Учителя за разпознаването на Истината (трета част)

„Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.“

(Второ послание на ап. Павел до Коринтиани 11:13-15)

„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.“

(1 Йоан 4:1)

„Аз не съм против проповядването с пари – всеки човек трябва да бъде възнаграден за своя труд, но казвам: Какво проповядване е това, когато парите са се загнездили в ума на някой проповедник и той говори на хората за Бога? Аз бих похвалил онзи проповедник, който проповядва за Бога от убеждение, без пари – ако пък дойдат парите и това е добре, но той не мисли за тях.“

(„Покрива и изправя“, 17.04.1932г.)

„На същото основание, когато във вас влиза някоя мисъл, тя може да причини пакост. Има някои мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, има свой стремеж. Как можете да ги разпознавате? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Например вие сте напълно убедени, че Бог ви обича, но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Вие, без да проверите, свиете вежди, начумерите се, свиете устни, ставате неразположен, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере как си позволява да говори така!” Хората са много лековерни – на истината не вярвате, но на един слух вярвате.“

(„Носители на Новото“, 19.05.1932г.)

„Аз ви говоря като истински златар, не да се самоосъждате, но да се научите да различавате скъпоценните камъни от простите, и чистото злато от фалшивото. Лесно се лъже човек. Няма по-големи майстори на лъжата от духовете. Няма по-големи майстори от тях за интриги и скандали. Някога духовете се разделят на няколко лагера, но всички са от една банда.“

(„Време и пространство“, 20.11.1932г.)

„Едно трябва да се знае: Възвишеният Дух, т.е. Божият Дух, говори само чрез съвършения човек. Ако обтегна четири струни на една дъска, и най-голям музикант да съм, нищо не мога да изкарам. Дъската трябва да се превърне в съвършен инструмент, а който свири, трябва да бъде първокласен маг. Мислите ли, че ако нямате условия и вътрешно разположение, Духът може да изкара нещо от вас? След това ще ме питат какви са тези духове, които ги занимават. Аз ги познавам добре. Едни от тях са свършили училището едва с тройка; други са изключени от училището. Тези духове ще говорят за възпитание на хората! Те ще минават за ръководители на човечеството! Те ще заемат мястото на Христа, на света Богородица и ще се произнасят за мене, че съм бил първокласен учител. Аз не съм буквоядец, но казвам: Изпитвайте духовете и разберете, от Бога ли идват, или не. И вие сте медиуми, през които духовете влизат и излизат, всеки ден ви разиграват и ви правят смешни…

Казвам: Щом ви лъжат в името Божие, вие трябва да разбирате тези лъжи. Любов, в която влиза лъжата, не е истинска… Нито вие ще се лъжете, нито другите ще ви лъжат. Ако направиш една грешка, ще я изправиш без да се оправдаваш. Никой от вас не трябва да става проводник на духовете, да лъже. Никаква лъжа не се позволява, даже и бяла. Някога несъзнателно ставаш проводник на лъжата. Будност се иска, да не допускате лъжата в себе си.“

(„Значение на удовете“, 01.02.1933г.)

„Има неща привидно престъпни, а не са такива; има привидни добродетели, а всъщност не са такива. Бъдете внимателни, различавайте привидните неща от истинските. Всяка постъпка се познава от последствията си, от своя плод. Божественото дава едни плодове, а човешкото – други.“

(„Начало и край“, 12.03.1933г.)

„Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче, да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено.“

(„Въжделенията на човешката душа“, 17.05.1933г.)

„Има нещо в света, което не мога да обичам. Това е лъжата. Невъзможно е да обичаш лъжата, по никакъв начин не можеш да я обичаш. Невъзможно е да обичаш греха. Човек може да се заблуждава, но то е невъзможно човек да обича злото. Това е невъзможно, това е противоестествено.

Започнете с положителните неща, да правите разлика, да различавате положенията на истината от положенията на лъжата. Понеже лъжата става вече условие за бъдещи страдания. То е цял един свят. Та, първото нещо: Онова, което може да направи човека красив, това е неговата разумна мисъл, да схваща нещата тъй, както са, да мисли право. Един ангел е красив, защото неговите мисли са верни и истинни. Няма нито една мисъл, в която да има лъжа.“

(„Истинската добродетел“, 19.11.1933г.)

„Слушайте и всичко изпитвайте, и всичко прилагайте. И ако на опит намерите, че нещата са верни, правете ги. Не да го е страх човекът. Този е пътят, по който трябва да се прогресира, по който човек трябва да мине.“

(„Посвещения в живота“, 07.10.1934г.)

„По какво се отличават добрите хора, които живеят по Бога, и ония, които живеят по човешки? Добрите хора, които живеят по Бога, се отличават с най-голяма разумност, те са най-разумните хора в света. Онези, които живеят по човешки, се отличават по това, че са най-глупавите хора в света. Това е начинът, по който аз разпознавам едните от другите.“

(„Сгърбената жена“, 23.06.1935г.)

„Светът в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. Те постоянно ви следят и, по незабелязан от вас път, ви създават ред изпитания и изкушения. Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. Докато не се научите да различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни.“

(„Проява на Любовта“, 23.08.1935г.)

„Когато се стремите към нещо, вие трябва да знаете защо ви е това нещо и как ще го приложите. Ако придобиете това, към което се стремите, а не можете правилно да го приложите, вие ще направите ред погрешки. Погрешките показват, че нямате знания. Това значи, че не можете да носите. Вие трябва да учите, да различавате нещата, да знаете откъде идат. Като дойдете до това различаване, ще можете навреме да използвате онова, което ви се дава. Запример, вие с години сте се стремели да постигнете нещо. Тъкмо сте пред постижението му, и някой дойде да ви разправя нещо. Това е уловка, с която искат да отклонят вниманието ви. Отклони ли се вниманието ви, вие губите вече благоприятния момент. Щом изгубите тоя момент, и изкушението се отдръпва.“

(„Проникване“, 23.08.1936г.)

„Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не!“ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават.“

(„Запалена свещ“, 23.09.1936г.)

„Никаква лъжа! Освободете се от това. Ето какво разбирам да ви е свободно съзнанието. Не от вънка да кажеш, че аз не лъжа. И като ти дойде да кажеш нещо, като дойде дяволът, кажи: туй е лъжа! Туй е право. И в себе си всякога да разпознаваш, кое е истина, и кое е лъжа. В съзнанието си никога да не допущаш лъжата.“

(„Първият и последният“, 07.02.1937г.)

„Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да знаете, кой ви говори. Понякога ви говорят отвътре, и вие мислите, че някое възвишено същество ви говори. Чувате да ви говори: Благодари на мене, че те вкарах в пътя. Благодари на мене за богатството, за знанието, за силата, които придоби. Благодари на мене, че позна любовта. Чувате ли да ви се говори по този начин, знайте, че това не изхожда от някое възвишено същество. Това е гласът на изкушението. А вие знаете, че дяволът изкушава човека. Всичко, което той ви говори, е лъжа. Бог внася светлина и знание в ума на човека. Той му дава сила и богатство. Той изявява любовта си към човека и му дава възможност да я познае. Любовта е абсолютно неизвестна област за дявола.“

(„Хармонични и дисхармонични съпоставяния“, 11.08.1937г.)

„Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на Земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят.”

(„Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“, 27.10.1937г.)

„В някои от вас различаването на добро и зло е слабо развито. Вие познавате само големите черти. Та казвам: В новата епоха се изискват хора с приложение. Казвам: ДА СЕ СЪЕДИНИМ ДА РАБОТИМ. Всеки трябва да има желание да направи нещо от себе си. Всеки трябва да си тури цел; каквато цел – туй ще постигнете.“

(„Кибритени клечки“, 31.08.1938г.)

„Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова, именно, Христос е казал: „Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави“. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг.“

(„Малкият брат“, 01.01.1939г.)

„Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето.”

(из „Пътища и методи за влизане във връзка…”, Влад Пашов)

Боян Боев: „Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителя. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исая с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителя прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Йоан, правим интимна връзка с Йоан, но не само с него, но и с Христа, защото Словото на Христа преминава през цялото Евангелие.”

(из „Доброто разположение“)

Рудолф Щайнер: „Категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат „ясновидци“, без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, „мисленето“ не може да помогне; по-важни им изглеждат „усещанията“ и „чувствата“. На това трябва да отговорим, че никой не може да стане „ясновидец“ във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот.

При мнозина от кандидатите, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към „абстрактното мислене“, към „празното спекулиране“ и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това „абстрактно мислене“ лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови.

Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това. Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето. В противен случай човек става свидетел на объркана душевна игра, при която възникват нетрайни откъслечни образи: Нещо, което може да достави удоволствие на мнозина, въпреки че то няма нищо общо с истинското проникване във висшите светове.

Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този въпрос има и друга страна. Ясновидството изисква абсолютно здрав душевен живот. И няма по-добра грижа за това здраве от истинското мислене. Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако упражненията, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето. Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа. Не съществуват никакви опасности за този, който се стреми към висшето познание с оглед на казаното дотук; а то, на свой ред, е задължителна предпоставка за всяко духовно развитие…

Впрочем, немотивираното отричане е също вредно, понеже то се проявява като една отблъскваща сила, която не позволява на духовния ученик да възприеме важните и плодотворни мисли. Предпоставка за отварянето на свръхсетивните възприемателни органи е не сляпата вяра, а запознаването с духовнонаучния мисловен свят… Духовно-научните данни следва да бъдат разглеждани тъкмо в този смисъл. И който има твърдото и трайно намерение да ги обхване със своето мислене, може да бъде сигурен, че рано или късно, те ще го доведат до някоя от разновидностите на личното ясновидство.“

(из „Теософия“)

„В окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове. Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот. Трябва категорично да заявим, че тези опасности възникват само тогава, когато са пренебрегнати необходимите защитни мерки. Ако обаче защитните мерки и указанията, които дава истинското окултно обучение, бъдат спазени, човек не само прониква в духовния свят понесен от изживявания, чиито величие и мощ надхвърлят дори и най-смелите и фантастични очаквания на сетивния човек, но прави това така, че не може и дума да става за увреждане на неговото душевно или телесно здраве.

Несъмнено, там човекът среща ужасяващи сили и Същества, които го заплашват на всяка крачка. От друга страна, възможно е да подчини определени сили и Същества, за които сетивното наблюдение няма никаква представа. Голямо е изкушението, да ги впрегне в служба на своите лични интереси, или пък поради незнание, да ги употреби по неправилен начин. По-нататък ще говорим за част от тези забележителни изживявания, и по специално, за срещата с Пазача на прага…

Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят. Смирение и скромност, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот. И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот.“

(из „Как се постигат познания за висшите светове“)