Учителя: Само силният може да победи и да се справи с трудностите си

Откъс от беседата „Доброто вино“, държана от Учителя на днешния ден преди 106 години:

„Ти си задържал доброто вино досега.“

(Евангелие от Йоан 2:10)

Много от съвременните хора страдат от лошото влияние на виното върху организма им. Учени хора, лекари са писали за вредното влияние на виното върху човека. Обаче виното, за което се говори в Евангелието, е представено като символ на Живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота.

Химиците знаят състава на сладкото вино и разбират защо ферментира то. Гроздовата захар в сладкото вино, от действието на спиртните ферменти, се разлага на спирт и въглероден двуокис. Последният излита, а спиртът остава във виното и му придава упоително свойство. Всички знаят, че спиртът, който се намира във виното, е отровен: той е причина за вредното действие на виното върху човешкия организъм. В този смисъл, ферментирането не е нищо друго, освен процес на разлагане, при който се образуват отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида живот: сладък, в който захарта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментирал, в който захарта се разлага на спирт и въглероден двуокис…

Христос казва: „Не туряйте ново вино в стари мехове“. Старите мехове съдържат кваса на старото вино, от което новото вино започва да ферментира, и меховете се пукат. Родителите искат синовете и дъщерите им да бъдат като тях. Желанието на родителите не е нищо друго, освен наливане на новото вино в стари мехове. Какъв ще бъде резултатът? Новото вино ще ферментира и ще пукне старите мехове…

С превръщането на водата във вино, Христос посочи на човека нов метод, чрез който виното запазва вкуса си и не ферментира. Наистина, ако преварите гроздовия сок, той става устойчив, придобива имунитет и не се поддава на ферментиране. И да попадат ферменти в него, той не се разлага. В този смисъл, Новото учение – Учението на Любовта, което донесе Христос, представлява нов метод, чрез който човешкият живот се предпазва от ферментиране.

Какъв е старият възглед на хората за живота? Те казват, че ферментирането е естествен процес в живота, че човек трябва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни – кокошки, агънца, прасенца. Те намират, че всичко това е в реда на нещата, че така е наредено от Бога. Всъщност, на Бога и на ум не е дохождало да нарежда живота така, както философите го нареждат. Така изявен, човешкият живот е дело на човешкия гений, на човека-бог, а не на онзи Бог, Който първоначално е създал света. Както сладкото вино се превръща във ферментирало, под влиянието на особени ферменти, попаднали от въздуха, така и естественият човешки живот се е изопачил и ферментирал под влияние на особени елементи, създадени от самия човек.

Едно трябва да се знае: който греши, който води лош живот и ферментира, той не е с Бога. Този живот е човешки, а не Божествен. Като превърна водата във вино, Христос показа на хората, че има метод, чрез който неустойчивото може да се превърне в устойчиво и да не ферментира. Учените знаят, че причина за ферментацията на сладкото вино са особен род микроорганизми, наречени ферменти, които попадат от въздуха. Такива микроорганизми се съдържат и в Новия живот, във всяка нова мисъл и ново чувство. Като проникне Новото във вас, заедно с микроорганизмите, то предизвиква известна ферментация, която се изразява във вълнуване. Новото не трябва да предизвиква ферментация, но тя става по причина на неустойчивата материя, от която е направен човешкият организъм. Някъде ферментацията е на място. Например, хората предпочитат квасния хляб пред безквасния. Първият е по-добър за стомаха, по-лесно се смила. Евреите пък предпочитали безквасния хляб, квасният бил даже забранен.

Председателят на сватбата, на която Христос присъствал, казал на младоженеца: „Всеки човек първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържал доброто вино досега.“ Когато момък срещне една мома и я възлюби, говори ѝ само хубави думи. Нарича я ангел, гълъб, божество и т.н. Щом се оженят, и двамата отварят старите мехове и наливат в тях новото вино. Те започват добре, свършват зле. Виното ферментира, започва да действа върху тях, и те си разменят обидни и горчиви думи.

На земята човек започва добре, свършва зле; в Духовния свят започва зле, свършва добре, а в Божествения свят започва добре и свършва добре. Ето защо, от гледището на по-високите светове, първо се дава лошото вино, а после – доброто. Дръжте в ума си правилото: който започва добре с вас, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вярвайте на хора, които започват меко, любезно. Това не е за упрек, нито за обида, но знайте, че Животът изпитва човека и след като го прекара през различни изпитания, той сам ще познае какъв е, но и другите ще го познаят. Човек не е пратен на Земята, като червея, само да гложди листата, но да учи, да придобива знания и опитности. Според българския обичай, като умре някой, поливат гроба му с вода и вино. Какво се крие в този обичай? С това искат да кажат на умрелия: „Като дойдеш втори път на Земята, трябва да бъдеш чист, да не грешиш.“

„Ти си задържал доброто вино досега.“ Сега и на вас казвам: давайте от доброто, от сладкото вино на децата си. Те са пили вече от старото вино, познават го и носят последствията му. Отрано те заповядват на родителите си, на своите по-големи братя и сестри. – „Какво трябва да правим, за да подобрим живота си?“ – Като се жените, викайте на сватбата си Христос, да внесе в живота ви такива елементи, които могат да го подобрят. Той ще ви научи да превръщате отрицателното в положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни.

Как се познава силният човек? Ако може да се бори с бик. Сегашните хора не успяват в живота си, защото искат да бъдат богати, без да са били сиромаси; искат да бъдат добри, без да са били лоши. Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни процеси…

Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото търсят лекия път. Ако са религиозни, търсят лек път за влизане в Царството Божие. Царството Божие е за добрите, за смелите хора, а не за страхливите, нито за крадците и престъпниците. Царството Божие е за живите, а не за мъртвите. Какво ще стане с човека, ако вържете ръцете и краката му със здрави въжета? Той ще бъде като мъртъв, не ще може да се движи. Както въжетата свързват човека и не му позволяват да се движи, така лошите мисли и чувства свързват ума и сърцето и не му позволяват да мисли и да чувства. И те стягат краката и ръцете на човека, както въжетата. Ръцете и краката представляват Добродетелите, принципите, които движат човешкия ум и човешкото сърце. Добрите мисли и чувства подтикват човека към Добро, а лошите – към зло. Ако се поддаде на лошите мисли и желания, човек намира затвора. Някой казва, че не може да прави Добро, понеже няма средства. Както може да прави зло, да обира хората, така може да прави и Добро. Да бърка човек в чуждите кесии, това значи, да бърка в умовете и в сърцата им. Щом си позволява да бърка, той трябва да внася нещо хубаво от себе си, а не да изнася. Като влезеш в едно общество, трябва да внасяш, а не да изнасяш. Христос отиде на сватба в Кана Галилейска и внесе нещо – превърна водата във вино, т.е. Той превърна обикновения, горчив живот в добър, сладък…

Сегашните хора нямат ясна представа за Любовта. Тя е положителна сила, която върши чудеса. Тя прави преврат в човешкия характер: лошият става добър, слабият – силен, мързеливият – прилежен. Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има Любов; същото може да направи и мъжът с жена си, ако има Любов в себе си. Ако децата в дома стават по-добри, родителите им имат Любов. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нямате Любов. Обърнете се тогава към Бога, към Разумния свят, признайте погрешката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали, и помолете Го да ви даде начин да подобрите живота си. Ще кажете, че това е покаяние. Какво е всъщност покаянието? Превръщане на горчивото в сладко. Ще кажете, че не може без зло, без лошавина, без горчивина. Не е така, това не е в реда на нещата. Лошавината, горчивите елементи са резултат на нечистотиите, които ферментират. Всеки трябва да си има по една тайна стаичка, в която да влиза поне по един час на ден, за да се изчиства…

За предпочитане е да бъде човек с Добродетели, отколкото да има много злато и да не може да го използва. Добродетелният човек разбира Живота правилно и разумно го използва. За него зло не съществува. Зло съществува само за неразбрания, за невежия. Ако майката не позволява на детето си да преяжда, зло ли е това? Някой има сто милиона лева, а друг – по-малко. По-щастлив ли е първият от втория? Някой не е доволен от своята красота. Ако е красив, по-щастлив ли ще бъде? Ако красотата и белотата са свързани с Доброта и благост, те са на мястото си. Обаче, ако те не правят човека добър и мек, за предпочитане е той да бъде грозен…

Работа се иска от всички хора. Да работиш върху себе си, това значи да бъдеш свободен от отрицателните мисли и чувства, да не даваш ухо на тях, да не те засягат. Кой каквото иска да каже за тебе, да бъдеш свободен. Каже ли ти някой една обидна дума, не се обиждай, но разгледай я като химик, да видиш каква положителна сила крие тя в себе си. Външно може да е обидна, но вътрешно тя съдържа ценен елемент. Той трябва да се извади и разумно използва…

„Ти си задържал доброто вино досега.“ Когато Христос беше на сватбата в Кана Галилейска, майка Му се обърна към Него и рече: „Вино нямат тези хора.“ Христос ѝ отговори: „Моят час не е дошъл още.“ И вие се запитвате защо Христос не даде доброто вино още отначало. С това Той искаше да покаже, че хората не са готови още за новите идеи. И до днес още не са готови. Колко светли и възвишени идеи е изказал Христос, но едва ли една стотна от тях са приложени. Повечето хора мислят, че знаят много неща, но, ако ги накарате да свършат някаква работа, виждаме, че или малко знаят, или нищо не знаят. Това не е за упрек, но аз изнасям истинското положение на нещата.

За да придобие истинското, т.е. слънчевото Учение, човек трябва да потърси Онзи Учител, Който може да го научи да превръща лошото в добро и горчивото в сладко…

Ако покажете на бика дреха, боядисана с яркочервена боя, той се настройва лошо и започва да боде. И думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система. Някои думи оказват лошо влияние върху човека, и той започва да ферментира. Като знаете това, не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат нетърпението в търпение. Ако мъжът ви е нечист, дайте му възможност често да се къпе, да махне нечистотиите от себе си, да се облекчи състоянието му. Ако мъжът или жената е нечиста, трябва да си помагат взаимно, да се чистят. Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица „не“. Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък.

Председателят на сватбата запита младоженеца: „Ти си задържал доброто вино досега?“ Да оставяме добрите неща последни, това е естественият път в Живота. Според мене, не е най-важният въпрос защо доброто вино е останало за най-после. По-важен въпрос има от този, а именно: как може водата да се превърне във вино. Сам по себе си, човешкият живот е доста сложен. Ето защо, първата задача на човека е да превърне горчивите чувства в сладки, изопачените мисли – в светли и прави. Това не е нищо друго, освен изкуството, което Христос притежавал – да превръща водата във вино. Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи да превърне човек живота си в песен и музика, в радост и веселие.

Днес всички искат да знаят какво ще стане с тях, какъв ще бъде краят на живота им. Аз ще стана пророк и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пътя, по който сте тръгнали, след сто години най-много от вас ще останат само кости; мислите и желанията ви ще се пръснат в пространството. Като влезете в Астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни, и ще търсите път да се върнете отново на Земята.

Не е добро положението на грешника на Земята, но още по-лошо е в Астралния свят. Докато е бил на земята, той си е хапвал повечко, но в Астралния свят е осъден на вечен глад. Пред него стоят трапези с богати ястия. Щом се приближи до тях, те веднага се вдигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи. Ако някой е обичал да се облича хубаво, като отиде в Астралния свят, ще гледа богати витрини с разкошни дрехи, но нито една от тях не ще може да облече. Обаче друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезите сами ще се спират пред него. Каквато дреха пожелае да облече, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно из райската градина, ще слуша пеенето на райските птички. Ако иска да отиде на концерт, ще го заведат да слуша видни музиканти. От време на време ще посещава лекциите на знаменити професори.

Когато говорим за възможностите и условията, които съществуват в Астралния свят, ние имаме предвид човешките желания. За такъв свят мечтаят хората. Когато Христос направи чудото в Кана Галилейска, Той искаше да покаже какви възможности съществуват в Астралния свят. Той искаше да покаже на хората с какви сили борави Разумният свят.

За да се приложи Астралният свят на земята, трябва да поканят Христа, учениците Му и Неговата майка на сватба. Христос представлява Разумният принцип, който превръща злото в Добро; учениците Му представляват хората, а майката Христова – съединителната връзка между Духовния и физическия свят. Разумният принцип може да измени света – не външно, а вътрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. Майки и бащи пак ще има, но ще изпълняват предназначението си съзнателно и с Любов. Всички сегашни професии и занаяти пак ще съществуват, но ще се изпълняват добросъвестно и с Любов. Учители, свещеници, проповедници, общественици, министри, търговци ще работят в Чистота, без измама и лъжа. Ако платът, който търговецът продава, е смес от вълна и памук, той ще го продава за такъв, а няма да го продава за чист вълнен.

Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство, с които хората си служат на Земята, вземат реален образ в Астралния свят. Затова се казва, че човек не може да се освободи от делата си нито на този, нито на онзи свят. Следователно, като мине лоша мисъл през ума ви, отправете към нея Мъдростта; като мине лошо чувство, например, омраза, в сърцето ви, отправете към него Любовта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете към нея Истината.

Отправяйте към отрицателното нещо положително, с което да му въздействате. Ако ви сполети някакво нещастие, мислете за щастието; ако ви посети някаква болест, мислете за здравето. Какво правя аз с болестта? Като ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се е отбила и при мене. Тогава аз ѝ давам да си хапне и, като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи, и те постепенно ще отслабват, докато един ден изгубят силата си. Те ще минават и заминават покрай хората, без да ги измъчват.

И тъй, ако искате да се справяте лесно с трудностите си, прилагайте новото Слънчево учение, т.е. учението на Христа. Често се пеят песни за Христа, наричат Го слънце на живота, но като дойдат страданията, всички започват да пъшкат, да викат „Ох, ах!“ Охкането означава, че колелото на живота ви е лишено от ос. Кажете си: „Моето колело трябва да има ос и да се върти.“ Ахкането пък означава, че мисълта ви не е чиста. Кажете си: „Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята.“ Ще кажете, че това са прости работи. В тези неща, именно, се заключава философията на Живота. Никога не казвайте „Не мога.“ Този глагол има три низходящи и три възходящи степени:

Не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи.

Мога аз, можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, великият Дух – възходящи степени.

Както с помощта на скрипците можете да спускате тежки предмети надолу, така също можете с тях и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мъжът спуска жена си долу и казва: „Нали си добра, качвай се нагоре!“ И жената прави същото с мъжа си. Обаче, те трябва да постъпват точно обратно: и двамата да си съдействат за своето изкачване…

Няма защо мъжете да се страхуват да не изгубят жените си; също и жените не трябва да се страхуват за мъжете си. Човек е мъж и жена едновременно. Щом има ум и сърце, той носи в себе си и мъжа, и жената.

Стремете се към методите на Новото учение, за да решите правилно задачите на живота си. Не мислете, че можете да постъпвате както искате, без да носите последствията на вашите постъпки. Ако си огорчен, не търси виновника за огорчението, но си кажи: „Заради Господа мога да превърна горчивината си в сладост.“ Заради Господа жената може да възпита и мъжа, и децата си. Същото може да направи и мъжът. Жена, която очаква на мъжа си да я храни и поддържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си с мисълта те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Такива синове и дъщери ще вървят по стария път. Те ще бъркат в джобовете на родителите си, без да мислят за тях. Понеже родителите са тясно свързани с децата си, първи те могат да им дадат пример от Новия живот. Първо те трябва да ги запознаят с великите принципи на Живота. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им. Прилагайте Христовите принципи в личния, семейния и обществения живот, не за свои лични, материални нужди, но за подобрение на вашия живот, както и за подобрение живота на вашите ближни.

Ако някой дойде при мене, да ме пита как да оправи личните си сметки и задължения, аз няма да му дам никакъв съвет. Моите съвети са за хора, които искат да напредват умствено и духовно, да повдигат душата си.

„Ти си задържал доброто вино досега“. Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния живот. Само доброто вино може да освободи човека от смъртта. Какво представлява смъртта? Робство. Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека. Велико изкуство е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот. Който не е придобил това изкуство, той счита, че хората са лоши. Мъжът казва, че жена му е лоша, иска да се освободи от нея; жената казва, че мъжът й е лош, и тя иска да се освободи от него. Мъжът мисли, че ще се освободи от жена си, като я напусне; и жената мисли по същия начин. Мъжът се освобождава от жена си само като не мисли за друга жена. Тогава той работи съзнателно върху себе си и се повдига; мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива. Така също той трябва да излезе и вън от себе си, от своята личност и да мисли за възвишеното. Само така той ще разбере, че нито мъжът е роб на жената, нито жената – на мъжа, и ще изпълни своето предназначение. Не само човек е свободен, но и животното. Лошите отношения на хората към животните са причина за много болести. Бъдете внимателни и добри към животните.

Напълнете съдовете си с чиста вода, извикайте Христа, учениците Му и Неговата майка да присъстват на сватбата ви. Когато председателят на сватбата, т.е. вашият ум пие от доброто вино, тогава ще разберете смисъла на Новото учение, което Христос проповядва от две хиляди години насам. Като пиете от доброто вино, ще станете радостни, весели и силни. Само силният може да победи и да се справи с трудностите си. Само търпеливият ще издържи докрай. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом”. Под думата нищ не се разбира слаб човек. Нищият е силен за Доброто, за великото в света, но не и за злото и низкото.

Пожелавам ви от днес да прилагате изкуството на Христа, да превръщате водата във вино, да възприемете Новото учение, а с него заедно и Новия живот. Не се обезсърчавайте от земния живот, защото чрез него придобивате опитности. От хиляди години насам човек слиза на Земята да събира знания и опитности. Един ден, когато свърши земното училище, Бог ще каже: „Време е вече моят син да напусне Земята и да се върне при мене.“

Старият казва, че не може да учи. Няма стари хора на Земята. Две категории хора познаваме: стари, мъдри хора, които прилагат Доброто, и стари, които си служат със злото. Когато се погледнете в огледалото и кажете, че сте стар, причината за това се крие в лошите мисли и чувства, които ви занимават. Добрите, възвишени мисли и чувства правят човека млад; лошите мисли и чувства го втвърдяват и състаряват – такъв човек е осъден на смърт! Видите ли, че някой клон на дървото се е втвърдил, той изсъхва. Докато клоните са гъвкави, еластични, казваме, че има живот в тях.

Когато евреите огрубяха, те станаха жестоки и корави. Христос умря, но след три дни възкръсна.

Следователно, ако родителите искат децата им да живеят по-дълго време на Земята, между тях трябва да цари хармония и съгласие. Ако искате близките ви да живеят по-дълго време на Земята, отношенията ви с тях трябва да бъдат хармонични.

Висшето, т.е. Божественото в човека, това е Христос, Когото всеки момент разпъваме. Докато Христос е у вас, превръщайте черното в бяло, злото в Добро, загубата в печалба. Ако днес имате загуба, не се обезсърчавайте, но кажете: „Добър е Бог, утре ще ми даде някаква печалба.“ Когато умре някой от домашните ви, не скърбете, защото той пак ще дойде на Земята. Човек умира, за да цъфне отново; пресажда се, за да се облагороди. Във всичко, което става с вас и около вас, виждайте великата и мощна Божия десница. Тя работи навсякъде.

„Ти си задържал доброто вино досега.“ Ако вашето вино ферментира, ще знаете, че е от земята. Доброто вино, което не ферментира, е от Небето. Какво трябва да се направи с ферментиралото вино? Да се превари. Така трябва да се проповядва на сегашните хора, да знаят, че има вино, което никога не ферментира…

Новото учение приготвя нови условия за идването на добри, умни и благи хора.

Прочетете 20 и 21 глава от Откровението, да видите какво Господ готви за човечеството.

Сега аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Всички свещеници, проповедници, учители, майки и бащи ще проявят Доброто в себе си и ще говорят на един език. Господ казва: „България ще бъде благословена!“ Времето ще покаже Истина ли говоря, или не. Всички ще бъдете носители на Новото учение по света. Така е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърчавайте и бъдете благодарни за това, което Бог ви е дал. Всяка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате. – „Какво ще стане с България?“ – За България иде голямо Добро, което всички трябва да приемат доброволно. Ако не го приемат доброволно, насила ще го приемат, но Бог няма да отмени решението си. Какво правят майките със своенравните си деца? За да приемат благото, Доброто, което им дават, те ги набиват.

Идете сега по домовете си и носете Новото учение навсякъде.