Откъс от беседата „Който има невестата“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:„Който има невестата, жених е.“ (Йоан 3:29)Всички съвре
Откъс от беседата „Който има невестата“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:
„Който има невестата, жених е.“ (Йоан 3:29)
Всички съвременни учени следват истината, а при това никой от тях не е свободен. Казват, че който има знания, наука, той е културен, свободен човек. Така ли е всъщност? От памти-века е имало учени хора, философи, а при все това пак не са били свободни. Ще кажете, че за да бъде човек свободен, трябва първо да уреди работите си. Работите на много хора са уредени, но те пак не са свободни. Значи свободата не зависи от това дали работите на човека са уредени или не… За да бъде свободен човек, трябва да е придобил истината, да знае нещо.
Докато е млад, човек идеализира нещата, представя си ги в такъв вид, в какъвто не са. Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като божество, пише й прекрасни писма, коленичи пред нея, обещава й добър живот, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него. Той мисли, че с нея заедно, ще влезе в Царството Божие. Без нея животът му се обезсмисля. Докато се оженят, всичко е добро; щом се оженят, и двамата започват да се чудят защо не идва Царството Божие между тях. Те започват да съжаляват, че са се оженили и казват: Не струва човек да се жени. – Щом не струва човек да се жени, това показва, че тази женитба не е от Бога. Защо? Защото всяка задача, която не може да осмисли живота, тя не е за живота.
Ето защо човек трябва да се стреми към онези задачи, които могат да му дадат метод за разрешаване основните принципи на живота. Много задачи ще се дадат на човека, които той правилно трябва да разреши.Съвременните хора трябва да знаят, че всичко, което става в живата природа, е разумно. Мнозина мислят, че външните условия са главните фактори в живота. Наистина външните условия са фактори в живота, но те не са единствени и най-важни…
Как може човек да придобие свободата си? – Който иска да придобие свободата си, той трябва да следва истината. За тази цел човек не трябва да греши. Щом не греши, той ще се освободи от дълговете, които са го заробили… Той ще престане да греши, когато осъзнае, че неестествените желания в него са чужди капитали, с които не трябва да работи. Някой се влюбил и мисли, че той е родил тази любов. – Любовта не принадлежи на никого. Виждате, че едно животно се влюбило и постоянно тича подир своята възлюбена. И в любовта на животните има етикеции, учтивост. Хората мислят, че само те имат любов и подобна на тяхната няма. – Не, всички живи същества, колкото малки да са, имат любов. И растенията, и животните имат любов. Любовта на растенията се проявява по различен начин от тази на животните; любовта на животните пък се проявява различно от тази на хората. Както и да се проявява любовта на различните същества, тя все е любов.
В този смисъл хората трябва да обичат истината, да разглеждат нещата обективно без да се заблуждават. Защо ще се заблуждават? Ще каже някой, че всичко може да направи. Щом каже това, той трябва да се подложи на опит…
Един от европейските владетели бил много хвален от придворните си, но като разумен и мъдър, той не се подавал на техните ласки и решил да им докаже своята сила и мощ на опит. Те го хвалили, че всичко може да направи, че може да спре духането на вятъра и движението на морето… Той решил да ги изобличи, да им докаже, че не може всичко да направи, затова ги накарал да изнесат трона му и да го поставят на брега на морето, където ставали най-големите приливи и отливи. Сам той седнал на трона си и наблюдавал как идвали и се връщали вълните. Когато започнали силни приливи на вълните, придворните му казали: „Ваше Величество, приливи идват, трябва да се отдръпнете!“ – Не се страхувайте, вие знаете, че аз мога да заповядвам на морето. Те пак му казали: „Ваше Величество, приливи идват!“ – Заповядвам на морето да се отдръпне! Обаче морето не се отдръпнало. – Както виждате, морето не ме слуша. Значи всичко не ми се подчинява.
По този начин царят поставил въпроса ребром и доказал на своите придворни, че техните хвалби не почиват на действителността. Следователно всеки човек трябва да постави трона си край морето, да види подчинява ли му се приливът на вълните или не. Ако приливът не му се подчинява, той трябва да постави трона си далеч от морските вълни. Това показва, че отношенията и възможностите на човека в живота са съвсем различни от тия, които той може да си въобрази.
Животът на съвременните хора не е случаен и трябва да се знае, че случайните неща са разумни, а обикновените – неразумни. Това, което постоянно става, е човешко; това, което случайно става, е разумно, следователно – Божествено. Когато изследват природните явления, учените казват за някой факт или за някое явление, че е случайно. Обаче те трябва да знаят, че случайните неща именно са Божествени. Тъкмо когато човек мисли, че няма изходен път в положението, в което е попаднал, вижда, че „случайно” се намира пред такъв. Викат лекар да прегледа някой болен. Лекарят идва при болния, пипа пулса му и констатира, че според правилата на медицината след 24 часа болният ще свърши. Според правилата на медицината е така, този човек не може да живее повече от 24 часа, той непременно ще свърши и никой не може да му помогне. Случва се обаче някакъв неочакван обрат в болестта, болният се подобрява и оздравява. Много такива примери има в живота.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Един американец – милионер имал млада, красива жена, която много обичал. По едно време жената на милионера заболяла сериозно. Той извикал най-видните лекари, дано и помогнат, но всички вдигали рамене, не знаели какво да правят. Те се събрали на консулт и всички единодушно решили, че болестта е неизлечима и младата жена ще замине за другия свят. Като добросъвестни лекари решили да предупредят мъжа на болната за удара, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът ѝ е наближил и да се приготви да изпие горчивата чаша.
Мъжът се наскърбил, натъжил, но нямало какво да прави; влязъл в стаята на жена си и внимателно и съобщил какво я чака. Очите на младата жена се напълнили със сълзи, но след един момент тя се окопитила и казала на мъжа си: „Няма какво да правя, освен да се подчиня на съдбата си. Ще отида на онзи свят без да зная съществува ли такъв или не. Искаше ми се още да поживея с тебе, но не съм господарка на съдбата си. Понеже много пъти си ми казвал, че ме обичаш, искам да ми обещаеш нещо. Кажи, моля ти се, можеш ли да ми дадеш обещание за нещо, което да изпълниш?“ – Кажи, какво искаш? Ако мога, ще изпълня молбата ти, но предварително нищо не обещавам. Аз искам да постъпя като разумен, като честен човек пред тебе, а не като лъжец. – „Искам да ми обещаеш, че след смъртта ми няма да се ожениш за друга, ще ми останеш верен завинаги.“ – Виж, това не мога да обещая. Може да срещна някоя млада, красива жена като тебе, да се влюбя в нея и да се оженя. Трябва ли тогава да изляза лъжец пред твоята памет?
– Тъй ли? Тогава и аз няма да умра! И наистина това потенциално желание на тази млада жена да не се разделя с мъжа си било в състояние да я спаси. То предизвикало обрат в нейните сили и в продължение на 24 часа тя се почувствала по-добре: станала от леглото и започнала да се разхожда из стаята си. Като дошли при нея лекарите, останали изненадани от това, което видели. След десетина дена младата жена била вече напълно здрава.
Казвам: един мощен стремеж, колкото дълбоко да е скрит в човека, е в сила да го избави от смъртта; с него той може да преодолее всички препятствия, които се изпречват на пътя му. В тази жена се събудила ревност към мъжа ѝ. Тя искала от него да не се жени за друга, да не обича друга жена. Толкова силно било това чувство в нея, че тя могла да преодолее смъртта. Но престъпление е човек да изисква от някого той да не обича друг освен него. Любовта е непреривен процес, тя не може да се прекъсва.
Съвременните хора търсят нещо велико в живота си, искат да се домогнат до Любовта, да я придобият, но лекарите, както и хората на старите разбирания, казват, че не струва да се живее, че животът на човека е кратък, в 24 часа той може да замине за другия свят. В някои индуски книги се казва, че не струва да се живее. – Това е крив превод. Не струва да се живее само когато човек се отклонява от правия път, от пътя, в който има растене и повдигане. Иначе животът е красив и към него всички се стремят. Мнозина казват, че животът създава страданията. – И това не е вярно. Може да има в живота някои елементи, които създават страдания, но тия елементи не представят живота. Как е възможно това, което обичаме, да ни създава страдания? Невъзможно е онзи, който ви обича, да ви създава страдания. Известно е, че Любовта ражда живота. Следователно ако животът създаваше страданията, тогава той не би имал никаква основа. Причините за страданията са в самия човек, но не в живота…
Всички хора говорят за свободата, казват, че всеки трябва да бъде свободен. Свободен човек е онзи, който не се влияе в действията си от външните условия. Някой иска да направи едно добро, но се влияе от външните условия. Този човек е роб на външните условия. Той трябва да се освободи от това робство.
Кой може да го освободи? – Знанието. Чрез знанието човек се свързва с Мъдростта. Щом се свърже с мъдростта, човек е в състояние вече да разкъса връзките, булото на илюзиите, които го правят роб. Мнозина мислят, че могат да постигнат известни блага без любовта, без мъдростта в живота, вследствие на което очакват всичко на готово. – Не, всеки трябва да приеме в себе си основното положение, че без любов животът не съществува. Любовта ражда живота. Освен това, между Любовта и Мъдростта има тясна връзка. Следователно докато не постави Любовта и Мъдростта за основа на своя живот, човек всякога ще се натъква на противоречия.
”Който има невестата, жених е.” – Кой е женихът в природата? – Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно всеки ден присъстваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Казва някой: „И аз бих желал да имам този жених, да бъда негова невеста.“ – Лесна работа. Стани ден, ще се ожениш за слънцето. Докато си човек, ти никога не можеш да се ожениш за слънцето. И тъй, като знаете какво нещо е денят, и какво – слънцето, вие имате вече представа какъв процес е сватбата.
Какво представя сватбата за съвременните хора? Срещнат се двама души, влюбят се, пишат си приятни, хубави писма, докато се оженят. Щом се оженят, започват да се бият и карат помежду си. Защо се карат? – Мъжът не е доволен, че жената не е наготвила добре. Жената не е доволна от мъжа, че не е купил каквото искала. – Тази женитба няма смисъл. Обаче женитбата на слънцето за деня има смисъл, защото от изгрев до залез има ядене и пиене на общо основание. И вечер като се върнете от сватбата, разправяте на близките си, че сте били на сватба, че сте яли и пили, че сте се веселили: птичките весело чуруликали, песни и музики сте слушали – навред веселие и радост.
Кой не би пял, когато слънцето се жени? Това значи истинска женитба! Какво би станало, ако слънцето за един ден само би престанало да грее, т.е. да се жени? Когато женихът идва, всеки ден носи по едно любовно писмо. Толкова години вече откакто слънцето и денят се познават. Те всеки ден се срещат, всеки ден има ядене и пиене, музика и песни в чест на техните срещи. Радвайте се когато някой се жени. Не чакайте само вие да се жените, че тогава да се радвате. Ако не се радвате на щастието на другите, вие никога не бихте могли да направите връзка с природата и ще казвате, че женитбата е глупава работа…
Апостол Павел казва: ”Сгодих ви за Едного.” Това показва, че някои християни са сгодени от две хиляди години насам. Така трябва да си обяснявате нещата. Ако не ги обяснявате така, вие ще опозорите един институт, какъвто е връзката ви с Христа, връзката ви с разумната природа. В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порастне човек в себе си. Така само човек може да придобие свободата си, да стане свободен, да не греши. Всеки трябва да бъде пионер за свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи същества…
Недоразуменията между хората произтичат от малки причини. Случвало се е любовта между двама млади да се развали за малко червен пипер. – Как? – Младата булка сложила в яденето малко повече червен пипер, отколкото трябвало. Вследствие на което любовта между нея и възлюбения се развалила. При друг случай младата булка сложила в яденето повечко масло, отколкото трябвало и любовта между двамата се развалила. Щом любовта може да се разваля от такива дребни, малки поводи, това не е любов. Това са чувства, настроения, разположения, но не и любов.
Вие трябва да си съставите ясна представа за човешките чувства, за човешките мисли и постъпки; вие трябва да разбирате проявата на ума, на сърцето, да ги различавате. Вие трябва да разбирате човешките способности, да ги различавате и като художници да поставяте всяка способност на своето място. Затова именно сте изпратени на земята – да се учите да придобиете велика наука.
Казвате: До кога ще учим? – И на 120 години да станете, пак ще учите и няма да се подпирате на тояга. Съвременните хора взимат един период от 45-50г. и като стигнат тази възраст, казват: „Остаряхме вече, главата ни побеля, не можем да учим.“ – В кой кодекс на Свещената книга е писано, че като остарее човек не може вече да учи? – Никъде не е писано такова нещо. При това никъде в Божествената книга не е писано, че старите или младите ще наследят Царството Божие.
Следователно в духовен смисъл под думата „дете“ се разбира човек, който има пластичен, подвижен ум и душа, пълна със стремеж за придобиване на знания, които да прилага в живота си, за да го изправя и повдига. В това отношение съвременните хора трябва да представят извор, който постоянно да дава и да възприема. Те не трябва да спират теченията на своя живот, да образуват блата. Водата в тях трябва да има външен излаз, да изтича навън и да се втича навътре. Това значи придобиване на Любовта навътре и предаване на Любовта навън.
– Къде и как ще употребим любовта като я придобием? – Много нещастни хора има в света, които очакват отнякъде да им дойде помощ. Ето например двама влюбени, но Господ не ги благославя. – Защо? – Защото не използват правилно любовта, която им е дадена. Те се чудят какви подаръци да си дават един на друг. – Няма защо те да се даряват помежду си. И без това те са дарени, имат най-големия дар – Любовта. Подаръците трябва да се дават на бедните, на сиромасите. Това е Божествена постъпка.
Казвате, че Бог живее във всички хора, а при това не се обичате. Срещате някого и му казвате, че трябва да ви обича. – Щом казвате, че Бог живее във вас, сам по себе си ще се обичате, защото казано е, че Бог е Любов. Да изисквате хората да ви обичат, това е насилие. – Любовта не търпи абсолютно никакво насилие. – В любовта човек е абсолютно свободен. Следователно като човек, дълбоко в душата си трябва да съзнавам любовта и сам да я прилагам без никакво външно насилие. Всеки трябва да бъде искрен в любовта си. Не е въпросът да обичате хората, но да проявявате Любовта си и то всеки по свой специфичен начин. Защото хората се различават един от друг по своя специфичен начин на изразяване на Любовта, по своя специфичен път на развитие.
Затова казвам: Дойдете ли в известни отношения помежду си, не се отклонявайте един друг от пътя, който Бог ви е начертал, но помагайте си в този път. Двама души могат да се срещнат в един общ център. Какво трябва да направят? – Ще се спрат за малко, ще си поговорят и ще продължат пътя си. Пътищата им се кръстосват без да си пречат един на друг. След време ще се срещнат на друг общ център: пак ще се спрат за момент, ще се поздравят, ще си поговорят малко и ще продължат пътя си. Не е нужно дълго време да се спират на разговор, нито пък да се отклоняват от пътя си: всеки ще следва точно своя път без никакво отклонение.
Злото в света се заключава в това, че другите хора отвън искат да определят пътя на човека, като му казват: „Така трябва да мислиш, да чувстваш и да постъпваш!“ Кой трябва да определя пътя на човека? – Човек на човека не може да определи пътя, защото той не му е дал нито ума, нито сърцето, нито тялото. Тогава как може да си задържа тази привилегия да определя пътя на човека? Ако човек има задължения към някого, то е към Първата Причина, Която му е дала всичко, но не и към онзи човешки бог, в името на когото се вършат ред престъпления. Всеки човек има право да вярва в някакъв свой бог, но в края на краищата той ще се увери, че съществува Един Бог, Който е определил съдбините на хората и начертал пътя на тяхното движение. Велик и дълготърпелив е Той, оставя всеки човек свободно да върши каквото иска.
Ако човек върши престъпления, един тих глас отвътре му нашепва: „Това, което вършиш, е престъпление. От него нищо няма да придобиеш.“ – Ама еди-кой си философ е казал другояче. – Щом искаш да постъпиш според философията на този учен, свободен си. Без да мисли по-нататък, човек извършва престъплението, но после започва да плаче. – Защо плаче? – Скочил от високо място и се ударил. – Кой го накарал да скочи? – Неговата възлюбена. Той се качил на високо някъде, но неговата възлюбена го накарала да скочи, за да ѝ покаже, че я обича и да отиде при нея. Той скочил, доказал ѝ, че я обича, но като не знаел да скача, счупил крака си. След това възлюбената му съзнала, че направила погрешка и тръгнала да търси лекар да му поправи крака. Той пък съзнал своята погрешка, че се отклонил от пътя си. Като минал тази опитност, той пише на възлюбената си, която го заставила да слезе при нея: „О, любезна моя! Моят път не минава през това място. Аз съм на канарата горе и не мога да сляза при тебе. Друг път ще се срещнем и тогава ще си поговорим.“
Съвременните хора искат да им се каже нещо сериозно, с което да оправдаят света. – Нима досега не са говорени сериозни работи? Нима досега не са държани сериозни, строги проповеди? Какви ли епитимии не са налагани на хората, какви ли затвори не са съществували, колко глави са отнети, но въпреки това светът още не се е оправил. Защо? – Не е този пътят, по който светът може да се оправи. Не е този пътят, по който човечеството може да се подобри.
Хората се намират пред големи противоречия без да знаят, че причината за тези противоречия са те сами… – Ама как ще оздравея? Дали ще оздравея някога? – Вероятността, че ще оздравееш, е толкова голяма, колкото и вероятността, че няма да оздравееш. Сто на сто можеш да оздравееш и сто на сто можеш да не оздравееш. Това са две възможности, две вероятности; от тебе зависи коя от двете ще приемеш. Ако приемеш първата, ще оздравееш; ако приемеш втората, няма да оздравееш…
Същото се отнася и до вярата. Вярата подразбира вяра в Първичния Божествен закон. Човек вярва само в Божественото, а в човешкото може да има само вярвания. Когато вярата се отнася до Божественото, там няма никакви изключения. Но понеже науката казва, че няма правило без изключения, тогава изключенията по отношение на Божествения закон се заключават в това, че човек може да умре. Правилото е, че човек живее, а изключението – че човек умира.
В древността някога един адепт се влюбил в една царска дъщеря… Той бил беден, набожен човек и си мислил, че като напише едно хубаво писмо, царската дъщеря ще му обърне внимание. Написал своето първо любовно писмо, но царската дъщеря го върнала назад. Той се обърнал към Бога с гореща молитва Господ да му покаже начин как да обърне внимание на царската дъщеря да го обикне. След дълги и продължителни молитви, учителят му най-после дошъл при него да му покаже начин, чрез който царската дъщеря да му обърне внимание. Адептът си мислил, че учителят му ще го превърне в левент момък, с богатство и сила на маг, който ще може с магическата си пръчица да прави каквото пожелае, та по такъв начин да застави царската дъщеря да се влюби в него.
Обаче учителят му казал: „Аз ще те превърна в хубав скъпоценен камък, в диамант, голям колкото орех и винаги ще седиш на врата на своята възлюбена. Освен това през целия си живот ти ще мислиш само за нея, ще се грижиш да я освободиш от всички злини, които могат да ѝ се случат и ще ѝ съдействаш във всяко добро, което тя пожелае да постигне. Ако тя обикне някого, и в това ще ѝ съдействаш.“
Казано и свършено: адептът се превърнал в голям диамант и се видял на врата на царската дъщеря. От очите на адепта се търколили две сълзи и си казал: Дотам ли дойдох, че трябваше да се превърна на камък? Царската дъщеря не знаела от къде е дошъл този диамант, но всяка вечер като го сваляла от врата си, тя го милвала, гладила и казвала: „Обичам те, макар да не зная историята ти. Кой знае на каква дълбочина си бил в земята! Нищо не зная за тебе, но те обичам.“ Така се разговаряла царската дъщеря всяка вечер със своя диамант, а той мълчал. Това е изкуство! Да седиш на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря с тебе, а ти да мълчиш…
Ученик отива на училище, но с неприготвени уроци. Той прочел само една страница от зададените уроци и предварително отишъл на черква да се помоли дано му се падне тази страница, която прочел. Помолил се, но работата не излязла както очаквал. Защо? – Невъзможно е да стане това, което той желае. И вие всеки ден вадите страницата, която сте прочели, но работите ви не вървят напред. Защо? – Животът не се състои само в една страница. Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. Като не разбират философията на страданията, хората бягат от тях, не искат да страдат.
Ако Бог, Който е велик, мощен, намираше, че може без страдания, Той би създал един свят без страдания. Страданията и мъченията, които хората преживяват, се дължат на благата, с които те разполагат. За какво убиват богатият? – Заради неговите пари… Значи вашите блага са причина за страданията ви… Смисълът на живота не е в това да сложат юлар на главата ти и да ореш като вол. Ако трябва да ореш, направи това от Любов. Нямаш ли любов, извади рогата си, измъкни главата си от юлара и бягай в гората на свобода…
Разумен трябва да бъде човек, за да разбере смисъла на живота. Следователно природата забавлява глупавите хора; умните хора учи, а на мъдрите открива своите тайни. Който иска да се забавлява, той ще знае към коя категория спада; който е умен, и той ще знае категорията си, а който е мъдър, той ще разбере великите тайни на природата…
Всеки трябва да направи вътрешен подбор на своите мисли, чувства, постъпки и да ги постави на съответните им места. Всеки трябва да има ясна представа за пътя, по който върви, за капитала, с който разполага. С други думи казано: всеки трябва да има връзка с Великото, ако иска да бъде свободен. Великото, което свързва човека, едновременно му дава свобода, прави го свободен. Свободният човек е постоянен, устойчив. Каквито и да са външните условия, този човек остава всякога един и същ. Той външно само се изменя, но вътрешно остава неизменен. Този е Божественият закон, който всички признават, но малцина изпълняват.
”Който има невестата, жених е.” Сега ще направите превод кое у вас отговаря на слънцето и кое – на деня. Животът ви, това е вашият ден. За слънцето вие сами ще си отговорите. Едно трябва да знаете, че на земята само слънцето се жени за деня. Месечината, звездите, хората могат само да се радват на слънцето, т.е. на жениха и на неговата невеста. Наистина ние можем само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно. Когато някой се оплаква от своите нещастия, причината за това е, че той никога не е присъствал на сватбата на слънцето. Ако има нещастни между вас, аз още утре ги поканвам на сватбата на слънцето. Само по този начин те ще се обновят, ще намерят Истината, която ще ги направи свободни. Веднъж живея, мисля и съм свободен, това е истината за мен…
Младата мома има някакво верую, вярва в Бога, но щом срещне някой млад момък, влюбва се в него и се отказва от вярата си и от Бога – за нея е важно да живее добре с този момък. И момъкът се отказва от своето верую заради момата. Но и двамата не успяват в живота. Нищо не очаквайте от човек, който е готов да се откаже от своето верую, от своето убеждение. Според мене ето как трябва да постъпи момъкът, когато види, че заради него момата е готова да се откаже от убежденията си. Той трябва да ѝ каже: „Понеже ти се отказваш от убежденията си, аз не мога да се оженя за тебе, защото утре ти ще се откажеш и от мене.“ – Ако е въпрос човек да се откаже от несъщественото, от преходното в своя живот – разбирам, но да се откаже от идеала на своята душа – не разбирам…
Съвременната наука върви по един Божествен път. От невидимия свят са пратени на земята хиляди и милиони хора да работят в науката като прилагат Божествените принципи. Има учени, които не прилагат тия принципи, затова и техните теории пропадат. – Не, човек трябва да работи с Божествените принципи, да ги прилага в живота си, да бъде носител на Истината…
Не чакайте да остареете, че тогава да станете учени. Учете се през цялата вечност… Като станете сутрин, пригответе се вътрешно да отидете на сватба. Считайте, че сте сватбар и се радвайте на жениха, който има невестата. Днес слънцето грее и сватбарят, женихът, е отгоре. Радвайте се! – в това седи великото учение. Този е пътят, по който могат да дойдат всички блага в света. Този е пътят, по който могат да се развият дарбите в човека…
Ученик среща на пътя учителя си – велик мъдрец, и вижда, че след него вървят много ученици: един иска едно, друг – друго. Ученикът достига учителя си и му казва: „Моля, дайте ми адреса си. Учителят му казва само една дума. Ученикът разбира смисъла на тази дума, благодари и се отдалечава.“ Другите ученици продължават да вървят след учителя си, блъскат се един друг, искат му нещо, но не разбират какво им отговаря. Казвам: Искате ли нещо от учителя си, сам ще отидете при него, ще му кажете само една дума и като ви отговори, ще се отдалечите.
Има неща, които човек сам трябва да извърши. Той сам ще отиде на сватбата, сам ще яде, сам ще диша, сам ще гледа. Ако ти сам не ядеш, ако сам не дишаш, ако сам не гледаш, кой друг ще извърши тази работа заради тебе? Който диша, който яде, който гледа, той е човекът. Ако чакате хората да свършат вашата работа, къде оставате вие? Където има ядене, дишане, радост и веселие, там е сватбата. Кой може да присъства на сватбата? – Само онзи, който се е приготвил за сватба. А приготовленията за сватбата, това са мъчнотиите и страданията, през които човек неизбежно трябва да мине…
Има нещо в човека, с което трябва да се бори юнашки, но разумно, без да се обезсърчава. Този е пътят… Като види, че имате убеждения, че сте разумни, злото ще каже: „Заслужава да се живее добре. Толкова кожи досега съм снел, но отсега нататък вече отстъпвам.“ И в злото има жест, и то може да възнаграждава…
COMMENTS