Учителя: Всеки ден ви се дава случай да направите едно малко добро

Откъс от беседата „Сигурният пазител“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с Любов нелицемерна.“

Второ Послание към Коринтяните, 6:6

В природата има един вечен хармоничен порядък – това, което наричат добро, това което наричат любов, това, към което се стремите. Щом линиите на вашите мисли, чувства и постъпки не са съгласни с този порядък, вие ще бъдете в едно постоянно стълкновение. Ще бъдете недоволни, мрачни. Ще кажете: „Не ми върви.“ Но това са общи фрази. Ти казваш, че не ти върви. Като вървиш вечерно време, блъснеш се на някой камък или на някой плет, на някой кол, на някоя стена или някакъв тел и казваш, че този свят е в безпорядък. Може би тези хора, които са направили тези плетове, тия стени са имали някаква идея. А ти казваш: „Защо онзи е сложил този плет, тази стена тук?“ Той е имал една цел.

Вие заехте тези места, за идея дойдохте да живеете около мене. Вие сте наслагали тел около вашите дворове. Идейни хора сте. Това са крайни егоисти, никакви светии, никаква идея няма тук. Като дойде до материалните работи, не забелязвам във вас никаква отстъпчивост. По форма вие сте толкова добри, колкото и в света са добри. Аз не ви осъждам. Но ви казвам, че ще страдате. И главите ви ще се охлузят. Девет пъти ще смъкнат кожата от главите ви. И девет пъти да умирате, пак същите ще останете.

Вие ще кажете: „Христос ще ни избави.“ Може да ви избави, когато сте умни. Ще ви избави, когато носите Божествената Любов. Ако носите Христовата Любов, ако носите Неговата доброта, ако носите Неговата разумност, ако имате Неговото знание и ако имате Неговото самопожертване. Но ако нямате всичките тези, от какво ще ви избави?

Кой от вас ще хване един слуга, който обича да краде? И колко време ще го търпите? Днес задигне 100 лева, ще простиш. Но утре задигне 1,000 лева, пак му простиш. После ще задигне 10,000 лева. До кога ще прощавате? Някой от вас предполагам, че ще прости за 100 лева. До 1000 лева иди дойде, но щом дойде до 10,000 лева, няма да прости. Прави сте. Защо да простите на онзи, който краде?…

Сега по какво ще се отличавате вие? – Човек трябва да се отличава по добродетелите… При сегашните условия трябва да бъдете много внимателни към себе си. Например не сте правили опит да кажете на един приятел: „Я, ме обиждай!“ И той да започне с меки думи. Да ти каже една дума, втора по-силна, трета, четвърта и т.н. Постоянно да усилва думите си, а ти да не се дразниш. Думите да не въздействат на човека и ти да видиш до къде можеш да дойдеш. Не мислете, че е лека работа. Животът на света в това отношение е един от най-мъчните, човек да се справя с нещата.

Светиите от нищо не ги е страх. От дявола не ги е страх, от мъчнотиите, от беднотия, от нищо не ги е страх. Светията винаги трепери, когато му се наложи да има отношение с някой човек. Тогава му трепери сърцето… При дявола той има едно определено отношение – знае как да се постави. Дойде до него един човек като говори и той не знае как да постъпи….

Когато онзи адепт влезна в райската градина и измами Ева, тогава той изгуби. Дяволът едно време като ходеше по закон, ходеше с крака и ръце. И като влезна в райската градина, изгуби си краката и ръцете. И сега виждаме, че дяволът се влачи по земята, сега ходи без крака и ръце и той употребява всичката си философия само да му дадете малко. Той казва: „Както виждате, не съм опасен. Аз съм добър, аз съм без ръце и крака.“ Той има само една философия. Само да се понавие около тебе…

Аз ви говоря за свободата, за любовта, но любовта, за която ви говоря, е една от най-пасивните в света. Няма по-опасна любов от онази, за която аз говоря. Не че е опасна, но вие трябва да я разбирате. Онази любов, която вие имате, е естествена, аз не я засягам. Аз не се занимавам с естествената любов, нито с естествените отношения на хората. Колко трябва да ядеш, това е твоя работа. Аз ти казвам: „Не преяждай!“ Ти искаш да станеш богат. В това не се меся… Мен ме интересува доброто. Дали един ще бъде красив или грозен, дали ще бъде философ или не, това е негова работа. Но ви казвам: За сега ви трябва едно – да учите! Защото няма да се минат 20–30 години и някои от вас ще ви заведат на скотобойната, ще ви одерат кожата… И на светиите ще дерат кожата…

Трябва да се научим да живеем добре в живота. Да живеем при дадените условия, които Бог ни е дал. Цялото изкуство е да се научим да живеем. Сега живеем ли? – Не живеем. Трябва да живеем така, както Бог е създал живота.

Сега вие градите нещо в себе си. И това, което съграждате, най-първо вие ще го опитате. Някой път вие се възмущавате. Има едно правило. Между вас кой трябва да е господар? – В света, господар може да бъде силният. В животинското царство, силният е господар – който има сабя, здрави крака, мускули, може да удря, може да блъска. И ще му се отваря път. А в разумния свят кой може да бъде господар? – Който е разумен. Добре. А пък в Божествения свят кой може да бъде господар? Между ангелите може да бъдеш пръв, ако имаш разумна наука. Ако знаеш, тогава си на първо место. В Божественият свят, Любовта е вече мярка. Защо Бог е силен? – Защото Той обича всички еднакво и на всички дава. Затова е Господар…

Не е важно какви сте били вчера. Това е за вчерашния ден. А какви трябва да бъдете днес?… Човек се изменя. Никога човек не може да остане в едно и също положение. Има една вечна промяна в него. И това е хубаво, красивото. Ние вечно трябва да се изменяме според Божествения план. Бог остава еднакъв. Радостното, красивото седи в това, че Бог остава неизменяем. Ние се изменяме. И ако ние се изменяме по Волята Божия, това е радостно, но ако се измениш без да си в съгласие с Вечното Начало, ти ще бъдеш нещастен.

Първото нещо е следното: Вие още не сте опитали например колко сте щедри. Аз вече съм дошъл до това – искам да определя колко сте щедри. Щедростта не седи в многото даване, не седи и в малкото даване. Но да знаеш кога и колко да дадеш в дадения случай… За вашето благо е това. Всеки ден ви се дава случай да направите едно малко добро. Вие се чудите и казвате: „Защо да направя това добро?“ – Направи го! – „Не мога да го направя.“ Не отказвай това желание. Може да отнеме пет, десет минути, но направи доброто. Може и една минута да е, но го направи…

Във вас се заражда желание като станете сутрин, да угодите на Бога. Но казвате: „Аз не съм Го виждал, как да Му угодя?“ Вие все искате да угодите на някого. Угоди, но угоди така, както Бог изисква. Да угодиш на когото и да е не е лесно. Но да угодиш така, че да е приятно на Който те е пратил на Земята. Няма по-хубаво нещо от това да се угоди на Бога. Така е, ако разбираш. А пък няма по-лошо нещо от това, ако не знаеш как да угодиш на Бога. Да угодиш на Бога е много мъчно тогава. Той не се нуждае от много работи. Каквото и да Му занесеш, Той не се нуждае от него. Ако му занесеш най-хубавите ябълки, Той не се нуждае от тях. Ако Му занесеш пари, Той не се нуждае от тях. Ако Го хвалиш много, ако Му казваш: Господи, Ти Си Велик, Ти Си такъв, онакъв, Той няма да те слуша… Какво трябва да правиш?

Питам сега: Вие отивате при Господа, какво трябва да кажете, как трябва да се молите? Вие веднага ще кажете: „Отче наш!“ Добре, но „Отче наш“ е много опасна молитва. Когато Христос даде „Отче наш“, Той застава между Бога и учениците си, понеже е негова молитвата и Той ще предава молитвата на Бога. Той ще я тълкува на Бога. Той ще каже на Бога да слуша молитвата…

Вие искате да бъдете богати. Най-лесната работа е да бъдеш богат. И всички вие имате желание да бъдете богати, ако сте сиромаси. В сиромашията е зло, а в богатството е два пъти по-голямо зло. Аз не считам, че сиромашията е едно добро. Сиромашията е зло, но богатството е двойно по-голямо зло. Има едно учение, което е зло. Невежеството е два пъти по-голямо зло. Аз ви говоря за учение, което ще ви избави от злото. Сега сме в епохата на учението, което може да ни избави от злото, защото злото в света е една съвкупност – сбор от същества, които имат всевъзможни интереси. И тези същества са толкова користолюбиви, че ви обръщат с всичкото съзнание и всичко знаят – да вземат нещо от тебе. Тези същества не мислят за тебе, това е злото в света. И тогава ще нахълтат някои мисли и желания в тебе. Но това не са твои мисли и желания. Те са проектирани от тях…

Сега не искам да ви говоря за тези работи, понеже сте страхливи. Знание е нужно и най-първо ще се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, се усилва милосърдието, а при усилване на човешкия страх, се усилва жестокосърдечието… Който е милосърден, той е силен. А пък при жестокосърдечието, могат да те сполетят най-големите нещастия. Това е от човешкия страх. Затова намалявайте първо човешкия страх, за да се освободите от жестокосърдечието. Това е голяма спънка за човешкия прогрес. Великата несрета, която съществува навсякъде днес, се дължи на жестокосърдечието и се казва в Писанието: „Жестокосърдечен е този род, и той е осъден.“ При жестокото сърце човек е осъден на много страдания…

Преди всяко благословение, което Бог ще изпрати на някой човек, идва едно благословение в човека. Предшества едно подобрение в неговия ум, едно подобрение в сърцето му и едно пояснение във волята му. Ти усещаш благоухание и като дойде това, след като си така разположен, тогава идва Божието благословение. А пък ако не си направил така, както Бог иска, най-първо ти усещаш едно стягане в ума, в сърцето и волята си. Тогава ще плащаш. Имаш да плащаш някаква сума.

Има една философия много реална или една наука много реална. Всяко просветление на ума е едно благословение. Всяко просветление на чувствата е благословение и всяко просветление на постъпката е едно благословение. Важно е това. Постоянно тези неща се сменят. И като се изменят, по това трябва да съдите – има борба, защото във вас работят два вида разумни сили. Едни, които работят за вашето добро, а пък други, които работят за вашето нещастие. Вие може да кажете: „Господ така направи света.“ Това е най-добрия път, по който може да минете. Това са две страни. Това са действащите страни, които ви подтикват напред. И в доброто, и в злото вие сте свободни. Докато сте свободни в доброто, вие можете да правите избор в доброто. Докато сте свободни в злото, вие можете да правите избор в злото. Но щом направиш злото, вече не си свободен. Щом направиш доброто, пак не си вече свободен. Но доброто носи една нова свобода. В ограничението, което ще дойде, което сте претърпели, ще се яви една нова свобода. И ще дойдеш до нови условия. Докато в злото е обратен процесът – ще влезеш в по-големи ограничения.

Тази е сега философията, която християните, окултните ученици пропускат. Всяка мисъл все оставя известни оттенъци вътре във вас. И добре, че вие не разбирате. Ако разбирахте тази наука, съвсем бихте се обезсърчили…

Например вие сте нетърпеливи. Ние трябва да носим един отличен език. Ти срещаш един човек и веднага видиш някоя лоша черта в него. Ако си един светия, то като изпъкне една лоша черта, трябва да изпъкне и една хубава черта от неговия характер, за да дойде равновесието. Понеже ако мислиш за греха, който е в него, то има опасност и ти да се окаляш. Това ще се отпечата и в тебе. Когато мислиш за едно престъпление, което някой е направил, това престъпление вече се отпечатва в тебе… Този, който е направил зло, го прекрачи. Но ако не разрешиш правилно въпроса и прекрачиш един праведен, тогава ще се намериш в противоречие… С ръката си ще хванеш праведния, онзи, който е благонадежден, ще го бутнеш малко да стане да работи, а пък грешния ще го прекрачиш, ще си вървиш. И въпрос няма да правиш пред себе си. Ще кажеш: „Това е Божия работа! Това не е за мене.“ Като си го прекрачил, Бог взема грижата да се справи с мъчните работи в света.

Сега мисълта, която ще остане е: Вие започвате една работа. От днес започвате една работа един живот, нов живот! …Вие мислите как ще живеете – и този въпрос оставете. Птиците знаят как да живеят и животните знаят как да живеят, а пък човек не знае как да живее. Въпросът не е така. Най-първо вие се спъвате с въпроса как ще живеем. Това е един въпрос. На водата дайте малък наклон и я оставете. Дайте ход на живота и няма какво да определяш живота. Животът сам се определя. Защото животът иде от Бога. И ако ти вярваш в Бога и ако ти Го разбираш, той, животът ще те научи. Тръгни натам, накъдето животът отива. Ти тръгни нататък, накъдето духа вятърът… Насоката на мисълта отива накъдето отива светлината. Върви по пътя, накъдето отива светлината и няма да сбъркаш. Върви в посоката, в която Любовта върви. Върви по посоката, по която Мъдростта върви, върви по посоката, по която Истината върви. Това са живи сили вътре в природата.

На вас ви предстои това. Не се спъвайте във временните работи. Че някой тон губи, това е временна обстановка…