Откъс от беседата „Ако имате Любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:„Ако имате любов към Мене, опазете Моите заповеди!“ (Евангели
Откъс от беседата „Ако имате Любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
„Ако имате любов към Мене, опазете Моите заповеди!“ (Евангелие на Йоан, гл. 14, стих 15)
В света любовта има три прояви. Проява на човешкия дух, когато духът проявява своята любов – тогава имаме Божественото проявление на любовта. Второ, когато душата проявява своята любов, имаме духовната любов, мекият принцип в света, от който произтича животът. И най-после имаме любовта на физическия свят, от който произтича движението. Всяко движение, каквото и да е то, се дължи на любовта. Физиците не приемат това нещо, но това е безразлично дали го приемат или не, това нещо съществува като факт. И когато приемаме, и когато отричаме нещата, те са такива, каквито са. Когато ние мислим право, то е за нас… Когато животът ни не върви както трябва, това показва, че не мислим право…
Любовта трябва да се проучва. Някои казват, че любовта трябва да се чувства. Право е това, защото чувствата са орган, чрез който любовта трябва да се проявява. Най-първо любовта трябва да се проучва като разумна сила в природата и в живота, където има свое приложение. Когато проучвате любовта, вие не започвайте от сегашната любов, която имате, защото това, което имате, това са ваши чувства. Например вие имате известни чувства, известни разположения към някого и наричате това нещо любов. Не, всъщност това не представя никаква любов. Че имате известни чувства, някакво разположение, това още не е любов.
Силата на любовта се отличава с едно качество, а именно: тя е във вечно движение, тя е без пресичане, тя е във вечно движение. Следователно животът, който произтича от тази любов, той е вечен, непреривен. Там, където има някакво пресичане, това показва, че в тази любов са се вмъкнали някакви странични сили или някаква чужда материя – нещо, в което има някакво малко нарушение…
Сега вземете това разсъждение в неговия частен смисъл. Вземете например една мисъл в нейното зачатие. Аз вземам думите „мъж“ и „жена“. Ще видим, че между тях няма никаква любов, но има само действия, отношения на взимане и даване, търговски, спекулантски, работи на банкер – внасяш пари, взимаш лихва. И това вие наричате любов. Не, в това няма никаква любов. Не мислете, че мъже и жени като се женят, че това е любов. Преди всичко те не представят никакъв дом. Те са само елементи на дома. Домът е нещо външно, то е нещо по-високо, по-идеално от мъжете и жените. Мнозина мислят, че като има мъже и жени, има и домове. Има сенки от дом, но дали това е дом – това е въпрос. Пък не мислете, че като се родят децата, това е дом.
Това е проблематично нещо. Ние трябва да определим какво нещо е домът. Домът е най-добрият институт, който съществува на Земята, т.е. в света. Той е институт без никакви противоречия. Когато човек трябва да възкръсне и да оживее, той трябва да влезне в дома. Ти не може да се спасиш, ако не влезеш в дома. За кой дом се разбира? За Господния дом. Ти можеш да влезеш и да се молиш само в дома Господен. Вън от този дом ти не може да се молиш. Казваш: „Вън от църквата.“ Не, извън дома ти не можеш да се молиш. В този смисъл домът представя една всеобща идея, за която трябва да имате особено мнение и да я схващате в нейната чистота.
В човешките домове стават кавги, пукват си главите и наричат това нещо дом. Не, това е затвор, това е участък. Как можете да наречете участъка дом? Този участък има съвсем друго предназначение. Аз нямам нищо против този участък, но не смесвайте дома с участъка, нито пък смесвайте дома с мъжете, жените и децата. Разбиране трябва…
Мъжът се жени. Защо се жени? Защото жената му казва: „Аз съм пътят за дома. Само чрез мене можеш да влезеш в дома.“ Друго спасение няма. Ако не мине през жената, той не може да бъде спасен. Значи жената е пътят, по който мъжът може да влезе в дома. Мъжът пък е пътят, по който жената може да влезе в дома. Следователно мъжът и жената са пътища, чрез които и единият, и другият могат да влязат в дома, а те казват, че съставят дома. Не, мъжът и жената са пътища, чрез които могат да влязат в дома. Те имат стремление да влязат в дома, но трябва да разбират тази работа. Майката и бащата са пътища за децата да влязат в дома. Ако мъжът влезе в дома, по-хубаво място за него няма. Ако жената влезе в дома, по-хубаво място за нея няма. И ако децата влязат в дома, по-хубаво място за тях няма.
Домът – това е Царството Божие. Христос е казал: „В дома на Отца Ми много жилища има.“ Та, като държите за бъдещите ваши лекции и цитирате Христовите думи, ще знаете какво е разбирал Той под думата „дом“, „жилище“. И ако ви питат кой е източникът, от който черпите този материал, ще кажете, че един от Великите Учители на света някога си е казал, че „В дома на Отца Ми много жилища има“. Вие сте храм Божи. Домът е храм, място на поклонение. И когато човек влезе в дома Божи, той ще намери смисъла на живота. Затова всички ние се стремим към дома.
И когато говорим за любовта Божия, имаме един метод, чрез който можем да влезем в дома… Срещате един горделив момък, който не обръща никакво внимание на момите. Той ходи натук-натам, никого не поглежда. По едно време спре вниманието си някъде и виждате, че започва да се огъва. Докато по-рано е поглеждал отвисоко на всички моми, сега започва да се увърта около някоя и казва: „Колко миличко гледа тази мома!“ Как няма да гледа миличко! Този момък е огладнял и започва да гледа миличко около гостилничаря, който може да му даде хляб и ядене. В него е спасението, как няма да гледа и тя, и той миличко? Момата е път за него и момъкът е път за момата… И като влезете в дома, ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Сега ние се смеем, за да изправим една погрешка, а трябва да поскърбим малко, за да изправим греховете си.
Същността седи в онова велико вътрешно разбиране на любовта – това, което носи всички блага за човешкия живот… Вие ще разберете истината само тогава, когато влезете в дома си и намерите вашите баща и майка, вашите братя и сестри, които ви обичат. Само тогава ще намерите онези, които истински ви обичат…
Какво друго определение може да се даде за любовта? Любовта е тази сила, която може да премахне всички недоразумения, да премахне всичко отрицателно в живота и да внесе в него новото, което да го осмисли. Казвате: „Какъв ще бъде тогава животът?“ Именно тогава ще живеем на Земята както трябва. От толкова хиляди години насам хората живеят на Земята, Слънцето всеки ден изгрява и залязва и те не знаят защо Слънцето изгрява и защо залязва.
От толкова хиляди години хората имат очи и не знаят защо им са очите. Че във вашите очи седи здравето на вашия мозък. Здрави очи – здрав мозък; развалени очи – развален мозък, нищо повече. Здрави уши – здрав мозък; развалени уши – развален мозък. Здрав нос – здрав мозък; развален нос – развален мозък. Здрава уста – здрав мозък; развалена уста – развален мозък… Няма по-ценно нещо в света от човешките очи. Чрез очите си ти ще видиш най-хубавите неща, които Бог е създал; чрез очите си ти ще възприемеш светлината, която ще влезе в мозъка ти; чрез очите си ще видиш красивото, което Бог е създал; чрез очите си ще видиш ангелите, които пеят и славят Бога и така ще се събуди в тебе новата мисъл…
Никакъв прогрес в света не може да съществува, ако хората нямат дълбоко правилно разбиране. Прогресът в света зависи от прилагането на любовта в нейните големи и малки прояви, в отношението между един човек и милионите хора. И в малкото, и в многото законите на любовта са едни и същи. Когато се устройва едно общество, трябва да се разбират законите на любовта. Хората имат право да си издават каквито и да е закони, но ако тези закони не действат, те трябва да знаят, че не са направени както трябва.
Христос казва: „Ако имате любов.“ Към кого? Той подразбира: „Ако имате любовта към дома, към Мене.“ Това значи: ако вие не сте готови да жертвате в дадения случай нещо от себе си, ако във вас няма послушание, ако ли не се подчинявате на Божиите закони, на законите на самопожертването, вие нямате любов. Това е встъплението на любовта. Без послушание, без жертва никога не може да разбереш любовта.
Може да ви се вижда странна жертвата, защото криво са ви я разправили, обаче по-хубаво нещо от жертвата няма. Жертвата е един изпит, който държиш, матура, по която се определя твоето знание. Ти не можеш да имаш знание, ако не слушаш, ако не бъдеш послушен.
И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята свобода. Защото ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби свободата си. Злоупотреба между тях не съществува. В техния дом, в тяхното съзнание не съществува идеята да завладяват хората. Да владееш значи да имаш товар на гърба си. Ти не можеш да владееш един чувал. По-скоро той ще те владее, отколкото ти него. Ти носиш на гърба си един чувал и му заповядваш, вдигаш го, слагаш го, но в случая ти го носиш, а не той тебе. Тогава кой е господар? Ти ли си господар или чувалът? Чувалът е по-голям господар от тебе. Ти само си мислиш, че си му господар и можеш да разполагаш с него както искаш. Обаче ако си умен, разбран човек, ще видиш, че с този чувал ще си създадеш най-голямото нещастие.
Всяка недобра идея, която носиш в ума си, тази неразумна идея, това е един чувал на гърба ти. Всяко неразумно чувство, което носиш в сърцето си, това е един чувал на гърба ти. Всяка недобра постъпка, която проявяваш, това е един чувал на гърба ти.
Казвам: Аз не искам да осмивам това, което сега имате и това, което сега съществува в света. Всичко е добро, но то не е ваше. А вие само мислите, че е ваше. Имате една жена, но тя не е ваша, това са заблуждения. Други баща и майка са я родили, а ти си я взел от тях. Следователно тя не е твоя жена. Имаш един слуга – и той не е твой. Това са само временни отношения, които слугата има към тебе. И жената като един слуга е дошла временно при тебе да ти служи. Но и тя не е твоя. И след това някой пита дали и на онзи свят тази жена пак ще бъде негова. Опази, Господи! По-голямо нещастие от това няма да има…
В Писанието категорично е казано: „В онзи свят човек нито се жени, нито за мъж отива.“ Обаче в духовния свят ето какво съществува: ако някой има да взима пари от някого и този умре, то и след възкресението си трябва да плати дълга си. Това значи: никакъв закон не може да те освободи от дълга ти. Никакъв закон на смъртта не те освобождава от дълга ти. Обаче щом умреш, смъртта вече те освобождава от мъжа ти или от жена ти. Значи от дълга не можеш да се освободиш, но от жената или от мъжа можеш да се освободиш…
В братството отношенията между двама братя са съвсем други. Единият брат работи за другия. Обаче отношенията между слуга и господар не са такива и отношенията между мъже и жени пак не са такива. Вследствие на това сегашният дом не е устойчив. Ето защо децата бягат от дома си. Когато момата стане на 21 години, тя бяга от дома си. Когато синът стане на 21 години, и той бяга от дома си. Това са временни отношения. Много синове са ми разправяли, че им е дотегнало да гледат как баща им е биел майка им. Те казват: „Не искаме да гледаме повече такива сцени. Понякога ми иде да набия баща си.“ Значи синът е недоволен от бащата. Понякога дъщерята се възмущава от майка си. Това не е дом…
Аз да ви кажа какво трябва да представя мъжът за жената. Когато жената види мъжа, тя трябва да се вдъхновява така, като че ли е на криле, като че ли е видяла някакъв ангел. Той трябва да внася в нея живот, а тя да чувствува един подем на любовна радост, на веселие, на богатство и като замине той, тя да се почувствува готова на всички да помага. Като дойде втори път при нея, пак същото да произведе. Ако жената може да произведе същото състояние в мъжа, да я почувствува той като другарка, с която може да споделя всичко, това е жена. Такова трябва да бъде разбирането на бъдещото семейство. Това значи истински дом.
Сега даже и в религията се прави опит да се създаде дом. Но и в религиозните хора не е така, и там се карат за дребни работи: кой как вярва в Бога, кой как живее. И вие никога не можете да живеете както трябва, докато нямате новите разбирания за дома. Иначе как другите хора живеят, това винаги ще остане непонятно за вас. Ние не знаем дълбоките причини, които се крият в постъпките на хората.
Например случва се едно голямо нещастие в света. Как ще си обясните този факт? Вие считате Бога за съвършено същество, вярвате в Него, а същевременно дойдат известни анормалности. Мислите ли, че Той не взима предвид всичките тия анормалности? Но Той ги е допуснал, за да дойде някакво благо в света. Той е допуснал всички страдания, защото зад тях е скрил някакви блага. Той е допуснал злото като път на доброто. И ние не трябва да казваме, че правим зло, за да дойде доброто. Ако вие правите зло съзнателно, непременно ще пострадате. Злото е път, за да научим доброто, а доброто е път за добиване на нещо по-високо.
Сега това, което сте научили от доброто и злото, трябва да бъде подготовка за вас. Вашият живот е като актьорство… Каква роля ще играе старият човек на 120 години? Каква роля ще играе младият човек? Младият трябва да се занимава с увеличаване на своите сили. Възрастният трябва да се занимава със своите богатства, а старият трябва да се занимава с придобиване на мъдрост, знание. Такива трябва да бъдат понятията…
Най-първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после тя се проявява като чувство във вашето сърце и най-после – като движение във вашия стомах. Как ще познаете любовта в стомаха си? Вие ще я познаете само чрез добрата храна, която приемате винаги. За да имате любов, вие трябва да приемате най-хубавото, най-чистата храна. Ако не приемете най-хубавата храна, вие не можете да разберете любовта на физическия свят. Защо трябва да дишате чистия въздух? За да разберете любовта в духовния свят. Защо трябва да възприемете най-чистите мисли? За да разберете любовта на Божествения свят.
И като разберете тези положения на физическия свят, какво трябва да направите? Да допуснем, че сте болни, страдате от някаква болест, която да не ви плаши, например пневмония. Пневмонията е една болест, която се нуждае от разтривка. На какво се дължи тя? Тя се дължи на едно неестествено състояние на човешките чувства. Който страда от пневмония, всякога има в себе си едно неестествено разположение в чувствата си.
Който страда от неврастения, той пък има някакво неестествено състояние в мислите си. Неврастенията показва, че мислите на човека не са такива, каквито трябва да бъдат.
И най-после, когато човек дойде до диспепсия, болест на стомаха, тя се дължи на неразбиране на физическия свят. Като последствие на тази болест се явява разстройството на черния дроб… Което показва, че низшите чувства в човека са взели надмощие.
Питате какъв е лекът срещу тия болести. Сега ще ви дам един лек, една формула, която трябва да си запишете. Ще вложите един грам мисловна енергия в мозъка си, два грама топлинна енергия в дробовете си и три грама физическа енергия в стомаха си. Това е един хомеопатически лек, който трябва да направите като поставите в един чист стъклен съд. Направете този опит, да видите какъв резултат ще даде, дали ще бъде сполучлив или не. Ще сложите 100 грама вода за един грам мисловна енергия; 200 грама вода за топлинна енергия и 300 грама за физическата енергия или за енергията на движение, за стомаха. Значи всичко 600 грама. Тази вода ще сложите в един чист стъклен съд и ще възварите водата до 100 градуса. След това ще запушите това шише или стъкления съд добре и ще го оставите да седи 10 дена на слънчевите лъчи. Най-после всяка сутрин, преди обяд и преди вечеря ще си взимате по една чаена лъжичка, докато свършите всичката вода. Щом изпиете това лекарство, колкото болести имате, всичките ще се махнат.
Не трябва да гледате със суеверие на този лек, но трябва да направите опит и да видите какъв резултат ще имате. Ето как ще вземете този един грам мисловна енергия. Ще поставите трите си пръста на слепите очи, ще концентрирате мисълта си и след това ще потопите пръстите си в стоте грама вода. После ще поставите трите си пръста на двете ръце от двете страни на дробовете си, ще концентрирате топлинна енергия към пръстите си и после ще потопите пръстите си в двестата грама вода. След това ще сложите двете ръце, но главно трите им пръста, на стомаха, откъдето ще извлечете три грама физическа енергия, която ще сложите в тристата грама вода. Всичко това ще стане в отделни панички, които отпосле ще съедините в един по-голям съд, който да събере 600 грама и ще възварите тази вода до 100 градуса. После ще прекарате ръцете си отгоре и ще кажете: „Да стане така, както е казано!“
Който има вяра, той само нека направи опита. Който няма вяра, да не си прави даже труд.
Вие можете да направите този опит и при най-критичното положение на вашия живот. Представете си, че сте болни от някаква сериозна болест и всички лекари се отказват от вас да ви лекуват. Не остава нищо друго освен да се готвите за заминаване. В такъв случай направете този опит. Ако опитът ви излезе сполучлив, вие няма да заминете за онзи свят; ако излезе несполучлив, ще заминете според както са казали лекарите…
Вие трябва да вярвате в закона на Любовта.
Едно трябва да имате предвид: от всеки пръст на ръката изтича особен род енергия. От палците например изтича Божествена енергия, една от най-силните и здравословни, лековити енергии в човека. И православните правят кръст с трите си пръста, но въпреки това работите им не вървят. Те не правят кръста както трябва. Първият пръст е за Господа, а останалите два – за нас. От първия пръст изтича най-мощната енергия, а останалите пръсти трябва да седят като тил, само да подкрепяват.
Двете ръце на човека представят едно динамо, чрез което можете да предавате и да възприемате енергия. Когато майката приема, т.е. прегръща детето си, тя му дава нещо, но същевременно и то предава нещо на майка си. Когато детето прегърне някой болен, то може да му предаде нещо от себе си. Значи ръцете на човека са проводници на Божествената енергия. Който разбира този закон и вярва в него, той може като проточи ръцете си над някой болен от каквато и тежка болест да е, да го оздрави. Един човек сам може да направи много работи, но ако хиляди хора се съберат на едно място да работят, те ще направят тази работа много по-лесно, отколкото един човек.
При сегашните условия се изисква обединение на човешките мисли по закона на Любовта; обединение на човешките чувства по закона на Любовта и обединение на човешката физическа деятелност по закона на Любовта. И тогава вече може да се дойде до закона на подмладяването. Ние не сме далеч от това подмладяване. Не е мъчна работа човек да се подмлади. Щом човек се подмлади, другите вече не могат да го познаят. Когато се подмлади, човек изменя и гласа си. Подмладяването върви по един и същ закон.
Много лекари лекуват и подмладяват хората чрез слънчевите лъчи. Ето как може да се лекува човек със слънчевите лъчи. Той трябва да си купи една призма, дълга около половин метър и широка 20 сантиметра, да я сложи в стаята си и да концентрира вниманието си на един или друг от слънчевите лъчи според болестта, която има. Ако страда от неврастения, той трябва да насочи погледа си към червената светлина на спектъра. Няма да се минат и 10 дена и той ще се почувствува по-добре. Ако стомахът му е разстроен, той ще изтегли зелените лъчи на светлината. Ако е разстроена нервната му система, той трябва да изтегли сините лъчи на светлината. Колко струва такава една призма? И 1000 лева да струва, поне ще имате един сигурен лекар в дома си.
Вие можете, ако имате пари, да викате и лекари за консулт като ги питате какво трябва да правите. Ако сте анемичен, лекарят ще ви каже да пиете железни капки. И това е добро, но за мене желязото може да се замести с червения цвят на светлината. Всички елементи, които лекарите препоръчват на болните, се съдържат в цветовете на спектъра. Значи цветовете на светлината могат да лекуват всички болести.
Който страда от неврастения, нека излиза всяка вечер вън, да наблюдава небето и звездите по него. Ще кажете, че небето не е за вас. Тъкмо за вас е небето, то не е за говедата. Небето е за хората да го наблюдават, да го изучават и да се лекуват. Излизайте всяка вечер да наблюдавате небето със звездите по него, които биват с различни цветове: сини, жълти, портокалови, червени, зелени, тъмносини и т.н. Божие благословение е небето. И тогава като изучавате небето, ще видите, че всичката икономия на Земята зависи от него. Всичката икономия на Земята зависи от Слънцето…
Христос казва на учениците Си: „Ако Ме любите, ще опазите Моите думи и Моите заповеди.“ Към кого трябва да се опазят тези заповеди? Значи Христос не е някъде далеч. Това показва, че когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него. И когато той не ни разбира, също така е далеч от нас…
Та сега вие се спирате все върху неразбраните неща в живота. Всички неразбрани неща в света са старото, всички разбрани неща представят новото. Значи това, което не се разбира, е старото. Някой казва: „Аз остарях вече.“ Той не разбира какво значи остаряването. Знаете ли какво нещо е остаряването? Единственото нещо, което ви отдалечава от Бога и състарява, това е нашето неразбиране на живота. Отрицателните мисли състаряват човека. Аз мога да състаря човека в продължение на 3 месеца, космите му така могат да побелеят, че и той сам да не се познае. Човек може да се обвие със своите отрицателни мисли като паяк в паяжината си.
Какво трябва да прави, за да не остарява човек? Той трябва да замества в себе си всяка отрицателна мисъл с Божествена. Всяка сутрин като станеш, кажи: „В мое разположение е да дам ход на своите дарби и способности, които Бог е вложил в мене. Аз искам да върша волята Божия.“ Следователно кажете ли по този начин, вие ще бъдете свободни от всякакви слабости. Не се поддавайте на никакви слабости. Не казвайте, че ще живеете за себе си, но кажете: „Аз ще живея за Онзи, Който ме е пратил на Земята.“ Ако живееш за себе си, ще бъдеш в затвора, в участъка.
Сега на вас се вижда мъчно да живеете за Бога. Та като живеете за народа, какво разбирате под думата „народ“? Под думата „народ“ се разбира домът, Божественото. Човек не трябва да живее за себе си, защото други живеят за него. Следователно аз трябва да живея за Бога, а Бог живее за мене. Той разрешава моите въпроси. Бог живее за всички, а всички трябва да живеят за Него.
Всички блага са общо дадени и никой човек не е лишен от тези общи блага. Няма благо, което човек да е пожелал и да не го е получил. Всичко, каквото пожелаете, ще бъде. Няма по-хубаво нещо от това да бъдете обичани. Щом ни обичат, всичко могат да ни дадат. Щом не ни обичат, нищо не могат да ни дадат. Вие не желаете да бъдете силни по човешки. Силни можете да бъдете само при любовта. Какво ви ползва онази сила, с която можете да си създадете врагове? Тези врагове един ден ще ви убият. Какво ли ви ползва онова богатство, с което можете да си създадете неприятели? Тези неприятели, това богатство един ден ще ви причини смъртта.
Но ако имате любовта в себе си, тя ще ви направи в пълния смисъл на думата господари на онова положение, което никой не може да ви го вземе. Сега онези от вас, на които съзнанието е развито, така трябва да гледате на въпросите. С това не искам да кажа, че трябва да се спирате само върху тези въпроси.
Имате да разрешавате един въпрос в живота си. Можете да следвате университет или гимназия, или където и да сте, каквото и да учите, този въпрос трябва да го разрешите. Смисъла на истината никъде не можете да намерите. Смисъла на живота никъде не можете да намерите. В никое учение не можете да се доберете до тези въпроси. Това са само външни условия. Казвате: „Къде може тогава да се намери смисълът на живота?“ Единственото място, където може да се намери смисълът на живота, е вътре в себе си. Колко мъчно е човек да дойде до положение, до съзнание, че смисълът на живота може да намери само в себе си. Казвате: „Аз за себе си ли ще живея?“ Не, ще живеете за някого.
Казвам: От сегашните идеи вие не трябва да се освобождавате, но трябва да ги трансформирате. Не бягайте от живота, но справяйте се с мъчнотиите си в живота. Не бягайте от положението на слугата, но справете се с това положение. Не бягайте от положението на майка, на баща, на професор или на някой беден човек, но справете се с тези положения. Това са положения, които ще покажат твоята сила…
Един българин ми разправяше една своя опитност. Отива в Америка, където прекарал няколко години наред. Но по едно време го хваща носталгия за отечеството му. Той изпада в такава голяма тъга, че не може вече да яде, не може да спи, заболява от диспепсия. „Като прекарах ред безсънни нощи, в това време се явяваше един човек силен, с нож в ръка и искаше да ме мушне. Колкото пъти се засилваше да ме мушне, не успяваше, някой не му позволяваше да направи това… започнах тогава усилено да се моля, защото видях, че по някакъв начин трябва да се справя с този човек. По едно време и на мене се даде нож като неговия и започнахме борба. Трака-трука, но нито той надвива, нито аз. На другата сутрин ставам, но вече малко по-смел. Вечерта пак започва борбата. Така се продължи няколко вечери наред, докато един път аз го мушнах на едно място и той хукна да бяга. Скри се в една дупка, от която излязоха две деца. Аз взех ножа и ги накълцах. Сутринта ставам, гледам, нито диспепсия останала, нищо не останало! Аз бях вече съвършено здрав.“
Та и вие като отидете във вашата Америка трябва да извадите ножа си и да се борите. Вие ще се молите, но и трака-трука ще има. И когато победите, ще знаете, че единствената мощна сила, с която сте победили, е била любовта. Може да страдате от главоболие, от стомах, от какви ли не болести, но ще знаете, че единствената сила, която трябва да викате на помощ, това е любовта. Силата е в любовта – това е Словото Божие. Ножът – това е Словото Божие. Нож трябва да имате. Тази борба е необходима, за да станете смели. Сега вие сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Господ даде.“ Не, вие трябва да бъдете смели, да победите мъчнотиите в своя живот…
Не искайте хората да ви обръщат внимание, но вие се интересувайте от другите хора, вие им обръщайте внимание, нека те ви интересуват. Какво значи да се интересувате от хората? Обикнете хората и не им търсете погрешките. Търсете във всеки човек хубавото, красивото, то да се прояви в техните мисли, чувства и постъпки. Това, което желаете за себе си, желайте и за другите хора. Светът е създаден за всички хора. Като работим за повдигането на света, едновременно с това работим и за своето повдигане. В това отношение работете с любовта като обща мощна сила за духовното повдигане.
И така, наточете ножовете си, въоръжете ума си, заздравете сърцето си, калете волята си. В това седи спасението на човечеството.
COMMENTS