Откъс от беседата „Който знае и който не знае“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Човек има една мисия, която трябва да изучава. Тов
Откъс от беседата „Който знае и който не знае“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:
Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим…
С бъдещето се занимава вярата. С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам?“ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно и конкретно да каже защо трябва да обичаме… Като обичаш, ще живееш… Новите хора в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти…. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш в какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш в какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъвто си ти, такива са и те…
Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, от това, че произхожда от царски род. Неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората, между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?…! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре.
Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало с него. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша?“ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?“ Синът се връща и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося?“ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин…
Добродетелта седи в това, че всяка направена добродетел е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Като преставаш да правиш добродетелта, ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир.
Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на Земята, за да постигне онова, което той желае… Ти си пратен на Земята най-първо да обичаш, понеже чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божественият живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш. Ние слагаме живота там, където не е.
Любовта не може да се стимулира. Любовта на Земята има два стимула. Ти не можеш да стимулираш любовта без надежда, ти не можеш да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно ти не можеш да туриш условията без надежда… И вътрешните възможности не можеш да ги туриш в действие без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от Духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно няма да бъдеш гражданин на онзи великия, Божествен свят на любовта.
С това не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие нямате още ваша любов. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ще имате такава светлина, ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви…
Сега в човека има известни скрити дарби и способности, които при известни условия могат да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – оплаква се сиромахът на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, ще ти го дам.“ Минавал богатият през един мост, имало дълбока река и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, го спасява. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все така, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката…
В условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великия закон на нашето сърце, за да може да действаме съобразно тия двете велики сили. Защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. Тялото е един резултат на човешкия ум. Не само на сегашния човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действали заедно, са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности…
По някой път вие казвате, че не ни обичат хората. Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият, и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат и вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта.
Разправяше ми един български офицер, че бил скаран с брат си и от 12 години не са си проговорили и дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, че е хубаво по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде и да действа вярата. Ти не вярваш в някой човек, не можеш да влезеш в неговото положение и си мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен. Ако можеш да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ще го обичаш.
Идейната любов седи в любовта към Бога. Най-малката любов в света седи в любовта към човека… Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Като влезеш в реката и излезеш, ще научиш Божият Закон.
Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един са диамант, какви подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкова, доколкото им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже то е проводник на здравето. Даже можем да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее.
Давал съм следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза, викат 12 лекари, които констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите?“ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва: „Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят. Но искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Искам като умра да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, това не мога да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки констатацията на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението…
Заболява един американец, явява се една болест в краката. Той усеща, че кракът му ще се строши. Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите. Той казва: „Ти преди 7–8 години някъде виждал ли си някой човек да му се счупи крака?“ Той си спомнил, че преди 8 години се е спрял на едно място на гарата и донесли един човек със счупен крак. И след 8 години в него се заражда същата болка като на този човек. Започва този лекар по обратен път да му внушава и така той се излекувал. Често се наслояват от 5–10 години и трябва да се върнем назад, за се освободим от ненужните страдания.
Някой път казвате: „Струва ми се, че ще се разболея.“ Внушаваш си. Казваш си веднъж, два пъти и се разболееш. А някой болен казва: „Аз ще оздравея, на утрешния ден ще оздравея.“ И оздравява. Този човек, който казва „ще оздравея“ – оздравява. Онзи, който казва „ще се разболея“, се разболява. Друг казва, на мен няма да ми върви. И не му върви. Някой казва, ще ми тръгне напред и му тръгва. Казвам: Това, в което вярваш разумно става и това, в което се съмняваш, и то става. Някой казва: „Моето минало е лошо и бъдещето ще е такова.“ Друг казва: „Миналото било добро и бъдещето ще бъде добро.“
Следователно трябва да поставим в живота си бъдещето. Твоето бъдеще, твоето близко бъдеще е добро. Отначало ти си излязъл чист от Бога. Ако се върнеш отначало, както си създаден, ще кажеш: „Моето минало беше добро и бъдещето ще бъде добро“. Та по този начин ще се създаде онзи живот, който няма да се мени. Сега при всеки един от вас вашето състояние винаги може да се измени. Нали сте опитали на вашите малки деца да дадете две ябълки… Дай на детето две ябълки на детето и му кажи: „Дай ми ги обратно.“ … Когато Бог вземе някое благо, ние започваме да роптаем. Господ казва: „Дай ябълката.“ Ти не я даваш. „Защо, Господи, ми го даваш, пък ми го взимаш. По-добре да не ми го беше дал.“…
В света нещата са строго определени. Всички хора се безпокоят за това, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са всъщност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя се беше оженила за него, нямаше да има това благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, това е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си над някого – да имаш кон, който постоянно да възсядаш, това не е Божествено. Божествено е само ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга…
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено. Сложете го на заден план, извадете го от светилището на вашия храм и нека във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова другото нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено, понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би още няколко хиляди години този порядък ще съществува. От него никой не може да ви избави. Но пък никой не може да ви препятства за онзи порядък, който е във вашата душа.
Та казвам винаги считайте в света, когото и да сте обикнали, че той е едно Божествено благо. Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам?“ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт… Бих желал всички хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действа чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности, ако искате да бъдете свободни. Ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва? В какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам?
Следователно всеки един човек, който би вярвал така, и не само вярване, но с една жива вяра, трябва да приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има, да не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да не се промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието.
Човешкият ум трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина -малка топлина издържа, но голяма топлина не може да издържа. Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина. В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее? Ти не можеш да живееш без да обичаш. Ти не можеш да бъдеш силен човек без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила, Любовта носи живот. Божията Мъдрост носи светлина. Истината носи свобода.
COMMENTS