Учителя за историята на българския народ

Една от причините да подготвя тази публикация е широко-разпространеното твърдение, според което всички велики, мъдри и достойни хора по Земята от древността до наши дни са все българи, и че без българите не би имало никаква култура по света. Според един популярен самозван „Учител“ дори самият Исус Христос (за когото и от Светото Писание знаем, че еврейският народ в продължение на 42 поколения е подготвял нужното тяло за да се всели в него Слънчевия Дух Христос) е бил българин.

Според истинския окултизъм това просто не отговаря на Истината, и ще го докажа с ред факти, изнесени от Учителя Беинса Дуно. А и да се чувстваме по-велики и значими от другите по никакъв начин не води до обединение в едно общочовешко братство, към което ни води Христос.

„Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. “

(Годишна среща на Веригата, Варна, 19.08.1909г.)

„Българинът много яде, малко се учи. Питам: Де са учените хора на българите? Кои са най-видните българи в света? Де е българският Сократ? Де е българският Платон? Де е българският Аристотел? Де е българският Хермес? Де е българският Милтон? Де е българският Шекспир? Де е българският Кант? Де е българският Нютон? Ако е въпрос за военния Атила, и между българите може да се намери равен нему.“

(„Те свидетелстват“, 19.12.1926г.)

„Бялото Братство е работило в Индия, в Египет, в Персия, в Палестина, във Вавилон, в Римската империя, в Гърция, в Италия и във Франция. После, като остави Италия и Франция, премина да работи в Англия и в Германия. От Англия и Германия преминава към славянството, където сега вече работи. Във всеки народ, в който работи Всемирното Братство, то все оставя по нещо ценно. Това Братство почна с Индия и ще свърши с Русия, понеже те се допират – така завършва един кръг, един цикъл.“

(из „Акордиране на човешката душа, том 3″)

„Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Египет, Индия, Халдея, Персия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия Франция, Германия, сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос.“

(из „Историческият път на Бялото Братство през вековете“)

„Българинът е смесица от няколко народа, но у него преобладава славянската кръв. Чист тип българин ще се намери в Родопите. У българина има примес на монголска, римска и гръцка кръв.“

(из „Акордиране на човешката душа, том 3″)

„Ето, Христос иде. Той е в България. И Той е, Който ръководи тази работа. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на невидимия свят. Във вашите умове вие трябва да съдействате само, та да можете да помагате.

Най-сетне, дори и ако една или няколко години по-рано напуснем и излезем из къщите си, няма какво да губим, защото не бива да сме прилепени толкова към материята, та щото да мислим, че тя е всичко. Ако ние сме тук още, то трябва да знаете, че има наши братя, на които следва да помогнем. И понеже славянството представлява от себе си по-добър елемент, то е, което има благоволението на Небето, при все че и в него има два големи порока – блудство и пиянство. В душата му обаче изобилстват добродетели, които интересуват приятелите му духове.

После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.? Не бяха ли и те велики държави? Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише. Ако Небето не е с един народ, напразно е всичката негова сила и войска. На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ний отиваме с Неговия план, трябва да положим всичко, за да запазим този народ от опиянение.

Ето защо всичките тия, които познават Господа, трябва да кажат дълбоко в сърцето си: „Господи, нека бъде волята Ти“. Да се държим с Господа, защото Той е главнокомандващият, пред Когото не след много години ще се явите за отчет. И затова във вашата душа трябва да се роди съзнание да служите Господу.“

(„Обсадно положение“, 06.10.1912г.)

„Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането. Така бе с България, така ще бъде и с Германия. Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава.“

(„Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин“, 18.01.1915г.)

„Българският народ не е живял както трябва. Българските царства едва са достигали 50-60 години, защото са живели разединени. Сега се изисква разумно съединение между българския народ, нека се забравят кавгите.“

(„Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на Земята“, 23.01.1915г.)

„Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя.”

(„Не може да се укрие“, 15.09.1918г.)

„Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае факта, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но, както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в съвременното духовенство няма добри хора. Има, но тия добри хора в духовенството са малцинство. Ние сме готови да признаем този факт, тъй както си е. Нека се изнесат фактите.“

(„Превръщане на енергиите“, 04.08.1922г.)

„… Нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била!“ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи?“

(„Практическо приложение на окултната музика“, 26.11.1922г.)

„За българския народ казват, че има велико бъдеще, че е избран народ. Всеки народ, който изпълнява Божията воля, който живее съобразно Божиите закони, има велико бъдеще. Обаче отворете историята на българския народ да видите доколко той е живял по Божията воля, за да бъде велик. Тъй както живее българският народ, има ли бъдеще, може ли да бъде велик…

Ако българите искат да бъдат благословен народ, трябва да знаят, че се благославя само онзи народ, който не върши убийства. Когато Петър отсече ухото на воина в Гетсиманската градина, какво му каза Христос? „Тури ножа в ножницата си, защото който вади нож, от нож умира.“ Сега аз говоря на онези от вас, които познават Христовото учение. Има по-силно оръжие от картечницата; има по-силно оръжие от оръдията, от парите; има по-силно оръжие от всички интриги. Това оръжие е Любовта, която трябва да влезе между хората.“

(„След три дни“, 24.06.1923г.)

„Всички български песни в далечното минало са били религиозни мотиви, но сега са изопачени. Изопачени са, понеже българите са снели тия песни от невидимия свят само за постигане известни временни цели на Земята, вследствие на което пеенето е изгубило своя първоначален смисъл. Българите най-първо са били високо духовни. Те пеят, играят, докато са млади, докато се оженят. После пеят само когато се напият.“

(„Както природата пише“, 24.12.1924г.)

„Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората.“

(„И пишеше на земята“, 22.02.1925г.)

„Българите, например, казват: „Велик цар беше Симеон велики! Велик цар беше Самуил!” Питам: Какво остана от великата България на Симеона велики, на цар Самуил? Смешно е човек да се хвали с неща, които вече не съществуват. Смешни са българите, като се хвалят с величието на някогашна България. Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия. По този начин съвременното човечество не може да се възпита. Обаче, днес всички съвременни народи се възпитават именно по този начин, което показва, че те вървят в крив път на своето развитие. Има нещо велико в света, но то не е нито великата България, нито великата Франция, нито великата Германия, нито великата Америка, нито великата Русия, нито великата Япония, нито великия Китай, нито кой и да е народ. Единственото велико нещо в света е Любовта…

Някой човек жертва своя живот за отечеството си, и всички казват: “Този човек даде много нещо за своето отечество.” Питам: Как мислите, какво би било, ако този човек беше пожертвал своя живот за Бога? Голяма разлика има в положението на човека, който жертва своя живот за отечеството си и в положението на този, който жертва живота си за Бога. Отечеството скоро забравя човека, който се е жертвал за него. Докато България съществува, докато е велика, както и да е, но какво ще стане с този човек, когато България престане да съществува? Каква е гаранцията, че българският народ ще съществува, например, след 2000 години? Какво стана с евреите? Де е еврейския народ днес? Ако българите са умни, те ще останат да съществуват като народ, но ако не са умни, тяхната съдба няма да се различава от тази на всички изчезнали досега народи. Може да съществува само този народ, който служи на Бога.“

(„Как ти се отвориха очите?“, 21.11.1926г.)

„Какво е останало от България от времето на Симеон Велики? Днес всички българи, всички европейски народи се хвалят все с това, какво са били едно време. Гърците се хвалят със Сократ, с Платон, със своята стара култура, но де са днес Сократ и Платон? И Адам едно време беше в райската градина, но де е днес? И Ева едно време беше в райската градина, но де е тя днес? Днес Ева е в своята кухня, с престилка и лъжица в ръка, готви, недоволна от положението си, стара, като баба. Всички казват: „Какво бяхме едно време!“ Не е важно, какво сте били едно време, важно е, какво сте сега. Ако отидете в Италия, в стария Рим, ще кажат: „Едно време какво бяхме!“ Питам: де е славата и величието на стария Рим? И българите казват: „Какво бяхме едно време!“ Не е важно, какво сте били едно време, сегашният момент е важен.

И в Писанието е казано: „И ще създам нова земя и ново небе.” Там не е казано да вярвате в това, което Бог едно време е създал. За нас не е важен миналият момент, важен е сегашният момент, какво можем да направим от това, което сега имаме. И Бог казва: „Аз създавам за вас нова религия, нова мъдрост, който вярва в това, което сега създавам, той ще бъде благословен.“

И днес, който дойде при мене, все ще ми разправя как са живели едно време светиите. Не е важно как са живели светиите едно време; важно е как вие живеете днес. Аз зная, че светиите са живели чист свят живот в пустините; важно е какво сте вие сега, как вие трябва да живеете. Или ще ми разправят как са живели едно време българите. Не е важно това; важно е как вие живеете днес.

Друг пък ще ми разправя: баща ми беше честен човек. – Остави, какъв беше баща ти. Кажи ми, ти честен човек ли си? Баща ми беше добър човек. – За мене не важно, какъв човек беше баща ти; аз искам да зная, ти добър човек ли си.“

(„Изостаналите укрухи“, 24.04.1927г.)

„Всичкото нещастие на българите седи в това, че те досега не са изпълнили волята Божия. Всичкото нещастие на Англия, на Франция, на Германия и на всички останали държави се дължи на това, че те не са изпълнили волята Божия, т.е. не са се съобразявали със законите на човещината. Казано на съвременен език, нас ни трябва човещина. Нищо повече.“

(„Изпитай и виж“, 16.02.1930г.)

„Българинът е смесица от няколко народа, но у него преобладава славянската кръв. Чист тип българин ще се намери в Родопите. У българина има примес на монголска, римска и гръцка кръв… В България преди заселването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното. От славяните българинът е взел самопожертвованието и обичта да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта. Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение…

Това, дето е казано, че „Дето е текла вода, пак ще тече“, се отнася и за България, понеже тук са работили богомилите, сега отново се проявява аналогично движение. По-добре е в малка държава да се привлича внимание към новото, отколкото в голяма. Така е било всякога. И Египет, когато е бил цветущ, не е бил голяма държава, а и с Палестина е същото. Българският народ се освободи от турско робство именно заради делото на Бялото Братство. Сега е съдбата на народите. Кротките ще наследят Земята. Няма отмяна и отлагане. Съдбата е настанала вече.

От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха. Сега Христос се явява в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да го отменяваме. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите трябва да се повдигнат духовно. Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа. Сега България е в златния век на своята история, още е в началото и не е достигнала кулминационната си точка. Днес тя кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния. Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа, тя само малко може да бъде засегната, но и това може да бъде избегнато.

Някои питат какво ще стане с България. Щом тя приеме Божественото учение, добре ще й бъде, но ако не го приеме, зле ще  бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ще преуспеят, ако попречат на Бялото Братство. Знаят българите, че съдба има, дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство. Който се тревожи какво ще стане с България, той не е за Новото учение, да върви при хората със старите идеи. Това учение за майка България, за шовинизъм, е за падналите ангели. Вижда се, че доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме и място в света. Трябва да дойдат новите българи! Новите българи са трудолюбиви пчели, които сьбират мед от цветята. Проводник на Божественото трябва да бъде един цял народ. Трябва да има повече бунтовници за новия ред! Христовото спасение нали дойде от евреите? Но пълното спасение на човечеството все още не е дошло, то няма да дойде и от българите. Трябва пътят да се извърви. От българите ще дойде Любовта и ще изтече през тях към целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като минава през теб, ти ще бъдеш носител на Божественото. Спасението иде от Бога! Бог е, Който спасява хората. В Духовния свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати като колонисти, които ще организират България.

Все ме питат какво да правим при тази война. За България е най-хубаво да пази неутралитет. Колкото войни е водила, все е губила. На българите не им върви на бой. Без бой! Ще чакате, няма да воювате. Затова казах на един брат, когато бяхме на хижа „Еделвайс“, да издълбае с ножче на една дъска думата неутралитет.“

(из „Изворът на Доброто“)