Учителя: Сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите

Откъс от беседата „Всяко растение“, държана от Учителя на 17 август 1938 г.:

Христос казва: „Всяко растение, което не е насадил Отец Мой Небесни, ще се изкорени.“

Съвременните хора страдат от еднообразие. Дето е еднообразието, там съществува голяма тъмнина. Дето има тъмнина, там са най-големите противоречия. Наистина, нощта носи големите противоречия в живота. Който не разбира някои работи, той е в тъмнина. Който е неразноложен по дух, той е пак в тъмнина…

Като се говори за чистота, праведният, чистият разбира въпроса добре, а обикновеният изпада в противоречие. – Защо? – Защото той мисли за себе си, че е чист и се чуди каква чистота се иска от него.

Има няколко вида чистота: физическа, духовна и Божествена. И една свещ свети, но ако имате две, три, четири и повече свещи, светлината е по-силна. Да мисли човек, че като има една свещ, повече не му са нужни, той е на крив път. Че сте познали Бога отчасти, че четете Библията и Евангелието, това не е още всичкото знание. Да четеш Библията, това не значи, че си спасен. В Библията са изнесени опитностите на хиляди хора. Минали ли сте през техните опитности? Придобили ли сте тяхното знание? И това, което е писано в Свещената книга, не представя всичкото знание в света. Много още има човек да учи, докато завърши своето развитие на Земята…

Сегашният човек без да иска, без да съзнава, сам си пакости. Например днес си каже, че от него човек няма да стане и се връзва с едно въже; на другия ден пак си каже същото – връзва се с второ въже; на третия ден пак каже същото – връзва се с трето въже. Ден след ден той се връзва с въжета, докато един ден цял се види обвързан – от главата до краката. При това положение какъв човек очаквате да излезе? Иска да отиде на училище, но не може, защото е вързан. Иска да яде хляб, пак не може – вързан е. И очите, и ушите на този човек са вързани. Какво може да излезе от човек, който не вижда и не чува? Той ще каже, че всичко чува. Какво чува? Лошите думи, които някой казал за него, вследствие на което губи разположението си. Той чул, че някой казал една лоша дума за него, а не е чул десетте добри думи.

Който чува само лошите думи, които се говорят за него или за ближните му, той не е музикален човек, няма добър слух. Който възприема само лошите слухове, лошите картини, лошите миризми, лошите храни, той има слабо развити сетива. В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек. Какво красноречие има в това, че някой обещава следващата година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на сто ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.

Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието. – Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски…

Каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.

Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят. Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не, Бог изкоренява само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания…

Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора, като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си, ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея, а когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят ѝ я бере.

„Не съм ли свободен да постъпвам, както искам?“ – Не си свободен. – „Не съм ли чадо Божие?“ – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата Вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни. Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.

Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време. Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.

„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени.“ Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го замести. Радвайте се, когато Бог изкоренява, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете. Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.