Учителя: Силните хора трябва да приложат силата си за защита на слабите

Откъс от беседата „Просете, търсете и хлопайте“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Като извършат някакви погрешки, хората хвърлят облаци в Божествения свят. Тия облаци пречат на Бога да ни вижда. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че със своите грехове ние туряме една преграда между Бога, между Неговата любов, която не може вече да действа в нас. В каквото и да е отношение, човек не трябва да допуска в живота си нито една погрешка.

Правиш ли си някаква рокля, никаква погрешка не допускай върху роклята си. Не е достатъчно само външно роклята да бъде хубава, но тя трябва така да бъде ушита, че с нищо да не шокира. Като се облечеш с тази рокля, първо се облечи за Господа, после се облечи за Слънцето, за вятъра, за водата, за цветята, за дърветата, за животните и т. н…

Някой казва, че по-добре е човек да е свободен от богатството. Не, богатството в света е една възможност за хората да бъдат по-добри. Следователно можем да кажем, че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри. Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати, те не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без богатство.

Ти имаш здраве, но не го цениш. Казваш: „Защо ми е това голо здраве?“

Един млад българин от Варненско някъде бил известен по своята сила и юначество в цялата съседна местност, във всички околни села. Той с всички се борил и всички надвивал. Често той казвал на майка си: „Мамо, какво да правя с това голо здраве? Не съм доволен от него. Всички моми ме избягват, мислят, че ще ги бия, страхуват се от мене. Всички по-слаби момци се харесват на момите, а мене никоя мома не ме харесва, никоя не ме иска.“ Случило се, че този млад Стоян заболял и лежал в легло цели три години. През това време той казвал на майка си: „Мамо, да оздравея веднъж, че ако искат с камъни да ме товарят, на всичко съм готов.“

Питам: Този момък за борба ли се е родил? Неговата сила е на място, ако, като отиде на хорото, види, че някой момък закача някоя мома, той да го набие. Ако той защитаваше момите, те щяха да го обичат и уважават. Следователно силните хора трябва да приложат силата си за защита на слабите.

Аз взимам жената като емблема на детето. Жената е дете, родено от човека, от мъжа. Първото дете, което се е родило в света, това е жената. Значи, първото дете е било женско и го нарекли Ева. Много хубаво име са ѝ турили. Ева произтича от Йехова…

Казвам: Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една хубава черта. Някой път срещате един разбойник и чувате да казва: „Толкова грехове съм направил досега. Сега ще направя едно добро.“ Доброто, което този човек прави, е от съзнание направено. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добре аз.“ Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави.

Аз наричам прегрешение това, когато човек се плъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по права плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде доброто и го съзнае, оттам вече започва правият път.

Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате до нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си. Спирате ли се тук или там, вашето положение ще бъде следното: Един пътник закъснял една вечер. Понеже било много тъмно, леко се подхлъзнал, но успял да се хване за клонете на едно дърво. Така прекарал той цяла нощ, но понеже ръцете му отмалели, той решил да се спусне надолу, че каквото ще да става. Той си представял грамадна пропаст и като се спусне в нея, ще се убие. Като мислел какво да прави, мислено се простил с майка си, с жена си, с децата си, започнал да плаче и си казал: „Така ми е писано, най-после да става каквото е определено от Бога.“

Като се примирил с положението си, той се спуснал, но каква била изненадата му, когато видял, че под него има само 25 сантиметра разстояние до земята. Така и вие седите на едно разстояние само от 25 сантиметра от земята и какво ли не ви дохожда наум. Да, 25 сантиметра е това. Пусни се, да ти е спокойна душата и да поемеш новия път. Следователно, всички големи страдания, от които се оплаквате, са все на 25 сантиметра разстояние. Ако се пуснете, ще се освободите. Търсете в началото на живота си да имате една отлична майка и един отличен баща. Търсете във възрастния си живот да имате една отлична приятелка и един отличен приятел. На стари години хлопайте в библиотеката да имате хубави книги за четене.

Сега вие сте дошли на Земята при един такъв хубав живот да отправите своята мисъл към онова възвишеното, красивото, което съществува в света. Вие никога не сте били при по-добри условия на живота, отколкото тия, при които сте сега. Ако Земята не беше толкова красива и хубава, и ако Бог не я обичаше, Той никога не би изпратил своя син на Земята да каже на хората, че и на тази Земя може да се живее и да се учи. Хората са дошли на Земята при най-добрите условия, но учат нещата, които не са за тях…

Когато хората стават религиозни, те казват: „Ние завършихме нашата еволюция.“ Те седят без работа. Докато хората са светски, те обичат да шият, да работят, а като станат духовни, те казват: „Нас вече не ни трябват дрехи.“ И поетът, като стане духовен, казва: „Не искам вече да пиша.“ Това е криво разбиране на живота. Като станеш духовен, ако си музикант, ще свириш повече, ще пееш повече. Като дойде нещастието при тебе, свири за щастието на другите хора… И когато си радостен, пак свири, за да утешиш, които са скръбни. Та казвам: Само по този начин като постъпвате, животът ще се подобри.

Мнозина мислят, че като дойде Христос, Той ще оправи света. Ако дойде Христос да подобри икономическото положение, животът пак няма да се подобри…

Ние не трябва да спорим върху въпроса защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания се дължат на нашето минало. Ето, в романа на Виктор Юго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? Заради своето минало.

Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? За греховете и погрешките, които си направил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел за изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал и да приложим в служба добродетелите си, които Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва.

При това не ставайте съдии едни на други. Че някой паднал и се окалял:

– Ама защо падна, защо направи това?

– Направих го вече.

– Трябваше да бъдеш внимателен.

– Трябваше, но не бях.

– Знаеш ли колко вреда си направил?

– Зная, но направих.

– Не трябваше да падаш.

– Не трябваше, но паднах.

Считайте за привилегия, че сте направили една погрешка. Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек, който изправи погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Добродетелта, доброто, е най-естествената проява за нас.

Да проявим една добродетел, това е естествена проява. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са естествени за нашата душа.