Учителя: В любовта е силата на човека

Учителя: В любовта е силата на човека

Откъс от беседата на Учителя „Очите на мъдрия", държана на днешния ден преди 90 години:Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст.„На мъдрия очите са в гл

Откъс от беседата на Учителя „Очите на мъдрия“, държана на днешния ден преди 90 години:

Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст.

„На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина.“ [14-и стих]: 

Тази книга минава за една от най-боговдъхновените книги.

Аз ще говоря върху три извода, понеже цялата книга е написана върху едни философски мисли, афоризми. Противоречията в живота, всичко работи за добро и всичко е постижимо. Противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко работи за добро за умните хора. Всичко е постижимо за гениалните хора и за светиите. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един глупав човек. Ако сте във фазата, дето мислите, че всичко работи за добро, вие сте от обикновените хора. Когато почнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте гениален и светия.

Сега аз не мисля, че ще внеса нещо ново у вас, нито пък че онова, което говоря, ще поправи света. Целта ми не е тази. Целта ми е да подкрепя онова, което е вложено във вас. Когато дойде една слугиня, че полива едно цвете, тя само подкрепя онова, което е в цветето. Помага като едно условие, нищо не внася в живота му.

Хората някой път изискват да се разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите мъчнотиите никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Че всичко работи за добро, това е за умните хора…

Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля.

Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум.

Може някои да цитират, че сърцето е покварено. Но покварата на сърцето не зависи от това, че сърцето е грешно. Когато една жена греши, кой е виноват? Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена. Това е волята на жената, нищо повече. Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената. Мъжът може да се развращава от жената. Жената е волята на мъжа в дадения случай. Тъй разглеждаме ние въпроса. Когато някой ми каже, че жена го е развратила, казвам: неговата воля е там. И когато един мъж е развратил една жена, нейната воля е там. Следователно как ще я разврати един мъж, ако тя няма воля? Под думата „воля“ разбирам желание да има нещо. Как ще ме отрови някой? Туй е желанието да пия. Ако не пия вино, как ще ме отровят? Ако не искам да дишам въздуха, в който има отровни газове, как ще се отровя? Казвате: „Може ли човек да не диша?“ Какъв е процентът на вдишването? Един човек взима по 20 вдишки на минута, умните хора правят 10 вдишки, а гениалните правят 5 вдишки…

Сега съществуват известни противоречия в света. Под израза „глупави хора“ разбираме хора, които не са се заели да изучават природата. Противоречията в живота съставят объркан материал, който за бъдеще хората трябва да обработват. Туй, от което ние страдаме, за бъдеще ще създаде една култура, едно цяло щастие за бъдещите поколения. Нещастието на сегашните поколения – то ще бъде цяло щастие за бъдещите поколения. Майката, която ражда едно дете, ще бъде щастлива. Но някой път тя плаща с живота си, то остава живо. То може да умре и може да остане заедно с майка си, за него е безразлично. Ако детето е умно, няма да умори майка си. Ако умори майка си, то е много глупаво… Ако туриш един глупав кочияш да те води, какво ще стане? Ще прекатури колата…

Сега, от моето гледище, как се създават неприятности в света? Представете си едно семейство, в което синът е живял до 21-та си година един отличен живот при баща си и майка си, бил е много внимателен, послушен. От това гледище, с любов се е отнасял. Но след като стане на 21 година, малко започва да му се замъглява умът, почва да закъснява, късно си иде вечерно време. Един ден виждаме, че някой отвън го чака. Бащата казва: „Синко, викат те отвън.“ Иде той, погледне малко. Баща му казва: „Какво иска от тебе?“ Този син ходи на гостилницата, а ни ядене, ни пиене плаща. Той не казва на баща си, че е задлъжнял, но казва, че „Този е безделник, иска назаем пари от мене.“ Бащата вади и дава. Защо? Защо не каже истината на баща си, а лъже? Защо не казва, че ходил на гостилницата и ядоха, а казва на баща си, че този е безделник някакъв, иска пари назаем? Защо човек като направи една погрешка, не признава погрешката си? Иска той по някакъв начин да мине, да не му падне реномето. Той не знае, че в света няма нищо скрито-покрито. Всяка една постъпка, всяка една мисъл се изнася тъй, както светлината. Няма скрити дела в света…

Бог затулил малко очите и ушите, направил ги дебели, да не виждате и да не чувате. Той се е заел с най-трудната работа в света: да измени този безпорядък в порядък. Защото в света съществуват два порядъка: един Божествен порядък на щастието и другият е човешки порядък. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Туй нещо хората го наричат карма, прераждане. Прераждането е закон за изменение на човешкия порядък в света в Божествен порядък. В прераждането има закон за заспиване и пробуждане. Кога човек се пробужда? Като слиза от Невидимия свят, той трябва да заспи, след като са го приспивали в Невидимия свят 45 години. След като заспиш, ти ще слезеш на Земята и ще се родиш. Като се родиш, ти ще почнеш пак по обратен процес да се събуждаш. Туй го наричат растене. Едно малко детенце се пробужда, пробужда… За да расте човек, да прогресира, трябва да влезе нещо хубаво в душата. Той трябва да живее в доброто. Със злото човек не може да прогресира. Като почне да прави зло, те го приспиват и не може да мине повече от 45 години да не заспи човек.

Та, когато влизате във втората глава, Соломон, който разбирал противоречията, той разглежда нещата, които са свързани. Той разглежда този и онзи свят, разглежда всичките противоречия. Който не разбира този мащаб, той ще мисли: защо така е мислел Соломон? Той е бил запознат, той е изучавал отношението между този и онзи свят; живите същества, които живеят в този и онзи свят, какво отношение имат…

Умният човек, който разбира нещата, вижда, че парите работят за добро. Страданията, лошите жени и лошите мъже, кражбите, всичко това в дадения случай са анормални прояви на великия закон. Кражба е, когато човек вземе повече, отколкото му трябва. Пиянство е, когато човек пие повече, отколкото му трябва. Всичките престъпления в света седят в това, че сме взели повече, отколкото ни трябва…

Съвременните хора казват, че трябва да работим. Как ще работим, как ще се оправи светът? Никога в света не е имало толкова оратори, колкото сега. Много хора работят в парламента, в църквите. И в Америка има 3 до 5 хиляди проповедници. В България има 3000 свещеници. Навсякъде по света има много хора, които проповядват, а при това вместо светът да се подобрява, става по-лош. Привидно е само така. Ние днес сме в едно много по-добро положение, отколкото в миналото. Но понеже не сме готови да използваме туй, което знаем, нямаме достатъчно вяра, чрез която да вземем необходимите сили и да обработим туй, което знаем. Например сегашните хора, които гладуват, гладуват по единствената причина, че нямат вяра…

В живота съществува една връзка между всички същества, от най-малкото до най-голямото, и всички същества са свързани в едно цяло. В света няма разделение. Само изглежда, че животните са разделени от хората, но те са свързани с хората. Изглежда, че растенията са разделени от хората, но и те са свързани. Само ако се премахнеха животните и растенията от Земята, ние щяхме да почувстваме каква голяма полза принасят. Ще видим, че тия дървета са много умни. Тия дървета са отлични химици и знаят много повече, отколкото човек знае. Някои живеят много по-дълго, отколкото животните – по 1000, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 хиляди години. Човек, който минава за философ, едва ли достига 100 години; някои живеят до 150 години и много рядко до 250 години. Съвременната статистика показва, че имало в Китай един китаец, който живял 250 години.

Та, казвам: Ние сме в една нова фаза на разбиране на своя живот, на разбиране на природата. Аз искам да подкрепя онова, което е вложено във вас. Туй, което у вас с раждането вие носите. Както онази слугиня, която насила води едно животно, вие какво ще направите, то е ваша работа. Дървото трябва да расте, водата трябва да тече, човек трябва да мисли, геният трябва да расте, а светията да осветява пътя на всички хора. Всеки човек има свое предназначение…

Ако вие вървите по човешкия ред и порядък на нещата, винаги ще имате спънки. Човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство; човешкият порядък винаги започва с едно боледуване; човешкият порядък винаги започва с малокръвие; човешкият порядък винаги започва с разсейване на ума, със слаба воля, със слаби чувства и със слаба мисъл. Инвалид става човек, като влезе в човешкия порядък. А като влезе в Божествения порядък, веднага става добър, разумен и след това става свободен. Свободата е само в Божествения порядък на нещата.

Сега ние търсим общата свобода. Може би свободата съществува, не че ние я извоюваме. Всеки човек сам ще извоюва своята свобода. За да е свободен, той трябва да се ползва от условията, които му са дадени в този свят. За какво има да воюва на нашата Земя? Дадени са всички условия и не може да стане повече от това, което му е дадено…

Казват, че Земята е грешна. Не е така. Казваме: „Този грешен свят!“ Друг е въпросът. Този, грешният свят е нашият вътрешен свят. Земята никак не е грешна. Казвам: Именно не грешете, да не би Земята да ви избълва. Земята не търпи човешките грехове. Щом хората започнат да стават много грешни, свива се кожата, стават земетресения, разни нещастия и тя започва да интернира хората навън.

Казвам: Ако има противоречия, то са вашите неразбирания. Ако всичко работи за добро, вие сте разумни хора. Вие, чрез противоречията, може да постигнете вашата цел. Вие сте в Божествения ред на нещата, но трябва да имате разумна детинска вяра. Сега аз мога да вярвам в силата на Слънцето, понеже го има, но да вярвам в едно Слънце, което никога не съм виждал, не съм опитвал неговата сила – такива неща не проповядвам. Ако някой може да ми нарисува едно слънце и иска да ме убеди в това слънце да вярвам – то е едно заблуждение. Няма какво да вярвам в написаните слънца. Трябва да вярвам в онова Слънце, което изгрява и залязва. Трябва да вярвам в онази Земя, на която може да живея, а не на друга някоя.

Най-първо, ние не познаваме възможностите на Земята. Ние живеем на Земята, която още не познаваме. Казвам: Хората още не познават Земята, на която те живеят. Ако те я познават, ще видят какво е приготвено…

Вие очаквате да уредите работите си. Много къщи ще бъдат съборени, много параходи ще бъдат потопени, много войни ще станат, много хора ще умрат, много хора ще бъдат убити. Защо? Защото хората са глупави. Кои искат ред и порядък? Умните. Кои хора искат Царството Божие? Това са гениите и светиите.

Някой казва, че ще дойде Царството Божие. С тия разбирания, които имаме сега на Земята, Царството Божие в нашите умове не може да дойде. Ако Царството Божие влезе в моя ум, ще произведе голяма промяна. Ако ти туриш едно яйце под една квачка и не се излюпи това яйце, струва ли си труда? Трябва да се постави под кокошката, да се измъти. И цяла година да го държиш, ако не се измъти до 21-вия ден, то е запъртък. Много хора искат да бъдат щастливи. Турете си яйцата под една кокошка, турете едно ваше желание под една кокошка, турете една ваша мисъл под една кокошка и ако не се измъти за 21 ден, то е запъртък! Преведете сега. Вие може да вярвате в много неща, които не може да постигнете. Ако вярвате в онова, което ви нашепва вашата душа, което ви подсказва вашият дух – вярвайте!

Сега може да си мислите: „Това, което говори този човек, вярно ли е или не?“ Безразлично е дали аз мога да ви говоря или не. Туй важи за мене. Вие как мислите, то е ваша работа. За мене в дадения случай аз разбирам закона: за мене важи, аз искам да мисля право. Като ви кажа една истина, ако вие не сте я използвали, аз ще я използвам, аз печеля. Аз никога не губя…

Вие каквото и да мислите, то са ваши възгледи. Най-първо трябва да се освободите от наследствените възгледи, от наследствените мисли, от наследствените понятия и вярвания на вашите деди и баби, които са мислили криво преди вас. От всички ваши вярвания, на хиляди поколения трябва да се освободите. Тъй, както философите мислят, то не е право. Защото не са се освободили от наследствените мисли на своите деди, които не са мислили право. Най-първо, ние, религиозните хора, каквито и да сме, трябва да се освободим от предубеждението. Учените хора трябва да се освободят – които и да са, без изключение. Човек само по този начин може да има един прогрес. Само по този начин вие може да сте здрави и щастливи.

Какво го е ползвало този еврейски цар (Соломон)? Всичко имал: и злато имал, и слуги имал, и палати имал, и винце, всичко имал и бил недоволен. Той казва: „Побеля ми главата от моите глупости!“ Като казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“, казва: „Дебела е главата ми да разбирам.“ Като четете Еклесиаст, най-после, като разбрал, той дошъл до посвещение, става готов да разбира. Казва: „Нямам време. Като дойда втори път на Земята, ще приложа практически това, което разбрах.“

Та, казва Христос: Савската царица дошла да учи мъдростта Соломонова. А тука има Един, на Когото мъдростта е по-голяма от Соломоновата. Христос не казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Той казва: „Това е живот вечен, да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичкия си дух!“ В любовта е силата на човека. Като възлюбиш Бога, ти трябва да възлюбиш в света всичко живо. Като видиш едно растение, колкото и да е малко, като видиш едно животно, да се зарадваш, че е дело на Божествения живот. Животът да те радва тебе. Сега ние минаваме, убиваме едно животно, отсичаме едно дърво, заколваме една кокошка, едно агънце, правим хиляди нещастия в света. Когато дойде едно страдание до нашата кожа, да ни засегне, казваме: „Защо са тези страдания?“ Казвам: Както живеем, така ще дойдат и страданията.

Сега вие вече сте минали първата фаза. Светът е минал през първата фаза, дошъл е до втората фаза на разумното. Давид е написал така: „Всичко работи за добро!“ Вие работите с това. Вие работите по същия начин. Никога не допускайте отрицателното. Може да има противоречия. Никога не допускайте в ума си една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да мине, но никога не ѝ давайте тя да стане властна. Никога не давайте на отчаянието да стане господар. Никога не давайте на безумието да стане господар. Съзнавай, че една постъпка е добра или зла, съзнавай го и бъди господар. Злото като е при тебе и доброто като е при тебе, да те познават, че ти си господар, а не те. Ти знаеш, че злото хлопа на вратата. Ти ще кажеш: „Чакай!“ Писанието казва: „Злото хлопа на твоята врата.“ Ако ти отвориш, то ще ти стане господар. Нека хлопа. Ще кажеш както казал един виден проповедник в Англия, при който дошъл един млад проповедник, дал му картичката си и казва: „Един от твоите братя в Христа те чака отвън.“ Той пише на картичката му: „Малко работа имам, затова ще почакаш.“

Ние живеем в една епоха, дето трябва да уредим отношенията на нашия ум, отношенията на нашата душа, отношенията на нашия дух…

И тогава Христовото правило: „Не противи се на злото!“ А кой не се противи? Кога човек не се противи? Той няма защо да се противи, той не търси своята свобода по физически начин. Кой е, който побеждава? Духът е, който извоюва човешката свобода… Може умът ви да е свободен, но свобода може да ви даде само духът. Ако вие имате един дух, който може да ви освободи, само вашият дух може да ви освободи. Следователно Божественото във вас като дойде, вие ще почувствате сила, ще почувствате ред и порядък.

Защо Христос се подложи на страдание? За да покаже Своята сила. Той каза: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Виждаме, една вечер Го хванаха толкоз римски войници, хванаха Го, биха Го. Як човек е бил. След като Го биха, дадоха Му кръста да го носи. След като умря, и смъртта не можа да Го задържи. Той излезе от гроба. Какво ще кажете, слаб ли беше Христос? Не се минаха и 50 дни и вече имаше събрани 3000 души обърнати (към Бога).

Този, умрелият Христос запали света от единия край до другия. Някои казват, че Христос нищо не е направил. Че Неговите идеи са навсякъде днес! И социалисти, и комунисти проповядват Неговите идеи. Само че те употребяват не силата на ума, не силата на духа, но силата на ръката…

Доброто и при най-лошите условия, и при най-добрите условия, е добро. Силният човек при всички условия е силен. Тъй седи законът. Няма какво да те е страх. Като дойде смъртта при силния човек, той казва: „Ето, заби ножа си в мене. Ще знаеш, че аз съм човек, който не умира.“ Сто пъти да го прободе да умре, пак ще оживее…

Никой не може да ви лиши от истинската свобода на човешкия дух. Следователно никой не е в състояние нито мене, нито вас, да ни лиши от свободата на духа.

Ако вярвате, вие ще бъдете свободни. Тогава няма да бъде: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Тогава ще бъде: „Ето, Отец е благоволил да ви даде Царство.“ На онези от вас, които вярват, този Отец, или добрият Баща, или Единственият Баща, е благоволил да ви даде Царство и тук, и навсякъде. Амин.

COMMENTS

WORDPRESS: 0