Учителя: Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което ви се случва, е за добро

Откъс от беседата „Определени движения“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

Една от причините за страданията на хората е точността. Природата обича точността. Тя наказва всеки, който не е точен в постъпките си. Въпреки това мнозина мислят, че могат да живеят както искат и да говорят каквото искат. Не е така. Който иска да страда, той може да живее както намира за добре. Който иска да страда, той може да говори, каквото му дойде на устата. Обаче който не иска да страда, трябва да живее според разумните закони на природата и да говори само върху онова, което е съществено.

Слънцето има определен път на движение. Земята има определен път на движение и точно определена скорост. Растенията се развиват по строго определени закони. В природата съществува една разумна закономерност, на която всичко се подчинява. Следователно като разумно същество човек трябва да спазва законите на природата. Колкото да е свободен, той не може да излезе вън от законите на природата. Свободата подразбира разумно ограничаване… На Земята добрите хора са ограничени, а лошите са свободни. На Небето е точно обратно: добрите са свободни, а лошите са ограничени. Любовта освобождава човека. Който живее според законите на Любовта, той е напълно свободен. Живее ли в безлюбие, той е ограничен… Небето подразбира закона на Любовта, а Земята – закона на безлюбието.

Като говорим за точност разбираме мерките, с които природата си служи. От човешко гледище това, че някой е стигнал на определеното място една или две секунди по-късно, това не е закъснение. Обаче от гледището на природата той е закъснял много. Ако измервате нещата с мярката на светлината, за две секунди тя е изминала грамадни разстояния и човек е останал много назад… Ето защо в отношенията си с хората вие трябва да се съобразявате с бързината на движението им. Ако имате отношения със същество, което се движи с бързината на биволска кола, вие можете да закъснеете и цял час. Обаче имате ли отношения със същество, което се движи с бързината на светлината, вие трябва да бъдете точен до секунда…

Какво представлява добрият живот? Добрият живот не седи само в една или в две добри постъпки, но той е съзнателно отношение на частта към Цялото. Докато мисли как трябва да постъпва с хората, човек не може да подобри живота си. Започне ли да мисли какви трябва да бъдат отношенията му към Цялото, човек е на път да подобри живота си. Личният живот не е отношение на частта към Цялото. Животът на ума и на сърцето също не са отношения на частта към Цялото. Обаче свърже ли човек живота на своята личност, на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух в едно цяло, той вече има правилни отношения към Цялото…

Като изучавате живота на хората, виждате, че те си поставят далечни и близки цели за постигане. Обаче кои неща са съществени и кои несъществени зависи от времето, от момента и от условията… Съществени неща са ония, които са нужни на човека за всяко време и място. Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, стигаме до тяхната абсолютност и относителност. Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н.

Като говорим за относителния морал имаме пред вид морала на обикновените хора. Този морал ограничава и опетнява хората. Всяко нещо, с което обикновеният човек си служи е опетнено. И всяко нещо, с което светията си служи, е подобно на чиста монета… По-ограничен човек на Земята от светията не съществува. Както бащата, майката и господарят не са свободни, така и светията не е свободен. Често слугата е по-свободен от господаря. Изобщо колкото по-големи задължения има даден човек, толкова по-големи са отговорностите му. Щом отговорностите му са големи, заедно с това и ограниченията му са големи. Ако не е разумен, всеки момент човек може да опетни живота си. – С какво? – Със своите лоши мисли и чувства. Разумен ли е, със своите добри мисли и чувства той може да повдигне, да пречисти живота си. Най-малката постъпка може да повдигне или да опетни живота на човека. Като не знае това, той всеки момент се натъква на едното или на другото положение. Той живее несъзнателно, а несъзнателният живот не е истински. Дрехите, с които се обличате, не представляват истинския живот. Парите, на които разчитате, не представляват същината на живота. Колкото да пазите тия пари, в края на краищата те ще ви причинят пакости, нещастия…

Защо трябва човек да страда? За да страда човек, все има някакви причини. Дали човек съзнава това или не, е друг въпрос. Факт е обаче, че за да страда човек, има ред причини. Ако мечка ви срещне в гората и ви плюе, и за това има причини. Мечката плюе човека само при един случай – когато има мечета. Щом усети, че някой минава край леговището й, тя веднага излиза срещу него и го плюе. С това иска да обърне вниманието му, че като умен човек, той трябва да знае, че тя има малки и да не нарушава спокойствието им. Кой обикновен човек не постъпва като мечката? Опитайте се само да кажете една лоша дума на приятеля си за неговата възлюбена и вижте как той ще се нахвърли отгоре ви и ще започне да ви плюе. Неговата възлюбена е мечето, което той храни. Днес и мечето, и мечката се страхуват от чужди погледи. Като израсне мечето и стане голяма мечка, никой няма да се страхува. Като знаете това не се отклонявайте от пътя си, за да плашите малките мечета или да говорите лоши думи за възлюбената на своя приятел.

Сега като разсъждавате върху този пример, ще видите, че това се случва навсякъде в живота. Навсякъде слушате това-онова и в края на краищата уплашвате мечето на някоя мечка, за което тя започва да ви плюе. За свое оправдание хората казват, че интересите им налагат да постъпват по един или по друг начин. Дали право или криво постъпвате, резултатите ще покажат. Ако приложите някоя своя добродетел не на място, вие ще опорочите и себе си, и своята добродетел. Ако употребите един свой порок за добро, вие повдигате и себе си, и своя порок.

Например влизате в дома на един милионер и взимате от касата му сто хиляди лева. Срещате след това млад, способен момък, който отива да се самоубие, защото има силно желание да учи, а няма средства. Вие веднага му давате стоте хиляди лева и го пращате в странство да учи. Ще кажете, че това не е морално. За предпочитане е да изчезнат сто хиляди лева от касата на един богаташ, отколкото да се изгуби един живот. Богатият човек е касиер на Бога. Бог е позволил на крадеца да вземе сто хиляди лева от касата на богатия човек и да ги даде на бедния, но способен момък, който има силно желание да учи. Един ден тия пари пак ще влязат в касата на богатия. Това ни най-малко не дава право на човека да краде. За всяко нещо, което прави, независимо дали добро или зло, човек отговаря. Каквото прави, той трябва да мисли за резултатите. Мислете за последствията на делата си без да се страхувате. Понякога последствията могат да бъдат толкова големи, че да счупят гръбнака на човека…

Колко капитал е нужен на човека? За да работи, човек се нуждае от малък капитал, т. е. от малко идеи. Който има знания, може да работи с малък капитал. Който няма знания, работи с голям капитал. Силният може да носи големи товари, а слабият – малки. Силният е по-умен от слабия… Силното се стреми към слабото, а слабото – към силното. Така е в обикновения живот… Като изучавате човека, който е излязъл от Бога, виждате, че той иска да бъде голям, учен, силен, богат. Никой човек не желае да бъде малък, слаб, сиромах и невежа. Добре е човек да бъде силен, но не прекалено. Голямата сила втвърдява мускулите. Голямата слабост, както и голямата мекушавост, представляват кал, в която нищо не може да расте. Тоест животът не се проявява в голямата сухота, нито в голямата влага. От сушата растенията изсъхват, а от голямата влага – изгниват. Животът може да се прояви само там, където сушата и влагата се допират…

Какво ще разберете от изречението: „Грей се на огъня, но не го гаси!“ Да изгасиш огъня значи да изгасиш своя живот. Дойдете ли до водата, ще знаете, че водата не трябва да се запушва. Не запушвайте водата, но я оставете свободно да тече. Водата представлява живота. В този смисъл животът не трябва да се запушва. Щом се намерите пред живота, вие можете да пиете от него, но по никой начин да не му слагайте бентове. Що се отнася до Земята, ходи по Земята без да я тъпчеш… Тъпчеш ли Земята, ще сгазиш всички треви, цветя и растения и животът ти ще се превърне в пустиня. Следователно като си дошъл на Земята, ходи по нея без да тъпчеш на едно и също място. За въздуха пък казвам: пускай въздуха свободно да влиза и да излиза от дробовете ти без да му препятстваш.

Казвате: човек трябва да служи на Бога. Как ще Му служите като не знаете какво иска Той от вас?… За да служи на Бога, човек трябва да бъде способен, даровит. Не е ли способен, той нищо не може да постигне. И царският син нищо не представлява, ако не е даровит и ако не работи за развиването на своите дарби. Ще служиш на музиканта, само ако си способен. Ще служиш на художника, само ако знаеш да рисуваш.

Съвременният човек е дошъл до механическо разбиране на живота. Срещате млади хора, които казват, че трябва да си поживеят. Да си поживеят както те разбират значи да изразходват силите си напразно и преждевременно да остареят… Съществени неща са тия, които никога не губят своята цена и които могат на всяко време да се използуват разумно…

Какво представлява идейният живот? Идейният живот подразбира живот на вътрешно доволство, на истинско творчество и градеж. Много хора са дошли до положение всеки ден да градят и да събарят съграденото, вследствие на което се натъкват на големи разочарования. Щом дойдат до тия разочарования, те търсят някой да им каже истината, да ги упъти в живота. Прави са тия хора. Все трябва да дойде някой да им каже истината и да ги упъти. Обаче те не се запитват дали са готови да разберат истината, да поемат правия път, който може да им се посочи.

Който е създал света, Той е посочил правия път на хората, открил им е истината, но въпреки това в света съществува голяма дисхармония. Дисхармонията в света се дължи на хората. Изчезне ли тази дисхармония, хората ще намерят правия път и ще разберат истината. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да работи. Като работи, все ще подобри положението си както материално, така и духовно. Някой седи без работа и се чуди какво да прави. Щом е останал без работа, трябва да бъде готов на всичко. Каквато работа му предложат, трябва да я приеме.

Представете си, че покрай този безработен мине един художник и му предложи да му позира. Трябва ли да откаже на това предложение? Колкото малко да му се плати, той трябва да приеме предложението… Пък и художникът от своя страна трябва да бъде щедър, защото има възможност картината му да бъде купена от някой богат човек. Колкото по-щедро човек отваря сърцето си за малките, за слабите и немощни същества, толкова повече и на него се дава. Такова нещо представляват новите идеи. Колкото и малка да е новата идея, щом човек я приеме в себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начин, човек се намира пред пълно обезсмисляне на нещата.

Човек трябва да се стреми към същественото, но да не пренебрегва и несъщественото. Мнозина считат някои работи за несъществени и мислят, че и без тях може. Например казват, че облеклото, яденето, ученето, музиката не са съществени неща и човек не трябва да се спира дълго време върху тях. Те казват, че човек трябва да се облича както намери, да яде каквото намери, да учи малко, колкото да не е съвсем неграмотен. Всъщност не е така. Човек трябва да се облича чисто, хубаво, без да направи облеклото култ в живота си. Той трябва да употребява чиста и здрава храна, без да изразходва цялото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човек трябва да учи, да просвещава ума и сърцето си.

Облеклото, храната и учението са общи нужди за цялото човечество, макар че всички хора се обличат, ядат и учат по различен начин. В тия процеси има нещо специфично за всеки човек. В яденето например има един абсолютен закон, който напълно трябва да се спазва. Не спазва ли човек този закон, природата няма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, без да използва приетата храна. Природата обича постоянството в човека. На постоянните, на трудолюбивите хора, тя лесно намира работа. За тях дори създава специални работи. И на непостоянните дава работа, но такава, която не е по угодата им. По този начин тя насила ги заставя да работят, да развиват постоянството в себе си… Всеки човек може да попадне в ограничителните условия… без да може да излезе от тия условия. За да се освободи човек от ограниченията на живота, в помощ трябва да му дойде някое силно, добро и разумно същество…

Следователно докато не се справи с ограничителните условия на живота, човек неизбежно ще минава през състояния, подобни на тия, в които се намират и животните. Всяка животинска форма не е нищо друго, освен математическа задача, която трябва правилно да се реши. Затова казват, че докато не стане праведен, човек не може заслужено да носи името си. Всяко противоречие в живота трябва правилно да се разреши. Всяка Божествена идея, влязла в ума на човека, трябва да се реализира, да даде плод. Не я ли приеме, разбере и реализира, човек стига до индиферентност, до втръсване.

Не е достатъчно човек само да казва, че трябва да бъде добър, но той трябва да прилага своята доброта. Ако говори само за доброто без да го прилага, човек влиза в механическите процеси на живота. Влезе ли доброто в човека по механически начин, неговите обръчи се късат. Щом обръчите на нещата се късат, с това заедно се нарушава и единството в живота.

Искате ли да се развивате правилно, използвайте разумно и най-малкото, което ви се дава. Вложете в обръщение и най-малкия капитал, който ви е даден. Колкото малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бъдеще. Каже ли някой, че не е надарен от природата, това показва, че не е вложил своята дарба в работа или не я приложил на място. Каквото и да прави, човек не може да измени Божествения ред на нещата. Никой не може да застави водата да тече нагоре. Никой не може да ходи с ръцете си, а с краката си да върши работата на ръцете. Това, което ръцете правят, краката не могат по никой начин да го направят… Същото се отнася и до човека.

На всеки човек е дадена специфична работа в макрокосмоса, която само той може да извърши. Ако някой от вас представлява косъм от главата на космичния човек, той трябва да знае, че голяма задача му е дадена… Всяка служба, колкото и малка да е, щом е изпълнена както трябва, тя е сериозна… Достатъчно е да бъдете на служба около космическия човек, а каква ще бъде службата ви, това не е важно…

Някой се учи да свири на цигулка и се запитва защо трябва да свири. Случва се, че този човек остава гладен, бос и се чуди какво да прави, как да изкара прехраната си. Като погладува няколко дена, най-после му идва на ум да вземе цигулката си и да започне да свири от къща на къща. Сега разбира защо природата му е дала тази дарба. Чрез изкуството си да свири, той изкарва прехраната си. Художникът пък чрез четката си изкарва своята прехрана. Музикантът се оплаква, че му дотегнало да свири. Художникът се оплаква, че му дотегнало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори път няма да ви се даде. В природата не съществува еднообразие. Ако в един живот сте философ, в следващия ще бъдете музикант, поет, художник и т. н.

Някои се съмняват в прераждането и не искат да го приемат. Ако вярват в това, което им се говори, и на тях ще вярват. Доколкото вярвате на хората, дотолкова ще вярват и на вас. Каквото мислите за хората, това ще мислят и за вас. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което ви се случва, е за добро. Това не значи, че зло не съществува в света, но мислете за доброто, за да го привлечете към себе си. Щом доброто влезе във вас, злото веднага излиза навън. Значи: всеки за себе си може да привлича доброто, а да отблъсква злото.

Що се отнася до злото извън човека или в самия него, трябва да знаете, че всеки отговаря за себе си. Следователно всеки има право да признае и да приеме доброто в себе си, а да отрече злото и да го изпъди навън. Като мислите по този начин, вие ще привлечете доброто към себе си. Каквото мисли човек, това става. Ако мисли, че Божите работи не стават както трябва, човек съди себе си. Ако искате да растете и правилно да се развивате, никога не допускайте подобни мисли в ума си.

Като не разбират законите на природата, хората се произнасят бързо за нещата и по този начин грешат. Щом чуят някой да говори бързо, високо или нервно, веднага започват да разправят, че е сприхав, нервен, лош човек. Да говори човек високо или тихо зависи от неговия слух. Да го слушате с разположение или с неразположение зависи от вашите чувства към него.

Едно се иска от човека: да говори истината. Когато някой проповядва истината, той не може да говори лошо. Този човек изнася фактите така, както са, без да се спира върху начина, по който ги изнася. – Ама внасял противоречие в умовете на хората. – Това, което не е в съгласие с живота на Земята, е в съгласие с живота на Небето. Това, което хората наричат безумие, ангелите го наричат Мъдрост. Това, което хората считат за нелогично, на Небето го приемат за смислено и разумно. Реч, от която хората се възхищават, ангелите не й обръщат никакво внимание. Някой прави усилие да говори красноречиво. Щом прави усилие, речта му е обикновена. Прави ли усилие водата да тече? Достатъчно е да отворите крана на чешмата и водата започва да тече изобилно, без да държи сметка какво количество се излива навън. Тя знае, че друг се интересува от това и не се меси в неговата работа.

Докато има желание да се рови в работите на Великия, човек всякога ще бъде бит. Той иска да заеме високо положение, да стане господар. Обаче поставят ли го господар, той ще преживее последствията на заблудата, в която е попаднал. След големия бой ще легне болен и ще му пеят песента: „Девет години болен лежи“. – Защо лежи девет години болен? – За любовни работи.

Под думата „любовни работи” разбираме материални работи, а не истинските отношения между младите. Любовта на младите е абсолютно духовна проява. Любовта няма нищо общо с физическия свят. Любов, която става достояние на всички хора, не е истинска любов. Такава е любовта на всички бозайници, птици, насекоми и т.н. И те се сърдят, обиждат се, флиртуват. Любов, която почива на материални интереси, е търговска сделка. Така обичат всички търговци. Истинската любов не се изразява нито с усмивки, нито със сладки думи. Тя няма материален характер.

Любовта внася живот и сила в човека. Един поглед на Любовта е в състояние да вдигне болния от одъра, а умрелия да възкреси. Когато отиде при гроба на Лазар, Христос вдигна очите си нагоре, отправи своя любовен поглед първо към Бога, а после към Лазар и каза: „Лазаре, излез вън!“ Като чу гласа на Христа, Лазар веднага излезе от гроба. Само онзи може да възкресява, който обича и когото обичат. Няма ли Любов в себе си, човек нищо не може да направи. Който люби, само той може да върне падналия човек от лошия път и да го напъти към Бога. Кой не би желал да получи любовния поглед на такъв човек?

Погледът на любовта е израз на Божественото начало в човека, което не се мени, нито променя. Каквото и да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли някой кал върху него, то лесно се измива. Върху него не може да се задържи нищо нечисто. Няма сила в света, която е в състояние да опетни Божественото в човека.