дадете образец за едно бъдещо възпитание, та който ви види, да знае, че у вас има едно Божествено възпитание, една вътрешна дисциплина, на която се подчинявате… И като срещнете един такъв брат, ще видите, че на челото му има една светеща звезда. Това е един признак, че неговото име е записано горе. И Христос, като дойде на Земята, една звезда се появи. Звездата предсказа Неговото раждане. Всякога, когато се ражда един велик човек, на небето се появява една светла звезда.

Аз искам всички вие да видите тази звезда. Звездата, която се появи за Христос, да се яви и за вас! Тя е Божествена, разумна звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е звезда, с която идват Божиите ангели. Тя е звезда, с която Божият Дух раздава всички дарби и способности, от които, както вие, така и всички останали хора се нуждаят.“

(„Имената са ви записани“, 25.08.1926г.)

„Църквата щяла да се обедини: всички, които са отишли там, вътре в нея, уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има. Тази църква е блудницата, тя е жената, която седи на 7-тях хълма, истинската църква е Горе. Тук тя си служи със същите методи, както политическите партии, гдето има само интерес. В католическата църква се тровят – така премахват неприятелите си. И в нашето Братство мнозина са влезли за интерес, като играят една роля и служат на два бога – трябва да се пазите и да разпознавате кой на кого служи. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин – без да усещаш, ти напакостяват. Вие трябва да развивате вашата интуиция, за да разбирате с кого имате работа – те всички ще си отидат.“

(„На разговор с Учителя“, 19.04.1927г.)

„Казвам: трудна работа е да се справи човек с изкушението. Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава радост. И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества.

Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувства лекота, като че голям товар са свалили от гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това са били някакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не са това. Окултният ученик непременно трябва да мине през тази област. Не само окултните ученици, но всички хора трябва да минат през тази област. Това е неизбежен път за всички хора на Земята.“

(„Общи упътвания“, 18.05.1927г.)

„Аз наричам вашето разбиране за Бога – ограничено разбиране. Циганите, запример, нямат никакъв Господ, никаква религия, никаква наука. Те са изпъдени, пропаднали ученици от окултната школа. Ние не се занимаваме с циганите, тях ще оставим настрана. Аз взимам думата „циганин“ като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля боб – виждал разни образи. – Никакъв образ няма. Да гледаш на кафе, това не е наука. Да врачуваш на боб, това не е наука.“

(„Правата мисъл“, 15.08.1927г.)

„Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.“

(„Дойде глас“, 23.08.1927г.)

„Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е от Бога. Трябва да проверявате тия неща, за да знаете колко на сто от всичко, което става у вас и около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, тъй и будния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват.“

(„Свещеният час“, 24.08.1927г.)

„На пророците в старо време се казваше да бръснат косите си. Понякога им се казваше да оставят космите на брадата си да растат. Какво придобиха от това? Нищо не придобиха. По този начин те изучаваха послушанието. Ученикът трябва да бъде послушен, но на кого? –На Божественото в себе си. Когато Божественото му каже нещо, той трябва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: „Ще полежа още пет минути.” Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикът трябва да бъде абсолютно послушен. Ако не е послушен, той не може да има очакваните резултати. В послушанието обаче се изисква различаване, да познавате, кои съвети са на Божественото у вас и кои – чужди. Когато Божественото в човека говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки. Когато човешкото в него говори, той се натъква на противоречия, които внасят в душата му смут, раздвояване. Всякога слушайте Божественото в себе си, за да можете правилно да се развивате.“

(„Ще бъдат предупредени“, 25.04.1928г.)

„Като изучавате живота вие трябва да знаете кое е дадено от Бога и кое не; от кое Той лишава хората и от кое те сами се лишават. Всичко, което става в света, не е все от Бога. В живота има човешки, има и Божествени работи. Вие трябва да бъдете разумни, справедливи, да ги различавате и да поставяте всяко нещо на своето място. Това значи да има човек ясна представа за вътрешния, за духовния живот.”

(„Плащане и прощаване“, 23.05.1928г.)

„Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане. Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи.“

(„Ограничаване и освобождаване“, 29.08.1928г.)

„Вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора.“

(„Лазаре, излез вън!“, 10.03.1929г.)

„Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли.“

(„Да ви даде“, 15.12.1929г.)

„Нечистата почва не може да роди чисти плодове. Като знаете това, бъдете внимателни, да правите избор на местата, дето ще се заселвате. В природата има чисти и нечисти места. Ако човек се засели на нечисто място, може да заболее. Затова е казано и в Писанието: „Изпитвайте нещата, и доброто дръжте”. Това се отнася до онази категория хора, които са развили в себе си чувството на различаване на нещата.“

(„Който влиза“, 08.06.1930г.)

„Сега искам, в душата на всички да се роди желание нито да лъжете, нито да ви лъжат.“

(„Него видя Исус“, 09.11.1930г.)

„Като наблюдавате хората в света вие намирате, че имат големи знания, че са учени, благородни, добри. Вярно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трябва да ги различавате от ония, които още не са нито учени, нито добри, нито благородни. Те се представят такива, но в действителност не са.“

(„Условия и възможности“, 31.12.1930г.)

„И след всичко това ще дойдат невежите да разправят, че Бог им говорил чрез някаква пророчица или чрез дядо им и баба им, които са заминали за онзи свят. Какво им говори Бог? – Че трябвало да се раздава жито за заминалите. Казвам: ако вашите заминали за онзи свят искат жито да ядат, положението им не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свят! Житото не може да се раздава от този свят за онзи. Света Богородица казала чрез някоя пророчица, че ако хората искат да успяват в работите си, трябвало да ѝ палят свещи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае от вашите свещи и кандила. Това са заблуждения! Не се пророчества така. Някой измислил нещо и хората го считат за пророк. И в старо време е имало пророци, и днес има много пророци, но истинският пророк коренно се различава от лъжепророка. Питам: каква е разликата между истинския пророк и лъжепророка? Лъжепророкът е като бозаджията – той върви по улицата и вика: „Боза, боза!” Щом изпиете една чаша, той веднага казва: „Платете сега!”… Минавам покрай дюкяна на един от тия търговци и чета надпис: „Пророчески дюкян”.

Казвам: в такъв дюкян не влизам! Ако пророкът става бакалин, той е лъжепророк. Търговията не е за пророка.”

(„Обич, разумност и истинолюбие“, 01.08.1931)

„Христос казва: „Идете вие, проклети, в дъното на ада!“ Кои са тези проклети? – Те са ония, които не са вървели по пътя на трите велики закона. И светии да са, и ангели да са, щом се отклонят от този път, те ще намерят дъното на ада. Няма по-голямо наказание за човека от това, да опита живота в ада! И тъй, внимавайте в пътя си! Следете, наблюдавайте кой какво говори, за да различавате черния брат от белия. Който говори едно, а върши друго, той е черен брат. Белият брат върши това, което говори. Той и отвън, и отвътре е един и същ. Така постъпва и Бог. В Него няма лицеприятие. Любовта всякога е една и съща. Като говори, белият брат винаги има предвид, че се намира пред лицето на Бога, Който претегля всяка негова дума според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Постъпва ли човек така, той всякога ще има одобрението на Бога.“

(„Ден на Божието изявление“, 07.08.1931г.)

„Аз съм ви говорил върху много въпроси, които и без моето говорене щяхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвам на някого, че на еди-кое си място на планината има един чист, хубав извор. И без да му кажа, ще го намери, но ще се лута повече време. Като знае де е изворът, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който сам е придобил знанието си, и оня, който е имал учител. Ще кажете, че е по-добре човек сам да придобие знанието, сам да си изработи свое убеждение или свое верую. Не, в реда на нещата е пръв Бог да вложи знанието в човека. Бог е първият Учител на човека.”

(„Любовта на безсмъртието“, 10.02.1932г.)