Учителя: Трябва да знаем, че пред Бога всичко е открито, няма нищо скрито в този свят

Откъс от беседата „Учител и Господ“, държана от Учителя на днешния ден преди 105 години:

Вие ме викате Учител и Господ, и добре казвате, защото съм.

Евангелие на Йоан 13:13

Външно думите „Учител“ и „Господ“ нямат нищо ново, те са толкова обикновени. Но в света тези две думи – „учител“ и „господар“ – са две противоположности. В българския език с думите „господар“, „господин“, „госпожа“ или „госпожица“ се именуват хора, които са господари на положението, които са управляващи, високопоставени лица. Обаче в първоначалния език тези две думи означаваха два велики принципа, които съграждат човешкия живот. Ще трябва да се определи положението на учителя и на господаря, който в този смисъл е взет като Господ. Думата „Господ“ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари. Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа.

Имайте предвид, че относно това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно като се говори за добродетел например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина или истина, която се изявява в живота.

В света има и неизявени истини. Земята е пълна с богатства, скрити в центъра ѝ, но те не ви интересуват, защото не са изявени. Вас ви интересуват богатствата в касите на богатите, златото по короните на царските глави и т.н. Има знание, скрито в слънцето, но какво ви интересува то, щом не е изявено, щом е предположение? Богатството, което е в книгите, ви задоволява. Аз ви говоря за знание, което е изявено в Учителя. Когато говоря за Учител, разбирам същество, което нагласява вселената, т.е. нагласява учениците си, защото вселената съставлява сбор от мислещи същества, които са атомите на този велик, разумен свят…

Хората искат свят без страдания. Чудни са те: това не е философия на живота. В противоречието всякога има страдания, но и в хармонията има зачатък на страдания. Вашето щастие в света почива в страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества какво ще кажат те за вашето благородство. Всички овце, волове, агнета, кокошки, патици, малки птички, които имат отношение с вас, и те си имат особено мнение за човека. Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество. Ако попитате дърветата, и те същото казват: „Ужасен е, безпощаден е човекът“. И тогава вие питате: „Защо Господ създаде света такъв?“ – Не, Господ е създал света много добър, но ние и всички други преди нас го развалихме. Така както днес е развален външният свят, той се отразява вътре в нас. Светът е направен така, че като страда господарят, страдат и слугите, и обратно.

Христос казва: „Вие ме зовете Учител и Господ и добре казвате, защото съм“. За да обясня моята идея – Учител и Господ – ще ви разкажа следния пример. В древността живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат. Той написал една прочута книга за живота, която посочвала как трябва да се живее. В него се влюбили две царски дъщери. Ще кажете: „Колко честит бил той!“

Когато видя двама млади, които се обичат, аз казвам, че се занимават приятно. По-приятно забавление от любовта няма в света. И когато виждам, че хората се любят, казвам: Те се забавляват. Ще ми възразите, че любовта е нещо много сериозно. Нима когато някой велик цигулар изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нещо много сериозно? Сериозни положения са когато имаш да даваш на кредитори или когато хирургът те постави на масата и започне да прави операция. Ние често казваме, че трябва да сме сериозни. Сериозни хора наричам ония, които имат дългове. Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл. Когато отидеш на църква и дойде при теб кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, къде ще остане твоята сериозност?

Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, за да му служат хора, палила му кандило и т.н. Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко написано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение.

Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; на него служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници. Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които прилагат без да знаят, че служат на някакъв култ. Първите хора са така наречените правоверни – те мислят, че Христос ще дойде в плът и Го чакат в тоя образ.

Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него? Първата култура наричам култура на егоизма, където човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. Докато са млади, какви хубави работи си говорят, но като се оженят, не минават 5 години и всичката им любов се изпари, нищо не остане от нея.

Когато ви говоря, аз не искам да ме разбирате по първия начин; аз бих желал да разберете правилно втория принцип и да го прилагате в живота си.

Учителят има отношение към човешкия ум и воля. Той носи в душата си ония вибрации, които може да дадат подтик на ума и волята ви… Ученик, който отива при учителя си, трябва да научи съществените принципи, да разбира качествата на законите и силите, да разбира своя мозък, стомах и дробове. Стомахът, дробовете и мозъкът си искат своето. Заболи ви стомах, скоро викате лекар да ви направи няколко инжекции. Но какво иска да ви каже този разумен стомах с разстройството си? Той е едно разумно същество. Някой път усещате едно стягане в гърдите си, в стомаха си и у вас веднага се явява безпокойствие. Няма нищо опасно в тези стягания, те не са нищо друго освен смяна на енергиите. В света има две противоположни течения на енергии, които произвеждат два различни резултата. Едната енергия стеснява формите, а другата ги разширява. В това се проявява животът. Това може да се наблюдава и в природата.

Вашият мозък заема мястото на слънцето; стомахът ви заема мястото на земята, а дробовете ви са съединителната нишка между земята и слънцето. През дробовете минават двете течения: артериалното и венозното. И в природата има венозно течение, което отива нагоре към мозъка, т.е. към слънцето и артериално, което слиза надолу. Най-напред венозната кръв трябва да мине през сърцето и дробовете, за да се пречисти и тогава отива нагоре. Това е една необходимост, която става и в нас, както и в природата… Всички нечистотии, които се намират във венозната кръв, трябва да се премахнат и така да се повдигнат вибрациите в света. Всички болести в света произлизат от неразбиране на този велик Учител, Който ни учи.

Някога имаш известно стягане на главата си. Умът казва: „Ти имаш нечиста кръв, прати я да се пречисти“. Някога ви боли стомахът. Той казва: „Имаш нечиста кръв, изпрати я нагоре да се пречисти“. Като не знаете това, взимате няколко хапчета от някакво лекарство, за да се възбуди стомахът и да престане болката.

Същото нещо става и в семейния живот. Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде Учител, а другият ученик. Но вие ще започнете да се борите за първенство. Ако мъжът ви има тези вибрации, които могат да повдигнат вашия ум, дайте му мястото на учител. Жената ще каже в този случай: „Аз не обичам да се подчинявам“. Знаете ли какво значи думата „подчинение“? – Да се подчиняваш значи да възприемеш енергията, да я обработваш. Това е култура…

Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм.“ Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: „Достатъчно ви е това, което Христос е говорил“. Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. А Йоан казва, че Христос говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят не са в състояние да поберат това. Аз зная, че и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част.

Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Като взема един лист от някое дърво започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се образувал този лист; къде е расло това дърво, защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какви времена е живяло, какво е било състоянието на слънчевата система и т.н. Всичко това проверявам по отпечатъците на всеки лист и клонче. А вие се спирате пред дърветата, разглеждате ги и си мислите, че те нямат свои преживявания, че не говорят и не виждат. Колко красиво говорят и виждат цветята и дърветата! Всеки лист има свое оченце, чете всичките ви мисли и като седнете под някое дърво да размишлявате, всяка ваша мисъл се отпечатва върху дървото и отделните листа. След време ще можете да четете по дърветата вашия живот, както и този на вашите предшественици. Колко пъти, като съм се спирал под някое дърво, то ми е разказвало мислите и действията на разни философи, свещеници и други хора, които се спирали под него.

Трябва да знаем, че пред Бога всичко е открито, няма нищо скрито в този свят. Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човекът бил словесно същество. Аз съм против това: няма безсловесни същества в природата, но говорят по различен начин…

Христос казва: „Наричате ме Учител и прави сте“. Но Христос не е Учител като Мойсей, който проповядваше: „Око за око и зъб за зъб“. Днес вие служите на Христа, но служите и на много други учители, служите и на Мойсей. Вие казвате: „Аз съм православен християнин“, но ако ви обиди някой малко, веднага започвате дело против него. Това е старото учение, което прилагаме в живота, а говорим за новото. Когато говорим за материализъм, разбирам, че служим на този свят, влюбваме се в образа на царския син и казваме, че това, което виждаме, е реалното в живота. А всичко друго, което е действително реално, истинското в живота, него изхвърляме…

Христос казва: „Вие ме наричате Учител, но аз не съм Учител като Мойсей, защото аз ще ви уча на закона на разширението, а Мойсей ви учеше на закона на смаляването“. Като слеете тези два закона в един, ще намерите начин за свободата. Христос казва: „Като те ударят от едната страна, обърни си и другата; ако ти вземат горната дреха, дай си долната“. Какво разбираше Христос под долна и горна дреха? …Под „да хвърлиш горната си дреха“ Христос разбира да не влизаш в съприкосновение с хора, които искат да богатеят. Някой човек иска да направи две или повече къщи; друг иска да се учи; трети иска да разхубавява и т.н. – не влизай в съприкосновение и не препятствай на тия хора. Който иска да забогатее, дай му и твоето, помогни му да съгради къщата си, нека се учи и нека бъде красив. Остави ги да вършат това, което желаят, поощрявай хората за доброто.

Първоначално всички наши стремежи са били добри, но после се изопачили и станали лоши. Например ти си в гората и започваш да декламираш нещо, да пееш и да играеш свободно. Направиш ли същото нещо и в града, там ще те вземат за луд. Ето как първият твой подтик в гората, изразен в града, се изопачава. Ако в гората, между дърветата си пееш и играеш, те няма да те критикуват, но дойдеш ли между хората, между културните и словесните същества, няма да те оставят свободно да издигнеш гласа си…

Ще се върна към първата си мисъл. Казах, че във вашия мозък има набрана много енергия… Превърни едната енергия в отрицателна, а другата да си остане положителна… Когато жената плаче, нека благодари, че има сълзи, защото този момент е най-благоприятен, за да превърне своята енергия в отрицателна. Нека каже на мъжа си: „Виждам, мъжо, че ти имаш право“. А в живота обикновено и двамата имат право, затова и двамата са криви. Ако единият е прав, другият ще бъде крив. Затова търсете такива хора, с които да сте противоположни по енергия. Така е и в света; половината свят са прави, добри или положителни, а другата половина са криви, лоши или отрицателни. Лошите хора са едно благословение, те имат запас от енергия, те носят условията за бъдещата култура. Добрите хора ще дойдат в бъдеще; те стават негативни и ще започнат да обработват енергията, която имат. Добрият поет, като дойде в света, създава нова поезия от лошия живот на хората; ученият ще създаде нова наука, музикантът – нови мелодии и така ще се поставят основите на нова култура…

Христос казва: „Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто“. Доброто има своя лоша страна, както и лошото има своя добра страна… Следователно едната половина на нашата земя е обърната към Бога, тя е по-близо до Бога и слънцето я осветява, а другата половина е тъмна. Тази половина, която е обърната с лицето си към Бога, събира енергията си. Всеки от вас може да дойде до това състояние. Когато кажете, че нищо не може да направите, вие сте в положителната енергия на Земята. Когато вашата Земя се обърне към слънцето, вие сте в отрицателната енергия на Земята и тогава дохожда културата. Ще ме попитате: „Как тъй една и съща слънчева енергия някога е добра, а някога лоша?“ Сутрин слънчевата енергия представлява майчината любов, а следобед когато мине меридиана, енергията се изражда, става лоша. Привечер тази енергия се отразява още по-зле и затова вечер стават сбивания, убийства, и т.н. Защо стават тези неща между хората? – Защото се събират все положителни енергии. За да не стават такива неща, жената трябва да напише закон на мъжа си да се връща вкъщи два ча̀са преди залез слънце. Ако се върне след залез слънце, главата му непременно ще пострада.

Същото нещо става и в нас. Когато замислим нещо хубаво и благородно, ние сме в отрицателната енергия, в светлата страна на Земята; замислим ли нещо лошо, ние сме в положителната страна на Земята, в положителната енергия. Господ е положителен. А когато се обърнеш към Бога, енергията ти е пасивна, съзнателна. Дойдеш ли да воюваш с по-силния, ще бъдеш смазан. Господ се противи на горделивите хора. Когато кажеш, че ще се противиш, Господ ще заповяда да те превържат и да те заведат в някоя болница… Христос казва: „Аз дойдох да разреша въпроса, който смущава човечеството. Аз съм Учител и ще ви покажа как трябва да познавате учителя си и господаря си в себе си“. Ако слушаш твоя Господ, който е дълбоко в тебе, ти ще можеш да направиш нещо, но ако не слушаш твоя Учител, ти ще бъдеш в противоречие.

Човек трябва да познава и учителя си, и господаря си. Във всеки човек има Господ. Вие често тълкувате много криво думите ми. Искате да се проявите и с това правите големи грешки. Аз ви уча едно положително учение, което може да прилагате и мога да направя опит с всеки, стига да сте искрен. Това е привилегия на моята философия – че може да се прилага в живота. Моето най-голямо желание е навсякъде в домовете да има отношения, каквито са между учителите и господарите; децата да бъдат и добри ученици, и добри слуги. Учениците да слушат учителя си, а слугите – господаря си. Научиш ли на това нещо децата си, внесеш ли между тях тази идея, дъщерята ще слуша майка си, а синът ще слуша баща си… В природата енергията трябва да се превърне. Спрямо вашите енергии аз може да съм положителен, но спрямо други енергии може да съм отрицателен. Това е закон. Енергията е велика сила, която прониква в нас и строи живота.

От 2,000 години се проповядва, че Христос е велик Учител и е дошъл да ни спаси от греха, за да се покаем и да станем добри членове на църквата… Вие мислите, че много знаете. Често Господ ви изпраща главоболие като казва: „Дайте тази задача за разрешение на човечеството. Защо ги боли глава?“ Вие отговаряте: „Преяли сме“. – Не, друга е причината за вашето главоболие. Боли ви главата от това, че много знаете. Някой път те заболи корем. Това показва, че Господ ти изпраща тази задача за разрешение. Който не знае на какво се дължи главоболието, коремоболието и някои други болести, той нищо не знае. Коремоболието показва, че енергията в стомаха трябва да се превърне от положителна в отрицателна по отношение към другите енергии. Умът ви трябва да се занимава с възвишени работи.

Като те заболи глава, иди при някоя бедна жена да ѝ помогнеш. Заболи те глава или корем, започни да работиш. Така казва Господ. Вие казвате: „Като ме боли глава, не мога да работя“. – Затова именно те боли глава, защото нищо не работиш. Ако чуят това нещо лекарите, ще кажат: „Опасна е тази теория – да работиш по време на главоболие“. Лекарите обясняват само следствията на болестта, но те не знаят от какво са предшествани болестите. По-новите лекари казват, че главоболието се явява от пикочна киселина, която се наслоила в организма, в мозъка. Кръвта се сгъстява, организмът започва да действа усилено и т.н. Но как се е появила пикочната киселина, това лекарите не обясняват. Те не могат да обяснят цял ред причини, които са предшествали появяването на пикочната киселина. Следователно причината на всяка болест трябва да се търси много отдалеч. Живеем ли по този Божествен начин, ще дойде ден, когато моментално ще се изчисти тялото ни от всякакви утайки, които днес предизвикват болестта…

Господ изпраща смъртта и казва: „Повикайте това остаряло дете и го поставете върху диска на смъртта, за да се обнови и заживее друг живот“… Същият човек отново идва, но вече обновен с нова енергия и ново име. Това е законът на прераждането – смяна на енергиите. Душата може да възприеме хиляди форми. Вие не сте изучавали какво нещо е човешката душа. Ако бих изказал всичко, което зная за нея, това би било до девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея.

Искам двете думи Учител и Господ да останат у вас. Учителят е една положителна енергия. Всяко разстройство, всяка дисхармония на мисли и желания е положителна енергия, която трябва да се превърне в отрицателна, защото само отрицателните енергии в света творят. Това е вярно и по отношение на електричеството. Ако вие сте ясновидец, ще видите, че светлината се явява само на отрицателния полюс. Когато кажат за някой човек, че е привлекателен, това значи, че той има отрицателна енергия в себе си – това е магнетизмът. Такъв човек има да дава и да взима нещо от хората. Човек не трябва да бъде само любезен към хората, но всяка негова дума трябва да бъде пълна със съдържание. Никога не казвайте празни думи. Някои питат: „Защо не ни покажеш, че ни обичаш?“ – Щом съм те поканил на трапезата и те нахраня, това значи, че те обичам. Ако ти кажа много думи, а не те нахраня, обичам ли те тогава? Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем само с хляб, с житни зърна и всякакви плодове.

И Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм“. Когато този Учител дойде, във вашия дом ще има хармония, музика, поезия; всички ще бъдат на своите места; няма да има раздори между мъжа и жената, между слуги и господари, между дъщери и синове, между учители и ученици. Сега Го няма Христос в света. Ще кажат някои, че Христос е дошъл. Не, той не идва, защото има вече опитност. Ако дойде днес между хората, те пак ще го разпнат. Който е стоял на кръста, той знае какво нещо са тия гвоздеи, с които е бил прикован… Някои казват: „Изяви се, Учителю, ние ще те разберем и оценим“. – Да, вие сте приготвили вашите гвоздеи и искате да дойде Учителят, за да ги забиете в Него. И това аз виждам всеки ден. Вие взимате всичко, което можете от хората. Гледам в градината двама млади се разговарят, а до тях стоят няколко агънца и си казват: „Културни са тези хора, но нищо не им пречи в един момент да ни одерат кожата“. Те много добре знаят помислите на техните господари.

Сега ще кажете, че много добре говоря. Да, добре говоря, а вие добре слушате. Но бих желал да се създадат в България учители, които да учат на благост и търпение. Срещал съм такива, които носят неволята си, но търпеливи не съм срещал. Да имаш търпение подразбира воля и ум, тоест да знаеш причините и последствията на нещата. А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички. Не съм срещал хора, които да убедя, че в нашето дело няма нищо подозрително. Българите нямат търпение и затова подозрението не ги напуска.

Второто нещо е да премахнем предубеждението. Всеки ден се борим с нечисти мисли, които ни накацват като оси. Съзнателно или несъзнателно навсякъде виждам една атмосфера на подозрение и след всичко това хората искат да минат за културни. Трябва да се ограждаме от тия мисли, които са остатък от миналото; те са излишъци, от които всички трябва да се очистите. Подозрението е проникнало в ума, сърцето и душата ви и трябва да се освободите от него. Какво има да подозирам? Някой дойде при мене и иска да ме поизлъже. Аз му казвам: Приятелю, ако не се опитваш да ме излъжеш, аз бих сторил повече за тебе, а така ще сторя по-малко…

Вложете две неща: търпение и отмахнете вашето подозрение. Подозрението го виждам написано на веждите на българина и у някой е толкова голямо, че е необходим цял живот, за да се освободи от него. Тоя знак е на мястото си: Господ го е сложил там. А подозрението е отсъствие на безкористна Любов, от него се раждат всички болести. Като срещнете някои хора, казвате: „Този е лош, онзи е лош“, за вас няма добри хора. Мислете, че всички хора са добри, но у тях има само положителна енергия, която вие не можете да използвате и затова стойте настрана от тях, за да я използват другите… Превърнете вашата енергия в отрицателна и започнете да градите…

Докато у нас подозрителността взима връх на всичко, никой не може да оправи света. Преди да заминем, трябва да изпълним волята Божия. Българите имат бъдеще като народ, затова трябва да станат търпеливи и да премахнат подозрението. Българите не са толкова добри, но в тях има условия за добър живот, а където има условие за живот, Бог е там. От българите ще излезе нещо, а не от България, защото тя е колбата, в която стават опитите и като такава, ще изпълни ролята си. Съдържанието, което е в колбата – българският народ – е и творческа сила.

Когато българите отиват да живеят между американци и други народи, те са учтиви и любезни, но щом се върнат в България, стават груби и недоволни от всичко. Това недоволство се дължи на малкото земя, с която разполагат. Българинът има творчески дух и затова му е тясно. Дайте работа, широк замах на българина и той ще работи. Разхождам се един ден покрай семинарията и срещам един полковник на кон. Гледам, че по едно време конят му се спрял и не иска да върви. Слиза полковникът от коня и той тръгва. Конят иска с това да каже: „Без полковник ще вървя, но с него ще спирам“. Тази черта има и у всеки българин.

Христос казва: „Аз дойдох да науча хората да дават широк простор на всяка душа и да поощряват всяко добро начало във всичко“. Ако всеки даде свобода на близките си, както и той се нуждае от такава, ще има широк простор на действия и мисли… Внесете тази вяра в себе си и знайте, че у всеки се крие нещо велико. Някой иска да стане ангел, но и ангел да стане, ще вижда само началото на нещата, но не и края им. Ти ще виждаш само главата си, а опашката си няма да виждаш. Като ти отнемат опашката, ставаш атом и се въртиш около една окръжност, за да придобиеш равновесие. А въртенето около един център показва, че човек е изгубил своето равновесие.

Понеже сме се освободили от периферията, трябва да изучаваме тези два свята – между Учителя, който е горе и майката, която е долу… Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете подозрението и го заместете с творческа Любов. Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли. Всички вие може да свършите много работа, да вършите големи добрини. Това, което свири учителят в дадения момент може да го научи и ученикът.

Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с онази велика връзка на хармония и да учи закона на мълчанието. Както казват окултистите, бъдете слушатели на Великия Учител, който говори. Няма по-хубаво нещо от мълчанието. Бих желал да съм на ваше място, вие да говорите, а аз да слушам, защото ще разбера всичко, което говорите. Сега като слушат нещо, хората не само че не си плащат, ами започват да критикуват, че това не било хубаво.

Христос казва: „Аз съм гостилничарят и дойдох да нахраня хората“. Христовото учение ни показва, че ние имаме условия да станем светии, ангели и гении. А сега какво сме? – Ние сме любящите деца на Бога, Който ни обича не защото сме толкова добри, а защото е милостив към нас. А това е най-великото в света, с което можем да се кръстим. Ние трябва да оправдаем тази Любов, да я заслужим и никога да не дърпаме косите си пред Неговото лице. Щом чуем, че Учителят, Бащата, Господ иде, веднага да се спрем.

От днешната беседа искам всички, които имат положителна енергия, да я превърнат в отрицателна; всички, които са горе на планината, да слязат долу да градят, а които са господари, да станат слуги. От господари няма нужда. Господ казва: „Сит съм вече на господари, искам слуги, те да оправят света“. Христос казва: „Сега светът ще се оправи от учениците, синовете и дъщерите, а не от майките и господарите. Учениците, синовете и дъщерите са бъдещето на тоя свят“. Майката се занимава с тоалети, бащата пие, а синовете и дъщерите виждат, че родителите не вървят в правия път и затова те се заемат за сериозна работа. Сега заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е жив Господ.