Учителя: Всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро

Учителя: Всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро

Откъс от беседата „Постижения на богатия и на сиромаха“, държана от Учителя на днешния ден преди 93 години:Нещата лесно се говорят, а мъчно се правя

Откъс от беседата „Постижения на богатия и на сиромаха“, държана от Учителя на днешния ден преди 93 години:

Нещата лесно се говорят, а мъчно се правят. — Защо е така? — Защото на физическия свят човек среща много препятствия, които мъчно може да преодолее. Лесно е да каже човек, че ще се качи на Мон-Блан. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне ред препятствия, които ще му попречат. Лесно е да каже човек, че е християнин. Реши ли да приложи Христовите принципи в живота си, ще се натъкне на ред изпитания, които ще му попречат. Много години са нужни на човека, докато се качи на онази височина, която го определя като истински християнин. Нещата стават мъчно, защото се изисква време. В мисълта обаче всичко става лесно. Като гледате, че някой цигулар свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката в ръце, виждате, че не се свири лесно. Този цигулар е свирил 20-30 години непрекъснато, по няколко часа на ден…

Като не разбират живота, хората казват, че от човека се искат дела, а не думи. Колко дела се искат от човека? Според вас много дела се искат. — Не, едно дело се иска от човека, т. е. едно начало. Под думите „много дела“ подразбираме силите, вложени в човека, които съдействат за проявяване на първото начало в него. Казвате, че трябва да правите добри дела. Кои дела са добри? Ако заколите кокошка, за да нагостите гостите си, е добро само за гостите ви, но не и за кокошката. Ако отстъпите леглото си на своя гост, той ще бъде доволен, но вие няма да бъдете доволни. Следователно истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е мярка, с която се определят всички неща в живота

За да се домогне до истинското добро, човек трябва да се замисли какъв трябва да бъде неговият живот. Той трябва да се замисли какъв трябва да бъде неговият морал. Трябва ли човек да спори с хората дали е добър, морален или учен? Съберат се двама души и започват да спорят кой от тях е по-добър, по-морален, по-учен. Като не могат да дойдат до някакво разрешение, търсят трети, който да служи като арбитър, да им разреши въпроса. Човек трябва сам да знае дали е добър, учен, морален и сам да се харесва. Остане ли другите да го харесват и да се произнасят за неговите качества, той далеч още не е постигнал това, за което спори. Такъв, какъвто е, човек трябва да бъде доволен. Щом е доволен, той всеки ден ще прибавя по нещо към своя характер.

Истинското доволство води към щастие. Щастливият човек познава законите на живота и на място ги прилага. Как ще дойде човек до тия закони? — Чрез щастието. Като знае да пее, човек ще познава законите на пеенето. Като знае да смята, човек ще познава законите и на смятането… Това са дарби, които не са еднакво развити във всички хора. Всички хора не могат еднакво да правят добро. Това се дължи на дарбата им за правене на добро. Лесно е да каже човек, че трябва да прави добро, но мъчно е да го реализира. Лесно е да каже човек, че иска да се качи на Мон-Блан, но мъчно може да се качи. Да се качи човек на Мон-Блан и да слезе оттам значи да изпита всички трудности и мъчнотии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия живот, но трудно се прилага. Обаче за разумния, за смелия човек животът е лек и приятен.

Следователно най-голямото изкуство, до което човек може да се домогне, е да знае как да живее. Който разбира това изкуство, той никога не свързва живота със смъртта. Свързвате ли живота със смъртта, вие сте в относителния живот. Дойдем ли до същината на живота, ние включваме в него безсмъртието. Обикновеният човек не знае какво е безсмъртието. Само безсмъртният познава безсмъртието. Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек…

Животът на съвършения е живот на права мисъл. Няма ли прави, трезви мисли, човек не може да разбере живота. Щом не разбира живота, той всякога ще е недоволен. Ако не е женен, той казва: „Да бях се оженил поне, че да разбера смисъла на живота.“ Като женен именно няма да разбере смисъла на живота. Нежененият е сам, няма с кого да се кара. В желанието на човека да е женен, се крие стремежът на душата към обединяване, към хармонизиране на душите. Постигне ли това хармонизиране, човек е намерил вече своето място в живота и в природата, което Провидението му е определило. Това е задачата, която всеки човек сам трябва да реши. — Нали Бог знае кое място ми е определил? — Бог знае, но и ти трябва да знаеш. Веднъж си дошъл на Земята, трябва да изпълниш всичко онова, което Бог е определил за тебе.

Човек живее благодарение на Божията мисъл. Докато Бог мисли за човека, последният има условия да се усъвършенства. Усъвършенстването е дълъг процес. Човек не може да стане съвършен за няколко години. Десетки, стотици и хиляди години са нужни на човека, докато стигне известно съвършенство…

Човек не може да живее без импулса на своето сърце и на своя ум. Обаче и като живее с импулса на своето сърце и на своя ум, той трябва да избягва еднообразието. — Защо? — Еднообразието убива човека.

Човек не може без сърце и без ум, т. е. без мисъл и чувства. Той трябва да дава път на ония мисли и чувства в себе си, които слагат ред и порядък в живота му. Има мисли и чувства в човека, които могат да го изхвърлят вън от живота, както водата изхвърля на брега всички умрели животни, всички предмети, които нямат опорна точка. Обаче водата не може да изхвърли навън живата риба. Тя е пригодена именно към условията на водата. Параход, вързан за котвата си, не може да излезе вън от водата. Откъсне ли се от котвата и понесе ли се по вълните на водата без надзора на опитния капитан, водата ще го изхвърли вън от себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животът се вълнува под влиянието на въздушните течения. Влезе ли в живота, човек трябва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нещо, животът ще го изхвърли вън от себе си.

Едно трябва да имате предвид: Щом сте влезли в живота, вие трябва да бъдете съсредоточени. Какво става около вас, това не трябва да отвлича вниманието ви. Щом вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осъдени да попаднете във вълните на живота, които ще ви изхвърлят далеч някъде. Ако отидете на събрание да слушате някаква реч или беседа, отправете вниманието си към говорителя и слушайте какво той говори. Ако можете така да се съсредоточите, че да не виждате нито кой е бил до вас, пред вас или зад вас, нито да видите колко души са присъствали на събранието, вие сте използвали беседата. Иначе разсее ли се вниманието ви, вие сте присъствали само с тялото си, т. е. с автомобила си, в който е седял шофьорът, но не и господарят. Господарят е бил другаде някъде и нищо не е чул и разбрал от това, което се говори.

Следователно когато казваме, че хората се карат и бият помежду си, всъщност техните слуги се карат, но не и господарите им. Като карат автомобилите си, слугите се карат помежду си, кой от двата автомобила да мине пръв. Кой ще отстъпи? — Слабият. Слабият трябва да бъде разумен, да отстъпва на физически силния. Това подразбира стиха: „Не се противи на злото!“ Злото е дяволът в света, който се отличава със своята експедитивност. Където ходи, каквото прави, дяволът все бърза. Който смее да се изпречи на пътя му, той го поваля на земята.

Отличителното качество на човека пък е това, че той винаги и навсякъде търси правото. Като търси правото, той има възможност да се спира на много места и да се учи. Обаче въпросът за правото днес е неразрешим. Той представя ирационално число. Колкото и да делите това число, все ще се получи остатък. Дойдете ли до остатъка, сложете точка и кажете: „От мене да мине.“ Животът работи с ирационални и с рационални числа…

Животът постоянно сменя числата, с които работи: Днес работи с някое рационално число, утре — с ирационално. Това значи, че няма вечно щастие на земята. Ако човек днес е щастлив, утре ще бъде нещастен… При сегашните условия на живота и съвършеният човек ще опита дисхармонията, която съществува на Земята. Христос, най-великият и съвършен човек, дойде на Земята, но и Той опита голямата дисхармония между хората. Той вдигна камшик и се опита да изгони продавачите от Божия храм, но не успя. И до днес храмовете са пълни с продавачи. Обаче идеята, която Христос прокара с тази своя постъпка, и досега още живее в сърцата на хората.

Христос дойде на Земята да покаже на хората как да приложат любовта. За да живеят по любов, хората трябва да изменят разбиранията си, да приложат Христовите принципи. Живеят ли със старото, те трябва да бъдат на различни планети…

Мнозина се заблуждават, като мислят, че са ходили в духовния свят. Ходили са в духовния свят, а не могат да кажат нищо ново. Те си представят духовния живот като този на Земята. — Не, духовният свят се различава коренно от физическия. Духовният свят е свят без никакви противоречия. Там владее пълна хармония и чистота.

Човек трябва да има права мисъл, която да му служи за мярка в живота, да различава обикновеното от необикновеното, човешкото от Божественото. Обикновеното, т. е. човешкото създава тревоги, безпокойства, недоразумения, скърби и страдания. Божественото обаче носи щастие, мир и свобода. Човек се безпокои, че няма пари да довърши къщата си. Майката се безпокои, че детето й заболяло от някаква болест или че е отишло някъде и не се е върнало на време. Търговецът се безпокои, че не може да плати полиците си на време.

Започне ли човек да гледа на нещата от Божествено становище, той ще види, че всичко, което се случва в живота му, е за негово добро. Добро е, че някой човек няма пари да довърши къщата си, защото наскоро ще стане голямо земетресение, което ще събори много къщи. Като мине земетресението, той ще намери пари да довърши къщата си. Иначе земетресението щеше да засегне и неговата къща и щеше да го съсипе материално. Майката не трябва да се безпокои, че детето й е болно, защото тази болест ще развие в него известна мекота, която му е нужна в живота. Майката не трябва да се безпокои, че детето й закъсняло някъде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пътя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му.

Гледа ли на живота по този начин, човек ще види, че зад всяко зло се крие някакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щом се намери пред известни неприятности, мъчнотии и страдания, човек трябва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия неща. Като се изучава, човек вижда, че при всички изпитания в живота си има нещо в него, което се безпокои и смущава, но има нещо, което остава спокойно и гледа на нещата философски…

Умен трябва да бъде човек! Умен човек е онзи, който върви по пътя на най-малките съпротивления, по пътя на най-малките разходи. Дойдете ли да решавате някакъв въпрос, трябва да бъдете справедливи. Истински справедлив човек е онзи, който никога не внася противоречия в своите постъпки. Природата никога не поставя противоречия в живота на хората. Следователно като ученик, който изучава живата природа, постъпвай като нея…

Следователно задачата на човека е да не внася никакви противоречия – нито в своя живот, нито в живота на своите ближни. Внесе ли най-малкото противоречие някъде, той е длъжен да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трябва да се раждат и прераждат. Те трябва да идват много пъти на Земята, за да изправят погрешките на своето минало. Някой виден философ е създал някаква теория, с която е внесъл големи заблуждения в умовете на хората. Този философ трябва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме с изправянето й… Всяка негова погрешка е погрешка и на цялото човечество. И обратно: погрешката на цялото е погрешка и на частта.

Веднъж дошъл на Земята, задачата на всеки човек е да изправи както своите погрешки, така и тия на своите ближни. Като изправяте своите погрешки, вие правите добро на себе си и на ближните си. Бъдете доволни от малкото, което можете да постигнете в един живот. Не мислете, че в един живот можете да станете съвършени. Съвършенството на човека се състои в това, което той може да постигне днес. Това, което ще постигне утре, представя неговият идеал. Идеалът на човека е въпрос на неговото бъдеще. Като знаете, че всеки човек е длъжен да изправя погрешките си, вие лесно ще се справите с противоречията си. Ако човек не разреши малките противоречия и мъчнотии, той ще се натъкне на по-големи.

Един светия често минавал край домовете на един богат и на един беден. Като го виждал, богатият му казвал: „Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искам да ме освободи от него.“ Сиромахът пък му казвал: „Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искам по някакъв начин да ме освободи от нея.“ Светията предал молбата и на двамата пред Господа. Господ му отговорил: „Иди при богатия и му кажи да започне всеки ден да роптае против богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя от богатството, което днес има. На сиромаха пък ще кажеш, всеки ден да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благодарен от сиромашията си, веднага ще го освободя от нея.“ Като чул тия думи, богатият казал на светията: „Как е възможно да бъда неблагодарен и недоволен от богатството си?“ — Щом това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахът казал на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията. — Щом е така, сиромашията и за напред ще остане с тебе.

Иска ли човек да се освободи от някаква неприятност или мъчнотия, той трябва да направи невъзможното. Не прави ли големи усилия да преодолее лошите условия, вместо да се освободи от тях, те още повече ще се влошат. Ако иска да се освободи от богатството си, богатият не трябва да очаква Бог да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромасите. Сиромахът пък да не очаква от богатите или от Бога да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, сам да изкарва прехраната си. Човек трябва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде отвън.

Като говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорят, но мъчно се прилагат. Разумният обаче каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателен в постъпките си и никога не греши. Случи ли се да направи някоя погрешка, той веднага я изправя.

COMMENTS

WORDPRESS: 0