Учителя: Велик е онзи човек, който не се разклаща, когато се намира в голямо изпитание

Учителя: Велик е онзи човек, който не се разклаща, когато се намира в голямо изпитание

Откъс от беседата „Възвишеното в човека“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:„Но брат с брата се съди, и то пред неверните.“ Първо

Откъс от беседата „Възвишеното в човека“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:

„Но брат с брата се съди, и то пред неверните.“

Първо послание към Коринтяните, 6:6

В живота трябва наука. Всички хора се спъват с това, което знаят. Детето се спъва с това, което знае, понеже това, което знае трябва да се измени. То е за неговата възраст. А всяка възраст си има своето знание, своите възможности. Ето един прост пример: Викат ви на угощение. Вие най-първо се интересувате от яденето, но не да се наситите, а дали яденето ще бъде вкусно или не. Вие се интересувате от външната страна на яденето, от вкуса, от маслото, за да ви създаде едно външно удоволствие. Това е външно разбиране на угощението. И когато знаете нещо, то пак се интересувате от външната страна…

Това са сега само сравнения, за да дойдем до нещо по-съществено. Да кажем, че вие идвате в клас, за да научите нещо. И след като излезете, какво сте придобили? Да кажем, какво ще придобиете днес? Все ще придобиете нещо. Искате, не искате, ще придобиете. Все ще се напълните с нещо. Никой не може да остане празен. Празни работи няма. Ти казваш, че шишето е празно. Празно е от вода, но има въздух вътре. Каква е разликата между въздуха и водата? Водата е малко по-тежка, а въздухът е по-лек. Шишето е празно по отношение на водата, но пълно по отношение на въздуха. И да изпразните шишето от въздуха, пак ще има нещо в шишето, някое друго вещество.

Кое е за вас най-същественото днес? Кое е онова, същественото, което изменя вашето разположение? Някои от вас сте неразположени и след това се изменя неразположението ви. Защо? Слънцето грее така хубаво! Защо ви е криво? Някой ви е казал нещо, казал ви е някоя мисъл и тая мисъл не е нито камък, нито желязо, нито нещо остро да ви убоде, да ви нарани главата. И при все това вие сте неразположени…

Казваме: Духът Божий работи в мен. Всичко това е вярно. Право е, Духът все работи, а пък при това, дойде една малка мисъл и забравим Господа и се измени нашето състояние. Дойде тъмнина и си казваш: „Кой знае дали този път, по който вървя е прав.“ Почваш да се съмняваш и да се колебаеш. Някой път искаме да се покажем, че знаем, както някой иска да покаже своята сила като носи известен товар. Трябва да се избавим от заблуждения. Да допуснем, че някой носи цял чувал със свещени книги на гърба си. Ти казваш: „Толкова много книги нося аз, вие какво сте видяли!“ А пък друг може да носи под своята мишница само една книга, но той отваря книгата, чете я и е научил нещо, а пък друг носи свещените книги, но не ги чете. Тогава кое е по-хубаво? Кое е онова, което ви измъчва, кое е онова, на което можете да разчитате? Все има нещо, на което разчитате…

Най-напред трябва да изучавате ония две сили, които действат в света и изменят състоянието на човека. Колективното съзнание на всички същества има сила да измени вашето съзнание. И съзнанието на Бога, Духът на Бога и Той управлява. Както вашето съзнание въздейства на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздейства върху вас. И ако не разбирате този закон, ще се родят мъчнотии. Колективното съзнание на всички същества може да измени нашето съзнание и направлението на вашия път и да ви тикне в един път, който вие не искате…

Когато се намирате в един период на страдание, то по-напредналите същества и Бог ви спират и почват да ви запитват: „Къде отивате?“ Вие казвате: „Да порасна и да стана голям, богат човек.“ Като пораснеш и станеш богат човек, какво от това? Ако едно същество е едно малко магаре и стане голямо магаре, каква е разликата? Малкото магаре малко ще го товари господарят, а пък голямото магаре ще го товари много. Ако ти имаш знание и знаеш защо ти е това знание, в какво положение ще се намериш? Ти имаш морал, любов и казваш: „Нека получа голямата любов, голямото вдъхновение. Аз имам сега малко вдъхновение. Като дойде голямото вдъхновение, тогава ще почна да работя.“ Питам, практично ли е да чакаш голямото вдъхновение? Каква е разликата между онзи, който много ви обича и онзи, който малко ви обича. Ако вие не оцените Божията Любов, какво сте разбрали? Тя е най-голямата любов…

Вие не можете да задържите Любовта. Цялата ви погрешка е в това, че искате да я задържите. Не можете. Светлината не можете да я задържите. Любовта не е нещо, което може да се задържи. Там се счупват главите на всички хора. Вие искате да задържите Любовта. Искате да я примамите с нещо. С нищо не можете да я примамите. В Писанието е казано, че единственото нещо, в което можете да привлечете вниманието на Любовта, това е Истината. За Бога се казва, че Той е възлюбил Истината, която е в човека. Истината представя нашата душа, това което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо, нашите дрехи, нашите къщи, нашето знание, като ги погледне Бог, Той ги гледа като забавление, като наши играчки. Те не важат за Него. Тези играчки Той ги оставя за наша сметка, а пък това което Го интересува, е душата ни.

Единственото нещо, което е ценно в човека, е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душата на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? – Душата им. А пък всичко друго, което обичате в човека, вие обичате дрехите му.

Ако разглеждат сегашния свят, целия свят, съвременния строй от единия край до другия край е едно насилие. Мълчаливо насилие има навсякъде. Какво ще ми разправяте на мене. Насилие има не само между хората, аз съм наблюдавал тревите. Някой ми казва: „Каква е хубава природата, колко е красива зелената трева, колко е велик Божият Свят!“ Аз гледам с лупа две животинки как са се хванали за гушата. Едното от тях прегризва другото и обратно…

Ние казваме: „Колко велик е направил Господ светът! Колко велик е направил Бог човека!“ Например величието на човешкото лице къде е? Виждам, че лицето му е потъмняло, устата му са избледнели, очите му са потъмнели. Къде е величието на човека? То е само в онзи момент, когато дойдеш в изпитание и не се поколебаеш, при всичките мъчнотии остане нещо постоянно в тебе. Това е човекът, а не това, което ти си мислиш. Когато дойдеш в някое голямо изпитание и не се разклатиш, това е ценното в човека. Не всички цветове, които са цъфнали и плодове, които са вързали, но онзи плод, който остане, той е важният. Хиляди плодове може да има, но остават от тях няколко плода. Те са най-важни.

Всеки един от вас може да говори, че у хората има лошо. Хубаво, съгласен съм, аз съм на същото мнение. След като сме лоши, какво трябва да правим? Какво трябва да разбираме под думите „лош човек“? Определете ми сега вие какво разбирате под „лош човек“… Всеки човек, който не постъпва така, както ние мислим, е лош човек. Вървя си аз по пътя, този човек ме блъска и аз казвам, че той е лош човек. Ако той се отбие наляво или надясно, го мисля за добър… Кой човек е добър? Всеки човек, който мисли както нас и върши това, което ние искаме, е добър човек. Това е поне практическата мъдрост в света. Това е моралът сега. Хората говорят за един морал, а пък постъпват по друг морал.

В съвременното законодателство казват: „Защо не си изпълнил закона?“ Ти можеш да вярваш в Бога, можеш да го обичаш, но съдията казва: „Твоята Любов към Бога не е важна. Тук по закона не си постъпил.“ Осъжда те съдията. Въпреки, че имаш Любов към Бога, съдията те осъжда на една седмица затвор…

Кое е онова, което може да ни помогне? …Ние седим в един изкуствен живот и си представяме колко са големи скърбите. Казваш: „Много съм скръбен.“ А пък това не е така. Няма никаква голяма скръб. Това е една малка скръб. Ние не сме се научили да говорим истината. Аз съм правил психологически наблюдения, за най-големите скърби причината е много малка. Тази причина се поляризира, тя се показва, че е много голяма, а пък е много малка. Отхвърли я от душата си. И цярът е много лесен. Дойде ти някое голямо нещастие. Ти кажи: „Бог е направил света, Той ще се погрижи за мене и аз ще се погрижа.“

Сега същественото не е в гледането на нещата. Единственото нещо, което може да ти помогне, e онази сила, която ти е необходима. Ще получиш после светлината и всички други неща, работят в съгласие за тебе.

Казвам, че малкото благо, което Бог ни е дал, трябва да го изполваме всеки ден. Ако очакваш пълни хамбари, знания, сила, както живеят ангелите, ти ще изгубиш напразно целия си живот. Той иска да стане голям, мисли за бъдещето, мисли какъв светия ще стане, колко голям ще стане, дали ще стане учител и пр. Най-първо използвай живота така, както е във вас, използвай най-малките условия на живота или подкрепяйте във вас свещените мисли. Всеки един от вас има по една свещена мисъл. Подкрепяйте я.

Заболи ви кракът и казваш: „Като ми оздрави крака, ще повярвам в Господа.“ Колко пъти е болял кракът ти и е оздравявал и не си повярвал? Сега ще стане същото…

Ние се намираме в следното положение. Във Варненско един обичал да вади зъби. Бил голям майстор във ваденето на зъбите. Идва в селото един бей. Жена му заболява от зъб. Този българин ѝ изважда зъба. Беят я обичал. Седи беят долу, а жена му е горе. Онзи турил клещите и жената вика горе, а беят вика долу… Та и вие сега. На някого му вадят зъб, а пък вие викате, пъшкате. Има страдания по симпатия. Прободе те нещо по гърдите, а пък това не реално. Това е чувстване на една мисъл, която иде по отражение. Най-първо трябва да се избавим от илюзиите на живота. Мине ти някоя мисъл: „Ако ми се счупи кракът може да стане това, онова с мене.“ На ден хиляди такива мисли могат да дойдат. Всичко това може да стане, ако го допускаш, но ако не го допускаш, няма да стане.

Казвам, престанете да допускате нещата. Вие всички ги допускате и всички мислите по кой начин Новото Учение ще прогресира в света. Мислите дали пътя, по който вървите, е прав или не; мислите след колко години Царството Божие ще се установи. Вие си мислите на Земята тук да дойде Царството Божие. Като деца си мислите. При сегашните условия Царството Божие не може да дойде на Земята. Царството Божие не е далеч. Ние се ползваме от Царството Божие. Един ден ще отидем там. Някои от вас ще ви занесат с колесница, а някои ще отидат пеш.

Но щом започват да приказват за онзи свят, започва да ви сърби на кожата. Вие казвате: „Една сестра замина, един брат замина.“ Заминалите членове на Братството къде отидоха, къде са? Те са тук между вас, насядали са тук. Какво ще кажете? Те седят и се смеят и казват: „Пак сме тук!“ Те едно време имаха свои собствени къщи, а пък сега ходят като наематели. Всичко си изпродадоха и всеки си взел под наем една малка стаичка. Във време на лекция иде тук и после пак си заминава.

Да кажем, че ти мислиш за някого. Той е дошъл. И често ще забележите, че когато дойде един брат от другия свят, ако влезе в едно тяло, ако влезе в някой друг брат, то последният заприличва малко на онзи. Огънат се малко ушите му, изменят се малко очите му. Щом го напусне заминалият, лицето на този брат взема пак стария вид. Най-напред трябва да отличавате вашите състояния. Дали сте вие. Да отчитате всеки ден кога човек е сам и кога не е. Не мислете, че това е нещо лошо. Ще бъдем израз. Един малък прозорец е израз само на малка светлина. Ако стане голям прозорец, през него ще влезе много светлина. Тогава къде е прегрешението?

Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина да стане достояние на нашите души. Колкото е по-голяма светлината, толкова е по-добре. Но ние се страхуваме, че ако влезе много светлина, ще изгубим своята обстановка. Толкова светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същият закон.

Някой път желаете повече любов, отколкото ви трябва. И любовта някой път може да бъде непоносима. Толкова любов да има, колкото може да ви причинява радост. А пък във всеки един момент Любовта ще приижда и ще оставя пред вас повече от видимия свят. Не е необходимо да видите всички цъфнали цветя. Ще видиш едно цвете и ще се зарадваш, ще видиш друго цвете и т.н. Ще видиш една река, втора река, трета река и т.н. Последователно като отивате от предмет на предмет, ще опитвате проявите на света.

Вие си мислите за един брат, за една сестра и очаквате да срещнете някой светия. А вие между светии ходите тук. Светиите нямат време да ви викат на гости. Като видите един светия, какво ще се ползвате. И във вашия ум какви са светиите, как си ги представяте? …Светиите са винаги весели, добре разположени. Светията няма тревога. Той е весел. Като те срещне светията, ти казваш: „Загазихме!“ Той казва: „Никак не си загазил. По много добър път вървиш.“ Ти му казваш: „Обзел ме е дяволът.“ Светията ще ти каже: „Той дяволът сам се е оплел.“

В света съществува един закон. Той е следният: Дяволът се отличава по това: във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана. Ти ядеш хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Като уповаваш на Бога, като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе, и дявола, тогава ти си се избавил от злото, ще се освободиш от дявола веднага. Дяволът хванат и всичките ви работи ще се оправят – и в търговия и пр. А ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Щом се хване в капана, ще ти върви вече.

Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ … И да не е за добро, кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами. Той иска да те бутне в капана. Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре.“ Ние ного обичаме дявола. След като се хване в капана, от голяма обич отворим вратата от капана и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри. Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава.

Изобщо правилото е: Нито един дявол в света не е хванат в капана. Все се хващат хората. Не отваряй капана и не пускай дявола! Кажи му: „Много те обичам. Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим тук в капана.“ Виждам сега, че вашите дяволи се смеят, но имам един дявол, който постоянно плаче. Вашите се смеят, а пък моят дявол плаче. Та често моят дявол ми казва: „Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно.“ Аз казвам: „Те се радват, а пък ти ще плачеш.“ Нека да поплаче малко и вашият дявол. Докато вашият дявол се радва, вие ще плачете. Когато дяволът започне да плаче, вие ще се радвате. По-добре е да си смените ролите: той да плаче, а вие да се радвате. Сега ви желая дяволът да плаче, а вие да се радвате.

COMMENTS

WORDPRESS: 0