Откъс от беседата „Дружене, слушане и следване“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който
Откъс от беседата „Дружене, слушане и следване“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва e. Животът е непреривен. Трябва да имаме една представа за това.
Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли. Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислeщата страна на човека. Има мислeща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувства; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. Освен това има разлика и между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства.
Също и способностите образуват нещо по-сложно, когато се групират. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са тънкости, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука – рисуване, например. От какво зависи това изкуство? Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала; ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала; ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело… Ако не знаете как да поставите скулите спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали какво различие има между носа, очите и устата. Те са тънкости…
Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това да разбереш живота. Животът е едно благо. Как ще го задържиш? За да го задържиш този живот, трябва да имаш сила, а пък за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. Освен това този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота? Животът се подкрепя само със Закона на Любовта. Ако ти не разбираш Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.
„Защо трябва да любя“, казва някой. – За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогава отиде всичкото. Какво ти струва тялото, знанието и свободата като изгубиш живота? Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А защо трябва да живея?“ – Защото като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.
„Как трябва да любя?“ Ти не можеш да любиш правилно, ако не следваш истината. Истината е път на любовта, по който трябва да ходиш. Ти трябва да дружиш с Любовта. Аз за сега не ви препоръчвам да любите, а само да дружите с любовта. И като направите един малък опит да любите някого вие казвате: „Несполучлив е този опит.“ То е смешно тогава. Някой нарисува някоя картина и го осмеят. Не е лошо, че си нарисувал. Направил си опит. Ще намериш един учител, да ти покаже как да рисуваш. Казвате: „Сложи му нос.“ Но как ще го сложиш този нос? На носа даваш отвесно положение.
Искате да рисувате. Имате едно поле. Представете си, че върху това поле, върху този фон, вие трябва да рисувате. Вие не можете да сложите образа под това поле. Как трябва да започнете? Правилото е: Брадата трябва да се допре до полето. Художеството позволява тази брада да се допре до това поле, по-долу не трябва да слиза. Това поле показва разумният живот. Лицето показва разумното, което човек е постигнал. Това е човешкото лице. Защо трябва да се оглеждаме? – За да познаем какво сме постигнали. Всеки ден като се оглеждаш, да видиш какво си постигнал. Да видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите. Какво представляват очите? Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата. Очите, носът, устата са най-важното. Не че са най-важните, но от там трябва да започнеш.
Няма някой от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели. Върху цялото тяло постоянно през целия ден вие работите с вашите чукове. Сега каквото ви е положението, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах!“ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш и казваш: „Не ми харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови промени. И после казваш: „Харесва ми, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината.
И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И по някой път вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувстваш в дадения случай, това е истината…
Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, където хората страдат, болни са, в лишения, немотия. И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар като посети колибата, то в нея ще стане промяна, една малка промяна ще стане. И някой път ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тяло, но той не живее него. И когато някой път посети тялото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, който сега ръководи работите. Той е министър-председател. И духът по някой път посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
Това са общи положения, които могат да ви отвлекат от самия живот, от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот. Трябва да разберем това. В дадения случай вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен за вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете и своя живот. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг. Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си. И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.
Аз съм ви давал онзи пример за Мойсей. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовял угощение и го попитал: „За кого приготвяш това угощение?“ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. По друг начин трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил.
Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно място да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел как Господ яде агнета. И овчарят тогава се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувстваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос мисли, мисли и след хиляди години как ще живее на земята. А пък ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане хубава. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите. Ти ядеш известно ядене. Това са бои за четка. Природата ще ги сложи тук-там на лицето.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат хубави. Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива. Когато обикновената храна е придружена с Божественото слово, действа здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност. Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често някой път един ангел ви донася някой плод. Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешният живот, то е истинският живот. Истинският живот е живот на уединение, на самота. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм!“ Че вие сте дошли до едно хубаво положение да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използвате и се усещате самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може.
Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват. Или има два свята: Вашият вътрешният свят – аз го наричам това разумното, което трябва да слушате; разумния свят, който никога няма да ви изненада каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, не можете да разберете и външния. За да разберете външния свят, вие трябва да знаете как да употребите тези условия. Само Разумното ще ви научи как да постъпвате.
Ако на една майка Бог ѝ е дал една дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, тогава няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея. Да кажем, че бащата мисли едно, а синът друго, майката – едно, дъщерята – друго. Учителят – едно, ученикът – друго, тогава няма един идеал, към който ученици и учители трябва да се стремят…
Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на Любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответстват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако не можеш да една мисъл възприемеш отгоре, да я почувстваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана…
Какво значи отгоре? Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво? И после трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогава ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя!“ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано…
Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкова учени, говорите за доброто, кажете къде е добротата на човека, как познавате?… Къде е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто… Цяла философия е да знаеш как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата, умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега.
Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в храносмилатената ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш кривата линия на устата, ще познаете какво добро мисли този човек. Някой път човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш. Но ако имате една добре изорана нива, има какво да посеете. Ако имате камениста нива, какво ще посеете?
Можете да имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях. През целия живот трябва да работите върху устата. Тази уста е отглас на една разумност извън физическия свят.
Устата могат да станат много големи или много малки, разни форми могат да вземат. Доброто на човека се намира в горната и долната устна. Ако долната устна на човека е повече развита, тогава той е пасивен, той очаква, доброто не е активно, а пък ако горната устна е развита, тогава доброто в него е активно, той ще го направи… Устата е един израз на доброто. Защото устата е място на Любовта. Цял един свят е тя. Ние сега говорим за Любовта. Вие разбирате Любовта много ограничено – любов, която след 4–5 години умира, любов, която след 10 години умира. Хубава е тази любов. Аз я наричам така: те са еднодневните цветя. Те са хубави. Някои цветя траят един ден, други – два деня, един месец, два месеца, а пък има цветя, които с години цъфтят.
Вие вървите по един път, искате да бъдете окултни ученици, но имате една представа за Невидимия свят както света. Искате Господ да обръща внимание на вас. А трябва да имате усърдие да учите, да имате свещен трепет в душата си да учите….
На първо място има неща, които вие трябва да знаете как да контролирате. Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша за това, че не можеш да я употребиш на място. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я сложи на работа и да произведе онази работа, която той иска. Тогава можем да кажем, че той е човек. Иначе мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, където всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са те. Външният свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка. Тогава на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?…
Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини какво разбирам под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
Да кажем, че имате една права линия. Тя трябва да стане жива най-първо. Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка. И след това от това състояние започват вече другите линии. Правите линии са условие за радост.
Цялото тяло на човека е една наука. Имате всичките правила от главата до краката. Всички правила са дадени за това как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучвате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползвате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
Сега да не ви говоря повече, понеже има много казани работи. Някой път едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята – към всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящото същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертва. Съвършеният човек никога не се жертва. Той няма защо да се жертва. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но, някой ще каже: „Как да ги намерим?“
Някой път вас вие е срам да се молите. То е цяло изкуство да се моли човек. Вземете Христа. Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следващия ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си. Ще я имате и един с други. Някой път минава котка път някому.
Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите. Иначе има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва понякога смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява – от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля?“ Няма никакво правилно положение при молитвата.
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли? Защо да ходя да се мокря?“ Поглеждаш си гащите, те са нови. „Да не би да се измокрят гащите. Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия. По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави. Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.
После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи. Например един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото. Угаси онази свещ. Не дигай шум там!“ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно. Тази е сега красивата страна.
Аз виждам у всички ви има горещо желание. Всички сте усърдни, всички рисувате хубаво, но не слагате линиите на място. Всички говорите много красиво, но не слагате думите на място. Та на място трябва да се слагат всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. В бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичкото това неразбиране, което сега носим, трябва да се измени. Защото като погледнем сега лицето си, това са неразбирания на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата. Един ми казваше: „Гледайте колко красиви уста има той!“ Този човек като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено. Като погледнеш устата му се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало. Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате.
Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят. А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък. А пък всеки отпечатък има свое последствие. А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.
Да кажем, че седи там един човек и му махнеш силно с ръка. Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш? Не му махай така с ръка. Спри се, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение вместо с гневно махане на ръката. На това са мнозина майстори. Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка. Но лоши последствия има от това.
Няма по-велико нещо от това да дружиш с Любовта.
Няма по-велико нещо от това да слушаш Мъдростта.
Няма по-велико нещо от това да следваш Истината.
Да дружиш, да слушаш и да следваш. Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това. Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това. Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
Работата, когато има любов, лесно става. Тогава всичко става. Но когато няма любов, нищо не става.
COMMENTS