Учителя: Само Любовта е в състояние да оправи света

Откъс от беседата „Първо и последно място“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Всички учени, писатели, философи говорят и пишат върху въпроса „Какво е човекът?“. Всеки мисли, че е човек, а, като човек, не познава Бога, своя Създател. Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това, покрай Единия Бог, съществуват още много богове. Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всички европейски народи – англичани, французи, германци, италианци, също така имат милиони богове. И българите имат много богове.

За да познае Единия Бог, човек трябва да придобие Истината. Като придобие Истината, той ще придобие и свободата си.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ – Коя Истина? – Която носи живот в себе си…

Като търсят щастието си, хората дохождат до въпроса за възпитанието и самовъзпитанието. Хиляди учени пишат върху този въпрос, хиляди педагози прилагат ред методи за възпитание на младото поколение, но не постигат никакви резултати. – Защо? – Защото между техните методи, закони и правила, и тия на природата, има някакво несъответствие. Докато хората не дойдат в пълно съгласие с Природата, последната всякога ще разваля плановете им… Следователно, като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава онзи неизменен порядък на нещата, който съществува в Природата, и по него да живее.

В този порядък на нещата главата на човека е турена на най-високото място. Сърцето и дробовете са турени в средата на тялото, а стомахът – в долната част. Според местото на отделните части в човешкото тяло се определя и тяхната служба. Почетно е мястото на главата, но и отговорността ѝ е голяма. Главата страда най-много, защото е заела най-високото място. Тъй щото, срещнете ли човек, който страда много, ще знаете, че той е заел високо място. Иска ли да не страда, той трябва да слезе по-надолу, дето страданието ще мине покрай него без да го засегне. Наистина, бурите, ветровете, светкавиците върлуват главно по високите места.

Като не разбират Божествения порядък на нещата, хората си позволяват да критикуват света. Слушате някой да казва, че светът не е създаден както трябва. Казвам: „Ти, който намираш недостатък в Божествения порядък, дай свой план, по който светът трябва да бъде създаден.“ Всеки, който се осмелява да критикува нещо, показва, че той има по-възвишен план от този, когото критикува. Някой върви по улицата, но се спъва в един камък и удря крака си Той веднага започва да протестира защо са оставили този, камък сред пътя, да удря краката си. Минава втори, трети, всички се спъват в този камък и започват да протестират – кой е оставил камъка насред пътя, но никой не се сеща да го отмести настрана, за да не се спъват другите хора, които идат след него. По същия начин хората се спъват в една своя мисъл, в едно свое чувство или в някоя своя постъпка и не се сещат да ги отстранят, но питат кой ги е поставил на пътя им. Защо не питат себе си кой ги е поставил на пътя им, но търсят виновници вън от себе си?

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своите ближни…

Какво представлява страданието? – Страданието е най-голямото благо, което Природата може да даде на човека. То представя особен род работа, която човек непременно трябва да свърши. Да преживее човек едно страдание, това значи да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трябва да се облече със старите си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бъде нечиста, миризлива. Като я преде, пръстите ще го болят. Като тъче вълната, краката му ще се уморяват. Но като си ушие нова, чиста дреха от тази вълна, той ще бъде доволен, че е научил нещо.

Следователно, всяко страдание представлява суров материал, който трябва да се обработи, за да влезе в употреба. Страданието има за цел да обработи нещата и да ги постави на съответните им места. Така постъпва и Природата: чрез вятъра, дъжда, тя пренася нещата от едно място на друго, докато ги постави при условия да се развиват и обработват. Рече ли човек да се намеси в порядъка на Природата, тя ще му даде добър урок.

В средната част на Съединените Щати американците изсичали горите си, за да ги превърнат в плодни дървета и градини. Наистина, те ги обработвали и насаждали с цветя, с плодни дървета и зеленчуци, вследствие на което скоро забогатявали, но налитали на голямо зло. Вятърът свободно се ширил по тия незалесени места и нанасял големи слоеве пясък и прах. Количеството на пясъка и на праха станало толкова голямо, че тези области се превръщали в пустини. Едва сега американците разбрали, какво зло си причинявали с изсичане на горите.

За да не влиза в стълкновение с Природата, човек трябва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живее при условията, при които по-рано е живял, вследствие на което става нещастен. Има право човек да желае по-добри условия от тези, в които е бил по-рано, но в никой случай той няма право да влиза в разрез с Природните закони. Влезе ли разрез с тях, между него и Природата се заражда борба, която не води към добър резултат.

Защо се бори човек с Природата? – Защото не иска да ѝ се подчини. Казано е в Писанието, че всички ще бъдем научени от Бога…

Всяко нещо в живота е точно определено. Казвате, например, че даден човек е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош? Каменарят, който удря канарата с чук, лош човек ли е? Ако, вместо канарата, той удари с чука си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта ѝ. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството. Чукът представя страданието. Който не разбира предназначението на този чук, той се счита нещастен, че го удрят…

Представете си. че вие имате мисли и чувства, които са подобни на канарата. Как ще се справите с тия мисли: с перо или с чук? Ако някои идеи имат естеството на леда, как ще се справите с тях? Можете ли с мек език да ги стопите? За ледените идеи е нужен огън…

Разумният човек, който разбира Божиите закони, не се окислява. Обаче, той разполага с магическа сила в себе си: каквото хване, облагородява го. В неговите ръце желязото се превръща на злато. Това подразбира: разумният човек може да превръща отрицателните състояния в положителни, низшето във висше, неблагородното в благородно…

Съвременните хора не са доволни от живота, от обществения строй, вследствие на което искат да го изменят. Това е невъзможно. – Защо? – Защото сегашният живот е резултат на редица опити, които Природата е правила в течение на хиляди години. Ако речете да измените този живот в един ден, това значи, да предизвикате цяла катастрофа. Следователно, както за създаването на живота са употребени усилия и опити на вековете, така и за изменението му са нужни векове и хилядолетия. Като не разбират този закон, религиозните хора искат изведнъж да станат светии. – Това е невъзможно. Да стане човек изведнъж светия, това значи преждевременно да изсъхне и пожълтее…

Дръжте в ума си мисълта, че светът е оправен, но в разбирането на хората трябва да стане преврат. Външно, механически светът няма да се оправи, нито се нуждае от оправяне. Оправянето на света е вътрешен процес. Щом стане преврат в човешките умове, сам по себе си светът е оправен. Щом в умовете и в разбиранията на хората стане промяна, заедно с това се променя и външният свят.

И тъй, за да се измени светът, от всички хора се иска съзнателна, вътрешна работа. Никакъв закон не може да измени света. Христос знаеше това и дойде в света да покаже на хората Пътя, по който животът може да се оправи. Само Любовта е в състояние да оправи света и да примири всички противоречия в живота.

Ако всички хора приложат Любовта в живота си, неуредените неща моментално ще се оправят. В общността си светът е добър, но в частност има неща, които не са добри. Същото може да се каже и за човека. По естество, по душа човек е добър и чист, вследствие на което злото не може да проникне в душата му. В частност, обаче, има нещо лошо във всеки човек. Лошото, нечистото в човека представя материал за горене. Този материал може да изгори само в Огъня на Любовта. Като знаете това, стремете се да придобиете Любовта, да се пречистите. Любовта се придобива, но не се обсебва. Който изпълнява Волята Божия, той може да придобие Любовта…

Колкото малко да дадете на Господа, в замяна на това ще получите от Него много и ще бъдете щастливи. Ако не искате да Му дадете и малкото, което имате, вие нищо няма да получите.