Учителя за разликата между вяра и лековерие (втора част)

Учителя за разликата между вяра и лековерие (втора част)

„А Исус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина…

„А Исус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина… Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните… И тъй, бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.“

(Евангелие от Матей, гл. 24)

 

„Аз наричам вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганите, запример, нямат никакъв Господ, никаква религия, никаква наука. Те са изпъдени, пропаднали ученици от окултната школа. Ние не се занимаваме с циганите, тях ще оставим настрана. Аз взимам думата „циганин“ като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля боб – виждал разни образи. – Никакъв образ няма. Да гледаш на кафе, това не е наука. Да врачуваш на боб, това не е наука.

(„Правата мисъл“, 15.08.1927г.)

 

„Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.“

(„Дойде глас“, 23.08.1927г.)

„Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е от Бога. Трябва да проверявате тия неща, за да знаете колко на сто от всичко, което става у вас и около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, тъй и будния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват.“

(„Свещеният час“, 24.08.1927г.)

 

„Суеверието седи по-долу от вярата. Над вярата пък има нещо по-велико – то е истината. Истината пък подразбира любов към знанието. Значи, да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са опитани, когато в знанието всички неща са проверени.“

(„Призови Симона!“, 16.10.1927г.)

 

„Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно.

(„По-долен от ангелите“, НБ, 23.10.1927г.)

 

Според мен най-добрият е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но слагам на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото.“

(„Сфинксът. Начало и край на нещата“, 21.03.1928г.)

 

„Всичко, което става в света, не е все от Бога. В живота има човешки, има и Божествени работи. Вие трябва да бъдете разумни, справедливи, да ги различавате и да поставяте всяко нещо на своето място. Това значи да има човек ясна представа за вътрешния, за духовния живот.”

(„Плащане и прощаване“, 23.05.1928г.)

 

„Много от съвременните хора мислят, че имат вяра, а всъщност те са суеверни. Каквото благо и да получат, те се радват. Те не подозират, че в това благо понякога се крие някакво зло.“

(„Личност, общество и свят“, ООК , 23.01.1929г.)

 

„Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба.“

(„Лазаре, излез вън!“, НБ, 10.03.1929г.)

 

„Повечето от сегашните хора са суеверни, лековерни; те са готови да повярват на всеки, който би им казал, че ако ядат от плодовете на забраненото дърво, ще станат учени като Бога. Човек е готов да вярва на всяко нещо, към което има разположение.“

(„Вързано и развързано“, НБ, 31.03.1929г.)

„Който не разбира законите, той изпада в суеверие. Суеверието произтича от факта, че когато се натъкнеш на някаква Божествена идея, вие не я прилагате на време, вследствие на което, вместо добро, излиза зло. Следователно, всякога, когато правим добро не на време, ражда се зло.“

(„Момчето ми“, НБ, 28.04.1929г.)

 

„Ако само вярва, без да работи, той изпада в суеверие. Вярата се нуждае от работа, а суеверието почива на илюзии, на фантазии.“

(„Права мисъл“, ООК, 02.04.1930г.)

 

„Човек не трябва да бъде суеверен, но трябва да бъде вярващ. Ние говорим за онази вяра, която е резултат на знанието.

(„И рече Исус“, НБ , 06.04.1930г.)

„От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората.“

(„Абсолютна вяра“, ООК, 18.06.1930г.)

 

„Някои хора сънуват пророчески сънища, но като не ги разбират, като не могат да ги преведат на разбран за себе си език, те или ги отхвърлят, или ги приемат буквално, или ги тълкуват по крив начин. Когато сънят се сбъдне, тогава разбират какъв бил неговият смисъл. Някои обичат да предсказват, други – да тълкуват сънища, но предсказанията им никога не се сбъдват. Въпреки това те постоянстват с надежда, че някога предсказанията им ще се сбъднат. Това е лековерие. Тези хора нямат дарба на ясновидци, а играят роля на такива. Със своето суеверие, без да искат, те лъжат себе си, лъжат и ближните си. Добре е човек да се спира на сънищата си, да ги изучава, да учи техния език. Езикът на сънищата е символичен.“

(„Две категории хора“, ООК, 01.09.1930г.)

 

„Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените хора имат суеверия. Така аз деля хората. Според мене, вярата е закон, който определя степента на знанието. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се увеличава знанието. И обратно: щом се увеличава знанието, и вярата се усилва. Между вярата и знанието има известно съотношение. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра. Това е вярване.“

(„Иде Исус“, НБ, 05.10.1930г.)

 

„Сега искам в душата на всички да се роди желание нито да лъжете, нито да ви лъжат.“

(„Него видя Исус“, 09.11.1930г.)

 

„Като наблюдавате хората в света вие намирате, че имат големи знания, че са учени, благородни, добри. Вярно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трябва да ги различавате от ония, които още не са нито учени, нито добри, нито благородни. Те се представят такива, но в действителност не са.“

(„Условия и възможности“, 31.12.1930г.)

 

„И след всичко това ще дойдат невежите да разправят, че Бог им говорил чрез някаква пророчица или чрез дядо им и баба им, които са заминали за онзи свят. Какво им говори Бог? – Че трябвало да се раздава жито за заминалите. Казвам: ако вашите заминали за онзи свят искат жито да ядат, положението им не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свят! Житото не може да се раздава от този свят за онзи. Света Богородица казала чрез някоя пророчица, че ако хората искат да успяват в работите си, трябвало да ѝ палят свещи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае от вашите свещи и кандила. Това са заблуждения! Не се пророчества така. Някой измислил нещо и хората го считат за пророк. И в старо време е имало пророци, и днес има много пророци, но истинският пророк коренно се различава от лъжепророка.

Питам: каква е разликата между истинския пророк и лъжепророка? Лъжепророкът е като бозаджията – той върви по улицата и вика: „Боза, боза!” Щом изпиете една чаша, той веднага казва: „Платете сега!”… Минавам покрай дюкяна на един от тия търговци и чета надпис: „Пророчески дюкян”. Казвам: в такъв дюкян не влизам! Ако пророкът става бакалин, той е лъжепророк. Търговията не е за пророка!

(„Обич, разумност и истинолюбие“, 01.08.1931г.)

„Внимавайте в пътя си! Следете, наблюдавайте кой какво говори, за да различавате черния брат от белия. Който говори едно, а върши друго, той е черен брат. Белият брат върши това, което говори. Той и отвън, и отвътре е един и същ. Така постъпва и Бог. В Него няма лицеприятие. Любовта всякога е една и съща. Като говори, белият брат винаги има предвид, че се намира пред лицето на Бога, Който претегля всяка негова дума според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Постъпва ли човек така, той всякога ще има одобрението на Бога.“

(„Ден на Божието изявление“, 07.08.1931г.)

 

„Единствената култура за в бъдеще ще бъде културата на въздигнатото и очистено човешко сърце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнем човешкия ум. Културата на ума е необходима, понеже умът може да бъде помощник за въздигането на сърцето. Ако четете свещените книги, ще видите, че никъде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: „Дай ми сърцето си“. Умът е от една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърцето на човека загазва, всичките противоречия, съблазни, зависти, омраза – всичко това произтича от човешкото сърце.“

(„Моята любов няма да премине“, 21.02.1932г.)

„Пази се от суеверия, не се оправдавай с незнанието си.“

(„Обич и знание“, УС, 08.05.1932г.)

 

„Вие сте напълно убедени, че Бог ви обича, но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Без да проверите това, вие свиете вежди, начумерите се, свиете устни, разположението ви се разваля, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере! Как си позволява да говори така!“ Хората са много лековерни – на истината не вярват, а на едни слухове вярват; готови са да повярват на каквато и да е лоша мисъл.

(„Носители на Новото“, ИБ, 19.05.1932г.)

 

„Като ученици, вие трябва да проверявате нещата, да не се поддавате на различни слухове. Някои от вас са крайно суеверни, на всичко вярват. Достатъчно е да се пусне някакъв слух и те веднага ще повярват. Не само това, но казаното се разнася от човек на човек с известни прибавки. В това отношение, те приличат на оня дървар, който се върнал от гората уплашен и казал на своите съселяни:

– Видях сто мечки в гората и избягах.

– Намали малко, не са били сто.

– Ако не са сто, поне 80 имаше.

– И това е много.

– Тогава 60 имаше.

Като не му вярвали, той намалявал, намалявал, докато най-после казал: „Не зная мечка ли беше, но зашумя нещо в гората, и аз избягах.“ 

Казвам: Преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това разсъждавайте върху нея, да видите, дали е права, или не. В това се изразява силата на вашия ум.“

(„Любов, обич и почит“, ООК , 01.06.1932г.)

 

„Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става.“

(„Иде час“, РБ, 24.08.1932г.)

 

„По някой път вие обичате някой да ви гадае, нали. Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от тази школа за едно непослушание. Те носят от своето изкуство. Но те са все цигани. Който гадае, той не гледа на восъка, той не гледа на картите, той не гледа на кафето, на боба, или пък някой чете молитви, казва: „Да се помолим на Господа и работата ще се уреди.“ Истинският гадател, той вижда живо нещата. Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината.“

(„Чуваш ли“, НБ , 16.10.1932г.)

COMMENTS

WORDPRESS: 0