Откъс от беседата „В правда и съдба“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:Ще прочета първата глава от Притчите, втория стих: „Всичко в
Откъс от беседата „В правда и съдба“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:
Ще прочета първата глава от Притчите, втория стих: „Всичко в живота е постижимо“.
В тази глава има две страни: едната е положителна, другата – отрицателна. Трябва да знаете, че е писана преди повече от две хиляди години. И тези изречения притчи, казани, опитани, били преди повече от хиляда години преди Соломона. Събрани били от един от най-умните от еврейските царе, който, след като написал всичко това, събрал тази мъдрост и направил точно това, което не трябваше да направи. Аз не ви говоря, за да ви бъде утеха, защото погрешката не е утеха никому. Че е направил някой някаква погрешка, туй ни най-малко не трябва да ни насърчава, но трябва да се намерят причините – защо и за какво. И в една философия ако не могат да се обяснят причините, да се приложи известно знание в живота и ние не може да се ползваме конкретно, туй знание е една тежест за човека. Аз наричам – всяко знание, всяко чувство и всяка постъпка става тежест. Нещата са леки, когато се прилагат…
Птиците, рибите, животните в света си напакостиха с анормалното размножаване. В тях се яви едно желание да се размножат, да станат много, и вследствие на това, на туй увлечение, се създаде един закон насилствено да се изтребят излишните и трябваше да се наплодят месоядните животни. Те дойдоха да спасят света от чрезмерното размножаване. От чрезмерното размножаване щеше да се сплуе светът. Те спасиха света. Сега вие ругаете тези животни. Знаете ли какво щяха да създадат овцете с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво щяха да създадат птиците с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво създаваме ние с чрезмерните желания? Ти седиш, създаваш в своя ум желания и мисли, и постъпки, които населяват света. Човешките мисли стават паразити, човешките чувства стават паразити и човешките постъпки стават паразити. Всичко в света живее, не е мъртво.
Сега аз ви навеждам на тази мисъл за хигиената. Не че светът се е справил. И великият, разумният свят има месоядни животни. Ще дойдат страданията, да изгорят. Не че те искат да ти направят пакост. Понеже ти си създал повече материал, понеже ти си набрал повече материал за продан, нямаш купувачи. В твоя живот има една криза. Ти ядеш повече, отколкото трябва. Ще се разболееш и може би седмица, две, три, месец, година ще боледуваш, да обеднееш малко, да осиромашееш, да изтънееш малко. Като видите някой надебелял, казвате: „Пооправил се.“ Няма да се мине дълго време, ще му се снеме. Аз не съм видял изключение. Няма една статистика да ми се похвали. Казват: „Колко хубаво се е оправил.“ Казвам, ще го видите след една година. Ще го хване нещо. Тази материя е непотребна. Всичко в човека трябва да бъде в мускули и в кости. Нищо излишно в човешкия организъм не трябва да има. Който иска да бъде здрав, нищо излишно не трябва да има. Такива парцали, да имаш един куфар, че да туриш тези парцали от дядо си, от баба си. Носи нови дрехи, туй, което е здраво и чисто, два чифта дръж и носи, другото всичко в огъня. И природата така прави. Листата, които падат, изгниват, тя ги преработва. Голямата деятелност е в това, че природата постоянно преобразява всички тези неща наоколо, постоянно ги преустройва по същия закон.
Казвате: „Защо идат някои лоши мисли в нас?“ Работа ви създават. От лошите мисли никой не е изключен. Аз вземам в добрия смисъл. Някои състояния има, когато ти си неразположен, криво ти е. Не ти се иска никой да ти говори. Някой път искаш да дойда да ти говоря, но някой път ти си неразположен, не знаеш как да се освободиш от този, който иска да ти говори. Той не знае как да те утеши. Ти не разбираш неговото състояние и се скарвате…
Трябва да има едно коопериране между хората, да има едно разбирателство. Тъй както сега се разбира животът, няма никакво разрешение. Не че всъщност няма разрешение, но частично разрешение има. Има едно разрешение вън от нашето съзнание. Аз говоря за нашето съзнание, за личния живот. По този начин, по който живеем, лично никой не може да бъде щастлив. По единствената причина, че стомахът му е развален, дробовете му са развалени. Той не може да има онази енергия, която му е потребна за мозъчната система, да може да възприеме и създаде нещо. Той няма да има жизнена енергия да възприеме тази най-добрата мисъл…
Психологически закон има: ти не можеш да мислиш за едно същество, което не мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже той мисли за нас. Ние проповядваме, че обичаме Бога, понеже той ни обича. Не може да не обичаш този, който те обича, и не може да не мразиш този, който те мрази. Не може да не подозираш този, който те подозира…
Пазете се. Сега ние сами си създаваме тези условия и казваме: „Няма да го бъде, няма да го бъде.“ И майката казва: „Няма да го бъде.“ Някой път жената казва: „Не ми хваща око, мъжът ми ще замине, няма да го бъде.“ Тя почва да гледа друг мъж и тя го уморява. Те това са внушения. Внушението е нож с две остриета. Ти ще го туриш някъде и няма да го унижаваш, но трябва да знаеш какъв е законът. Та първото нещо, като се създаде едно общество, ти срещаш един човек и казваш: „Мене този човек не ми го хваща окото.“ Търсиш причината защо не ти го хваща окото. Аз срещна този човек и казвам: „Мене окото ми го хваща.“ Виждаш – малко погледът му посърнал, вените му изпъкнали, в напрегнато състояние е, кожата му суха, ръцете костеливи, лицето посърнало.
Казвам, тези блуждаещи очи показват, че умът му е малко разстроен. Жълтите очи показват, че черният му дроб е разстроен. Сухата кожа показва, че има малко влага. Човекът е пълен само с електричество, нервен е, само да го бутнеш. Казвам, малко вода има. Защо е този човек в това положение? Оплаква се, че хората не го уважават. Прав е той. Но черният му дроб е разстроен. Той не може да обича. Той подозрение има към всички. Разстройство има. Казвам: „Слушай, приятелю, ти ще изяждаш на ден по два лимона, в десет дни 20 лимона и на двайсетия ден твоето положение двайсет пъти ще се поправи. В лимонените кори има витамини. Туй настроение, което имаш, от черния дроб произтича. Туй разстройство, което съсипва твоя черен дроб, ще се неутрализира малко и ще почнеш да гледаш по-добре. После месо няма да ядеш, понеже в месото има много нечистотии. Тъй ще се подобри стомашната система. После ще изпиваш по едно и половина кило вода на ден.“
Казва: „Аз не пия вода.“ Ще развалиш живота си. Мнозина са ми казвали: „Жабите живеят във водата, но хората не са.“ Те живеят във водата, но вода не пият, постоянно за вода крякат от жажда. Ти трябва да изпиваш по едно и половина кило на ден вода. И това са хора учени, професори, философи, които всичката философия знаят, но да изпиват по кило и половина, кило вода на ден, не знаят още. Казвам, кило и половина вода на ден, това е един максимум. Не студена вода, но вряла вода. Ако пиеш студена вода, работата съвсем друга ще излезе. Не да я изпиваш изведнъж, но сутрин, обед и вечер. Не да пиеш каква да е вода, но ще избираш по възможност най-хубавата вода, която да няма никакви органически утайки. Няма да си щадиш труда. Ако имаш време, ще отидеш в планината да си вземеш чиста балканска вода.
Та казвам, ако ние вземем тези предпазни мерки, това са на физическото поле. После трябва да създадем друга атмосфера. Вие някой път сте влезли в някой дом, дето е създадена една отлична атмосфера, дето хората никога не се карат. Бащата, майката, децата – всички се обичат, всички са весели. Влезеш другаде, всичко хубаво наредено, мебели, но нещо те стяга. Ако вие погледнете, цялата атмосфера е пълна с такива анормални мисли и желания. Ако вашето обоняние е развито, вие ще усетите, когато човек е болен, че от него излиза една лоша миризма. И от здравия човек излиза ухание, нещо хубаво… Kожата произвежда най-хубавия аромат в природата. Туй е моето твърдение. Никой жител в природата никъде не е произвел такъв хубав аромат, какъвто произвежда човешката кожа, когато човек желае доброто. Но и по-голям смрад в природата от човешката кожа никъде няма. Това са мои наблюдения, изследвания…
Аз съм ви привеждал два примера. Единият показва каква е Волята Божия. Привеждал съм примера на виден американец, един богаташ, на когото жената се разболява. Той много я обичал. Като заболяла, той извикал десет души лекари, които констатирали, че след 24 часа тя ще умре. Вайкат се, прегръщат се, плачат двамата. Той казва: „Направих каквото трябва.“ Тя се примирява, че ще умре. Казва:
– Каквото Бог е дал. Имам едно желание, ще те помоля. Много те обичам, но ще обещаеш, че ще го изпълниш.
– Не зная онова, което искаш, дали е в силите ми да го направя, или не. Ще ми кажеш, ако мога да го направя, ще ти обещая.
– Като замина за другия свят, да не се жениш. Обичам те.
– Не мога да ти обещая.
Тогава у нея се заражда една реакция. Казва: „Няма да умра.“ Каквото констатираха лекарите, нищо не излезе. „Не пущам никого да иде.“
Вторият пример е с една майка. Констатирали лекарите, че детето ѝ ще умре. Тя хваща смъртта и казва: „Не ти давам детето, не вярвам на тези лекари.“ Хваща детето, казва: „Не искам никакъв лекар.“ Майката е свързана и оздравява детето. Ако някоя от вас, майките, желае детето да оздравее, ще оздравее, нищо повече…
Казвам, в моите очи, когато двама пияни хора се бият, аз няма да ида да им кажа защо се бият. Ще ги оставя да се набият много добре и след като се набият и изтрезнеят, тогава на единия главата му се е счупила, на другия кракът се е изкълчил, тогава ще ида да привържа главата и да наместя крака на другия. Ще им кажа: „Не пийте виното, в бъчвата зло не прави, но веднъж употребено, то развива своята енергия.“ Не искам да ви кажа, но пиянството има една друга страна. Всичките хора, които пият, стават много щедри. Като се напият, стават щедри. Значи на едни хора, които не са били по естествен път щедри, за да станат щедри, защото стиснатостта е по-опасна, природата най-после допуска пиянството. За предпочитане е да си пиян и да си щедър, отколкото стиснат. Стиснатостта е по-лоша от пиянството. Защото едно зло иде да те избави от друго…
Сега общите заключения от Соломона, който е говорил преди повече от две хиляди години – той бил запознат дълбоко с окултната наука. Историята му приписва, че той хващал духовете и ги пращал в морето, но и те го хващали. Той ги връзвал, но и те го връзвали. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.“ Коя беше причината? Той не беше господар на своите чувства. Мислеше много добре, но чувстваше много зле, постъпваше ту добре, ту зле. От гледището, което ние разглеждаме, ще кажем, че Соломон се е отдал на ядене и пиене. Има вече едно анормално психологическо разположение на организма…
Живата, разумна природа може много нещо да направи, но ако аз съм един добър проводник в природата; но ако аз съм един лош проводник, много малко може да направи. Най-малко човек трябва да бъде един добър проводник. Той, за да бъде добър проводник, трябва да бъде умен, за да може да направи работите умно. Другояче всичките му работи ще бъдат така направени, че ще трябва една корекция.
Сега конкретната страна на работата. Вие може да се обезсърчите и да кажете: „Много зле сме живели.“ Не, така са живели от хиляди години хората. Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете. Вие сте длъжни да го посрещнете по един или по друг начин. Иде пролетта и болният, и здравият ще излязат и ще я посрещнат. Болният ще охка и ще я посрещне. Но ако болният е разумен, той ще стане от кревата си и ще оздравее през пролетта; ако пък не е разумен, той не може да се ползва.
Та казвам, туй, което иде в света, всички хора имат условие да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят. Здравите ще станат съвършени. Здравето е среда за съвършенството. Ти не може да станеш съвършен човек, ако не си здрав. И тогава няма да се молите да се намалят страданията, че при всичките условия като страдате, да разберете защо страдате и да използвате страданията си. Да ви е приятно, че страдате по някой път. Ако ви дойде една мисъл, да знаете нейният произход откъде иде и дали можете да се освободите…
Страхотиите, които стават, известни страшни промени в природата са едно въздействие на живата природа върху хората. Гладът, който иде, болестите, които идат, войните, които идат, раздорите в дома, измирането на младото поколение, те са все въздействия, за да се накара туй общество да мисли. Някои казват, че еди-кое си течение е причината – не, неразбирането на живота – има нещо криво…
Та казвам, всичките науки, които сега се изучават в света, сега се изучава човека по един нов начин. Запример по някой път аз съм ходил, като съм правил своите изследвания, дойде един и казва: „Как да ти кажа, аз имам голям късмет.“ Казвам: „На какво?“ Той ми показва ноктите си, които са нашарени с бели знаци навсякъде. Той това го счита за голям късмет. „Ама туй не е никакъв късмет, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да поправиш това, ти един ден ще се ожениш и всичките твои деца ще бъдат инвалиди.“ – „Че как така? Че баба ми и дядо ми бяха така.“ Казвам му: „Във вашия род колко има здрави?“ – „Няма здрави.“ Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил. Той това го счита за късмет…
Има хора, които сега искат да помогнат на човечеството, да покажат от резултатите, туй да се приложи във възпитанието, върху храната, във въздуха, в жилищата – какви трябва да бъдат. Целият строй трябва да се измени, всичко трябва да се измени коренно. Системата на възпитанието съвсем да се измени, да върви по начина, по който човешките чувства и способности се развиват и най-после да дойде вътрешното възпитание на децата.
Питам: Аз като ви държа тази беседа, като знаете туй, какво може да направите в света? Кажете ми. Но туй говоря за вас, вие да се самовъзпитавате, на вас не ви трябва за другите. Вие може да се подмладите, може да измените външните условия на живота, да подобрите живота си за хиляди години за бъдеще. Веднага болезненото състояние, мрачните мисли, мрачните чувства, всичко това веднага да изчезне… Туй е, което може да направите.
Духовните хора трябва да бъдат свободни. Ако ние не сме така свободни, ако ние сме вързани, ако ходим с вързани мисли, ако има нещо, което постоянно ни смущава, тогава как ще вършим Волята Божия. Ние мислим за Бога, че той е всесилен, а при това ние треперим, страх ни е. Че защо ни е тогава Господ? В Господа вярваме, а от всичко треперим. Някой да каже, че има страшни работи. Някой път човек е дете и го е страх от нещо, от което и децата не ги е страх.
Имаше една баба Хранова, акушерка във Варна, мъжка Гана. Тя плаваше чак до манастира „Свети Константин“ – четири километра, и се връщаше, но покажи на тази баба Хранова пиявица в шише, тя ще хукне да бяга, трепери. Тя казваше: „Единственото нещо, от което ме е страх.“ Та нас ни е страх от пиявиците в живота. Коя е пиявицата? Как ще свърша живота си. Момата я е страх за какъв ли ще се ожени. Момъкът го е страх за каква ли ще се ожени. После какви ще бъдат децата. Все пиявици. Все късмет търсят, дали ще бъде богат, или не. И гледаш го, някой път прави своите заключения: „Някои хора нямат никакво щастие. Съдбата им е такава.“ Съдбата им зависи от тях. Те никъде нищо не са вложили в банката, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни. Та казвам, ти може да се поправиш само като работиш…
Мислете за вашия ум, който сега имате във вас, мислете за вашата воля, която имате. След като си направите една сметка, започнете да работите с най-малките усилия. Всяка сутрин, като станете, онези от вас, които сте духовни, благодарете на Бога за онова, което ви е дал. Поблагодарете за светлия ум, който имате, за доброто сърце, което ви е дал, поблагодарете за добрата воля, която ви е дал. Най-първо, вие ще се радвате.
Всеки от вас ще сподели първото мнение, че всичко у вас е добро. Другият казва, че не сте толкова добри. Слушайте този, който е горе, другият е отдолу, ще говори противното: „От това нищо няма да стане.“ Ти ще слушаш, той казва: „Тебе майка ти в грях те е заченала.“ Не го слушайте, не спорете с него. Слушайте онова светлото във вас…
Казва Христос: „В последния ден аз ще ви възкреся.“ Когато хората почнат да разбират, възкресението ще дойде, ще възкръснем. Духът Божи е у нас, който работи, който ни кара така да мислим, така да чувстваме и така да действаме. Бог е в нас, който ни кара така да постъпваме. Ние имаме резултати – щом съм здрав, щом мога да ям добре, щом мога да дишам добре и щом мога да мисля добре, аз ще благодаря на Бога.
COMMENTS