Учителя: Старайте се да имате най-малко един добър приятел

Учителя: Старайте се да имате най-малко един добър приятел

Откъс от беседата „Непреривните постижения“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:„Има тела небесни и тела земни, ала един е блясъкът н

Откъс от беседата „Непреривните постижения“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„Има тела небесни и тела земни, ала един е блясъкът на небесните и друг на земните; един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.

Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила…

И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим…

Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.

И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.“

(из Първо послание на ап. Павел до Коринтианите, гл. 15)

Учителя: Във всички същества, малки и големи, съществува един подтик. Това се нарича един Божествен подтик. Не че е нещо разбрано, то е нещо неразбрано, но туй, което за нас е неразбрано, то осмисля всичко. Ти се стремиш да постигнеш нещо, без да знаеш защо. Но след като постигнеш нещо, разбираш защо си го постигнал. Знанието е потребно за нас…

В човека има едно вътрешно огледало, в което той сам може да види каква е съдбата му. Та Христос сам си виждаше съдбата. И Той си знаеше какво има да стане с Него. И казва: „Затова дойдох в света!“

Страданията са само един вътрешен изпит за знанието на човека, човек да се познае колко е силен. И страданията пропорционално се увеличават с нашата интелигентност. По-интелигентните хора страдат повече, по-неинтелигентните страдат по-малко…

Сега да се върнем към предмета, към постиженията, които човек иска в света. Най-първо, вярвайте, че вие може да постигнете нещо. Дали си ти млад или стар, без разлика е това. Защото твоите постижения в младостта ще имат един резултат, а постиженията в старостта ще имат друг резултат. Тогава, ако в младостта си ти не можеш да постигнеш някои работи, радвай се, ще ги постигнеш в твоята старост. А пък ако в младостта ги постигнеш, пак се радвай. Без разлика е това. Най-първо нещата трябва да се поставят на място. Някой казва: „По-добре страданията в младини.“ А в старини, те подразбират, че човек ще бъде по-слаб. Не, няма разлика…

Тия нещастия ние ги създаваме индивидуално и обществено. Майката най-първо ще създаде всичките нещастия на своите деца – синове и дъщери. Зависи, като зачене, какво е било нейното състояние. И после и дъщерята, и синът не могат да се освободят от тия внушения. Винаги той ще има тия мрачни мисли. Даже когато са най-щастливи, тя казва: „Има нещо.“ А майката може да внесе в ума на сина и на дъщерята една отлична мисъл, че и при най-големите нещастия да каже: „Ще се оправи тази работа!“ И ще се оправи…

Някой път ние мислим: „Няма да се оправят!“ И действително не се оправят, когато не постъпваме съобразно с пътищата, които природата гради. Тя ги гради по един много разумен начин. Ако ние сме чувствителни, внимателни към нейните внушения, ще имаме и нейното упътване.

Аз по някой път се учудвам на българските овчари. Има някои, които са запознати с метеорологията, че знаят с месеци напред какво ще бъде времето. И много пъти техните данни се различават от данните на метеорологията. Барометърът показва, че ще се оправи времето, а овчарят казва: „Ще се развали.“ И каквото каже овчарят, става. А пък каквото каже барометърът, не става. Аз съм ги питал откъде знаят това. Те казват тъй: „Роден съм аз с това.“ Той го наследил от дядо и прадядо. И прави са те. Наполовина ми казват истината. Унаследено е, но има нещо, което те не знаят. Защото щом го каже, той ще изгуби знанието си…

Когато някой човек се качи на някой висок връх и вижда хоризонта, аз зная защо го вижда. Защото е горе на планината. Ако не вижда, пак зная причините – защото е долу в долината. За мене тази работа е ясна. И казвам: Този човек има постижения. Постижение значи да се качиш на най-високия връх. Но не да седиш там. След туй пак да слезнеш в долината, с данните, които си добил…

И мене ми разправяше един познат евреин, млад. Той ми разправяше така: „В ума ми се загнездила една идея: да се изповядам. Аз го считам това фатализъм, глупаво.“ Той беше с такива теософски вярвания. Казва:

– Глупаво ми се вижда, но една мисъл не ме напуща. Мисля, в който ден се оженя, работите ми ще тръгнат назад и ще ме убият.

– Тогава не се жени.

– А нещо ме кара да се оженя.

И действително този човек се оженил. И стана така както той мислеше. Като се ожени, работите му тръгнаха назад и го убиха. И той ми разправя: „Не знам откъде е това, дали от моите прераждания от миналото е останало нещо.“

Казвам: „Ще провериш.“ Този човек предвижда съдбата си. И предвиждаше, но сам не вярваше в това, което предвиждаше…

Сега, туй чувство е дадено не за страдание. То е едно чувство, което сега се развива у нас и за бъдеще ще носи нашето благо. То е създадено за добро у човека. По някой път това чувство може да ни причини и малко вреда, но за това не трябва да му се сърдим…

Това е хубавото, красивото – да вземеш участие в живота на цялото човечество, да вземеш участие във всичкия живот. Ти живееш с живота на всички хора. Благото на всички хора е и твое благо. И техните страдания са и твои страдания. И твоето благо е и тяхно благо. Но туй може да стане само като минеш през двете състояния…

Щом във вашата съдба има нещо, което ви смущава, вие се демагнетизирате и ставате нервен, сприхав, нетърпелив. Навсякъде каквото хванете, чупите, хвърляте. Нетърпелив сте. При такъв един характер, даже и способен да е човек, и хората казват: „Има особен характер!“ В краен случай могат хората да ви търпят.

Но може да измените вашата черта, може да измените характера си. Като почнете да дишате, вие ще внесете повече въздух и ще добиете повече търпение. И хората ще ви обикнат. Какво ви коства да дишате три пъти на ден, да възстановите вашето нормално дишане? Какво ви коства да вложите туй богатство у себе си? И тогава хората ще ви обикнат повече. Тогава ще имате във вас и повече излишна енергия, която да предавате. Защото хората обичат повече един човек, който има повече енергия и може да предава повече от себе си, отколкото онзи, който взема.

В дишането, както това се изнесе в западната култура, в Америка, в Англия, Германия, се родиха ред школи за дишането и се яви цяла една галимация такава и много хора подлудяха от това дишане. В Латвия сега наскоро някой се занимавал с дишането. Но той целия ден се занимавал с дишането и набрал толкова много енергия, че разстроил цялата си нервна система и ме пита какво да прави. Казвам: Ще намалиш работата си. Много си работил. Ти си се пресилил с дишането. Нищо повече! Ти ще започнеш 5, 10, 15, 20 минути най-много. А пък с 4, 5 часа дишане ти ще пресилиш дробовете си. Малко се изисква от дишането. И после, умът ти да е концентриран в една чиста, възвишена мисъл. Работите ти ще се оправят, защото щом ти се хармонизираш, в света има една хармонична среда, ти ще се привлечеш към нея и условията ти ще се подобрят…

Всичките постижения, които ние имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да се концентрират, да се координират, да ви съдействат в този път. Бил поет или философ, или музикант, или каквато и да е работа, все трябва да имаш едно вътрешно чувство, един вътрешен подтик от някое живо същество, което да те тласне в тази посока.

Затова старайте се най-първо да имате най-малко един добър приятел. И да ви кажа как да си избирате вашите добри приятели. В старо време, тази формула, която аз ще ви кажа, 20 години трябваше да седите в школата в Египет или във Вавилон, за да ви я кажат. Като срещнете един ваш приятел, най-първо ще го обикнете. И туй го знайте. В този ваш приятел ще намериш една добра черта, която да е постоянна, винаги да я държиш в ума си, понеже тази черта ще постави една основа между него и вас. Най-първо – Любовта, след туй, щом намерите тази основна черта в характера, след туй ще се постараете в едно успокоително състояние да погледнете дали с този ваш приятел ще може да работите или не. Ако вашият ум е тих и спокоен и сърцето ви е тихо и спокойно, да знаете, че колкото времето минава, и условията ще се подобряват и ще ви съдействат за добро. И невидимият свят ще ви помага и всичко ще тръгне по мед и масло механически, но вие двамата ще бъдете в сила да преодолеете всички мъчнотии…

Повдигането на човешката душа, повдигането на ума на мъжа и ума на жената, повдигането на сърцето на жената и сърцето на мъжа, повдигането волята на мъжа и волята на жената – това е смисълът засега в сегашния ни живот. Ако моят ум не се повдига, не се възвишава, не се облагородява и ако моето сърце не се повдига и облагородява, тогава животът няма израз в себе си и не може да намери туй хубавото, красивото.

И при това, трябва да седи в ума ви онзи, основният закон, че всичко в природата е разумно! Туй не трябва да го разгласявате в света, вие даже не трябва да се спорите по това с хората. Могат някои хора да кажат, че животът има смисъл или няма смисъл – туй да не ви засяга. Всичките възгледи, които природата има, те са прави, но те са относителни. Но във вашето съзнание трябва да седи онази мощната мисъл, че всичко в природата е разумно. А щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по кой да е начин ще се оправят. Щом изгубиш тази връзка, тогава работите вземат обратен път и ще се случва обратният процес – ред нещастия, нещастия. И тия нещастия, и те си имат своя край. И в края на краищата пак дохожда разумното. Разумното е пак, което ще оправи нещастията в живота.

Сега аз искам да ви представя нещата не фатално, но онази разумност, която съществува в света и която не е фаталистична. Тази разумност е тъй: когато аз седна, трябва да бъда тъй разумен, та никога да не преяждам. Преяждането е една много лоша черта. Може би на твоето чувство да е приятно, но ти трябва да знаеш, че имаш един отличен слуга – стомахът, и не трябва да го товариш с много излишна работа. Ти казваш: „Стомах е, да мели!“ Трябва да му даваш почивка. Този приятел, стомахът, е като един упорит кон и казва: „При тези условия няма да работя!“ Ти му дадеш храна, той я изхвърли навън. „Не работя“ – казва. И пак не взема. Ти седиш, викаш един лекар, друг лекар, инжектират го, насилват го, но той не работи.

Мене ми разправяше един господин как той се справил със своя стомах: „След като ме лекуваха всичките лекари и ми казаха: „Твоята работа е почти свършена. Тъй, ти отиваш за онзи свят!“ и си турих ръчицата на моя стомах и казах му: „Направих една погрешка; за в бъдеще много малко ще ям. Ти да не ме измъчваш тъй вече. Така имам всичкото добро желание!“ На стомаха си говори. Изповядал се той на стомаха. Ще кажете вие: действително, то е малко глупаво да се молиш на стомаха си.

„Но поправи се полека-лека, отива на добро. Взимах малко храна и хубава храна. И поправи се моят стомах! И оттам насетне – казва – аз разбрах онова, разумното. Разбрах, че този стомах бил много разумен! Аз четох много научни книги, но разбрах, че стомахът е цял химик. Знае как се смила храната! Тия клетки в стомаха не били тъй глупави, както аз си мислех. Разбрах, че те са много учени.“

Ние мислим, че всичко това върви по един механически начин. Ония същества, които направляват тия органически процеси, казват тъй: „Ти не трябва да злоупотребяваш.“

Сега да се върнем към онзи основния въпрос. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни или религиозни, или учени. Съблечете се от всички тия имена: поети, философи, музиканти. Оставете само едно име – че ти си човек в света. Нищо повече! Едно разумно същество, което трябва да живее съобразно с природата. Всички други работи, това са гарнитури. Например пишеш стихове. Това е гарнитура. Че си музикант, знаеш само да надуваш тръбата или да натискаш клавишите на пианото с една или друга ръка. Малко смешно е това. Тия неща са потребни, но казвам: това са неща второстепенни в света. Те ще дойдат. Ако ти, човекът, постигнеш онова, същественото, ти ще свириш тъй, както никой няма да свири. И ако ти си онзи човек, ти ще напишеш такава поезия, че ако четеш при някой мъртъв, той ще стане от леглото, дето лежи, и ще възкръсне…

Трябва да бъдете като Самсон. Казва им: „Ако ме вържете с едно въже.“ И те мислели, че той е слаб. Но той се позасмял само, поразтворил си само ръцете, като го завързали, и въжетата се скъсали като прегорели. Правили са различни опити с него. И после го предала неговата възлюбена, жена му. Тя почнала да му плаче, казва: „Кажи ми къде е твоята сила? Къде е твоята тайна?“ И той казал: „Не си ли отгадала?“ И най-после казал, че всичката му сила седяла в косите му. В дългите му коси. И казал: „Ако ми се отрежат космите, аз ще загубя всичката си сила.“ И тя издава това.

Жените са по-умни, затова не си режат косите… При дългата коса винаги човек има добро разположение на духа. Ако е дълга косата, жената като си гледа дългата коса, ѝ е приятно. След като си отрежеш косата, ставаш по-активен, но ставаш и малко по-сприхав. И при това космите са цял един трансформатор. Всяка една нишка е пълна с електричество вътре. Цялата коса, това са проводници на електричеството, което е вътре в мозъка. Че излишното електричество трябва да мине през космите и да са предаде в атмосферата навънка. Космите са един трансформатор: предаване и приемане на електричество. Трансформатор са за енергията, която се предава отвън. И когато туй електричество не върви правилно, тогава се осакатява нервната система. И човек става неврастеник.

И тогава онзи, който е неврастеник, едно правило мога да ви дам, може да се ползвате от него. Който е много неврастеник и е много нервен, да си мокри косата по три пъти на ден. Защото водата е добър проводник на електричеството. Той е събрал повече енергия отколкото трябва. Не че изведнъж неврастенията ще изчезне от него. Но неврастенията се дължи на едно подпушване на човешките чувства. И тия чувства се превръщат на една динамическа сила, които се изразяват в ума и излизат навън – чрез космите се проявяват. И чрез водата можем да си помагаме…

Тия работи са необходими. Човек не трябва да бъде неврастеник! Той трябва да има едно самообладание. Че се е развила неговата нервна система, че е повече чувствителен, то е един добър признак. А че не владее своята нервна система, то е един недъг. И то е хубаво. Щом си нервен, хубаво е, държиш съзнанието си малко будно. Дойдеш някъде, тук, под лъжичката ти каже нещо: „Кажи нещо де, кажи!“ Ти чакай. Ако няколко души говорят, ти остани най-после да си кажеш думата. Самообладай се известно време.

(Бел. Тео: Тук Учителя дава пример, че не винаги това чувство под лъжичката (в областта на слънчевия сплит) е от Бога и трябва сляпо да му се доверяваме, без да се допитаме до разума.)

Каквото и да ви кажа, аз го зная, вие пък ще си правите което знаете…

Та, казвам сега: Най-малкото правило, което ви казах, е да си намерите вашия приятел. И после за самообладанието и водата. Ще си мокрите главата с вода, в която да няма абсолютно никакви утайки. Вземи най-хубавата чиста вода, може от горе, от планината, от чистия извор да я вземеш, а не каквато и да е вода или застояла вода от кладенеца. Изворна вода! Ако искаш да правиш опит – опитите трябва да стават всякога с най-чистата вода.

Та, казвам: При сегашните условия, тъй както се намираме в света, нас ни трябват само някои основни правила, за да преодолеем някои мъчнотии. Понеже хиляди препятствия има, които ни изваждат из релсите… Та, казвам: Ние, в сегашната наша култура имаме толкова препятствия, то е само за гениалните хора. Не са хората гении. Много мъчно е да преодолееш една мъчнотия, която имаш. На всяка една стъпка има сума опасности…

При това, има едно смущение вътре в нас. И вътре става нещо, карат се и там. Та не утихват наоколо. И онези, трябва да знаете да ги утешите и тях. Някой път се скара стомахът, някой път се скарат гърдите, някой път главата. Коремоболие имаш, боли те стомахът, после гърдоболие, главоболие. Ако те болят гърдите, страхливи ставате. Казвате: „Тук ме задушава нещо на гърдите.“ И 4–5 души ако му кажат: „Твоята работа е свършена“, той ще умре…

Свежият въздух, хубавите мисли, хубавите чувствува ще повлияят на детето. Ти погледни детето и си кажи: „Ще ти премине, синко!“ И то да гледа майката. А сега майката се страхува, уплаши се тя, казва: „Да викаме еди-кой си лекар!“ Без страх! Като се страхуват светските хора, аз си го обяснявам, но защо се страхуват религиозните хора?

Аз гледам – духовни, религиозни хора, като се разболеят, тичат при лекарите. Аз не съм против лекарите, но казвам: Малка вяра имат. Мисли, че ще умре. При една болест и 12 лекари да има, пак ще умреш. А когато няма да умреш, и лекар да не дойде, пак ще живееш. Най-големият лекар е вътре във вас! Като заболееш, ще кажеш: „Аз ще живея! Аз имам много работа, която трябва да постигна! Нищо не съм направил, трябва да живея. Като си свърша работата, тогава.“ Тъй ще им кажеш: „Работата си не съм свършил, не ме уволнявайте! Трябва да бъда на служба.“ И от невидимия свят са толкоз снизходителни, че когато един от еврейските царе искали да го уволнят, иде един пророк и му казва: „Приготви се в дома ти, уволняват те.“ И той се обръща към Господа, моли се, моли се и най-после пророкът идва и му казва: „Послуша ти се молитвата. Дават ти се още 15 години.“

Сега, основното, което трябва да остане в ума ви – с обикновените тревоги съюз не правете, с обикновената философия на живота – също, съвет от нея не взимайте. Имайте една самостоятелна философия. Вглъби се в себе си и си кажи, че привилегия е на всички същества в света да живеят…

Сега, когато аз говоря за постижението на живота, подразбирам следното: Онази гъсеница трябва да живее дотолкова, докато си образува условия да стане пеперуда. Щом образува условията за пеперуда да стане, тя не трябва да живее нито един ден повече като гъсеница! Ако остане, тя губи. Трябва едно трансформиране! Трябва един начин за промяна на вашите възгледи. Трябва да промените вашите възгледи. Всеки ден трябва да променяте вашите възгледи! С Онзи, Живия Господ, Който живее в човека, с Него трябва да се запознаете…

Срещнеш един добър човек, каже ти нещо, някоя дума. Когото и да срещнеш, все ще ти допринесе нещо от това хубавото, красивото в света. Да срещаме хората на Земята, то е най-великото благо в живота! Да срещнеш един човек, да размениш няколко думи с него, няма по-велико нещо от това! Че, човек е той! И казвам: Затова ние се срещаме. Не ни срещат мъртвите. Като срещнеш един мъртъв човек, той нищо не те ползва, нищо не ти казва. Човекът, който е жив, човекът на доброто, на разумността, човекът на благородството – като го срещнеш, то е най-голямото благо на Земята, което човек може да постигне.

COMMENTS

WORDPRESS: 0