Откъс от беседата „Да бъдеш обичан“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Светът е най-великото училище, на което хората са ученици. Но
Откъс от беседата „Да бъдеш обичан“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:
Светът е най-великото училище, на което хората са ученици. Но всички хора не са еднакво способни – това не се отнася до техните дарби – всички еднакво не се учат. Всички нямат еднакви разбирания и всички еднакво не са прилежни. И всички не знаят да оценяват времето. Ако попитате когото и да е. Един ученик иска да свърши училището, за да може да подобри пряко живота си на земята. Един религиозен човек иска да вярва в Бога, да му помага Господ и той да преживее добре. Това са частични схващания.
Най-първо човек иска на земята да живее. Но за да живее добре три качества са необходими. Човек за да живее добре, трябва да мисли добре. За да живее добре, той трябва да чувства добре, да има благородни чувства. За да живее добре, той трябва да постъпва и то добре да постъпва, да бъде справедлив. Постъпка, която няма справедливост, не е постъпка. Три качества трябва да има човек, за да живее. Вие казвате да живее човек. Ако ти не мислиш, това не е живот. Ако ти мислиш безразборно, това не е живот. По някой път се иска хората да говорят много прецизно…
Човек, за да разбира един предмет, какъвто и да е той, трябва да се постави на фокус. Да разбере една точка, която има отношение и то разумна точка. Например може да ме пита някой: „Ти вярваш ли в Бога?“ Човек не може да вярва в Бога, ако не вярва в себе си.
Човек трябва да има една ясна представа защо е дошъл на земята. Това трябва да го знае. Когато майката ражда едно дете, трябва да знае защо го ражда. Когато бащата се жени, трябва да знае защо се жени. Когато човек става проповедник, трябва да знае защо става проповедник. Когато става цар, трябва да знае защо става цар. Когато се роди и живее, трябва да знае защо се е родил. И когато умира, трябва да знае защо умира. При това, хората страдат, раждат се, умират и не знаят защо умират… Всички страдат, понеже не знаят каква работа да вършат. Мъртвият, щом знае защо умира, той не страда вече. И живият, който се ражда, ако знае и той няма да страда. Следователно всичките страдания произтичат от незнание, отношения нямат хората най-първо.
Ние трябва да се поставим на известно отношение към първата причина, която ни е породила в света. Ако аз нямам отношение към своя баща, който е станал причина за моето идване на земята и ако аз нямам отношение към майка си, какво отношение мога да имам? Ако едно растение няма отношение към космоса, към слънцето, към влагата, към светлината, към топлината, какъв ще бъде резултата на неговото растене? Няма да има никакъв резултат. Сега ние искаме един живот, без да спазим тия отношения. Едно растение без светлина, без топлина, без влага – всички знаете какъв ще бъде резултатът, то ще изсъхне.
Един човек без вяра, един човек без надежда, един човек без любов в света – неговата душа не може да расте и да се развива. Сега аз не говоря за онази любов, която носи в себе си всички противоречия. Аз говоря за една любов, която носи живот на цялото човечество. Аз говоря за една любов, която носи щастието на семейството, една любов, която носи щастието на индивида, на човешките души. Аз говоря за една любов, която носи знанието, носи светлината, която носи свободата. Това е любов в широк смисъл. А пък всичките тия противоречия, които произтичат в живота, те произтичат, че хората не се намират в правилно отношение един към друг. Ти не можеш да бъдеш обичан в света, ако не обичаш този, който те е обичал. Това е закон в света. Никога не можеш да бъдеш обичан, почитан или уважаван и да придобиеш нещо, ако ти не обичаш този, който те е обичал. Сега аз говоря за Онзи, който те е създал и ти е дал всички условия.
Всеки един човек се е явил на земята, има всичките условия. Цялата земя е на негово разположение, слънцето е на негово разположение, въздухът е на негово разположение. Всичко е на негово разположение и този човек пита: „Какъв е смисълът на живота?“ Че какъв е смисълът на парите? Тогава ако аз ви дам пари, какъв ще бъде смисълът? И малките деца знаят. Най-първо, ако нямате обувки, ще си купите обувки. Ако нямате шапка, ще си купите шапка. Ще си купите дрехи, храна ще си купите, къща ще си направите. Автомобил ще си вземете.
Какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на знанието? Смисълът на знанието е да изправим всички криви пътища. И тогава в знанието ще се родят инженери, не само да изправят земните пътища, по които ходим, но и пътищата на човешкия ум, пътищата на човешкото сърце, пътищата на човешкото тяло. Всички пътища трябва да се изправят. Това знание трябва да имаме…
Вие искате да знаете крайната цел. Вие не мислете за крайната цел. Ако съм на ваше място, как щях да постъпя? Когато отивам да слушам някой виртуоз, цигулар или певец, слушам го как пее, каквото и да е парче искам да зная как ще го изпее. Не гледам финала, но цялата песен, общото, цялото, което пее – от началото до края – във всичките модулации, във всичките изражения… Да имате едно понятие за целия свят, какъв е в своята целокупност, се изисква не един милион, не един милиард години, но се изискват милиони, билиони, трилиони квадрилиони години. Това са неразбрани неща. За да се разбере живота, ти не можеш да разбереш този живот, ако всичките хора не го разбират. Когато някой пита и каже: „За мене остана неясно“ – зная, че и има и други хора, които не знаят и вследствие на това ние се спъваме едни други. Представете си, че до мене седят няколко души на прозореца, седят и не могат да видят слънцето, кои са причините? Тези, които седят преди мене, ако те се махнат, аз веднага ще се осветля.
Казвам: Не може да станем просветени, да разбираме живота, докато не влезем в правилни отношения с всички разумни същества, които имат отношение...
Има един закон, който показва дали нещата са верни или не. Всеки може да провери дали един тон е звучен или не е звучен. Вие може да знаете това, ако този звук звучи хубаво, хубав е. Ако произвежда някаква дисхармония, звукът не е правилен. Защото има един закон в природата, който поставя една мярка, с която можем да мерим дали мислите са правилни, дали чувствата и постъпките са правилни. Имаме в себе си една мярка, с която можем да мерим дали известни наши мисли или чужди са верни или не. Много наши мисли не са верни, има нещо в тях, което не е вярно. Има много чувства, които в себе си съдържат някакъв примес.
Казвам сега: Имате картини от двама художници, по какво се отличават? Да допуснем, че единият нарисувал един интелектуален тип, един човек на ума, а другият нарисувал един човек на чувствата, който е морален. Израженията ще бъдат ли едни и същи? Трябва да знаете какви са чертите на умния човек и какви са чертите на онзи, хуманния, които са нарисувани на картините. Колко мъчно може да се въплъти това на платното, да сложи тия черти, които изразяват известна хуманност.
Колко пъти вие сами създавате вашите разположения. Достатъчно е да ти поставиш устата надолу, за да снемеш тия ъгли, за да се измени твоето настроение. Достатъчно е да повдигнеш края на ъглите нагоре и да добиеш весело настроение. Достатъчно е да изкривиш устата си, за да измениш своето състояние. Достатъчно е да смигнеш с едното око и да смигнеш с другото, за да измениш своето състояние…
За да рисува художникът, той трябва да има известна обстановка, той трябва да има едно ателие, в което светлината правилно да влиза, за да може да рисува. Тази светлина правилно да се разпръсква в стаята, за да може предметите, които рисува да дадат едно правилно отражение.
И в природата човек трябва да изучава отношенията, които имаме. В природата ние нещата не можем да ги видим реално както са. Най-първо природата е направила така, че големите предмети да ги виждаме малки, след това малките работи трябва да ги уголемим и следователно, казват, че светлината се образува тук на земята. Част от светлината се образува тук на земята. Вярно е, ние от другите светове приемаме картини. Слънцето изпраща известна енергия от себе си…
Трябва да знаете, че светът е едно предметно учение… Ние се учим и за нас не е да знаем каква е крайната цел. За сега за нас е важно какво може да ползваме от този свят, който е направен. Как е направен един плод не е важно да знаем, но най-първо трябва да се учим каква полза може да принесе този плод. Например тепърва нашите ботаници има да изучават силата на плодните дървета, с каква храна трябва да се хранят хората. Ако искаме да създадем един интелектуален тип, с каква храна трябва да го храним? Или ако искаме да развием човешките чувства, или ако искаме да създадем един морален тип, каква храна трябва да се употребява? Труден въпрос!
Тогава седим и най-първо човек се занимава с животните. Понеже Адам се занимаваше със зоология, Ева се зае да изучава ботаниката и загази с ботаниката. Като започна за изучава ботаниката, дойде до едно растение, което беше отровно и Бог каза: „Отрова има това растение, да не я ядете.“ Те искаха да знаят, каква е тази отрова и опитаха отровата на това растение – наричат го дърво на познанието, на доброто и злото. Това са действащи сили, които действат в нас. Това дърво на доброто и злото е в нас. Доброто е в главата, а злото е в стомаха. Бог казва „Няма да ядете от дървото на познанието, на доброто и злото.“ Понеже туй дърво е в човека, няма да дадете подходяща храна. Където живее злото, ще създаде големи неприятности на човека.
Съвременните изучавания в науката показват от къде се раждат тия болести. Учените хора често обясняват и казват: „Нечистата кръв е причината.“ В човешката кръв се образуват известни серуми, в които разните болести, които хората имат, намират храна да се прехранват и следователно в тях се развиват тия болести. Хигиена се изисква, човек да има чиста кръв. При чистата кръв никакви болести не може да се проявят. Вие имате ревматизъм, това е нечиста кръв. Или имате рак, нечиста кръв е. Давате на тия микроби храна. Ако се пречисти кръвта, този нисшият живот като не може да намери храна, той не може да живее. Следователно Бог ни е създал не да храним болестите. Ние сме създадени да подхранваме доброто в себе си, а не злото. Това е науката, в която човек се учи, за да бъде добър.
Та казвам: Първото нещо, което човек трябва да започне в живота, всяко нещо, което човек върши на земята, той трябва да го върши с обич. Обуваш си обувките, обувай ги с обич. Събуваш си обувките, субувай ги с обич… Вземаш една чаша вода, пий я с обич, измиваш чашата, измий я с обич. Всичко, каквото правиш, всичко го прави с обич. Едно основно правило, което хората трябва да приложат, за да имат един отличен живот. Това е потребно.
Има известна мъчнотия, не е лесна работа. Както аз ви говоря, е лесно, но в практическия живот има големи трудности. Затова трябва да се явят хора в света, които трябва да бъдат като запалка. Някой човек като дойде, както кибритената клечка, станете, драснете, запалете огъня. Всеки човек трябва да има по една мисъл, която да се пали и да запалва другите мисли. Като станеш сутрин, като драснеш, запали клечката и през целия ден да ти бъде добре. Светлина ще имаш и топлина ще имаш, и постъпките ти ще бъдат правилни. Ако станеш сутрин и не можеш за запалиш своята мисъл, целият ден ще бъдеш неразположен, тогава ще мислиш, защо Господ така те създаде. Не Господ така те създаде, въпросът не е там. Вие може да кажете, че баща ви беше нещастен. Баща ви страдаше от същия недъг. Той мислеше, че светът се създаде и той искаше да го поправи.
Ние не сме пратени на земята да оправяме света. Ние сме пратени да придобием нещо за себе си. Но и себе си да оправим. Всеки един има отлични възможности. Сега ще ви приведа един научен факт и той е следният: Всичкото знание, което имаме до сега, може да се събере в 90 книги като Библията. И след като се напечатат в човешкия мозък, там ще остане място за още 900 такива книги. Какво голямо бъдеще! Всичкият наш мозък трябва да добие онова истинско знание, в което човек може да стане силен в света. Силен в света да стане човек, за да може да реализира всичко онова, което желае. Не чрез насилие, но чрез закона на свободата. Умен трябва да стане човек, за да може да реализира всичко онова, към което неговата душа се стреми. И добър трябва да стане човек, с единствената цел да реализира всичко онова, за което той е предназначен…
Вие имате едно схващане да идете в небето, да живеете добре. Вашата идея е, вие мислите да идете на курорт, на бани и да прекарате няколко месеца щастливо, такова е вашето схващане. Оня свят е място на учение. Като идете на оня свят ще държите сказка, комисията ще ви слушат и ще видите как може хората да живеят. Като се върнете ще искате да приложите това, което сте видели и чули, туй е вярно. Господ ви е съпроводил в един свят и казва: „Каквото си видял, направи го на земята.“
Сега някои хора казват, че оня свят е непонятен за съвременните наши разбирания. С тия чувства и с този ум не е понятен. Мислите, че висшата математика е понятна за един човек, на който умът не е готов?… Един геометрик вижда неща, които ти не виждаш. Той казва, че една плоскост пресича друга, трета, а ти не виждаш никаква плоскост, но той вижда тия плоскости… Аз гледам, но нищо не виждам, но и нищо не мога да съградя.
Казвам: Всички трябва да бъдем като този инженер, да виждаме плоскости в бъдеще, те са там проектирани. Разумност в света съществува между хората и всеки един от вас може да дойде в съприкосновение…
Сега вие седите и казвате тъй: „Този закон, който действа в природата, е… отношение.“ Казваш: „Аз не мога да бъда добър човек.“ Ти сам се разоръжаваш, осъждаш на страдание. Ти, който не си добър, веднага трябва да впрегнеш ума си и да станеш добър… Този човек, който проектира в ума си доброто, той може да го постигне, а този, който не проектира доброто, не може да го постигне. Най-първо трябва да се роди едно желание, непреодолимо желание да стане добър. Ако всичките хора биха имали това желание да стане човек добър и той ще стане добър, следователно от един човек на другите може да се предаде по същия закон.
В Палестина се яви един човек, който се казваше Исус. Той имаше 12 души ученици. Тия 12 души си поставиха на ума да преобразят целия свят. Та те всичките като се явиха, другите се смяха и казаха: „Тия ли ще преобразят света?“ Ако духовните хора, които съществуваха във времето на Христа разбраха, всичко можеше да бъде, но не и това. Ако те дойдат в сегашния 20-ти век, ще видят… че те управляват света. Аз ви казвам, че днешните християни управляват света навсякъде и един ден хората на любовта ще достигнат и ще управляват целия свят. Елате след 2000 години и ще видите.
Тогава ще имате един порядък такъв, какъвто хората не са сънували, където всичките хора ще бъдат задоволени, щастливи, всеки ще живее толкова на земята, колкото иска. Когато се наситят на земния живот, хората на земята ще бъдат такива напреднали, ще се качат на някой ангел и ще кажат: „На еди коя си планета ме заведи, на Венера, на Юпитер.“ – и така ще се разхождате по света. Вие ще кажете, това е илюзия. Аз бих желал всякога да живея в тази илюзия. Това е смисълът на живота.
Цялата вселена е един жив организъм. Това е един организъм, това е тялото на Бога. Цялата вселена е мястото, където Бог живее. И аз бих желал да живеете там, където Бог живее. Бог живее навсякъде и аз искам да живея като Него, навсякъде. Желая и всички да имате и същото желание да живеете навсякъде. То ще дойде, но в бъдеще.
Сега на земята трябва да живеете добре. Казва: „Праведните ще просветнат.“ Противоречията, които сега се раждат, лесно може да се изправят. Има възможности да се изправят. Да кажем, вземете онова противоречие, което съществува между богати и сиромаси. От памтивека едните са сиромаси, а другите богати. Някои, които не разбират закона, намират, че има едно противоречие. Аз представям тази работа така: Имам две шишета. Едните са пълни, а другите – празни. Какво да направим сега? От пълните шишета ще налеем в празните. И шишетата ще станат наполовина. Какво ще изгубят сега шишетата? Едните ще олекнат, а другите ще натежат. Богатият е изложен на по-голяма опасност, отколкото сиромахът.
Казвам сега: Законът е такъв. Сиромасите имат толкова право, колкото и богатите, и богатите имат толкова право, колкото и сиромасите. Понеже богатият има толкова право, колкото и сиромахът, трябва да даде на всичките сиромаси, не на един. Въпросът не е единичен. Ние ще вземем богатите хора като един богат. Всичките богати хора като един човек и всичките сиромаси хора, като един човек. Следователно всичките богати хора трябва да дадат от своето богатство и всичките сиромаси хора трябва да дадат от своята сиромашия…
Богатите, които имат, те считат, че туй което имат е тяхно. Ето тяхното заблуждение. Един богат човек няма право да мисли, че туй богатство е негово. Един силен човек няма право да мисли, че тази сила е негова. Тази сила, която има, трябва да я употреби за благото на цялото човечество. Тази сила, която има, трябва да я употреби за благото на целия народ. Тази идея трябва да бъде в него свещена, трябва да служи на Бога. Ние считаме Бог като една мярка, която може да направи всичките хора щастливи. Историята на цялото човечество показва това. Във всичките епохи, всичките ония хора, същества, растения, животни, които са живели съобразно с волята Божия, Бог е благославял живота им. Които не са вършили волята Божия, тяхното положение се е влошавало… Единственото същество, което може да изглади всичките противоречия, които съществуват, то е Бог.
Ние търсим живота. Животът иде от Бога. Всичките хора са носители на Божествения живот в света. Ние обичаме хората, понеже чрез тях Бог се изявява. Всяко същество в света е проводник на Божествения живот. И ние трябва да го обичаме дотолкова, доколкото Бог се проявява чрез него. Щом чрез това същество не се проявява, ние вече не можем да го обичаме. Когато ние говорим за Любовта, ние подразбираме Божествения закон. Човек, който не разбира по Божествен начин нещата, той не може да обича. Всеки човек, който обича, той има Божествено разбиране. Щом престане любовта, изгубили сме Божественото разбиране. Тогава идват всичките противоречия.
Сега отидеш при един човек, който няма любов, искаш пари на заем, той ще ти иска гаранти. Или искаш някаква услуга. Той ще ти каже, че не е разположен или време няма. Жена има, деца има. Ако той ви обича като себе си, въпросът седи другояче. Щом те обича, той ще намери време за тебе, както намира време за себе си. Някои хора казват, че нямали време да се молят, нямали време добро да правят. Аз разбирам, че те нямат Любов към Бога.
Какво ще бъде нашето разрешение?… Между онези учени, които вярват в Бога и не вярват в Бога, има едно различие… На онези, които любят Бога и вярват в Него, знанието им отива с тях. Той като умре, всичките хора Му стават по-любими. Като влезе в оня свят, всичките хора го посрещат, всичките светии го посрещат, слагат му венци на главата. Като умре един праведен, един ученик или един Божи праведник от земята, на оня свят му правят такова тържество, както тук посрещат един цар. Струва си да те посрещнат така. Като влезеш, ще ти сложат такава мантия, каквато не си сънувал. Ще те обичат и казват: „Много се радваме, че ти показа своята любов.“…
Всички трябва да бъдем художници. Когато държим един човек в нашия ум, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Невидимият свят не търпи безобразни картини. Дръж един човек във всичката негова красота. Дръж го с онзи светъл ум, с онова благородно сърце, с онази силна воля. Дръж в ума си един човек, облечен с всичките добродетели.
Това е сега положението, за което хората са повикани. Обаче има хора, които мислят, че новото, което иде в света щяло да разруши старото, че в старото съществува онзи червей. Като кажеш, че той ще се превърне на пеперуда, има ли нещо лошо? Ако живее 4–5 години като червей и после се превърне на пеперуда, какво е изгубил този червей, след като е станал на пеперуда? Аз нямам нищо против, ако сегашната вяра може да даде щастие на хората, аз ще се радвам. Но ако този порядък сам не дава това на хората, тогава трябва да се създаде един нов порядък в света.
Трябва ли да отказваме онова новото, което Бог ни изпраща? Трябва ли да застанем против слънцето, което изгрява? Понеже не съответства на нашите интереси, денем да сложите завесите, да сложите кепенците и да останете с изкуствената светлина. По-добро е Божествената светлина, отколкото изкуствената светлина. Божествената светлина носи живот, Божествената светлина носи щастие в себе си. Носи свобода индивидуално, за всеки един. Въпросът седи малко социално.
Да допуснем, че вие искате да образувате един дом. Как ще се образува домът? Ако мъжът не може да види Божественото, което съществува в неговата другарка? И ако жената не може да види Божественото, което съществува в нейния другар, как ще живеете, кажете ми? Ако Бог живее в неговата душа, в неговата другарка, тя ще бъде здрава. Ако Бог живее в неговата другарка, тя ще бъде умна, благородна, справедлива. Ще има всичкото уважение. И той ще почувства това. Ако Бог живее в неговата другарка и той ще бъде умен и той ще бъде добър, справедлив и тя ще почувства това. Хората искат да образуват дом, да имат деца, без да вярват в Бога. Това е невъзможно.
Казвам: Трябва да положим от сега една основа: Беззаветна Любов към Онзи, Който ни е дал живот. Той отвън се проявява. Като излезете вечерно време, ще видите всичките звезди. Денем – слънцето, всичката природа. Това е Той, навсякъде Го виждате. Онова, което вас ви подбужда към добро – Той е. Във вашето желание, за да искате щастието, на кого се дължи? Той е Бог, Който действа във вас. Казва: „Аз ви създадох, станете един добър човек, един умен човек да бъдете щастлив. Бъдете един силен човек да употребите вашата сила за благото на вашите ближни.“ И като градиш казва: „Не руши онова, което съм създал, понеже ще създадеш своето нещастие.“ Има две думи, които казвам: „Всички трябва да станем слуги.“ Всеки според своето разбиране да служи на Божественото. Всеки човек, в каквото и положение да е, разбира как да живее.
Вярвам във всичките хора. Вярвам, че като ви говоря, вие разбирате доколко това е истина. Понеже аз вярвам, затова ви говоря. Ако аз не вярвах във вас, нито една дума не бих ви казал. Считам, че и вие, ако не вярвахте и вие не бихте дошли. Понеже сте дошли, значи вярвате. Понеже съм дошъл, аз вярвам. И сега остава, като вярваме един на други да положим любовта по новия начин. Този начин има да го учим за хиляда години. За всичките години, които идват, ние ще учим този велик закон. Имаме велико бъдеще в света. Няма какво да се отказваме в този свят. Този свят иска да го направим рай на земята. Не да растат буренаци, неправди, но като дойде новата култура, прах няма да има, бедни и сиромаси няма да има. Ще има сиромаси, колкото за предметно учение, колкото за цяр трябва да има. Без сиромаси животът няма да има смисъл. И богати ще има, колкото за цяр, за чешит.
Онова, което Бог е вложил във вашата душа, онова, което Бог е вложил във вашия ум, онова, което Бог е вложил във вашето тяло, желая туй за го постигнете всички.
COMMENTS