Откъс от беседата „Плодовете на Любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години:Не се опитвай да победиш Всесилния.Не се опитвай да на
Откъс от беседата „Плодовете на Любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години:
Не се опитвай да победиш Всесилния.
Не се опитвай да надхитриш разумния.
Не се опитвай да ограничиш свободния.
Стани слуга на Любовта.
Стани ученик на Мъдростта.
Стани придворен на Истината.
По-добре любов, отколкото омраза. По-добре знание, отколкото невежество. По-добре свобода, отколкото робство…
Когато си млад, като дете плачеш, носи те майка ти на ръцете и те милва и целува. Държи те близо до гърдите си. Но след известно време трябва да те остави в люлката, и си заминава. Ти мислиш: кой знае какво е станало. А пък тя е отишла да работи, за да придобие храница, за да те нахрани. А пък като дете разсъждаваш, че майка ти трябва да седи при тебе като слугиня и да не се отдалечава…
Две сестри има тук. Някой път едната сестра се отпусне и каже една дума и те обиди. Минава се ден, два дена, три дена, цяла година и ти казваш: „Тази сестра ми изстина от сърцето.“ Значи една дума казана, и ти се изстудило сърцето. Аз не зная какъв е този огън, когато една дума може да изстуди сърцето ти. Тогава тази печка е съвсем слаба…
От материално гледище една идея е по-добра, колкото е по-материална, колкото повече материал има на физическия свят, толкова по-добре. Ако влезем в духовния свят, една идея, колкото е по-динамична, колкото повече сила има, толкова е по-добре. А пък в Божествения свят една идея, колкото е по-разумна, толкова е по-добра, по-силна. Значи в материалния свят важно е количеството на материята. В духовния свят е важно количеството на силата. А в Божествения свят е важно количеството на разумността. Когато свържем материя, сила и разумност, тогава Божественият свят има преимущество…
Никога човек не може да предаде това, което няма. Ако имаш нещо, можеш да го предадеш. И една истина, и любовта можеш да предадеш, доколкото ги имаш. И една мисъл можеш да я предадеш, доколкото я имаш.
Обичта и любовта са две различни състояния. Под думата любов аз винаги разбирам в Божествено отношение да дадеш. И да не държиш никаква сметка. Това е като една река, която тече. Нищо повече. А пък обичта е едно човешко състояние – това, което си взел, което си възприел и си го разработил. Да любиш, това е Божествено състояние…
Вземете идейната любов на Христа, която слиза от Божествения свят. Той е бил богат и всичкото си богатство раздал, за да изкупи света, за да помогне на света. И после взема един робски образ и се излага на унижение, преследване. Всички онези религиозни хора, които са на чин, Му приписват работи верни и неверни. Колко от нещата, които приписаха в Негово време, бяха верни? Присмиваха Му се. Казваха Му: „Той заблуждава народа, нарушава Мойсеевия закон и пророците и пр.“ Като че пророците и Мойсей седят по-високо от Него. А пък онези вземат пророците и Мойсея за авторитет. Често ние казваме: „Той не постъпва по Любовта.“ Какво е правото да се постъпва по любов? Това е една смътна идея. Какво значи да постъпваш по любов? Че този човек не ни е дал това, което ние очакваме. Щом ни даде това, което ние искаме, казваме, че е постъпил по любов. А ако не го даде, казваме, че не е постъпил по любов. Но това са наши понятия…
Някой път ние сме много взискателни за неща ненужни. В Божествения свят обръщат внимание само на нужните неща. За хубавия хляб – да, той е нужен. И ако ти си жаден, една чаша вода би била на място. Но една чаша вино не е на място. И без него може.
При сегашните условия вие проучвате законите на любовта. С любовния свят вие се занимавате така, както с лотарийните билети. Любовта не е лотариен билет. В любовта всички номера печелят. Няма номер в любовта, който да не печели. И печели повече, отколкото искаш. Най-малкият номер носи по-голяма печалба, отколкото се очаква. Единствената лотария, в която всички билети печелят повече, отколкото очакваш, това е любовта. Любовта е това, в което всичките билети печелят повече, отколкото очакваш. Повече от един милион. В обикновената лотария най-голямата печалба е един милион. А пък при любовта най-малката печалба е повече от един милион. Струва си да вземеш билет от такава лотария…
Човек, който не знае как да люби хората, петни себе си. Нищо повече. Неразбраната любов най-първо опетнява този, през когото минава, а пък разбраната любов облагородява. Под думата разбрана любов аз разбирам любовта чиста, такава, каквато е излязла от Бога, така, както е излязла от Първия извор. Ако я приемеш любовта такава, то ти се повдигаш, а инак слизаш, и остава в тебе любовна кал. И много мъчно се чисти любовната кал. Човек любовната обида мъчно прощава. Да пази Господ от това – онзи, който те обича, ти да го обидиш. Любовта не допуща обида. В любовта онзи, който те обича, не може да те обиди. И ние някой път мислим, че някой, който ни е обичал, ни е обиждал. Не е право. Онзи, който ни обича, не може да ни обижда. И защо ще ни обиди? Не можем да допуснем, че Бог иска да ни обиди в нещо, да ни унижи. Бог, Който е създал човека, да иска да го унижи? Невъзможно е това. Бог иска да изправи човека, да го повдигне, а не да го унижи…
Та казвам, всинца ние трябва да бъдем носители на Божествената любов в света. Някой път вие говорите за ангелите. Но знаете ли какви същества са ангелите? Колко са знатни, каква интелигентност имат? Колко са досетливи? Един ангел, като се доближи до тебе, той знае от какво имаш нужда и запълня всичките ти нужди. Но понеже човек е лаком, той иска да знае повече, и тогаз, щом дойде ангелът, ти ще се простреш на земята. Значи ти си взел в този случай повече, отколкото трябва. Ти при един малък товар ще издържаш, но при голям товар ще се простреш на земята. Защото си взел повече, отколкото можеш да издържиш. Любовта, понеже има силни трептения, и когато дойде в човека, който е слаб, то нервната му система не е в състояние да издържи трептенията на любовта. Затова при закона на любовта трябва да се калява постоянно нервната система. Вие искате да дойде Божията любов. Любовта трябва да дойде както светлината, отначало по-малка и постепенно по-голяма. Както при зазоряването. И човек постоянно трябва да се приспособява. И човек трябва да цени. И ако не я цени, образува се най-лошото състояние. Например съмнение. Например съмняваш се дали те обича някой, или не, или мислиш, че той обича повече някого другиго, отколкото тебе.
Какъв закон има в света, който регулира любовта? Любовта няма никакъв закон. Ние сме направили тези закони. Онзи хлебар изважда хляб. Има, да кажем, трима души хлебари. Единият от тях меси хубав хляб. Вади хляб, хубав по форма и по съдържание, и по хранителност. Тогава аз отивам при този хлебар, и вземам от него хляб. Но ти казваш: „Ти при нас не идваш.“ Онзи изважда хубав хляб. И аз го ценя. А пък другите не изваждат хубав хляб. И казвам: „Като почнете да изваждате хубав хляб, и при вас ще идвам.“
Ако обичаш някого, има за какво да го обичате. В градината има повече плод – отиват повече хора. Като идеш при някого, и той като те съпосрещне със сладки думи, повече го обичаш. Ако те хука днес, утре, можеш ли да го обичаш, като те хука постоянно? По-мъчно може да се обича.
Аз гледам самия живот, както е сега в света. Най-първо, двамата млади, скоро оженени, много добре се обичат. Той е взел месо и го носи вкъщи. Тя погледне месото и казва: „Не е хубаво месото.“ Нему му стане мъчно. Той купил лук и донесе. Тя казва: „Не е хубав лукът.“ Донесе чесън. Тя казва: „Не е хубав чесънът. Не са големи главите му.“ Днес намери махана, утре намери махана, и всичката любов изчезне. А пък тя, като види месото, да каже: „Много хубаво е месото.“ И тогава ще му падне мед на сърцето. Той купи някоя дреха, и тя казва: „Не е хубава.“ Пак нещо го резне. Цветът не е хубав. Не така. А тя да каже: „По-хубава дреха от тази нямам.“ Важна е любовта, която е вложена в дрехата. Ти гледай любовта, която е вложил, а не самата дреха. А пък тя казва: „Не е хубава дрехата. Избелява ѝ цветът.“ И пак го резне по сърцето. Щом избелява цветът ѝ, тя да го боядиса пак. Да вземе дрехата, да я тури в своя кюп и да я боядиса, както тя иска.
Това сега са аналогии. Ние не разсъждаваме правилно. Има много работи да решим.
Срещал съм някои да казват: „Аз знам да пея.“ Че знаеш да пееш, знаеш, но за мене пеенето има три мерки. Най-първо, ще те заведа при един болен човек и ако той оздравее, ти добре пееш. Или при някой неразположен – и ако пееш и той се поразположи – ти добре пееш. Или има помрачение на ума и като му пееш, и му светне на ума, тогава добре пееш…
Аз често съм правил опити. Мога да кажа, че повече от четири–пет пъти съм правил опити с мухите. Някой път съм изваждал мухите с кърпа от стаята и ще ми вземе за това повече от половин час. Но някой път отворя прозореца си и си концентрирам мисълта, всичките мухи да излязат. Изваждам часовника си. Някой път за десет–двайсет минути, и те като овце една след друга си излизат – всички, до една. И нито една муха не остане вкъщи…
Някои работи са лесни. Но лесните работи някой път причиняват неприятности. Ние някой път седим и не знаем в какво седи любовта. В един художник в какво седи художеството? Той четири–пет години рисува картини, и най-после направи изложба. Ако той 4–5 години е мислил и нищо не е нарисувал, няма нищо черно на бяло? Ние, силните хора, какво бихме сложили, нали картини имаме нарисувани? Колко картини на любовта бихте изложили вие? Ти, като си се занимавал пет години с любовта, и не можеш да създадеш едни хубави черти на своето лице?
Казваш за някой човек: „Този човек има много хубави устни, много хубави очи.“ Това се дължи на любовта. Любовта създава хубавите очи и хубавото ухо, хубавите уши. Хубавите очи, хубавите косми и пр. се дължат на любовта, която минава от Бога в човека. И ако ние бихме любили, както Бог иска, ние щяхме да приличаме на светии, на ангели и щяхме да бъдем толкова красиви и мощни. А пък сега с нашите съмнения ние ставаме хилави. Щом се усъмниш в любовта си, казваш: „Аз съм разочарован от любовта.“ Ставаш хилав. И от всички чувства да се разочароваш, и от всичко друго, но не и от Божията Любов. Дойдеш ли до Божията Любов, никакво съмнение да нямаш. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да има нещо в света постоянно. Божията Любов да бъде нещо, в което никога да не се съмняваш. И в ангелите, и в светиите можеш да се съмняваш, но в Бога – никога. Има лоши и добри ангели.
Та казвам, аз различавам сега: в човешката любов се допущат много неща неестествени; щом дойдеш до Божественото състояние, трябва да бъдеш съвършен. Казано е: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Щом дойдеш до Бога, да ти е приятно, че си се примирил с целия свят. Като отиваш при Бога, какво има да Му се сърдиш? Като отиваш при Бога, не отивай да Му се оплакваш от Драгана, Петкана, Стояна. Безпредметно е това…
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего, Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ Христос какво би казал днес за света, за петстотин милиона християни, които се бият сега? Какво ще каже Христос? Петстотин милиона християни се бият по правилата на християнството. Снарядите са християнски, аеропланите са християнски и автомобилите, и куршумите са християнски. Какво ще каже Христос, като се бият?
Ти казваш: „Защо не дойде Христос да оправи света?“ Ето какво има. Христос казва така: „Мене стари дрехи не Ми трябват вече. Трябват Ми нови дрехи.“ За стари дрехи няма да правя въпрос. Ако намеря някой човек със стари дрехи, ще го облека с нови. Ако той е взел стари обуща и ги е хвърлил и ходи бос, няма нищо. Няма да правим въпрос. Ако си е хвърлил старата шапка, пак няма нищо. Ще му дадем нова шапка, нови обуща. Защо сме хвърлили стария хляб, старите шапки и дрехи?
Много естествено – да бъдем сега готови за новото, което иде. Ще хвърлим обущата си или ще ги държим, то е наше право. Всеки да постъпва, както той иска. Но като дойде новото, старото трябва да отстъпи на новото. Старата дреха трябва да отстъпи мястото на новата дреха. Старите обуща, старите шапки, всичко трябва да отстъпи мястото на новите обуща, шапки и дрехи. Всичко старо трябва да излезе и да се облече с ново, в новото. Така всички ваши стари разбирания за любовта, за правото, трябва да си отидат.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си…“ – значи от непотребното, от старото да се отрече човек. Ако не се отречем от него, не можем да приемем новото. Не че е лошо старото, но то е непотребно. Със старото другите могат да се ползват. Но ние, в които е дошло новото съзнание на Божествената, новата любов, ние не може да се ползваме със старото вече. Ние ще приемем Божествената Любов, която да внесе красота на нашето тяло, на нашия ум, на нашето сърце, на нашата душа и на нашия дух. Няма по-хубаво нещо от това.
Доброта, чистота, красота и разумност в света, това е нужно. Това носи новата любов, която иде в света. Тя разбира това… Да не се съмняваме в Бога. Но като дойдем до Бога, да кажем: „Да бъде волята Ти, да дойде Царството Ти, както горе на небето, така и долу, и да се освети името Ти.“
COMMENTS