Учителя за отношенията между учениците в Школата (първа част)

Учителя за отношенията между учениците в Школата (първа част)

„Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако

„Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“

(Евангелие от Йоан 13:34,35)

„Българите имат девиз: „Съединението прави силата.“ Две думи липсват на този девиз. Той трябва да гласи така: „Съединението в Любовта прави силата.“ Любовта обединява. Обединение без Любов е механично. Хората искат единство, но единство без любов е невъзможно.

Законът гласи: Любовта образува една обща връзка между всички същества. Има едно основно звено, което може да свърже цялото човечество – това е Любовта. Няколко търговци могат да се обединят за обща работа. Ако са ги събрали в едно търговските интереси, тая групировка е временна и ще се разпадне. Това не е никакво свързване.

Ако сте свързани един с друг чрез Божията Любов, никаква сила не е в състояние да разруши тази връзка. Ако нямате тази връзка, всичко ще се превърне на прах и пепел. Докато Любовта не дойде между хората, те ще говорят на чужди, непознати езици.

(из „Изворът на Доброто“)

„От препирания, каквито и да са те, отбягвайте… Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за Истината, ще влезете в дискусия.”

(Годишна среща на Веригата, 23.08.1911г.)

„Няколко встъпителни думи към беседата – за пояснение. Не мислете, че е лесно човек да бъде ученик в една окултна школа. Не е много мъчно, но не е и много лесно. Второ нещо: всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание.

(„Мъчението“, ИБ, 05.02.1920г.)

В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора. Изобщо лошите мисли се забраняват.”

(„Силите в природата“, ИБ, 19.02.1920г.)

„Внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може да се зароди понякога желание да поправите някого. В Окултната Школа не се позволява никой, никого да поправя! Това е обида!“

(„Великата майка“, БС, 26.02.1920г.)

„Като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други, за да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене ако онзи, който казва, че не говоря верни неща, е безгрешен, приемам да ме бие с камъни. Онзи, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи. Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори.

(„Живата енергия“, 22.05.1921г.)

„На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди.“

(„Четирите правила“, ООК, 09.03.1922г.)

Правило в окултната школа е, че никой няма право да напомни на един ученик за неговите минали погрешки. Това е едно престъпление! Забележете го! Туй, което веднъж природата го е заличила, обърнала е този лист, никога не обръщайте този същия лист да му казвате: „Ти знаеш ли едно време какво направи?“ Днес, като ученици, туй изисква Бялото Братство от вас! Туй, което Бог казва: „Ще залича греховете, ще ги забравя“, ти няма да ги напомняш…

Аз сега, тази вечер, ви говоря като на ученици – какви трябва да бъдат учениците в тази школа. Какви сте отвънка, то е друг въпрос. Там всичко се позволява. Във външния свят всичко се позволява, но в тази школа, в тоя живот не се позволява всичко. Та преди да пристъпим, трябва да знаете, че ако правите тия погрешки, не ще може да направите големи успехи. Ще можете, но в тази школа на Бялото Братство не се позволява да давате обещания и да не ги изпълнявате. Обещания? Не! Кажеш ли, свърши! Ще кажеш: „Аз ще живея по закона на Истината“ и ще живееш.“

(„Три категории ученици, ООК , 30.03.1922г.)

„Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците, и двете страни се отстраняват от класа.“

(Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство, ИБ, 01.04.1922г.)

„Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта. Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.“

(Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство, ИБ, 01.04.1922г.)

„Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват.“

(Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство, ИБ, 01.04.1922г.)

„Ученикът няма право да спори в школата. Спорът е достояние на съществата на тъмнината.“

(„Качества на ученика“, ООК , 04.04.1922г.)

„Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва, от една страна, да хармонизира силите на своя организъм, а от друга – да се хармонизира с окръжаващите. Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди…

Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена. В школата се приемат души, които имат братски отношения помежду си, а не отношения на мъже и жени. Ученикът трябва да бъде образец във всяко отношение. Че някой имал недостатък, това не трябва да ви интересува.”

(„Предназначението на музиката”, ООК , 20.04.1922г.)

„И аз съжалявам, че учениците в България по окултизма са много педанти, нямат почитание и уважение помежду си. Имат любов само като се намерят. И вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на окултизма ги вършат скрито. И не ме слушате, но вие се намирате пред зоркото око на Бога, който не изпуща нищо пред вид. Ще кажете: „Тази вечер пак ли ще ни калайдисват“. Никакво калайдисване, но ви казвам една велика истина, от която вие сте се отстранили и мислите, че сте в правия път…

Сега ето пороците: 1/ между вас има завист, едно, което препятствува. 2/ Между вас има бели лъжи. 3/ Между вас има леност. 4/ После, никога не гледате с добро око на другите: ако някой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „без нас не можеш да работиш“… Когато някой от вас се реши да работи, съдействайте му всички морално. Съдействайте му, изпратете му по една добра мисъл…

Аз седя по някой път и казвам тъй на себе си: направих една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и Името на Бога, и с това аз си навлякох една голяма карма.

И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал туй правило. искрено ви казвам: никога не бих ви го поверил. Kазват си: „Няма Любов като Божията Любов“ и погледнеш ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любов е Любов“ но двамата не могат да се примирят. „Само Божията Любов е Любов“, ама никой не отстъпва от своето, всеки държи своето. Е, каква Любов е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Аз съм човек, имам достойнство, имам лични чувства“. Ама по-голямо достойнство от Любовта има ли? Да изпълним Волята Божия! И няма по-голямо достойнство да служим на Бога по Любов. То е най-великото достойнство на човека – да служи на Любовта и на Мъдростта!

Сега аз отправям това не към външните, аз отправям този упрек към себе си, че съм ви поверил едно свещено правило. И после го отправям към вас, че вие не сте го използвали, а не защо сте го използвали. И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата.

И някой път като произнесете думата „Любов“, в мен като че някой тегли нож отгоре ми.

Карате се, казвам: няма любов като тази любов, която цапа, дращи, режи. Но аз спечелих; научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията Любов е Любов. Опитах туй. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили. Аз го научих и няма да го забравя втори път нито на Земята, нито на Небето! И всеки, който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. И, ако той не разбере тази Любов, всичко в живота е свършено.

И туй, имаме една трудна задача да разрешаваме, не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането на нашето странстване в света. Трудна задача е, но задача, която може да решим. И аз вярвам, че вие сте от тия благородните ученици, безпристрастни, с умове жадни за знание, със сърца благородни, с благородни дела, с желязна воля, готови за борба…

Абсолютна чистота, абсолютна светлина, абсолютна истина трябва да царува между нас!

Като казвам чистота, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам светлина, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам истина, туй трябва да бъде идеалът ни. – идеал, към който трябва да се стремим. дали ще го постигнем, то е друг въпрос. идеал за всинца ни еднакъв. ние ще имаме тогава само едно мнение. И аз и вие ще мислим върху този въпрос. и вярвам, че задачата, която ще имаме, ще я разрешим.“

(„Окултна хигиена“, ООК, 08.06.1922г.)

„И за в бъдеще, като влезете в школата погрешките си няма да виждате. В горните класове абсолютно се забранява да мислиш за погрешките на хората! Хората за тебе не съществуват и погрешките не съществуват. Ти ще работиш върху себе си.“

(„Живите сили на природата“, ООК, 20.07.1922г.)

„Да различавате приятелството! Всеки ученик, който добре се учи, той е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Всеки ученик, който отговаря прямо на всичките въпроси, е ваш приятел, а който не отговаря, е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг – неговият ум е зает с много други работи.“

(„Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки“, 17.08.1922г.)

„В Школата ще има доста богата литература, ще преведем доста окултни книги. Но всичко това, което се говори, няма да стане за 2-3 години – трябват ни поне 20 години, за да организираме тази школа, както трябва. Не мислете, че само 2 години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи?“ Ще продължим живота ви, ако искате да живеете: можем да го продължим с 10, 20 години, стига да учите, а можем и да го съкратим. И едното, и другото можем да направим. Сега ще турите в ума си идеята да учите. Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в живота.

Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои – по-млади. В Школата има само ученици – братя и сестри са отвън. В Школата всички са ученици – млади и стари няма. Напредналия ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде.

При това между вас, учениците, трябва да има скромност. Някой път този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си, и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде. Сега първото нещо е, че учениците често нямат търпение, както в училищата: обичат да дигат ръката си 20-30 души изведнъж и всички искат да отговарят.“

(„Много плод принася“, СБ , 20.08.1922г.)

„В Школата вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисъл тъй, че да се подхлъзне езикът ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш и съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Там, дето Писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли – от ума ви, никакви гнили чувства – от сърцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сърцето си, где е нашата воля?“

(„Лицето на Бога“, СБ, 23.08.1922г.)

„Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогне.“

(„Правила и мерки за избягване на всички погрешки“, СБ, 27.08.1922г.)

„От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече, като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване… Казвам сега: като ученици на Школата, трябва да се стараете! Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характера ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас…

Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш: „Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно“. По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега, всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици.“

(„Празникът на труда“, СБ, 22.09.1922г.)

Следва продължение…

COMMENTS

WORDPRESS: 0