Откъс от беседата „Не се мълви“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:Всички хора умират, но никой не умира от глад, всички умират все
Откъс от беседата „Не се мълви“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:
Всички хора умират, но никой не умира от глад, всички умират все от преяждане. Ето какво разбирам: След като си натоварил каруцата повече от нейните възможности, като се счупи, не може да върви. Ти казваш: „Няма да я товаря вече.“ Каква полза? Ти няма да я товариш вече, но колата не върви. Ти няма да ядеш, но след като колата ти е натоварена и счупена, няма какво повече да ядеш. Сегашното човечество, както индивидуално, така и народите, все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде една опасност и осигуряват своето бъдеще. По някой път имат известен оглед, но някой път постъпват безразборно. Право е това до известна степен. Но не е един народ, който урежда своето бъдеще, не е един човек, който урежда своето бъдеще.
Има три условия, три фактора в света. Едните са физически. Това е физическият свят, природата на човека. Другото е така нареченият духовен свят или чувствата на хората, или неговото сърце. Аз ги наричам меките условия на живота. Третото условие се намира в умствения свят. Или човек може да оправи положението си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свят, сърцето му е в съгласие с духовния свят и умът с божествения свят. Когато се говори за тези три свята, разбираме, че тези три велики свята са населени с най-разумни същества. Когато говоря за Земята, не разбирам тези обикновени същества, растения и животни. Светът е населен със същества, които ние не виждаме. И ние в сравнение с тези същества сме като мравки. Те имат такава сила, ако искат, могат да ни изчистят, но понеже са богати, казват: „Хайде, тези бедните нека живеят между нас“…
Сегашните хора искат да знаят дали има духовен свят. Аз говоря за една човешка раса, за истинските хора, с които вие трябва да се запознаете. Ако ме запитате къде са те, ще кажа, че те са там, където сте и вие…
Ако нашата философия е права, че ние сме създадени по образ и подобие Божие, то досега не бихме били в състояние да подобрим своя живот. Ако всичко зависеше от нас, ако нямаше нищо да ни спъва, но опитайте се вие да живеете един свободен живот – казвате, че аз съм свободен – в положителен смисъл – да видите колко противоречия ще срещнете. Някой казва: „Аз мога да кажа каквото искам.“ Ти можеш да кажеш каквото искаш, но ако решиш да говориш каквото искаш, след една седмица хората ще кажат, че си луд, неразумен човек.
Има един разказ за един млад момък, който се хвалил на своя приятел, хванал се на бас, че поне една седмица може да говори истината. За една седмица се скарал с господаря си, с баща си, с майка си – бил сгоден – и най-после се скарал и със своята годеница… Тя му казала: „Че като мене друга няма.“ Той си позволил да ѝ каже: „Не, и от тебе има по-красиви.“ „Махни се, да си вървиш.“ Той се върнал при своя приятел и казал: „Издържах своя бас, но всички изгубих.“
Какво ще ви ползва да говорите истината, когато всичко ще изгубите. Това говорене на истината ли е? Казва се – ние имаме едно особено понятие за истината. Туй е наше мнение. Да си казваш ти мнението. Онзи, който казал, че годеницата му не е била толкова хубава, не е разбирал онзи закон. Човек може в една година да стане красив и в една година може да погрознее. Вземете един човек, който не яде 40 дни. Ще видите как ще погрознее. Нищо няма да остане от неговата красота. Понахранете го малко хубаво, оставете го спокоен, насърчавайте го и ще видите, че веднага ще се измени, ще стане красив. Красотата зависи от ред условия, които човек може да си постави – външните, физическите, духовните и божествените. И силата на човека зависи от същите условия…
В природата съществува един план. Той е следната философия, на която хората трябва да обръщат внимание. Този общ план е постижим за всички. Сегашният човек е кандидат, за да постигне това високо положение, както малкото дете в утробата на майката. Този малък зародиш е кандидат да стане човек, само че трябва да му се дадат девет месеца в утробата на майката. Преди да е бил в това състояние е бил в утробата на природата, милиони години е седял, за да се създаде. А казват, че Бог е направил човека от пръст, вдъхнал дихание в него, но в това дихание се разбира цял процес и условия, за да се яви човешкият дух, да му се дадат условия да прогресира. Не е въпросът само да имаме къща, ядене и пиене, но да се обичаме, да имаме добродетели. Предназначението на човешкия живот е всички да имате една опитност. След като имате всичко това, остава нещо, което не ни задоволява. Копнеем за нещо, което и ние не знаем.
Съществува в природата един план, който регулира нещата. Преди милиони години, когато човекът го нямаше, кой уреди нещата? Ние казваме, че човек урежда Земята. Тогава кой уреди Земята? Това, което се казва в Писанието – Духът Божи – подразбира, че тези същества още преди животните са устройвали земята. Ще каже някой: „Че тогава Господ кой го е създал?“ Господ се е проявил чрез тези разумни същества в света. Бог не е една отвлечена личност, но той чрез тези толкова разумни и напреднали същества е създал Земята и чрез тях той управлява съвременното човечество. Някои от тях ги наричат ангели на небето.
Небето разбираме разумния свят. Под думата „небе“ трябва да включим човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа и човешкия дух. Извън тях не можем да си представим какво нещо е небето. Когато говорим за физическото небе, разбираме небето, където може да се движи слънцето и където функционират всички звезди. Физическото небе е едно условие, покрив на голямото здание, в което живее човек. Небето е само простор на човешкия ум. То е понятно само за ума. Външната страна на небето не е понятна за човешката разумност.
Вътрешната страна на небето, тези разумни същества, които живеят е достъпно за човешкото сърце. Има нещо, което можем да разберем със сърцето, има нещо, което можем да разберем със своя ум. Не е въпрос само да влезем в съприкосновение. Всичко, което е станало в света, е добро от това гледище. Каквото и да е събитие, какъвто и да е редът и порядъкът, който сега съществува на Земята, той си има своята важност, своето място…
Ние считаме, че човек има съвсем повърхностни понятия. У човека има едно чувство между веждите, има една жлеза в гърлото, друга – в сърцето, трета – в гръбначния стълб и ред други жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега ви смущават. Например не знаете какво ще бъде времето утре. Вие може да знаете прекрасно. Има някой да ви дава пари. Има една жлеза, която може да ви каже онзи, който има да ви дава, ще даде ли парите или не. Как? Онзи, който има да ви дава, казва: „Няма да ви дам парите.“ Той препраща вълните в пространството. Тази жлеза долавя тези вълни, казва: „Няма да ти платя“ или че ще ми плати. Това, което казва тази жлеза, е вярно. Наричаме го интуиция. Не е интуиция. Има една жлеза има, която мисли много умно и не само засега, но и след хиляди години може да ти каже какво ще стане. Казва това, което ще стане.
Настоящите неща за нас са бъдеще за по-нисшите същества. Това, което е настояще за напредналите същества, е бъдеще за нас. Следователно те са напреднали, те знаят, имат една програма. Ние по никой начин не можем да я измерим. Когато тези същества те пращат на Земята, за да се родиш жена, жена ще се родиш. Ако те пращат на Земята, за да се родиш мъж, мъж ще се родиш. Това е Волята Божия. Закон има. В тях няма насилие. Каквото те решат, това трябва да стане.
Например казват: „Ти трябва да станеш мъж, понеже не ти е развит умът “. А за онзи, който става жена, казват: „На теб ти липсва мекота.“ Защо трябва да станеш жена? За да добиеш нещо. А жената ще дойде да се кокорчи със своята красота. Тя не е жена още. Тя е дошла да се научи на мекия елемент, да стане жена… Тази дама от това общество ще вземе най-скромната човешка форма. Тя ще бъде облечена много скромно, но прилично. Няма да бъде много красива, ще забележиш във всичките ѝ черти изтънченост. Тя се отличава по това, че нейната коса никога не пада, устата ѝ никога не побелява, очите ѝ никога не потъмняват, сърцето ѝ никога не трепти, страх не знае какво е. Нея огън не я гори, може да влезе в огъня, да се нажежи, десет кола дърва да сложите, като излезе от огъня, дрехите ѝ ще светят още повече. В която къща влезе, където има раздор, всичко ще се просвети, ще има ред и порядък. Тя няма да ви се препоръча, че иде от някой си външен свят. Тя ще ви покаже как човек трябва да живее на Земята.
Сегашните хора се отличават с една черта, те казват: „Аз не вярвам в това, не вярвам в онова.“… Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот.“ Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, се разбира, че той ще се върне у Бога пак, за да се обнови. Капката трябва да се върне в океана, за да се обнови. Смъртта не е нищо друго, освен човек да се върне в Първия Източник, за да се обнови или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си.
Сега разбирайте, че употребявам думата „смърт“ в два смисъла. Единият смисъл, когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се. Другият смисъл на смъртта е – минава от едно състояние в друго, подобрява се неговото положение. Всички мъченици трябваше да умрат, за да се подобри тяхното положение. Христос трябваше да умре, за да се подобри положението на тогавашното човечество… Под думата „Христос“ разбираме колективното човечество, което взема участие в тази работа. Сега ние имаме повърхностно понятие и казваме: „Господ как ли се занимава с толкова хора в света.“ Това е детинско схващане.
Съществува един закон в света, според който за най-дребните и най-малките същества и за човека всичко е предвидено, всичките условия, при които техният живот може да се развива, са предвидени. Не само това, но и всички изключения, които съществуват, и те са предвидени. Това не подразбира, че когато другите работят, ние да не работим. Когато тези разумните същества работят, ще работим и ние. Когато професорите работят в университета, ще работят и студентите… Законът е такъв: когато Господ работи, ще работиш и ти, когато Господ почива, ще почиваш и ти. Всичките лоши условия в света не са нищо друго освен ден, в който трябва да почиваш. Това е седмият ден. Боледуваш, това е седмият ден. Не ти вървят работите, това е седмият ден. Ако един ден в седмицата си почиваш, свършиш повече работа, отколкото, ако не почиваш.
Има известно изкуство, с което трябва да се занимаете. Например занимавате се с тия изкуства, които нищо не допринасят на човека – хората се занимават с готварство, но първо трябва едно по-друго изкуство. Първото изкуство, с което всеки човек трябва да започне, е музиката. Няма човек, който да не може да пее и да свири, и да разбира нещо от музика. Ако вие разбирате законите в музиката, всяко нещастие в света ще се дължи на една дисхармония. Ако в живота си вземеш един фалшив тон, забележете в човека неговото подсъзнание вътре, в което той не съзнава каквото става.
У човека има четири съзнания: съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако вземеш един фалшив тон, непременно те очаква някакво нещастие… Правил съм няколко пъти опит с една гама. Щом навляза в тая гама, веднага се изменя пулсът на сърцето, настава меланхолия, омраза, отчаяние, злоба. Трябва да работиш една цяла седмица, за да може да се възстанови онази първичната гама. Често изпадате в тази гама.
Идва при мен един млад момък и започвам музикално да го лекувам. Казвам: „Представи си, че при тебе дойде една красива снажна мома и запява с онзи ангелски глас.“ – „Не обичам да слушам музика. Има ли такива моми?“ – „Има ги. Тези моми като запеят, вземат скърбите на такива момци като тебе. Ти като излезеш, ще ти олекне на сърцето. Като те погледне с мекия си поглед, ще кажете, че е дяволит погледът ѝ.“ Тя ще каже: „Не пей старата песен, пей нова песен.“
Има една музика в света. Вие говорите за любовта. Любовта без песен, без музика не е любов. Казвате: „Аз те обичам.“ Който ме обича, той трябва да ми пее. И той трябва да ми пее, когато аз съм заспал, когато съм се унесъл… Като заспива, майка пее: „Спи ми, майка, спи.“ Някои майки казват: „То и без песен ще заспи.“ Много пей на това дете, за да стане човек. Пейте и възпявайте в сърцето си. Във време на страдание пей. Не те обичат, пей. Гонят те от едно място на друго, пей. Изгубил си парите си, пей. Болен си, пей. Пей, ще се оправят работите… Страданията се лекуват с пеене. Където има пеене, има здраве. Най-после има една чиста мисъл…
Целта ми не е да обръщам вниманието ви към физическия свят. Вие може да знаете какво може да бъде вашето бъдеще, може да знаете дали можете да бъдете здрави или не, може да проверите дали ще боледувате или не. Ти остани тих и спокоен. Ще знаеш ще умреш ли или ще останеш жив. Ако се спреш на туй чувство, може да има десет души лекари, които да кажат – ще свърши, но туй чувство вътрешно казва – ти има още да живееш, не си довършил своята работа. Когато човек има да живее, животът е по-силен от съдбата в света.
В едно село до Каспичан има един българин, на който му умряла жената. Той се оженил за друга, а от първата жена останало едно много красиво дете. Като дошла мащехата, толкова го малтретирала, че то се отчаяло. Имало наблизо една висока канара – 30–60 метра висока, и то отивало там да се хвърли, за да се отърве от мащехата. Като се хвърлило, закачил му се сукманът за канарата и останало да виси във въздуха…
Разправяше ми един български офицер видинския фронт. Един ден войникът му носи едно разпореждане от генерала. Пращат го в една част, а той знае, че за да иде там, трябва да мине през голяма опасност. Той върви, минава, а сърбите го стрелят. Той върви и нито един куршум не го засяга. Настръхнали косите на главата му. Вие ще кажете случайност. Не, този войник има сигурност. Че ако в света няма такава сигурност, кое ще ни даде надежда на нас, страхливците. Ще живееш, докато свършиш работата си, пък като ти дойде времето, ти и цар да си, с тебе ще се случи това, което се е случило с един друг българин, на който му предсказал един гадател: „Ти ще умреш – му казал – от страх от кората на една костена жаба.“ Той казал: „Е, от всичко може да умра, но от костена жаба да умра, не вярвам.“ Минават години. Един ден върви по пътя, лятно време било, видял кората на една костена жаба и казал: „Мене ми предсказаха, че ще умра от такава жаба.“ Ритнал с крака си кората, наранява се на ръба ѝ, инфектира се и умира.
Ние умираме по една единствена причина – от нашето неверие, понеже не спазваме онзи свещен закон. Може да кажете – това е случайност. Не, онази костена жаба няма да я буташ. От онова забраненото дърво, и от него не ти трябва да ядеш. Чудя се на ума на този човек…
Всеки камък тежи на мястото си. Всяка една мисъл има ценност, само когато е свързана с разумния свят. Ако няма в света такива разумни същества, на които да разчитаме, на кого ще разчитате най-после? Слънцето се управлява от тях, звездите се управляват от тях, въздухът се управлява от тях, реките се управляват от тях, движението на цялата Земя се управлява от тях. Те работят навсякъде, навсякъде са господари… Когато сте отчаяни, наскърбени, никой не може да ви помогне. Щом си отправиш ума към тях, веднага ще ви просветне и ще имате мир. Тази жлеза у вас веднага ще възприеме и ще каже: „Не се безпокой, всичко ще се уреди.“
Като четем 91 псалом, какво се казва там. Аз не казвам, че това е ново заради вас, но вие да придобиете вяра в онова, което е поставено у вас, а после да вярвате в онова, което е поставено в другите хора. Трябва да вярвате един в друг… Идва при мене един господин. Аз съм зает. Той иска болният да дойде при мене. Аз му казвам: „Иди си, твоят болен ще бъде здрав.“ – „Ама как може да бъде здрав.“ – „Не ме безпокой, иди си. Ако вярваш, ще бъде здрав, ако не вярваш, няма да оздравее.“ – „Ама ти си бамбашка човек.“ Среща ме след една година, казва: „Много ти благодаря.“ Той още когато идва, аз по радиото възприемам. Казват: „Кажи ми ще оздравея ли?“ Казвам му: „Слушай, ти имаш малко криви работи, ще ги оправиш, и всичко ще се оправи, и ти ще оздравееш.“ Лошите работи в света спират положителните понятия у нас. Тези жлези като работят у нас, тогава ние схващаме, а щом съгрешим, тогава се прекъсва съобщението и ние се намираме в едно безизходно положение.
Знаете ли какво нещо е да изгуби човек вяра в себе си? Знаете ли какво нещо е да дойде човек в едно вътрешно противоречие? Дайте ход на божественото. Развивайте тези жлези в себе си…
Онова, което Бог е обещал чрез твоята природа или което е обещал чрез твоя живот или чрез твоята душа, или чрез твоя дух, или чрез твоята сила, или чрез твоя ум, или чрез твоето благородно сърце, или чрез твоята воля, то ще бъде – две мнения няма. В човешкия живот не може да не са се изпълнили всички обещания, които са дадени, когато човек е излязъл. Само ако човек не вярва, тогава става едно колебание или едно закъснение.
Първото нещо е да си кажете следното в себе си: у мене има всичките възможности за един щастлив живот… Каквито и да са преместванията в живота ви, не се спирайте, защото всяко спиране е съмнение, престава да функционира Божият закон. И целият ад може да дойде, и при най-големите бури, и при най-големите несгоди вие не се спирайте. Така ще сполучите много по-лесно, отколкото ако се колебаете. Тогава ще дойдат най-големите разочарования, които сега съществуват на земята.
И вие всички вярвате, че земният живот ще се оправи. Как ще се оправи? Когато се изправят жлезите. Един ден всички ще бъдете зрители, че този живот ще се оправи. Повече от хиляда години няма да отидат. Някои от вас ще се преродите около десет пъти и в последното прераждане ще го видите. Нашата задача в света е онзи, великият божествен план, който ще се реализира… Божественият план е не ние да останем сега деца. Бог вижда всичките несрети, но той казва: това дете ще израсте въпреки всичките противоречия, които съществуват. Този промисъл – един от тези ваши братя все ще се намери, вслушайте се някой път, когато сте в мъчнотии, вслушайте се в тази жлеза, някой път в гърлото ще ви проговори, някой път под лъжичката.
Вие ще кажете: „Това е илюзия.“ Никаква илюзия не е. Ще видите, че това, което се казва, ще стане. Ако не стане, чакайте тогава. Тук в Писанието има предсказани неща. Пророците са имали в себе си развити тези жлези и всичко това са го виждали. Някой пророк казва – това и това ще стане. И всичко така става. Ще кажете, че случайно се случи. Случва се веднъж, два пъти, три… случва се деветстотин и деветдесет и девет пъти. Това вече не е случайност. Това е една закономерност, в която трябва да вярвате.
Съвременното християнство от едно теоретическо християнство трябва да премине в реализирането на тези светли идеи. Ние казваме, че като ида на онзи свят… Не разбирайте в другия свят смъртта си, но разбирайте: когато у вас стане една промяна, когато вие умрете за вашето невежество, че да се просвети вашият ум или това, което Христос казва: „Да се родите изново.“ Това е Небето. Като се родите, дали сте в онзи свят или сте в този свят, вие ще бъдете свободни. И тук ще бъдете свободни, и там ще бъдете свободни. Пък ако сте с тия разбирания, които сега имате, тогава в този рай това щастие никога не може да дойде.
Погледнете човешката история. Всички щастливи и благородни хора в света се отличаваха по това, че имаха вяра във всяко направление. Не считам за религиозни хора тези, които са тесногледи. Религиозен човек наричам онзи, който има светъл ум, който има благородно сърце и една възвишена и правдива воля, който има възвишен дух. Всичките тия хора с тези качества, където и да са те, са наши братя без разлика. За нас е важен фактът имат ли такъв дух, имат ли такава душа, имат ли такава воля, имат ли такъв ум и такова сърце. За мен това е най-важното. Няма ли това, тогава небето остава само едно име без съдържание.
При тази опитност, която имате, при това знание, което имате, вие умирате. Дойде една сестра при мене и ѝ казвам: „Ти не си издържа изпита.“ Един брат не се отнесъл добре със сестрата. Казвам й: „Ако бях на твоето място, щях да кажа на този брат: „Я ми кажи още един път, повтори го.“ Някоя сестра обидила някой брат. Братът да каже на сестрата: „Я го кажи още веднъж, много сладко ми казваш.“ Аз съм слушал момата да казва: „Да се махаш оттук, мразя те“, а той да ѝ каже: „Кажи го още един път.“ Тогава ти си постъпил по християнски. Това го виждам в света. Този човек, който вярва, има тази жлеза. Този човек, който мрази, той може и да обича. Омразата може да се обърне в идеална любов. И идеалната любов може да се обърне в омраза. Тази мома усеща, че този момък, когото тя изпъди, издържа и той от ден на ден израства и неговият авторитет се издига. И всеки един от вас, когато съдбата му каже: „Махни се оттук“, той да каже: „Кажи ми още веднъж.“
Това е вяра в Бога. Ако вие не може да се радвате на вашия Господ – по човешки ви говоря – но това, което той е допуснал да стане, не че го е допуснал, но страданията ние си ги създаваме. Господ не може да забрани страданията, които ние сме си предизвикали. Той казва: „Нека се върнат към вас.“ Това, което сме създали, се притегля към нас. Това дете, което си родил, няма да отиде да живее при другите, а ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, такова ще дойде. Така седи животът.
Животът, който Бог ни е дал, е отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, това се дължи на ред причини или на физическия свят, или на духовния свят, или на божествения свят, или на умствения свят, или на нашето неразбиране. Трябва една по-умна философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идат.
Ние сме в предверието на още по-големи страдания, които ще дойдат. Вяра трябва. Зимно време казвате – дърва трябват, въглища трябват, двойни прозорци трябват, юргани трябват. Сега преди да е дошла зимата, ще дойдат тия работи… Три месеца след като дойде зимата, ще се свърши. Тя ще си отиде и тогава ще дойде пролетта. Вие ще излезете навън и ще благодарите на Бога за добрините, които идат. След големите страдания ще дойде Царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели.
COMMENTS