Учителя: Трябва да дойде някой Учител, за да ви извади дарбите

Учителя: Трябва да дойде някой Учител, за да ви извади дарбите

Откъс от беседата „Богатство и сиромашия“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие;

Откъс от беседата „Богатство и сиромашия“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота – няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е…

Най-първо имайте предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво. Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“.

Казвам: Трябва да дойде някой Учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на Учителя седи в това, че като дойдат, Учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити в учениците.

Ако Учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление: Семената, които се сеят в земята – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства. Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да се прояви. Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.

Всеки казва: „Вече остарях“. Но и младият може да се спъне, и старият може да се спъне, ако не разбира. Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света… Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е…

Всякога в един оркестър или хор, лесно може да поправите погрешките. Ако вие запеете криво, веднага другите ще ви коригират, лесно се поправя. Ти слушаш, всички не могат да вземат фалшиво. Някои веднага се коригират. Казвам: Щом влезете в Божествения свят, погрешките лесно се поправят.

Та сега вие искате да знаете най-първо как трябва да се пее. При пеенето ти трябва да чувствуваш доволство в себе си. Пей най-първо на себе си. Ако си доволен, ти пееш хубаво. Щом отиваш другите да проверяват, ти не пееш хубаво. Аз ще се изправя пред невидимия свят, който хората не виждат, ще пея на ангелите, ще пея на Господа. Тогава след като пея, ще слушам дали съм пял хубаво…

Казвам: Като станете сутрин, учете се да пеете. Аз бих желал всички да сте певци, знаеш как. Гледам, колко хубави гласове имате и камъните може да разиграете вие. Аз ви давам едно разнообразие… Всичко, което човек притежава, е Божествено. И когато се смее човек, и когато е сериозен, и когато прави нещо, има неща, които са Божествени. Човешки неща наричаме, когато човек не оценява хубавите мисли в себе си…

В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в Любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога.

COMMENTS

WORDPRESS: 0