Учителя: Съвременното човечество влиза в нова фаза

Откъс от беседата „Отвори очите ни!“, държана от Учителя на днешния ден преди 101 години:

Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница. Всички кълба в пространството, всички слънчеви системи са направени от Бога за забава на Неговите деца. Друга философия няма. Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години – да има с какво да се занимават децата през разните времена и епохи. Когато учените се занимават с въпроса как е направено слънцето, какъв е неговият състав, това не е нищо друго, освен играчките на децата. И те чоплят играчките и куклите си, искат да знаят как са направени. Всяка играчка е съставена от няколко части. Часовникът, например, се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също, са забава за децата – да намерят частите, от които са съставени. Както звездите, така и химията са играчки за детето. Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на Земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите „видимо“ и „невидимо“ в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят…

Що са религиите? Те са форми, с които се забавляват децата. Дошъл един учен, създал една форма; дошъл друг, създал друга форма. Така се събират няколко религиозни форми, с които децата се забавляват. На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Обаче, ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие. Например, по принцип, съвременното християнство е отлично, но по форма нещо куца в него. Когато дойде на Земята, между евреите, Христос завари Моисевия закон, според който Моисей признаваше само един Бог. Горко на онзи, който не признаваше този Бог! И Христос проповядваше един Бог. Защо тогава евреите не приеха Христовото учение? Защото не можаха да се приспособят към Христа. По принцип Христовото учение е отлично, но евреите не можаха да излязат от пределите на Мойсеевия закон. И сегашното християнство е дошло до своите крайни предели. Нова форма е нужна…

Трябва да дойдем до това развитие, да можем разумно да използуваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно. За това е нужно пробуждане на съзнанието, което се постига не чрез отричане на живота и разумността. Няма защо да отричаме – нито материалният, нито духовния живот. Няма защо да отричаме известна философска система или религия. Ще им дадем право на съществуване. Например, егоизмът, користолюбието, завистта някога са представяли методи за работа. Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо. Други сили действуват сега в природата. Нещо по-високо се събужда сега в човека. Духът му се пробужда, и той се съзнава като мислещо същество. Чрез него човек влиза във връзка с разумните сили на природата, т.е. с разумния свят…

Съвременните учени работят за продължаване на живота. Как може да се продължи живота? Чрез ядене ли? Ако храната продължава живота, то богатите, които се хранят добре, трябваше да живеят най-много. Всъщност, забелязано е, че хората съкращават живота си повече от преяждане, отколкото от недояждане. Има болести, които се лекуват с глад. Обаче не всякога гладът е на място. Някога гладът се отразява добре и върху здравите, но когато той се явява като вътрешен подтик. Ако гладуваш, ще бъдеш смел, няма да се страхуваш. Някой съзнателно се подлага на глад, но се плаши и прекратява гладуването. Тогава се явява в организма му известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се прекара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява. Ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция.

Първото нещо, което се иска от човека, е да преустрои своята мисъл и своите чувства. Не е въпрос само за укротяване на чувствата. Богати и бедни, всички трябва да се хранят, да мислят и чувствуват разумно. Например, аз съм богат човек. Дойде при мене един приятел и ми казва: Искам да споделиш богатството си с мене. Лесно мога да го споделя, но питам: „Готов ли си да използуваш разумно това богатство?“ Богатството е общо благо. То е резултат от дейността на всички разумни същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките му са лично негови? С него заедно работят воловете, конете; с него заедно работят наемни хора. Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството? Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно, богатството е резултат на общите усилия на всички хора. Никой богат не може да каже, че това или онова богатство е негово. Един ден и животните ще искат дял от богатството на търговеца на кожи. Не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите. Богатството е бюджет на Природата. Тя разполага с него, тя има право да кредитира нуждаещите. Богатите са касиери на тази велика банка – Природата…

Един благодетел отворил пансион за сто деца. Позволявало се да идат гости, но ограничен брой. Освен храната за децата, предвидено било храна само за един гост. В случай, че дохождали повече, за тях отделяли от храната на децата. Един от редовните посетители на пансиона бил някой си Мирчо. Външно, той бил елегантен, с добра обхода, към всички учтив. Един недостатък имал: обичал да яде много. Като забелязали това, прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата. Като виждали, че иде Мирчо, всички казвали: Ето го, пак иде. Защо били неразположени към него? Защото само взимал, без да дава нещо. По едно време, в пансиона започнал да иде един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир. Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка, сирене и др. Като го виждали още отдалеч, децата започвали да викат и скачат, да се радват. Много естествено, Божимир иде и носи нещо. Светът се нуждае от божимировци, а не от мирчовци.

Прилагайте великия закон – законът на Любовта. Сам по себе си той е прост, не изисква много. – Ама ще се отречете от излишното, от ненужното. Как ще се отречеш от своите мисли и желания? Как ще се отречеш от хляба? Тръгваш на път – ще вземеш необходимото. Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шунка, яйца, печена кокошка, масло, сирене. Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода. Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен. Планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах.

Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие. След ядене пиел студено вино. Дошла старостта, и той започнал да страда от корем. Като търсел причината за болестта, сам си казвал: „Ех, дядо Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене! Че ще дойдат старини, не помисляше. Сега ще се превиваш от болки и ще мълчиш. Сега ще ядеш 40 деня наред само лук и хляб, с малко зехтин.“

Природата е крайно взискателна, ще спазваш законите ѝ. Ако не си в съгласие с нея, ще страдаш. Човек трябва да яде разумно и съзнателно. Яденето трябва да му причинява радост.

„Господи, отвори очите ни!“ Очите на всички ни трябва да бъдат отворени, да имаме сила да помагаме на своите по-малки и слаби братя, да задоволим техните нужди. Ако си богат човек и в дома ти живее една бедна жена, погрижи се да задоволиш нуждите ѝ, да направиш живота ѝ сносен. Не я оставай да проси. Ако владееш някакво изкуство или занаят, научи и нея да работи. Дай ѝ подтик сама да си изкарва прехраната. Нека новото учение се приложи. Нека се отворят училища, за да се пробудят скритите сили и способности в човека. Слуга си при един добър търговец. Той се отнася добре, плаща ти редовно – обича те като свой син. И ти го обичаш и му служиш добре. Един ден в тебе се пробужда съвестта и започваш да мислиш: Добър е моят господар, но ако продължавам да му служа по този начин, ще опороча душата си. Искам да служа на Бога, да се освободя от човешките работи. Казваш на господаря си, че не можеш вече да му служиш по стария начин и си решил да го напуснеш.

– Защо? Какво лошо съм ти направил? Ето, готов съм да те направя зет.

– Не искам повече да лъжа. Колко пъти съм продавал платове за чисто вълнени, а те са смес от вълна и памук! Колко пъти не съм мерил точно! Не мога вече да понасям това! Раздвоих се и избирам правия път.

Дайте път на Божественото в себе си. Щом се е пробудило, не го заглушавайте. Божественото е новият господар в човека, който казва: „Няма да лъжеш вече! Ако продължаваш още да живееш в стария живот, ще дойдат болести и страдания.“ Днес у всички хора се събуждат благородни чувства, които водят към нов живот. Трябва ли още да ги приспиват? Ако лъжеш и страданията те преследват, още ли трябва да служиш на лъжата? Кажи на господаря си: „Господарю, не мога повече да ти служа!“

Съвременното човечество влиза в нова фаза – Любов към Бога. Понятието „Бог“ не е вече отвлечено. Човек влиза в общение с Бога и слуша тихия Му глас: „Готов ли си да изпълниш Моя закон?“ Бог не морализира никого, но казва: „Люби ближния си като себе си. Бъди готов да се жертвуваш за него с Любов.“ Който жертвува с любов, никога не се разкайва. Разкаянието показва, че минаваш от стария в новия живот. „На кого ще служиш?“ – Ще служа на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух. – „На кой Бог служите?“ На този, Когото всеки момент опитваме. На кой Бог служите? На този, Когото виждаме във всички хора, даже и в престъпника. Опитай се да говориш на престъпника с негов език, да видиш, как ще се отвори и ще бъде готов да ти услужи. Но виждане, отворени очи са нужни на човека.

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата.

Божественото чувство е извор, който постоянно дава. То дава щедро от изобилието си. Човешкото чувство е щерна, която се пълни отвън. Всеки момент тя може да пресъхне. Човешките чувства са преходни, в Божествените – вечни. Да служиш на Божественото в себе си, това значи, да се вслушаш в Неговия глас. Той ти нашепва: „Спри, тук има една страдаща душа.“ Каквато работа и да имаш, ще се спреш да помогнеш. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист – нищо от това. Жена ти или дъщеря ти била с тебе, добре облечена, нищо от това. Щом помагаш, от нищо няма да се срамуваш. – „Как ще погледнат домашните ми на него?“ – Както и да погледнат, ти ще слушаш Онзи, Който ти говори отвътре. Ще бъдеш готов на всичко. Ще се опиташ да убедиш домашните си, че между тях и този човек няма никаква разлика. И той чувствува и мисли като тях. Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде. Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден. Той е ученик в живота и трябва да се учи. Утрешният ден не е твой. Нито себе си ще осигуряваш, нито близките си…

Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена. Ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри 50%. Щом Бог ти проговори, ще отвориш сърцето си. Така ще научиш един велик закон. Това значи да имаш отворени очи.

Един учен богослов се произнесъл за нашето учение, че било пантеизъм. – Нашето учение е учение на живия опит. Ако, според неговите закони, посадим едно плодно дърво, то в скоро време ще израсте и ще даде отлични плодове. Ако посееш жито, ще даде най-доброкачествен плод. Ако насадиш лозе, ще даде изобилно плод и то първокачествен. Ако болен яде от тези плодове, непременно ще оздравее. Ако съградиш дом по законите на нашето учение, нищо не е в състояние да го запали. Майка, заченала според законите на нашето учение, ражда дете, което носи благословение за цялото човечество. Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител, съдия или работник. Ще кажеш, че нашето учение било пантеизъм. Оставете философията настрана. Че някой поддържал възгледа за еднобожието, друг – многобожието, това е безразлично за нас. Ние не критикуваме никого. Ако е за критика, много може да се каже. Ние сме за Истината…

Расли две дървета в гората: Едното било доброкачествена круша, с едри, сладки плодове. Другото било обикновена круша, с дребни плодове, наречена грозденка. Плодовете били стипчави, че и прасетата не могли да ги ядат. Тя казвала на съседката си: Виж, колко съм самостоятелна, никой не се докосва до мене. Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си. Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш. Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. Плодовете ѝ красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не могли да ядат плодовете ѝ, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно полинява и изсъхва…

Макар и да сме в забавачница, много задачи ни са дадени, които трябва да решим, да свършим дадената работа. Важно е да се отворят очите ни.

„Господи, отвори очите ни!“ Като сетиво, зрението се появило най-късно, а осезанието – най-рано. Интересно е да се проследи човешкото развитие, да се види, какъв е бил човекът, когато имал само две сетива. След осезанието се явил вкусът, после обонянието, слухът, най-после – зрението. Пет сетива – пет култури. Това е историята на човешкия дух досега. Има още сетива, които човек трябва да развива. Като се развиват те, и човекът се развива. Ухото, окото му ще се изменят, ще получат по-съвършена форма от сегашната. Като дойдете на Земята след 3000 хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещия човек, сегашният ще изглежда като дивак. Шестото сетиво вече започва да се развива. У много хора, по целия свят, това сетиво започва да се развива. И между вас се развива това сетиво. Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал. Те са онези деца, които вече излизат от забавачницата.

Днес хората се запитват: „Къде сме ние? Докъде сме дошли? Коя религия е по-права?“ Едно време, когато евреите минаваха през пустинята, всяко племе носеше нещо от скинията. Значи, дванадесет племена, дванадесет части от скинията. Всяко племе казваше: „Ние носим част от скинията.“ Щом спираха някъде, те веднага събираха частите на скинията, построяваха я и започваха да се молят. И днес срещаме много пътници, които спорят помежду си. Едни казват: „ние сме католици“, други – „ние сме евангелисти“, трети – „ние сме православни“, четвърти – „мохамедани“. Когато дойде Бог, великият Учител на света, Той ще каже: „Спрете тук! Донесете скинията при Мене. Елате при Мене всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни, и др. Ето, Моят дом ще бъде дом на всички религии. То е мястото, дето всички ще се молят. Моят дом е Великият храм. Там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим.“ Това е новото учение, което трябва да се насажда в умовете и сърцата на новото, на младото поколение. То носи светлото бъдеще.

„Господи, отвори очите ни!“ Който произнесе тези думи съзнателно, ще опита силата, която се крие в тях. Те носят ново благословение за света.

Господи, отвори очите ни!