Учителя за бъдещето на Църквата

Откъс от беседата „Добрата земя“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:

Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи…

Мнозина казват: „Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще вървят добре. Какво ще правите, като умре един ден?“ – И да умра аз, учението ще живее. То е Божествено учение, а Божественото всякога живее. Светът страда от човешки учения…

Всичко, което носиш в себе си – заложби, способности, дарби, се дължи на Бога. Де е Бог? Ще кажете, че е някъде на небето. А Христос? Преди 2000 години Той е дошъл на Земята, а сега е отдясно на Бога. Не се лъжете, не заблуждавайте и хората. Днес Христос обикаля целия свят, всички народи, и се чуди на това, което се проповядва в Негово име. Той се чуди на догмите, които се проповядват, чуди се на човешкото верую, на символа на православната вяра. Светият Синод седи и мисли, какво да прави с еретиците, така наричат моите последователи. Той се чуди, какво име да им даде. Един ден аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. Те трябва да знаят, че ние стоим на една здрава, чиста основа, без лъжа и измама. Ако българският народ трябва да чуе истината, нека я чуе такава, каквато е. Преди 2 000 години Христос проповядваше едно учение. Нека се изнесе това учение такова, каквото е било тогава; нека се изнесе така, както се проповядва днес. Желанието на адептите е да се приложи Христовото учение, както е. Тогава и те ще приложат своята сила и мощ.

Като ви наблюдавам, виждам, че някои се съмняват. Аз не казвам, че трябва да се държите за мене, да вярвате във всяка моя дума; напротив, аз не искам да се излагате заради мене, нито да страдате заради мене. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без любов. Ако имаш съзнание, доблест, да страдаш за истината, това става само с Любов…

„Решил съм да посетя българските владици само за това, защото причиняват страдания на другите, без любов. Аз ще им дам такъв урок, който да помнят завинаги. Ще употребя другия закон. Урокът им няма да бъде като на еврейските свещеници, но такъв, че ще помнят Бога и ще Го познаят.“ Така казва Христос за българските владици: Скоро ще ги хвана за брадите и ще ги разтърся. Така ще познаете Христа! Това се отнася не само за тях, но за всеки, който не говори истината…

„Исус възлезе в Йерусалим и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; и на гълъбопродавците рече: Вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.“ (Йоан 2:13-16)

Казвам: Няма по-неприятно нещо за мене от това, да срещна човек, който не говори истината. Ето защо, аз изисквам от българските владици да вършат всичко по убеждение и любов. Ако постъпват така, аз съм с тях. Не постъпват ли с любов, не съм с тях. Нека дадат на българския народ нещо повече от това, което аз давам. Нека му говорят истината. Това иска Христос от всички. Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията, както на Русия? Чрез страдания ли тя трябва да разбере истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенство не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа си към бедствия. Мислите ли, че и в България няма да дойде същият закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим.

Аз не искам православната църква да хвърли дрехата си, но да приложи закона на любовта. Нека всички владици и свещеници кажат: Ние искаме да служим по любов и без пари. Нека те първи дадат пример. Нека любовта излиза от сърцата им и облива окръжаващите. Но те трябва да се откажат и от месото. Има изобилно храна за тях: ябълки, круши, ориз, жито. Като опитат тази храна, ще разберат смисъла на много неща. Тогава, като се срещнем, ще се познаем и ще кажем: Това е доброто семе, паднало на добра почва. Какво обсъжда духовенството днес? Защо идвали при мене хора? – Защо да не идат? Обществото отпадало, и причината за това съм бил аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: Вие сами направете реформи и посейте навсякъде любовта. Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам, ако любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако любовта е в сърцата на хората.

Питате: Защо някога говорят против духовенството и владиците? – Защото те са взели ключовете на Царството Божие и, нито те влизат, нито на други дават да влязат. Щом те не отварят и не затварят навреме, ние ще им вземем ключовете. И на вас казвам: Ако искате да ви почитаме и уважаваме, и да ви обичаме, говорете истината. Аз нося в ума си една мисъл и в душата си едно желание – доброто на своите братя. Тази е идеята на Господа, тази идея живее и в нас. Когато любовта дойде в нас и дадем възможност на живия Господ да се прояви чрез нас, всички ще бъдем свободни и щастливи. Само така ще докажем на света, че Бог съществува. Това ще докажем чрез дело.

Според мене, комунистите, анархистите са по-идейни от съвременните християни. Не че те са лоши, че няма между тях добри хора, идеалисти, но те са страхливи. У тях има един вътрешен страх. В известно отношение, светските хора са по-умни от християните.

Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Като дойде господарят му, ще ни пита: Прекопахте ли добре лозето? Хората не го обработват… Казват: Този народ е наш. Това е направила българската църква за нашия народ, онова е направила. – Какво направи българската църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство. Какво мисли сегашното духовенство? Пак ли ще тури българския народ под робство? – Не, това няма да позволим…

Любов трябва на българите! Духовенството трябва да чуе това. Ще питате: Какво е новото учение? – Моето учение е на абсолютната Божия Любов. Всичко трябва да се постави на добрата почва. Всички добродетели растат на добрата почва. Търговецът може да търгува, но на добрата почва. Богатият, като се приближава към касата си, нека знае, че Бог е там и, като дойде някой да му иска пари на заем, да му каже: Братко, нека България бъде страна, където няма никакви полици. Ще дадеш пари на заем, без запис, без полица. Можеш само да си забележиш в тефтерче, че си дал, например, 2 000 лева. Първата работа, която трябва да извършат българите, то е изхвърлянето на всички полици. Това се отнася до всички без изключение! После, аз ще отида пръв да работя на нивата по 5 часа на ден и без никакво възнаграждение. Тогава няма ли да бъдем един повдигнат народ?

Ако всички индустриални и фабрични работници, мъже и жени, постъпват така, на какво ще прилича България? От всички европейски държави щяха да дохождат да я гледат и да кажат: Каква идея е влязла в главата на този народ? Културен народ ще бъде българският! Аз ще ви създам музика, поезия. С други думи: ще ви дам добрата земя. Ще ви покажа нов начин за възпитание на децата. Всички други системи сами ще паднат. Само една система съществува в закона на любовта. По нея ще действат всички…

Казвате, че Христос щял да слезе от облаците, придружен от много ангели. Така идеята се отдалечава. Ако Христос дойде с ангели, те са огън, който ще изгори света. Значи, никаква култура няма да остане на Земята. Друга е идеята, ако под „ангел“ се разбира същество на чистота, на кротост, на нежност, като дете. Ангелите ще внесат хармония в света.

И тъй, Христос ще дойде на Земята. „И тръбата ще затръби.“ – Коя тръба? – Когато Христос дойде на Земята, няма да говори с никаква тръба, но ще говори тихо и нежно. Неговият глас ще внесе радост и веселие във всяка душа…

Като говоря за владиците, казват, че нарочно ви настройвам против тях. Напротив, аз искам да махна тяхното настроение срещу вас. Те трябва да вдъхнат любов у българския народ; да сее градините и; да оре нивите си; да учи и възпитава децата си – всичко да върши с любов. Вместо да правят това, те създават настроение против нас… Но те не знаят какво ще стане с тях. Ние не им препятстваме, но казваме, че това не е пътят, по който трябва да вървят. Ако е въпрос за пари, за жито, можем да дадем на нуждаещите се колкото искат. Каквото искате, можем да ви дадем, но за това се иска да живеете по любов, да не изопачавате истината. Ние не създаваме религия, но създаваме добра почва, дето добрите хора да растат и да се развиват като братя. Какви са хората, за нас е безразлично. Важно е да живеят като братя, по любов, и кой каквато дарба има, да я прояви. Трябва ли духовенството да поставя ограничения срещу нас? Наш човек ще се венчава. Те го питат: Ти от дъновистите ли си? Ако е такъв, не искат да го венчават. Ако искате да знаете, от кое учение сме, отговарям: От учението на любовта. Който иска да научи любовта, да дойде при нас. Ако някой от тях може да ни покаже, какво е любовта, пръв аз ще го последвам. Ако те могат да дадат нещо по-високо от новото учение, пръв аз ще го приема. Но не е там въпросът.

Като говоря за владиците, имам пред вид всички хора. Те трябва да претърпят известна метаморфоза, да станат истински духовни хора. Владиците, както и синодалните старци, не са още духовни хора. Те трябва да работят усилено върху себе си, да се просветят. Така се говори за тях в разумния свят. Ако не се просветят, те могат да направят големи пакости. Преди 2 000 години те направиха една пакост и сега искат да направят друга пакост, но това няма да им се позволи!