Учителя: Това, което днес направите за Господа, ще бъде записано във вечността

Откъс от беседата „Дигни одъра си!“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

„Стани, дигни одъра си и ходи!“: (Йоан 5:8)

Мнозина четат Евангелието и цитират стиха „Дигни одъра си”, но не се спират върху въпроса, как и защо да го дигнат. Всички казват, че този стих се отнася до някой човек, който боледувал цели 38 години. Като нямало кой да го пусне в къпалнята, Христос отишъл при него и му казал: „Дигни одъра си и ходи!” Кой човек днес не е болен? Кой човек днес не седи пред къпалнята и не чака реда си да влезе там, да се окъпе и да оздравее? Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат, дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго поотделно казва: „Дигни одъра си и ходи!” Въпреки това всеки бърза да се извини с нещо: или няма кой да го тури в къпалнята, или няма условия да дигне одъра си, или няма пари и т. н. Не, имаш, нямаш пари, ще дигнеш одъра си. Разчитай на себе си. Хората търсят богатства, за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал. Голямо търпение се иска от човека, да чака цели 38 години, за да влезе в къпалнята да се излекува. Когато слезе в тази къпалня, Христос каза на болния: „Какво чакаш още? Дигни одъра си! Още 38 години да чакаш, едва ли ще можеш да влезеш в къпалнята.“ Къпалнята представя благоприятните условия на живота.

Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа. Дали условията му са добри или лоши, той трябва да работи, да се учи. Щом дойде Божественото в човека, той не трябва да се разправя с него, може ли да дигне одъра си, или не. Каже ли му веднъж да дигне одъра си, втора покана да не чака. Речеш ли, че не можеш да носиш одъра си, ти си слаб човек; ако можеш да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да носиш кръста, на който си разпнат, ти си слаб човек; можеш ли да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да благодариш за доброто, което ти е направено, ти си слаб човек; можеш ли да благодариш, ти си силен човек. Ако не помниш доброто, ти си слаб човек; ако го помниш, ти си силен човек. Който не може да дигне сламка от земята, той е слаб човек; може ли да дигне сламката от земята, той е силен човек. Който днес може да дигне една сламка, той утре ще може да дигне цяла планина.

И тъй, започне ли Божественото да действа в човека едновременно вън и вътре в него, той не трябва да се колебае. Всяко колебание в Божественото носи нещастия и страдания. Всяко колебание, всяко незачитане на външния и на вътрешния говор в човека води към ред изпитания и мъчнотии, към ред нещастия и страдания. Ако се вслуша в този глас и го зачита, тогава само човек придобива великите блага на живота…

Понеже знае всичко, Бог никога не греши, нито се лъже. Няма същество в света, което може да Го излъже. Защо трябва човек да изнася това, което е в него? За да се види какъв е.

И тъй, не можеш ли да изнесеш това, което е вътре в тебе, ти си слаб човек. Ако изнасяш добродетелите си, а криеш погрешките си, ти си слаб човек; ако изнасяш погрешките си, а криеш добродетелите си, ти си слаб човек. Обаче, ако едновременно изнасяш и добродетелите си, и погрешките си, ти си силен човек. Христос е силен човек, защото, със слизането си на Земята Той едновременно пое и злото, и доброто на хората. Той пое и добродетелите, и погрешките им. Това не значи още, че Христос беше подобен на хората. Това не значи, че всеки, който е в затвора, е престъпник. Той може да е облечен със затворнически халат, да има букаи на краката си, без да е престъпник. Как ще докаже този човек своята невинност? Той трябва да бъде смел, геройски да понася обвиненията и да чака да дойде някой умен, добър човек, който да го познае, да разбере какъв е той. Умният, добрият човек познава кой за какво носи букаи на краката си, за добро или за зло.

„Дигни одъра си!” При каквито условия на живота и да се намираш, дигни одъра си! Чакаш ли благоприятни условия за работа, знания, богатство, здраве, това е обикновен морал. При такива случаи българинът казва: „Това и баба може да направи.” Изкуство е човек да работи при неблагоприятни условия. За това се иска разумност. Той трябва да постъпва като разумните деца, които слушат учителя си. Има неразумни деца, които се налагат на учителите си. Те искат работите да стават по тяхно желание. Това са своенравни деца на живота. Не бивайте и вие такива своенравни деца. Своенравното дете казва на учителя си: „Ако ти отстъпиш, и аз ще отстъпя. Ако ти не отстъпиш, и аз няма да отстъпя.“ Учителят трябва да бъде разумен, да знае как да постъпва с такива деца. Каквото върши, човек трябва да го върши от съзнание, а не чрез налагане отвън. Наложи ли му се нещо отвън, привидно той ще се съгласи да го направи, но вътрешно ще роптае…

Някой не е доволен на малкото добро, иска да прави големи добрини. Който разбира законите, той знае, че малкото добро води към голямото добро. Малките причини създават големи последствия. Ако по невнимание хвърлите една кибритена клечка в плевня, в която има суха слама, последната ще се запали, а с нея заедно ще изгори и цялата плевня. Ако в самото начало обърнете внимание, кибритената клечка може да се изгаси с капка вода. Не ѝ ли обърнете внимание, тя може да причини голям пожар. Следователно всяка погрешка, която човек върши, в началото си носи малки последствия. Не я ли изправи навреме, тя носи големи и лоши последствия. За да изправя погрешките си навреме, човек трябва да бъде разумен, да се учи от всичко.

„Дигни одъра си и ходи!” Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва днес на всички хора, които лежат на одъра си и очакват на добрата воля на близките си, да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за тези, които лежат на одъра си. Христос постоянно минава край тях и им казва: „Дигнете одъра си!” Откажете се от прислугата на вашите ближни. Отсега нататък вие трябва да им слугувате, а не те на вас…

Съвременните хора не разбират смисъла на живота и, като се намерят в мъчнотии и страдания, те се запитват каква е ползата от живота. Голяма е ползата от живота. Тя се заключава в радостите и в страданията, в загубите и в печалбите, в успехите и в неуспехите, които човек има. Ползата от живота седи и в положителното, и в отрицателното, на което човек се натъква. Бог говори на човека и чрез радостта, и чрез скръбта. Разумният човек се учи и от скръбта, и от радостта. Когато скърби и страда, той става внимателен към хората, стреми се да не им причинява скърби. Като се радва, той иска да им създаде радост. Предавайте радостите си и на своите ближни. Не причинявайте страдания на ближните си, нито поощрявайте ония, които причиняват страдания. Утешавайте страдащите. Само любовта е в състояние да утешава, да лекува страдащите и наскърбените. Любовта носи в себе си такова масло, което заздравява и най-опасните рани. Защо трябва да се обичат хората? За да лекуват раните на своите души. Само Божията Любов е в състояние да лекува раните, които човешката душа носи от незапомнени времена. Като тих, едва полъхващ ветрец, Божията Любов освежава уморената, страдаща, наранена човешка душа. Най-слабото докосване на Божията светлина до човешката душа е в сила да го подигне, да го освободи от всички несгоди и страдания, да му покаже живота такъв, какъвто е в действителност.

„Дигни одъра си!” Дигни одъра на своите скърби! Носи скърбите си, без да се оплакваш. Радвай се, че можеш да ги носиш. Геройство е човек да носи скърбите си без да роптае, без да се оплаква. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога.” Щом е така, мислите ли, че Бог ще допусне нещо, което не е за добро на човека? Даже и дяволът, от когото плачете и се страхувате, върши волята Божия. И той присъства в съвета Господен. Когато Бог похвали Йов като Негов верен раб, сатаната Му се противопостави, като каза: „Ти си дал на Йова имане, слава, сила, здраве, затова е добър. Отнеми всичко това и ще видиш какво се крие в сърцето му.” Бог му каза: „Изпитай го, да видиш истината ли говориш или не. Нека излезе от сърцето му всичко, което е скрито там.”

Помнете: всички ще минете през страданията на Йова. Всички ще бъдете изпитани. Ако при най-големите страдания вие не пороптаете, дяволът ще избяга, ще отстъпи от вас. Роптаете ли, дяволът ще се насърчи и още повече ще ви мъчи. Дойдат ли страдания, кажете като Йова: „Да бъде името Божие благословено! Господ дал, Господ взел.” Докато сте в стария живот, Господ дава, Господ взима. Влезете ли в новия живот – живот на любовта, там е безсмъртието, там е вечната свобода. Докато влезе в новия живот, човек неизбежно ще мине през смъртта. Смъртта подразбира стария ред на нещата. Докато е в стария ред на нещата, човек все ще бъде в болница. Разликата седи само в това, в коя стая на болницата ще бъдеш, при кои лекари и слуги. Ще се местиш от стая в стая, от един лекар на друг, но все в болница ще бъдеш. Влезеш ли в новия ред на живота, в безсмъртието, ти сам ще дигнеш одъра си и ще вървиш напред.

Старият живот е живот на ограничаване. Новият живот е живот на пълна свобода. Ограниченията се отнасят до болните хора. Здравите хора се намират под друг закон. Здрави хора са ония, в които се проявява Божията Любов. Тяхното небе никога не се заоблачава. То всякога е чисто и ясно. Който живее в човешката любов, той още се нуждае от облаци, които поливат градините, лозята и нивите му. В живота на истинската Любов хората сами поливат градините, лозята и нивите си, вследствие на което те не се нуждаят от облаци, от светкавици и гръмотевици. На Земята хората се нуждаят от големи ниви, градини и лозя. Те много садят, малко плодове имат. В невидимия свят, обаче, човек се нуждае от нива, десет метра широка и десет дълга. От тази нива той изкарва жито за цяла година. И от три плодни дървета изкарва толкова плодове, че свободно може да се прехранва. Всичко това, от което хората на Земята се оплакват – болници, банкери, мъчнотии – в невидимия свят не съществува. Там всеки човек е добър и може да ви услужи с колкото пари искате – без никаква лихва, без никакво задължение. Красив е онзи свят, но ако човек се намери там със сегашните си разбирания, ще изживее големи противоречия. Законите на онзи свят са съвършено различни от тия на Земята…

Днес имаме особено красив изгрев. Слънцето излезе от чист, ясен хоризонт. Жителите на слънцето се радват, че сме се събрали заедно и разискваме върху това, което Бог е направил. Ние съзнаваме, че всичко, което Бог е направил, е разумно. Ние благодарим, че сме дошли на Земята – едно велико училище, да се учим. Като свършим науките си в това училище, ще отидем на онзи свят, там да продължим учението си.

Днес всички хора се стремят към Любовта. Защо? Да придобият нейните качества. Любовта носи живот, светлина и свобода. Който има Любов, той свети като слънце. Дето влезе, той носи светлина. Той е облечен в дреха, изтъкана от всички цветове на светлината, от червения до виолетовия. Тия цветове се преливат един в друг, докато образуват бялата светлина. Такъв човек носи живот в себе си и е подобен на извор, който постоянно тече и дава от себе си на жадни, на страдащи и на уморени пътници. Той е носител на истина, на свобода.

Христос казва: „Дигни одъра си!” И аз казвам: Дигнете одъра на вашето минало и го изнесете навън! Няма защо да чакате ангела. Кажете: „Благословен Господ, Който ни освободи от къпалнята.“ Дръжте се за онези ангели, които слизат не само да разбъркват водата, но да разбъркват вашите умове и сърдца, да разберете Божиите пътища. Те ще внесат в човека истинската светлина и топлина, за да чуе гласа на Бога и да оживее. Днешният ден е ден на избавление, ден на освобождаване. Нека всеки се препаше и тури ножа на пояса си. Нека всеки очисти езика си, очите си и да бъде смел и решителен, а не страхлив. Каквото върши, да знае, че върши волята Божия. И тогава, срещнеш ли злото в света, побори се с него: ти отгоре, то отдолу, докато го победиш. Щом го победиш, хвани го за гушата и го питай: „Ще ме мъчиш ли още?“ Докато не признае силата ти, не го пущай.

Желая ви да се въоръжите с Божията Любов, да сте готови на всички жертви за нея и да победите всички мъчнотии и препятствия, които срещате на пътя си.

Това, което днес направите за Господа, ще бъде записано във вечността. Няма по-велико нещо от това човек да направи една жертва за Бога както трябва.