Учителя за дишането (част 2)

Продължава от Учителя за дишането (част 1)

Дишането и физическото здраве

Знае се от окултната наука каква е връзката между здравословното състояние и жизнената сила или праната. Когато органите обеднеят на прана, добиват предразположение към болести. Заболяването може да дойде от някоя външна причина, но основната причина е намалението на праната в органа. А един от изворите на праната е въздухът. Чрез правилното дишане можем да предотвратим идването на болестта, а когато е дошла, могат да се употребят, между другото, и дихателните упражнения като лечебен метод. Няма състояние на човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Много болести се дължат на неправилното дишане. Последното се отразява и върху всички други процеси в организма – и те не стават правилно. Плиткото дишане се отразява вредно, между другото, върху сърцето.

Учителя дава следното обяснение по това (8): „При плитко дишане диафрагмата не е в своето нормално положение. Тя не се спуща надолу достатъчно при вдишване. Това е една от причините на сърцебиенето, задуха и някои гръдни болести. А пък при дълбокото дишане напълнените с въздух дробове натискат върху диафрагмата и тя се спуща надолу до мястото си и не натиска сърцето и белите дробове.“

* Библиография с източниците на цитатите от Учителя, отговарящи на числата в скоби, ще бъде поместена в края на третата (последна) част от тази поредица публикации.

Много болести (главоболие, стомашни болести, сърдечни, гръдни и пр.) се дължат на неправилното дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма.

Когато човек има неразположение на тялото или духа, трябва преди всичко да възстанови правилното дишане. Това трябва да му е първата работа, преди всички други методи, които ще употреби. За връзката между дишането и здравословното състояние Учителя дава следните пояснения (8): „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също. У онзи, който диша правилно, кръвообращението е правилно. От каквато и болест да страдате, търсете между другото и помощта на дълбокото дишане. То помага на ревматизма, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и пр. Няма болест, на която да не може да се помогне с дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител или лекар. Слушайте Божественото в себе си.

Правете опити да се лекувате и чрез дишане. Ако ви боли главата или имате неразположение, правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12-19 упражнения за дълбоко дишане. Ако не сте упражнени, правете по 6 упражнения три пъти на ден.

Като съзнателни ученици на Живота, трябва да се лекувате с дълбоко дишане. При стомашни или коремни болки във време на дихателните упражнения турете лявата си ръка на корема или стомаха с дланта навътре; върху лявата ръка турете дясната също с дланта навътре. Този метод ще приложите заедно с другите методи, които ще употребите. Ще задържите въздуха при дишане поне по 33 секунди и тогава всяко ваше неразположение ще изчезне; даже и парализата ще почне да изчезва“.

При простуда човек да прави упражненията за дълбоко дишане и ще се сгрее; простудата може да мине. И при нервни болести може да се приложи дълбокото дишане. За туберкулозния Учителя казва (6): „Хора със слаби гърди трябва да живеят на високи места над 2 000 метра височина, дето въздухът е чист и лек. При тези условия става силна реакция в организма им. Там електричните течения са по-силни, отколкото в ниските места, и те раздвижват кръвта на организма“. Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. За тая връзка Учителя дава следните обяснения:

„Ако не диша правилно, човек скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“

Връзката на дишането с вътрешния живот

Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие.

Чувствата оказват влияние върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или при друг някой голям крах в живота, това може да се изрази и върху дишането и белия дроб. Тези чувства, ако не се трансформират, действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне, ще ги облагороди и същевременно ще направи дишането си правилно.

От друга страна, и самото дишане оказва влияние върху човешките чувства; правилното дишане внася топлина в чувствата, облагородява ги. Белият дроб има връзка и с човешката мисъл. Че наистина има такава връзка, се вижда, между другото, и от историята на развитието на човешкия ум. Знае се, че в Атлантската или Четвърта раса човек е бил неразвит умствено. Тогава и въздухът не е бил така чист, както сега. Той е бил проникнат от водни пари. Когато земното кълбо почнало постепенно да изстива, тези водни пари почнали да се сгъстяват и да падат на земята и въздухът се пречистил от тях. Тогава за пръв път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли. Това става към края на Атлантската епоха. Пречистването на атмосферата от мъглите и явяването на чистия въздух е свързано с развитието на ума.

Това съвпадение по време не е случайно – има причинна връзка между тези две явления.

Дишането зависи от мисълта, а мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за правилно дишане и обратно. Между тях има взаимодействие. За влиянието на правилните мисли и чувства върху дишането говорихме достатъчно по-горе.

Сега ще кажем няколко думи за влиянието на дишането върху мисълта. По това Учителя дава следните осветления (7): „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно. Те не знаят какво представлява дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае защо диша, човек минава за животно.“

По този въпрос Учителя казва още: „Нашата мисъл, качествата на кой и да е човек, се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове. Последните са, между другото, и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл и последната, като влезе в него, ще внесе светлина в ума му, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик.“

Още няколко думи за темпа на дишането

Казахме, че дишането трябва да бъде бавно и дълбоко. Ако човек диша бързо, само горните части на белия дроб се напълват с пресен въздух, а долните части остават с нечистия въздух. Затова при плиткото дишане в дроба остават доста нечистотии, от които се образуват разни болести. Колкото по-дълго задържаме въздуха в дробовете, толкова повече прана извличаме от него. Човек трябва да поема въздуха полека и да чувства как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях.

По-горе казахме, че човек при естественото дишане, т. е. когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня (т.е. когато не прави дихателни упражнения, значи, при естественото дишане) да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни. Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързото дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв. Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек, който иска да развие волята си, трябва да почне с дишането. Когато човек не е в състояние да контролира дишането си, винаги волята му е слаба. Защото волята се калява от съпротивление.

Като се намали броят на вдишките на минута, животът се продължава, а когато се увеличи техният брой, животът се съкращава. Онзи, който прави 20-25 вдишки на минута, ще изкара до 25-30 години живот, а онзи, който диша бавно, с сравнително малък брой вдишки на минута, може да достигне до 75-120 години живот.

Дишане през едната или двете ноздри

За прилива в ума и сърцето Учителя казва следното (13): „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив, и обратно. Вие казвате: „Затъпял е умът ми вече, не работи никак“. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време има прилив в сърцето, а отлив в ума и вследствие на това изпитвате една празнина. Друг път казвате: „Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито“. Това е защото има прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен.“

Електромагнитни течения излизат от цялото тяло на човека. Особено са дълги тия лъчи, които излизат от очите, ушите, носа и пр. Тия лъчи са видими за ясновидеца.

И тия лъчи са с различен цвят и от различен характер за дясната и лявата половина на тялото. Лявата ноздра приема повече магнетичното течение, което има връзка с слънчевия възел, а дясната ноздра приема повече електричното течение, което има връзка с главния мозък. Първото течение има връзка със сърцето, а второто – с ума.

Въз основа на гореказаното, понякога като изключение може да се приложи и дишане през едната ноздра. Ако се поеме въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст; после се запушва лявата ноздра и се издишва през дясната.

А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното.

Приемането на въздух през лявата ноздра има връзка повече с развитието на сърцето; тогава изпущаме въздуха през дясната ноздра. А приемането на въздух през дясната ноздра има повече връзка с развитието на ума. Това се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. А понякога сменяваме двете ноздри, т.е. поемаме последователно ту през едната, ту през другата ноздри; това пак спомага за уравновесяване на двете течения.

Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава това причинява нарушение в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно. В такъв случай може да се прибегне до дишане през една ноздра. Но естественото дишане е през двете ноздри.

Във връзка с гореказаното Учителя дава следните упражнения (15): „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това задръжте въздуха и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпускайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет.

Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпускате през дясната. Вечерта ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата.

Упражнението ще се прави 21 пъти на ден – сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си“.

Ето друго аналогично упражнение на Учителя (18): „Хубаво е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно 10-15. После да я запуши, да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да го издиша бавно и ритмично. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден. То е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и болни. За предпочитане е да се прави вън на чист въздух, а не в стая“.

Движения при дишането

Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения.

Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения:

1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им – издишване.
2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане – издишване.

Шестте стари гимнастически упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят на ляво и на дясно, съчетанието с дишането става по следния начин: при местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото – вдишване и пр.

От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация:

1. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16).
2. Ръцете се вдигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално настрани и се задържа въздух. След това – спущане ръцете надолу с издишване (24).
3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу, тялото изправено. Ръцете бавно се дигат отстрани на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти.
4. Ръцете, със свити пръсти, се дигат нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това – бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24).
5. Изходно положение: ръцете – пред гърдите, с върховете на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете настрана с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това – бавно сваляне ръцете надолу (17).
6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване (24).
7. Десният крак – назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете. През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу.

В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

Важно психично условие за дълбокото дишане

За да може дишането да изпълни своята задача, т. е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват – жизнената сила или праната и разумните сили, трябва да спазваме някои условия. Преди всичко, човек трябва да е освободен от всякакви възбуди и смущения. Учителя дава следните разяснения по това (24): „Когато диша въздух, човек трябва да е спокоен. Считайте през това време, че земята е уредена. Ти казваш: „Външните условия са много лоши, вятър има“. Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: „Буря има“. Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение. Ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха! Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословно чувство и в тялото си – нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. Човек трябва да диша с любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения“.

При дишането трябва да имаме най-хубави мисли, чувства и желание да постъпваме добре. Някои искат много лесно да постигнат нещата, като са ги механизирали. Механичното дишане не е достатъчно. Трябва да се съобразяваме със законите на Природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка – един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. В допълнение на казаното по-горе за психичните условия на дишането, Учителя дава още следните разяснения (24): „Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор; задръж то в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара; запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли.“

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл.

Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото.

Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен“. Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителя дава следните осветления (14): „Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен.

Крайната цел на дишането, като психичен процес, е пречистване на мисълта. Кое е най-доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане? За пълното дишане помага главно Любовта! Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо. Тогава въздухът прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им изпраща своята прана – жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с Любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а с това и дишането не става правилно“.

Кой е новият начин на дишане? Разумни сили стоят зад всички природни процеси. И тия сили изтичат от Любовта на Световното сърце. Ние сме потопени в тая Любов. Цялата Природа е изложба на Разумността и Любовта. Също и въздухът е израз на Любовта на тези Космични сили, които стоят зад всички видими явления.

Разумното начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов!

При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането – това е дишане с Любов. Тогава дишането става свещенодействие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа!

Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на Новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата – братът на всички същества.

Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмяна, интимна връзка с Великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги дава, те не могат да ги използват.“

„Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш в връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с Великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера.“

„Три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер – по 10- 15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание!“

Някои от въпросите, които могат да ви занимават, Учителя излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление – да си отговори на въпроса защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на Живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.

Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствайте ден, два, три, четири и т. н., докато се свържете с мисълта на понапредналите същества, които веднага ще ви помогнат.“

И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието.

Тогава тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.

При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на Новия живот на земята. Учителя казва по това (8): „Като приемеш въздух и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: „Искам да мисля добре. Искам да чувствам добре. Искам да постъпвам добре“. И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“

Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата природа, в общение с Разумното начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.

(Боян Боев, сп. „Житно зърно“, 1941г., година XV, бр. 5-9)

Следва продължение…

В това видео може да научите повече за дишането, както и няколко лесни дихателни упражнения от Учителя: