Учителя: Същността на живота се състои в постоянната връзка с Бога

Откъс от беседата „Бъдете като Баща си!“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!

Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това?

Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.

Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“

Евангелието на Лука, 15:11-32

Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.

В глава 15 от Евангелието на Лука има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа. Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“? Защо не се зароди този възглед в душата на младия?

Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това…

Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно. Питам: Кой е изходният път на животното? Къде е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот!

И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син. И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и да се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. Това е задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след това големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал.

Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, в бъдеще да влизат в рая, да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре. Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“

В сегашния живот много пъти не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И това ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. Въпрос е дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре като не ти дава знанието, ти напускаш учителя. Това е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.

Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече прилича на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, се крие и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата…

Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда сме скрили човешката правда. И под всички добродетели винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме…

В сегашната история има само едно добро, то е следното. Когато евангелското дружество напечата първите Библии на турски език и ги прати в Цариград за разпродаване, турските служащи като ги видели, ги изпограбили, така че нито една Библия не оставили. Всички Библии откраднали… Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали и станали християни, са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни…

Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, изпращаме всички тия сандъци подарък, за да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат като подарък. Имали са съображение да се продадат, и то много евтино само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия.

Връзката, която трябва да се направи с прочетения стих: този, младият син бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга!“ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво? Да работи.

Или не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас – ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там, изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте на него! Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младият син.

Под думата „хляб“ разбирам Словото в истинския, духовен смисъл. Сега вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахокат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А това, че като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, това е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия?

Светиите са сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.

Казвате: „Толкова години ние правим усилие да служим на Бога.“ По някой път разглеждам работите така: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел? От мое становище това са парите, които му давам. И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам. Ще каже: „Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко.“ Казва някой: „От толкова години аз тичах подир него.“ Тичате заради парите.

От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си един свят, в който няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, в който няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, където учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща и тя стане…

Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха. И сила да лекуват не придобиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги придобиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в постоянната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере.

Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или от хубавия абсент, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий!“ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен?“ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата.

Всички християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И това противоречие произтича понякога от факта, че мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как така този Божествен живот да се цапа. Как това, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа.

Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, това е в реда на нещата, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Това, което считаме за прегрешение в нас, е скъсването на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя. При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.

Всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето. Всички тия синове, които са се въплътили тук, мислят, че за тях е Земята. И какво правят? Свине пасат. Винаги мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след това като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно. Важно е, че ще носи ордена, че в това сражение е спечелил.

Сега разбира се, тъй както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери дали неговото учение е право или не. Да сложи на своето генералско място един редови и той да му заповядва да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. Като генерал ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови ще имаш друг възглед.

Опасността, която ви застрашава, е следната: не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам. За какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана.“

Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали…

Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, винаги ще бъдат гонени. Може да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако решиш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син.

А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като Баща си!