Учителя: Щом дойде едно изпитание в света, считайте го за една привилегия

Откъс от беседата „Всичко е за добро“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Във всичките времена е имало противоречия. Тия противоречия ги има и сега. И пророците, и учените хора все са писали по това.

Има едно вечно различие, което произтича от два различни свята – от един вътрешен свят, с който сме запознати, и от един външен свят, с който сега се запознаваме. Много малко знаем от външния обективен свят. Толкова хиляди години сме тук, но има хиляди неща, които съществуват, и за които даже ние нямаме още една ясна представа.

Ти седиш в къщата. Зимен ден е, стаята е топла. Имаш едно разположение. И мислиш, че като е топло вътре в стаята, и вън е топло. Но като излезеш, веднага те лъхне вятърът. Влезнеш вкъщи, пак се стоплиш. Вътрешният свят и външният се различават по температурата. Вътрешният – твоята стая – е топъл, а външният е студен. Дойде лятото, обърне се процесът. Обратното стане: отвън е по-топло, отколкото вътре в къщата. Сега тия сравнения човек трябва да ги преведе добре, понеже те имат отношение с живота.

Туй, което става в природата, се дължи на ония вечните промени, които стават с живота на всички същества. Природата е един целокупен резултат на всички ония разумни същества, които живеят по цялата вселена – не само на Земята, но и навсякъде. Отношението на Земята зависи напълно от състоянието на слънцето – какъв хляб, каква светлина и топлина изпраща. Сега всички вярват, че само слънцето ни влияе с топлината си и със светлината си. Иначе ние нищо не знаем за слънцето. Има ли там хора като нас? За хората на слънцето нищо не знаете…

Казват: Търпелив е един цар! Че като го обидят, той само ги погледне! Той само една дума да каже, от тия водители нищо няма да остане. Но той само ги погледне и остави. Туй се казва търпелив човек! Ако на сегашния свят би им се дало такава една власт, какво биха направили? Както казва Христос: „Истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.“ Ако имате тази власт, с вашето неразположение какво ще стане? Ако планините се местеха от една страна на друга, тогава какво щеше да стане със света? Ако бяхте вие, какво ще пожелаете да стане? И какво би станало със света? И благодарете, че не става каквото ние искаме. Ние щяхме да създадем най-големите нещастия на земята.

И засега, ако стават нещастия, те стават по единствената причина на ония паднали ангели, на които им се разкриха големи тайни. И напуснаха своите жилища горе и дойдоха на Земята.

И всичките нещастия се дължат на тях. Когато видят, че хората станат малко по-весели, току изведнъж ще им създадат едно нещастие.

Аз веднъж тук на Изгрева излезнах между 8 и 9 часа. Гледам един заек, доста голям, седнал сред поляната, на изток, вдигнал си краката. Казвам: „Навярно той се моли тъй, вдаден в известно размишление.“ Аз се приближавам, наблюдавам го. Той се пообърна малко и си мисли. Като че искаше да ми каже: „Идеш не навреме. Нарушаваш моето размишление.“ Е, това са мои разсъждения. Отиде 30–40 крачки, пак продължава, пак се изправи нагоре. Аз го наблюдавам. Зададох си въпроса: „Какво прави този заек?“ „Каквото правят хората – дойдох да се помоля. Където ида, все ме гонят. Дойдох да се помоля на Господа да им каже да не ме гонят. Има хрътки, от тях не мога спокойно да ходя. И дойдох да се помоля на Господа да ме оставят на спокойствие.“ Казва: „Ти какво мислиш?“ Рекох: „Вие и ние все еднакво мислим. И ние, хората, и ние имаме големи хрътки. Развалят разговора.“ Обади се едно куче отнякъде и този заек каза: „Сбогом!“ – и не дочака разговора. Едно куче развали разговора.

Сега да ви извадя аналогията. Често ние се разговаряме и дойде една неприятна мисъл и развали цялото ни вътрешно състояние. Обикновените ни процеси трябва да изясним защо стават…

Казвате: „Едни хора са по-щастливи.“ Но щастието не е нещо обективно. Щастието си има свой външен израз, но щастието не е нещо материално. И казват: „Този човек е щастлив.“ По какво оценяваме, че човекът е щастлив? За да бъде човек щастлив, той най-първо трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат, т. е. здравето се отнася до неговия организъм – тялото му да функционира правилно, да няма никакви болки ни на краката си, ни на ръцете си, ни на дробовете, ни на стомаха си. Всичките органи, които има, да са в изправно състояние. Туй е външната страна. След туй да има едно хубаво разположение. Неговите чувства да са добри и при това мисълта му да е светла. Да няма някоя мисъл да го безпокои. И после – като яде да е радостен и като си почива да е радостен, и каквато работа вземе, да му е приятно. Този човек е здрав.

И при това здравият човек трябва да е господар на своето положение. В даден случай да прави това, което иска. Нездравият човек се отличава по това, че условията са лоши. Той не е свободен от болестта. Ние искаме да се освободим, понеже това е едно заробване. Боли те главата – не можеш да мислиш. Или боли те стомах – пак не можеш да мислиш право. И най-малката болест, където и да е, веднага отвлича мисълта ти. И болестите може да ги различим по някой път, за да познаем до каква степен се усилва нашата воля. Онзи, който разбира законите, може да снеме болестта от себе си както някой, който има една раница. Така и онзи човек, който разбира законите, може да снеме болестта от гърба си…

По някой път ние се намираме в едно противоречие – искаме туй разположение, което имаме, да се не изменя. Да допуснем, че един човек е щастлив, не знае какво нещо е страдание. Каква ще бъде неговата опитност? Защото ти не можеш да имаш една картина, ако нямаш една малка сянка. Щастието в живота се разбира от малките нещастия, които човек има. Всякога след едно боледуване, след като боледуваш и оздравееш, ти се радваш на здравето…

Когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: „Иди при Бога! Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там! Дигни душата си нагоре към Бога!“ Тя казва: „Де да Го намеря?“ – „На планинските места! На височина, горе там! Отдолу като гледаш, няма да Го намериш, а като се качиш горе!“

Та всички ние, съвременните хора, се нуждаем да имаме едно понятие, едно правилно разбиране на нещата. Аз бих ви дал две формули, но засега реших да не ги давам. Не зная след десет години дали ще станете готови да ги приемете. Затова ги държа само за себе си. Защото с тия формули ще приличате като Давид. Като отишъл той при Саул, той го въоръжил с новото оръжие – с шлем и прочие. А Давид дошъл само с една прашка да се бори. Той казал: „Царю, не съм свикнал да се боря с нови оръжия.“ Затова прашките си носете, защото новото съоръжение може да не знаете как да го употребите. Една мисъл, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне. Едно чувство, в което ти не вярваш, то не може да ти помогне. И една постъпка, в която ти не вярваш, тя не може да ти помогне.

Вие си задавате въпрос защо става така. Казвам: „Идете при Бога!“ Някой казва: „Где да го намеря?“ Добре. Право е като казва онзи „Де да Го намеря?“ Аз разбирам, че в ума му има тъмнина. Вечерно време вие не можете да видите предметите. Те съществуват, но вие не ги виждате, понеже има тъмнина.

Тогава идва другото твърдение: Казвам, че Бог е на всяко място. Тогава Той е вътре в твоя ум. Неговата светлина прониква в ума ти и в твоите чувства. Това, което ти имаш, то е излязло от Бога. Но понеже дълго време си седял и ти не си я употребил, тя е произвела гниене. И тази мисъл няма тази красота, както първоначално, когато е излезнала от Бога. Тя е дошла, ти си я отложил…

Преди време, един от знаменитите артисти – цигулар, носи си цигулката при един голям майстор да му я поправи. Но казва той: „Как човек може да се свърже с един предмет!“ Този майстор взима ножа и изведнъж отлепва цигулката парче по парче. И като се обърна, онзи цигулар, той вече припаднал! Той не може да разбере защо стана това. Той казва: „За една малка поправка отиде цигулката ми!“ – и припадна от болка. Казва някой: „Как го е заболяло?“

Във всеки един предмет, който вие обичате, вие влагате нещо от самите вас. Опасността е там: не се влюбвайте в материални работи, защото, като ви ги вземат, вие ще страдате. Обичай тялото си, но не се свързвай към тялото си, защото един ден, като дойде да заминеш за небето, да не се мъчиш. Един мой приятел ми разправяше, сънувал един сън, който обяснява това състояние на връзките. Една вечер сънува той – поглежда се вързан с безброй тънки нишки, но не може да се избави. Повече от 200 000 нишки. И всички тъй овързани, оплетени. „И се мъча, и се мъча и не мога да се освободя от тях. Тънки нишки и горе на главата ми, на ръцете ми – така привързан!“ Та казва: „Не само аз, гледах и наоколо всички хора така привързани към Земята. И като се събудих, разбрах кое е онова, което свързва хората! Това са ония желания, които ни държат свързани със света. И при такова едно положение как можем да бъдем щастливи на Земята?“

Щастието е едно качество да вярваме в онази благост на Бога. Бог е съвършен. И ето какво разбирам под думата „съвършенство“. В света само Един има, Който може да ни съди – Съвършеният! Понеже Бог е съвършен и неизменен, щом идем при Него, той поправя работите… Ако Бог дойде на Земята, ето как ще съди света. Ще бъде следната съдба. Всички ония, които мислят, че са праведни, че са светии, че са живели един добър живот, Господ ще каже, Той ще те прати при един болен човек, само да минеш край него. Ако оздравее този болен, ти си добър; ако не оздравее, ти си решил съдбата си. Ще те прати при един беден човек. Ако ти минеш само покрай него и ако той стане богат, ти си праведен. При бедните ще те прати Господ само да минеш, и ако те станат богати, ти си добър човек…

Трябва да стане една промяна във вашия ум. И ако не стане съответната промяна в ума ви, не може да стане съответната промяна и в сърцето ви. И ако не стане една съответна промяна във вашия ум и сърце, не може да стане и съответна промяна и във вашата воля…

Това положение, в което сега се намира светът, то е външна обстановка, от която вие трябва да се възпитавате. Никой не знае защо Господ е създал света и защо го е допуснал. Всичко, което става, е предвидено. И няма да се мине много, може би след милиони, милиони години, всичко туй ще се оправи. Но какво е един милион години за Бога? За Бога 1000 години са като един ден. Значи за Него 1000 години са един ден, а за нас един ден Божий са 1000 години. А 1000 години като страдаш и като идеш при Господа, ти казваш: „Много страдах, 1000 години!“ Той казва: „Много малко – един ден.“ Мен постоянно ме питат – „Понеже – казват – ти всичко знаеш.“ Казвам: „Че всичко зная – разбира се.“ Е, в какво седи това? Седи в това: аз зная, че всичко ще бъде за добро, аз зная, че всичко ще се оправи! За добро е, казвам, защо не! – и не му влизам в изяснение. Това е достатъчно.

Дойде някой при мене, казва: „Какво да правя?“ Казвам: „Търпи!“ Той казва: „Ама аз търпя!“ Не, не. Ти неволята носиш. Ти носиш търпението на слабите, а не носиш търпението на силните. Ти си от търпеливите слаби, а не си от търпеливите силни. А нещастието иде върху търпеливите слаби. Те са, които мърморят в света, а силните са търпеливи – те са онези, които издържат. Дотогава, докато вие сте от слабите търпеливи, всякога казвам: Бъдещето ви го виждам – като заека ще бъдете, като елена ще бъдете…

Ти казваш: „Това нямам, онова нямам.“ Казваш: „Къща нямам, волове нямам, ниви нямам.“ Всички тия неща ви трябват. Ти се сгъстяваш, сгъстяваш, и най-после ти стане тежко ако си богат. Богатият, той има толкова много къщи – да каже: „Достатъчно са за мене, не ми трябват.“ – и деветте подарява и остава само едната къща. И погледнеш, като ги подари, става му леко на душата.

И като четете изповедта на Толстой, той, като разсъждава, дошъл до същото заключение. Той разсъждавал, разсъждавал, понеже имотът бил на жена му, казва: „Да изпълним закона Христов, да подарим това на бедните, което имаме.“ Жена му казала: „С твоите глупави философски разсъждения не може.“ Толстой казал: „Ех, аз мисля, че ще бъдем и двамата щастливи.“ Обаче туй, което жена му не беше в състояние да направи във времето, когато беше Толстой, като дойдоха болшевиките, те го направиха. Болшевиците го взеха. Ти не искаш да пожертваш себе си, но като дойдат болшевиките, те ще го вземат. А пък болшевиките, това е смъртта. Дойде тя и всичко даваш. Болшевизъм съществува от памтивека. Той, като дойде, казва: „Всичко е общо на Земята – няма частна собственост.“ Не. Има и друга философия. Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия…

Има нещо добро в нас. Например къде е детинството ни? Няма го. Къде е възрастният? Няма го. Всичко туй постепенно се мени в света. Бог не иска ние да се самозаблуждаваме. Не. Ние сме минали през хиляди и хиляди форми. И сме се влюбили във формата. Мислим, че щастието ни седи във формата. Щастието седи в дадения случай в следното. Ти свириш на един инструмент 3–4 часа – на цигулка. Но ако свириш 3–4 дена, тя ще ти омръзне. Може да ти дотегне. Ще ти омалеят ръцете. Има някои, на пианото свирят четири–пет–шест часа – омалеят ти пръстите. Това, което ви е приятно, става неприятно.

Та казвам: И най-хубавите мисли, чувства, и най-хубавите постъпки, ако не се сменят, става тягост. И следователно ние сами си създаваме нещастието в света. Ние например искаме някой път да бъдем като светиите. Вие имате крива представа за светиите. Щом човек стане светия, Господ го праща на Земята да помага на грешния. Че ако една царска дъщеря я пратят в дома на една бедна вдовица, която има три деца, да се занимава с тях, да ги отглежда, какво ще ѝ бъде положението? При баща ѝ е било едно, а при вдовицата тя ще се научи на туй, което при баща си не го е знаела. Та всички вие сте пратени, казвате, че сте Синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на Земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували.

Трябва вие да сте слугували. А сега поставя ви Господ вие да слугувате.

Казваш: „Затова ли съм аз роден?“ Затова си роден. Досега ангелите ти служиха и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той те е турил малко да се мъчиш – и ти да работиш, да помагаш на другите. – „Ама страданията ни на Земята!“ – Ако вий разгледате тези страдания, това са недоволни души. Всички страдания произтичат от целокупното недоволство, което съществува у хората. Вие сте недоволни, защото и други има недоволни; вие се разболявате, защото и други болни има. Ако нямаше болни хора в света, и вие нямаше да бъдете болни. Защото има и други здрави, и вие ставате здрави. Че грехът в света е една болест, той е един по-низш живот.

Вземете положението на един пияница. Той седи вкъщи, децата му мислят за дрехи, за обуща; зимата иде, въглища няма; за хляб мислят. Той така седи и размишлява за кръчмата, за винцето – 3 години, 4 години, 15 години и си го въобразява на масата – червеничко, да го тури и да си пийне. По какво се различава този човек? Той не мисли, че има деца, за чашката си мисли. Кое е по-добро – чашата на кръчмарина, или децата вкъщи? И ние седим и мислим за някой тоалет – това е кръчмаринът; ние седим и мислим за едни хубави обуща – това е чашата на кръчмарина; за някоя си шапка – чашата на кръчмарина. И сме недоволни.

Аз не отричам кръчмарина. Има един кръчмар, когото аз го обичам. И аз го посещавам. Често ходя при него. Аз ходя при кръчмарите, които имат кръчми в планината – при един извор. И виното му извира от планината. И ми казва: „Заповядай!“ Кръчмарят не му мисли колко ще вземе. Казва: „Вземи си колкото искаш!“ Казвам:

– Колко струва?

– Ние, тукашните кръчмари, нищо не вземаме. Ами вашите? И те, долните не се научили, те не знаят още, те от нас вземат виното. Туй наше вино е от милиони години! Тяхното е от 4 години, а нашето е от Бога – което извира от земята.

И аз тогава казвам: „Наздраве! Да живее този кръчмар!“ – вземам чашата и пия. Казвам: „Ще кажа и на другите кръчмари долу да дойдат тук, при тези новите кръчмари.“ Налей чашата на доволството! Недоволен си – качи се горе на планината! Напуснете всичките долни кръчмари. Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Напуснете долните кръчмари. Качете се при горните кръчмари, нищо повече! А тия, долните, нека седят и чакат! Казвам: Нека има кръчмари. Ако никой не ходи да пие от тях, те ще си затворят кръчмите. Че ако никой не стъпи в една кръчма 4–5 месеца, отърва ли му на него да бъде тази кръчма отворена?…

Казвам: В сегашния живот трябва да се научите да мислите. Като почнете да мислите, кажете си: „Не тревожа ли сега аз някого?“ И като станете сутринта, вземете си едно правило: Щом си недоволен, ти се намираш в едно общество от недоволни. Ще си кажете тъй: „Братя и сестри, хайде да бъдем днес ученици доволни!“ И кажи: „Аз съм решил днес да бъда доволен! Искате ли вие да ме последвате?“ Ама ще има едно възражение: „Как е възможно аз да бъда доволен!“ Как може да се поправят нещата в света? Единственото нещо, което ние можем да поправим в света: ние имаме право да поправяме само себе си, никого другиго. И ако вие мислите да поправяте другите хора, тогава не разбирате свободата.

Щом мислите, че имате право да поправяте един човек, вие нарушавате неговата свобода. Свободата седи в това – всеки един човек да изправи себе си и всеки един човек да се радва на своята свобода. Това е правило. То е свободата. Един човек, който не може да изправи себе си и който не може да се радва на своята свобода, той не е свободен. Всеки, който изправи себе си, той е свободен. И всеки, който може да се радва на свободата, той е свободен. По-хубаво от това не може да има. Та това е твоето правило – правилото, което Бог ни е дал. И казвам: Светът за нас ще се поправи, когато всинца поправим своите погрешки. А туй можем да направим за един ден, ако искаме. А можем да го отлагаме и за хиляди години, както досега сме отлагали. А да го отлагаш за една година, 2, 4, 5, за 10 години…

Та свободата седи в това – опитайте вашата свобода. Ако поправите погрешката, вие сте свободни. И ако се радвате на вашата свобода, пак сте свободни. Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.“ Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите. Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.

Та сега вие желаете много работи да ви се дадат. Аз от много неща се отказвам. Знаете ли защо? Аз виждам някои неща, които, като се придобият, ще ми принесат много голямо нещастие. А пък има някои неща, които не ми се дават. Виждам, че това, което не ми се дава, в него се крие едно голямо благо. Защото, ако да кажем баща ти остави едно наследство от два милиона, ти можеш да мислиш, че това е едно щастие за тебе. Но с това хората при сегашните условия могат да ви спънат. Баща ви може да не ви е оставил нищо. Богатството, което си получил от баща си, може да не е праведно. Това е богатството от кожите на говедата. Баща ви е одрал на сто хиляди говеда кожите, че си станал богат тогава. Та в съдния ден тия хилядите говеда ще се явят и ще кажат на Господа: „Кожите ни са одрани, да ни се върнат, да ни се дадат взетите кожи!“ Тогава какво ще направите?…

Та казвам: Сега вие, изгревчаните, искате да живеете според каквото аз вярвам, към което аз се стремя. Но вие като света започвате. Тъй пак по светски започвате – старото разрешение на нещата…

Аз имах една опитност може би преди 30 години. Седя покрай морето във Варна, една сутрин рано отивам там. Гледам и виждам как се вълнува Черното море. Седя и разсъждавам и правя своите научни наблюдения. Гледам един гагаузин току слиза, съблича се и се хвърля в морето да плува. Аз мисля, че знае да плува. И морето го тегли. Той влезе изпотен и пресече го водата. И почва да издава един особен глас. Казвам: „Ама сега ли намери ти да влезеш и да се давиш. Ще ми нарушиш моето размишление.“ Аз си размишлявам върху Божествени въпроси, а трябва да търся въже, аз да се събличам, да го избавям. Нямам време. Казах му: „Не бой се, тръгни!“ Съсредоточих си моята мисъл. Той се окуражи и излезе. И рекох: „Още веднъж изпотен да не влизаш.“ Той се насърчи…

Щом дойде едно изпитание в света, считайте го това за една привилегия. Може да се обезсърчите. Търпение се изисква. Сега във всички аз наблюдавам – някоя сестра казва: „Загазих, въглища нямам.“ Тъй, замисли се тя, казва: „Няма въглища.“ Въглища има колкото искате, аз да ви кажа как… В света, в природата има една скрита топлина. И ако вие в даден случай можете да повдигнете ума си, тази топлина ще мине във вас, както минава този ток на електричеството, и вие ще се стоплите. И ще се измени състоянието ви. Ако всички хора биха били добри, всеки един момент може тази топлина да я имате. И ако хората са добри, зимите ще бъдат меки, хубави. Пък щом хората станат лоши, и зимите стават лоши. Щом хората станат добри, и глад няма да има. Плодородие ще има. Всичко зависи от онова състояние, което ние имаме в нашия ум.

В природата има голямо богатство, но вследствие на нашето неестествено състояние, което имаме към Бога, лишаваме се от Божието благо и някой път ще дойде да имаме едно лъжливо схващане. Казваш си: „Мога ли да имам въглища? Мога ли да си въобразявам, че имам въглища? Това не е ли глупост?“ Че тия въглища – това е кондензирана слънчева енергия, която преди милиони години е излязла. Че тази енергия и сега я има в природата. И не знаем как да я използваме. Сега е оставено запас в земята. В природата има една кондензирана енергия. И един ден, като станете праведници, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. А пък има и кондензиран хляб, и кондензирани обуща, и пари – всичко това е приготвено. И всичко това, което е приготвено, ще се ползвате от него. И ще бъдете облечени един ден тъй, както ангелите са облечени. Виж тези плодни дървета, те знаят това изкуство! Нали от земята изваждат тази енергия, която иде от слънцето и образува тези хубави плодове. Туй човек не може да направи. Те знаят това изкуство!

Та казвам, мислете „Всичко е хубаво!“ и всеки ден по 5 минути благодарете на Бога. Благодарете на Господа за страданията, които ви дава… Каквото и да стане, то е за добро. Дръжте тази мисъл в ума си. Тя е, която спасява. И ако така не мислите, ще страдате. И всичките свещени книги съдържат тази пълна вяра в този Живия Господ.

Ние не само трябва да търсим доброто. Не само онова, което е за нас хубаво, а и онова, което привидно е лошо, и него да го приемем, че и то е за добро! И Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, то е за тяхно добро!“