Откъс от беседата „Вътрешни опити“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:Човек никога не е доволен от това, което има. Имаш знание –
Откъс от беседата „Вътрешни опити“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:
Човек никога не е доволен от това, което има. Имаш знание – и от него не си доволен. Тогава какво търсиш в живота си? Знание имаш, не си доволен; богатство имаш, не си доволен. Казваш, че любов ти трябва. И любов имаш, но пак не си доволен…
Сега аз говоря за земния човек. – Защо е недоволен? – Защото не разбира промените в живота. Като минава от младост в старост, той не разбира защо става тази промяна. Младият няма знания и казва: „Млад съм, но нямам знание.“ Следователно, задачата ти, като млад е да напуснеш младостта си и да търсиш знанието. Старият пък няма младост, но знание има. Старият е изгубил и младостта и любовта си, затова е недоволен. За да се задоволи, старият търси любовта. Ще кажете, че младият търси любовта. Не, старият търси любовта, а младият – развлечението. Някои обвиняват младите, че се занимават с любов. Според мен, младите търсят развлечение, а старите – любов, и като не я намерят, умират. Като се предават на развлечения, младите правят много грешки и започват да страдат. Младият остарява, а старият – умира. За стария се казва, че заминава за небето, т.е. влиза в рая. Какво прави там? – Новоражда се. Там той е между разумни души. Един ден, като му дотегне, той отново ще слезе на Земята. Много хора живеят временно в рая, след което го напускат и слизат на Земята. Някога и вие сте напуснали рая, но и до днес продължавате да го търсите.
Сега, като казвам „вие”, разбирам Иван, Стоян, Драган, но това са псевдоними. Когато си тури един псевдоним, човек иска да скрие нещо, да не се знае името му. Псевдонимът не е реалност. Всеки има по един псевдоним. В него се крие нещо, както в лотарийния билет се крие щастието на човека. Казвате, че този билет печели един милион. Понякога парите изгубват стойността си и се равняват на германските марки след общоевропейската война. В това време и американските долари бяха изгубили стойността си. Какво щастие може да се гради върху такива пари… Обаче, казваш: Аз живея. Това, че ти живееш, то не е още животът. То е само предисловие на живота, на това, което търсиш…
В какво се заключава знанието на човека? Казваш: Аз искам да зная. – Да знаеш нещо, не се подразбира всичко да знаеш. Ако искаш всичко да знаеш, ти си търсиш белята. Това е невъзможно, това е и непоносимо. Как ще се справиш с една голяма енциклопедия от знания? Да познавате всички отрасли на науката, за това са нужни най-малко 2000 години и да работите по 8 часа на ден, и всеки живот от 40-80 години. Понеже всички сте обикновени хора, едва ли ще се намери един, които да е мислил право цели 80-120 години, да е работил и да е учил. Какво ще научи човек от един кратък живот? За да придобие много знания, човек трябва да спи малко и да работи много. Сегашният човек спи седем-осем часа, два часа яде и едва ли му остават три-четири часа за учене. Ако живее 80 години и всеки ден работи по три-четири часа, какво може да научи? Важно е знанието да се приложи. Има учени в света, но те повече говорят за знанието си, а по-малко прилагат. Време е да се внесат нови теории в знанието и да се приложат. Старите теории изживяха своето време.
Защо светът още не се е оправил? – Много естествено, светът е пълен с идеи, които хвърлят сянка в човешките умове и сърца, а с това пречат на светлината да ги озари. – „Кога ще се изправим?“ – Когато изхвърлите старите идеи от умовете си и приемете новите идеи…
Мисълта е на място, докато държиш ума си отправен към Бога. Той е извор на живота. Щом мислиш за Бога, ти имаш отношение към непрекъснатия живот. Ще мислиш постоянно за Бога. – Защо? – За да живееш. Ако започнеш да „човъркаш“ мисълта си, ти ще изгубиш своя живот. Тури Бога в себе си и слушай какво ти говори. Все ще умреш някога, но поне ще разрешиш задачите си. Иначе, пак ще умреш, но няма да разрешиш задачите си…
И тъй, хората се спъват в живота си, защото, вместо да изучават себе си, те се занимават с въпроса какво представлява Бог. И това не с лошо, но за този въпрос се иска голям ум. Този въпрос може да се разреши едва след хиляди години. Сегашният човек не е в състояние да го разреши. Казано е, че човек е направен по образ и подобие на Бога. – В какво се вижда това подобие? – Във възвишените мисли и благородни чувства на човека. Те са образ и подобие на Божественото начало в него. Като вървиш по пътя на своите светли мисли и благородни чувства, ти ставаш истински човек и поемаш правия път на живота. Да бъдеш истински човек, това не значи да се мислиш за божество. Някой казва, че няма подобен на него. Значи той е божество. Питам: Какво божество си, щом страдаш или боледуваш? Друг е въпросът, да кажеш, че като Бога няма друг. – Защо? – Защото Той е съвършен. Той никога не се изменя. При това, каквито промени да стават вън от Него, нищо не Го засяга. Какво ще кажете за човека? Той живее в свят на постоянни промени, които го засягат…
Казвам: Освободете се от илюзиите на своя живот. Трябва да знаете кога сте будни и кога спите. Невидимият свят изпраща страдания на хората, за да ги събуди. Страданията са остен, който боде хората и казва: Станете! Доста сте спали! Един американец милионер обичал повече да си поспива, поради което много от предприятията му пропадали. Когато трябвало да си нареди работите, той спял. За да става рано, той заповядвал на слугата си да го събужда със сила. Слугата влизал рано сутринта в стаята му и започвал да го дърпа, да го тегли за косата. Господарят скачал веднага, хващал слугата си и го изпъждал вън. Недоволен от господаря си, слугата го напуснал. Така се изредили десетина слуги, но никой не могъл да научи господаря си да става рано. Най-после дошъл един здрав, силен, смел слуга. Още първата сутрин той успял да се справи с господаря си: започнал да вика, да го бута – един момент не го оставил спокоен. Господарят скочил от леглото си и се хвърлил върху слугата. Започнала се борба: слугата отгоре, господарят отдолу; господарят отгоре, слугата отдолу. Най-после слугата успял: господарят се разсънил и повече не легнал. На другата сутрин, като видял, че слугата влиза в стаята, господарят веднага скочил от леглото си. След това слугата казал: Господарю, сега ще изпълниш договора, ще ми дадеш десетте долара. Договорът гласял: ако слугата успее да събужда господаря си навреме, всяка сутрин ще получава по десет долара; ако не успее, той ще дава същата сума на господаря си. Господарят благодарил на слугата и изпълнил задължението си…
Като слезе на Земята, душата влиза в света на промените. Тук тя търси начин, по който да се освободи от ограниченията на живота. Тя има една задача – да намери своя Учител – Духът…
Днес хората говорят вече за подмладяване. Това е въпрос, който засяга всички. За подмладяването са нужни много неща. Ако не знаете, как да се храните, не можете да се подмладите. Не могат да се подмладят онези, които ядат месо, пушат и пият. Човек се подмладява и остарява – от него зависи. Казваш: Аз се отказах от месото. – Отказал си се, но като го видиш, дояжда ти се. Това показва, че още не си се отказал от месото както трябва.
Един наш познат разказваше своята опитност: „От 12 години съм вегетарианец. Един ден влизам в една гостилница и ми замириса приятно на момици. Много обичах момици. За момент забравих, че съм вегетарианец. Сядам пред една маса и поръчвам на гостилничаря да ми донесе готвени момици. Той донесе една чиния и я сложи пред мен. Веднага се сепнах, сетих се, че не ям месо и си казах: Чудно нещо, какво щях да направя! Скъпо щях да платя яденето на момици. Извиках гостилничаря и казах: Извинете ме, връщам яденето, не съм разположен. Платих яденето и излязох. Вървя по улиците и си мисля: Не съм станал още вегетарианец.“
Сега, като ви наблюдавам, виждам, макар и да следвате новото учение, често изпадате в изкушения. Обичам да наблюдавам хората и да се посмея малко с тях. Някой си мисли: „Откак влязох в новия път, изгубих свободата си.“ – Ти никога не си бил свободен, никога не си бил в новия път. Новият път освобождава човека…
Една госпожа разказваше своята опитност. Мъжът ѝ пиел. Тя имала пари в банката. Понеже се страхувала, да не би той да извади парите и да ги изпие, тя се обърнала към един свой чичо за съвет. Той ѝ казал: „Вместо да живееш със страх за парите, по-добре ги дай на мен, да оженя дъщеря си. Един ден ще ти ги върна.“ Тя се съгласила. Когато поискала парите си назад, той казал: „Не е ли по-добре, че ожених дъщеря си с твоите пари, отколкото да ги изпие мъжът ти.“ Докато се страхувала от мъжа си, чичо ѝ я изиграл.
Често и вие изпадате в положението на тази жена: вместо да спасите нещо, вие го изгубвате… Какъв смисъл има да дам пари на една мома и тя да бъде нещастна. Какво са допринесли моите пари? Всяка жертва, която правим, трябва да даде добър резултат… С други думи казано: Ако жертвата, която направя, не е за славата Божия, нищо не допринася. Ако саможертвата е за славата Божия, тя носи благословение за всички хора. Каквито други закони да поставяте, това е така. Всяка жертва, която повдига само мен, без да създава връзка между мен и Този, за Когото се жертвам, Който ме е пратил на Земята, тя няма смисъл.
Понякога страданията допринасят нещо по-добро, отколкото радостите. Въпреки това, никой човек не желае да страда. Ако трябва да правите избор между страданията и радостите, всеки ще избере радостите. Понеже доброволно никой не иска да страда, невидимият свят ни изпраща страданията, без да ни пита.
Христос каза на един от учениците си: „Това, което сега говоря, не го разбирате, но един ден ще го разберете”. Чрез страданията, вие ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не е въпрос да се критикувате. Някога мислите, че сте много усърдни, че сте много набожни, че изпълнявате Божията воля. Ако е така, радвам се, но не се заблуждавайте. При всички случаи, трябва да познавате, коя е Божествена мисъл, и коя – човешка. Постъпваш неправилно и казваш: Това е човешко, а онова – Божествено…
Божествената мисъл превръща неразположението в разположение, болестта в здраве. При човешката мисъл, болестта се усилва. Ти боледуваш, искаш да оздравееш. – Как ще стане това? Спомни си, има ли човек, с когото да си в лоши отношения, или към когото да имаш лоши чувства. Изпъди от съзнанието си лошите мисли и чувства. Щом направиш това, няма да се минат два-три дни и ти ще оздравееш. След това, покани тези хора у дома си и поговори с тях.
Може да си изпаднал материално, да не ти вървят работите добре. Приложи същия закон. Ако и при това положение работите не се оправят, разбирам, че в твоя живот има нещо криво. Срещаш богати хора, нека ти е приятна тази среща.
Хора, на които е дадено богатство, и те изпълняват Божията воля. – „Ама те са крали.“ – Докато държиш в ума си мисълта, че те крадат, ти сам се петниш. За богатите хора е казано: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие.“ Обаче, богатият, който съзнава, че богатството му е дадено за благото на всички, той е на прав път. Който съзнава, че дарбите и способностите, умът, сърцето, волята и тялото са за благото на всички хора, той е богат човек. Щом използваш тези богатства за общо благо, ще дойдат и другите богатства на помощ.
Живей съзнателно, но не мисли да трупаш богатства. Мислиш ли само за богатства, ти си на крив път…
Без истина никой не може да се справи с мъчнотиите си. Дойдеш до една голяма мъчнотия – извикай Истината. Тя ще те освободи. – „Само Бог може да ме освободи.“ – Прав си, само Истината може да те освободи. Бог е Истина. Молиш се, не получаваш отговор на молитвата си. – „Защо?“ – Не носиш Истината в себе си…
Казваш: „Нервен съм, не мога да търпя хората.“ – Преди да се разгневиш и караш, кажи си: „Ще почакам малко, докато се успокоя.“ – Дай естествено положение на устата си, усмихни се и тогава говори. – „Ще ме питат защо се усмихвам.“ – Никой няма да те пита.
Чистата, естествена усмивка внася живот в човека. Чистият поглед повдига човека. Видиш ли такъв поглед, казваш: Никога няма да забравя този поглед. Чистата усмивка връща човека от кривия път. Една сестра казваше: „Един ден мислех да направя нещо лошо. Ти мина край мен, погледна ме и се усмихна. Веднага се отказах от лошото си намерение. Никога няма да забравя тази усмивка и този поглед.“ Погледът ми говорел: Ако вървиш по този път, ще пострадаш… Погледът, усмивката са сигнали от разумния свят. Ето защо, като срещнеш един човек, погледни го с чистота и любов. С погледа си ти казваш: Бог те създаде да мислиш добре и да вървиш в правия път…
Кажеш ли на някого „братко”, да му трепне сърцето. Един брат ми казваше: Само веднъж чух да ми се каже „братко”, но толкова музикално, че никога няма да го забравя. – Нали трябва да бъдем откровени? – Грубостта не е откровеност. Да бъдеш откровен, не значи, да кажеш всичко, каквото мислиш и желаеш… Докато Божиите идеи не се реализират в живота ни, ние всякога ще се натъкваме на дисхармония.
COMMENTS