Откъс от беседата „Правият и кривият път“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вър
Откъс от беседата „Правият и кривият път“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:
Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи… Всичкото в злото седи там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота…
Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе. Затуй трябва да се тури мисълта: хората да станат добри…
Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие – с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето?“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде…
Като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На Земята, във вашата стая сте свободни да играете каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане място, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой. Всеки ти заповядва. Като няма никой, тогава се качвам. Като няма никой подир мене, аз се качвам… Ако няма място, не се качвам. Оставам пеш да вървя. И досега не ми се е случвало нещастие.
Някой път, като не се кача на трамвая още по-добре, спечеля 3 лева. После, като вървя, срещна се с някой свой познат, поспра се, купя си банан, портокал, хубав лимон. Видя някоя хубава шапка или видя някоя красива мома, красива жена или видя някое хубаво, красиво здание, добре замазано. Казвам: Нищо не съм изгубил. Вие седите понякой път и мислите: „Ама той обича жените.“ Ти едновременно си мъж и жена. Ти седиш сега като мъж, но в миналото си бил жена… Вие имате криво разсъждение. Под думата жена, трябва да разбирате сърцето, Любовта. Мъдростта, това е главата на човека. Мъжът в дадения случай отразява светлината на Мъдростта. А пък жената отразява топлината на Любовта. Сега ти си жена, която отражава топлината на Любовта. Тя е жена. Дотолкова, доколкото мъжът отражава светлината на Мъдростта, то е мъж. Щом като престане, не е мъж. След туй се сменят, в следващия живот. Това са философски работи. Като философия е това, не да вярвате 100%. Ако сега си жена, следващия живот ще бъдеш мъж, сменят се. Защото, ако всеки остане на своето место, няма да има никакви мъже и жени. Мъжът и жената са полюси. Това е човекът. Човекът се е разделил на две части…
Като срещнете един човек, не говори за отрицателните му страни. Говорете добре, за да чуете Господа. Щом се произнесеш за един човек, ти се произнасяш върху делото на Бога. Казвам: Вие сте даровити, но казвам: Трябва да учите! Всички сте богати, но не сте станали още наследници на вашето богатство… Та казвам: Приложете Любовта. Да мислите за великото благо, което Бог ви е дал всеки ден. Вие още не съзнавате какво Бог направил за вас през хиляди векове, във всичките ваши падания и ставания. Когато вие не сте Го познавали, Той винаги минавал и все ви оставял по едно добро…
Та казвам: Сутрин като станете, помислете за Бога, за Любовта Му към вас, която има, и тогава вие се постарайте заради Любовта към Него да покажете в този ден комуто и да е, където и да е, при каквито и условия да е. Минеш някъде, виждаш едно камъче на пътя. Аз често на камъните правя добро. Едно камъче, ритат го хората, този го ритне, онзи го ритне. Взема го, да го не ритат хората. Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде. Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета… Вашите извори в самите вас изчистете.
Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя…
Вие сте силни, Господ казва: „Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни.“ Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да не се бори с Бога…
Та сега аз казвам: Не съгрешавайте!
Аз казвам на себе си: Не трябва да цапам Господа. Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
Казвам: Не трябва да греша. Не трябва да цапам Онзи, Който ме обича.
И на всички ви казвам: Не цапайте Онзи, който ви обича.
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на място е. Ако тия работи, всички работи, ги вършите от Любов, на място са. Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа. Каквото сме правили, трябва да забравим. В миналото, каквото сме правили, да оставим.
Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме. Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
COMMENTS