Откъс от беседата „Носителят на Неговото Слово“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Когато човек има вяра, няма какво да му се пропов
Откъс от беседата „Носителят на Неговото Слово“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Когато човек има вяра, няма какво да му се проповядва за вярата. Или когато знае, какво има да му се казва за знанието? Или когато той е силен, какво има да му се говори за неговата сила? Има еднообразно говорене, има и еднообразно разбиране. Някой път хората говорят за любовта, но разбират едно и също нещо. И това, което е еднообразно, това не е любов. В еднообразието няма никаква любов, няма никакъв живот. Всяко нещо, което зад себе си носи някакъв материален интерес, това не е вяра. Вярата въобще няма нищо общо с материалните работи или с резултатите.
Ти вярваш, че ще изгрее Слънцето. Дали ще приемеш нещо от него или не, това е друг въпрос. А в какво седи суеверието? Вярваш, че няма да изгрее. Това е суеверие. Казваш: „Като изгрее, какво ще ми донесе?“ Това е друг въпрос. Вярваш, че тъй ще бъде и не може да бъде другояче, ще изгрее Слънцето. Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо да взема от тебе, каква ще бъде разликата? Единият иде да ти принесе нещо, а другият иде да те безпокои. И щом го видиш, ще ти трепне сърцето. Той иде за нещо.
Голяма опасност е, че сегашните вярващи се безпокоят. Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се безпокоят. Някои казват: „Този брат има такава и такава слабост.“ Какво нещо е една слабост? Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели? Нищо не печели.
За да се развива човек, за да успява в живота, трябва съвършено да избягва да говори за другите хора, колкото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора! За негово добро е въобще да не говори за слабостите. Като му остане малко излишно време, да говори колкото иска. Но като няма време и когато не са оправени неговите работи, да остави човешките погрешки настрана.
Често някои мислят коя е причината, че този човек страда така? Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще ѝ кажа: Причината си ти! – „Ама защо?“ – Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше този човек да страда. Пита ме банкерът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си причината. – „Че как тъй?“ – Е, така. Защо страдат овцете? Защото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце…
Защо съществува злото в света? Важното е у тебе да не съществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си – съществува ли злото или не. На злото можеш да дадеш съществуване, а може да не му дадеш – това зависи от тебе. Вън от тебе нека съществува злото колкото иска…
Какво представлява един вълк? Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа степен, винаги обичат да ядат другите. Това е едно тяхно качество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Това да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде – все ще ти направи някоя пакост. Питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Когато някой пита защо черното е черно – защото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е. Това е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всичко отблъсква от себе си. Значи е пълно. А какво е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между черното и бялото…
Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата. Например усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? „Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но после научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, че това е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В това различие често хората се объркват.
По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора.
В Божия говор има нещо особено. Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир. Отвън може да си вързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно можеш да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии. Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко това се маха и ти става весело. Но понеже обичаш да ровиш, да философстваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи. Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка.
„Ако от Бога не се боя, и от човеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него денем и нощем?“ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма да се молят. Единият, който има високо мнение за себе си – фарисей, и друг – сиромах, митар. И двамата се молят по своему. Това са вътрешни различия.
Кога Бог може да те слуша? Винаги Бог може да те слуша, когато си носител на Неговото Слово, на онова, което е Божествено. Щом ти си носител на Божественото, ти можеш да бъдеш послушан. И всички трябва да се стремите да бъдете всякога носители на Божественото.
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото?“ Сами можете да се видите и проверите какво е писал Моисей, какво са писали пророците, какво – светиите, какво говорят хората за онова Божественото. Малцина знаят, малцина имат една действителна опитност. И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вътрешни преплитания. Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.
Да кажем, че дойдеш да говориш истината. Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го нагрубиш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш истината на човека значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни.
Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Да измениш хода на неговата мисъл – това е истината.
Истината може ли да направи хората богати? Ако говориш истината на хората, те могат да добият в теб само доверие. Ще кажат: „Този човек говори истината.“ И тогава твоята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкер да те кредитира. „Този човек е честен!“ – ще казват всички, но да станеш богат, и въпрос не може да става. Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въпросително. Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпросително.
Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това? Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега? Има едно криво разбиране. Истината вън от Бога не съществува, Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога – също. Тогава какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: „Бог е едно, а Истината е друго.“ Тази истина, която е отделена от Бога, може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ. Колкото една светеща свещ може да ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога – една свещ, която щом духнеш, угасва. И любовта вън от Бога прилича на една светеща свещ, и знанието вън от Бога, прилича на свещ.
Щом чувстваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя не е вътре, тя е вън от Бога. И ако търсиш едно знание, което не може да ти даде това, което търсиш, това знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може да греши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той греши. Щом Бог е в тебе и ти си в него, никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.
Някои от вас искат да разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мен са мистични само разбраните, материалните работи. А това, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Например държиш едно празно шише, затворено в един сандък. Какво ли има в шишето вътре? Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици. Ученията им ги наричам „мистицизъм на празните шишета“. Въпросът за мен стои така: празните шишета трябва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни.
Казвам ви: Напълнете шишетата си, за да се уредят всичките ви работи. Не дръжте вашите шишета празни.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.
COMMENTS
Пекрасна лекция!