Учителя: Преди да действаш, вслушвай се във вътрешния си глас

Откъс от беседата „Устата“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Изучаването на човека представлява велика наука. Тя разкрива тайните на живота. Тя разкрива и истината. Не говоря за външния човек. Тъй, както сега виждаме човека, той не е още напълно развит. Той е в процес на развитие. И природата е в процес на развитие.

Всичко, създадено от Бога, е добро, но не е завършено, то подлежи на развитие.

Казваш за някого: „Той е човек-ангел.“ – Какво знаеш за човека? Какво знаеш за ангела? Как си ги представяш? Според мене, ти можеш да говориш само за Бога, за нищо друго. – Защо? – Защото всичко, което те обикаля, цялата природа е Божие създание. Да казваш, че Бог е безтелесен, невидим, това е неразбиране. Така мислят богословите…

За да познаете човека в истинския му вид, трябва да имате вътрешно зрение. Без него вие ще имате ограничено понятие за човека. Изобщо, от човека ще съдите и за ангела. Ангелът е светещо същество. Значи същество на интелигентността, на разумността. Това разбираме под понятието „светлина“.

Какво се иска от сегашния човек? – Да работи върху себе си, за да преустрои своето тяло. Физическото тяло е създадено по образ на духовното. Казвате: „Остаряхме вече, това не е за нас.“ Ка̀жете така и обръщате погледа си надолу. Мислите за вашите старини. Смешно е да се говори така. Не мислѝ за старините си. Остарял си, защото грешиш. Ти си изгубил силата, интелигентността, волята си, защото не живееш правилно.

Преди да действаш, вслушвай се във вътрешния си глас. Чий е този глас? – На Бога. Той всякога ти говори. Той казва: „Аз съм те създал да мислиш право, да не грешиш.“ Питам: Защо да не се занимаваш с ухото си, с устата си? Намери един светия и започни да изучаваш ухото, устата, носа му. Не говоря за светии, създадени от хората. Имам предвид истинския светия. Сравнете скъпоценния камък с кристала, изработен от човека, и вижте разликата между тях. Като изучавате идеалните образи, ще видите своите недостатъци. Изучаването на човека, неговата същина, ни приближава към Бога…

Жената се стреми да заповядва на мъжа, а мъжът – да заповядва на жената. И двамата са прави. Но единият, като заповядва, трябва да даде свобода и на другия. Изобщо, който заповядва, стои по-горе от другия. Следователно само онзи може да заповядва, който е по-разумен. Той трябва да бъде образ на Любовта. В този смисъл, някога жената трябва да бъде учител, а мъжът – ученик; някога мъжът трябва да бъде учител, а жената – ученичка. Във всеки дом трябва да има двама слуги и двама господари – на всеки господар по един слуга. Казваш: „Ще се оженя, за да бъда щастлив.“ – Ако мислиш, че като се ожениш, ще бъдеш щастлив, ти си загубен. Ако преди женитбата не си бил щастлив, женитбата не ти осигурява никакво щастие…

Каквото човек преживява вътре в себе си, това става и в природата. Аз взимам природата в широк смисъл. Следователно човек се отвращава, гневи, възмущава и т.н. Същото става и с природата. Постъпваш добре, и природата ти отговаря по същия начин; постъпваш зле, и природата ти отговаря така. Тя казва: „Каквото се провикнало, такова се обадило.“ За всяка неправда, извършена от човека, тя дава урок. Обидиш някого несправедливо. Не се минава много време, и ти пострадаш нещо. Трябва ли да питаш защо си пострадал?

Млада мома се влюбва в красив момък. Не е лошо, че се е влюбила. Лошо е, че тя иска да го обсеби, да го задържи като своя собственост. Интересно е, как се явило в нея желанието да го обсеби, да го задържи само за себе си. Като види, че той говори с друга мома, тя се сърди. Колкото повече го ограничава тя, толкова по-силно е желанието на момъка да говори с други моми. Той си казва: „Щом не я обичам, свободен съм да търся други моми. Тя не ми дава това, което търся.“ Момата казва, че това не е право, не е Божествено. Според мене, Божествено е само това, в което има Разумност, Любов и Истина. Питам момата:

– Ти постъпваш ли Божествено? Ако не постъпваш така, нямаш право да се възмущаваш от постъпките на хората.

– Той не постъпва добре.

– Ти казваш така. Я питай другата мома, да чуеш какво ще каже тя. Тя ще каже, че момъкът е благороден, добър, честен човек.

Коя от двете моми е на прав път? И тъй, научете се първо вие да обичате, без да очаквате да ви обичат. Понеже Бог е мярка за всичко, щом ти обичаш, както трябва, пръв Той ще бъде доволен от твоята любов.  Значи има Един, Който е доволен от твоята любов. Този, когото ти обичаш, може да не е оценил твоята любов – това нищо не значи.

Знаеш ли колко векове са минали, докато ти съзнаеш, че Бог те обича? Той се радва на всяко свое дете, което Го е познало. Той иска всички хора да живеят добре, но не ги насилва. С търпение очаква времето да се пробуди всяка душа. Всичко, което става в света, се хроникира. Ако това става само във вашето физическо тяло, работите лесно се оправят. Обаче всичко се пише, както на физическото тяло на човека, така и на неговото астрално и ментално тяло. Всяко чувство и всяка мисъл имат своя определена форма. Ако мислите и чувствата на човека са изопачени, те се отразяват не само на носа и устата му, но и на цялото лице. То придобива тъмен цвят, чертите стават остри. Ако мисълта на човека не е светла, чувствата нямат нужната топлина, мускулите на лицето му се свиват. Горната устна у него е слабо развита. Такъв човек обича да си похапва повече…

Трябва да бъдеш справедлив, да знаеш на какво имаш право и на какво нямаш. Добре е да отстъпваш, но да знаеш кога и къде. Например, никога не отстъпвай в Любовта. Щом трябва да обичаш, ще обичаш – нищо повече. Какво ще каже жена ти, мъжът ти или обществото, че обичаш този или онзи, не обръщай внимание. Ти си извор и трябва да напояваш земята. Целият свят да се превърне на кал, ти трябва да любиш. Иначе калта ще се превърне на прах и ще проникне дълбоко в дробовете ти. В такъв случай калта е за предпочитане. Направил си една грешка – това е кал; казал си една обидна дума – и това е кал.

– Знаеш ли какво мога да направя?

– Зная. Можеш да подпалиш една къща, на набиеш някого. Това е отрицателната страна на твоя характер. Обаче и добро можеш да направиш на човека. Кое е по-хубаво: да направиш добро, или зло?

– Какво ще каже Братството за мене?

– За кое Братство говориш: за хората, които се наричат братя, или за Братството, което обхваща и Небето, и Земята? Бог обитава и на небето, и на Земята. Ето защо, като говоря за Братството, аз имам предвид Бога, с Когото се разговарям. Преди да говоря с хората, говоря с ангелите и с Бога.

Как трябва да се яви човек пред Бога? Ще ви кажа как аз отивам при Него. Първата ми работа е да се освободя от всичко човешко. Аз не оставям в себе си нито едно човешко желание, нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Така освободен, аз обличам своята чиста, бяла премяна и отивам при Господа. Там, в Неговата светлина, виждам и най-малкото петно на своята дреха. Не съжалявам, че имам едно петно, не се обезсърчавам, но веднага се връщам да изправя грешката си…

Старото е отживяло времето си. Например, според старото разбиране, светията е строг, замислен. Всъщност истинският светия е весел, разположен, със светъл поглед. Очите му са отворени, той вижда всичко. Като те срещне, ще те поздрави, ще ти пожелае добър път; ако си болен, ще ти даде съвет, ще ти помогне. Старите светии са егоисти, от сутрин до вечер мислят само за себе си. И да отидат на небето, това ще бъде за ден и половина. На втория ден ще ги върнат на Земята. Който отиде неготов на небето, веднага се натъква на топлината на ангелите и така се нагорещява, че бърза да се върне назад, не може да издържи. Ангелите насочват умовете си към него, да видят колко може да издържи. Много естествено, който не люби, не може да издържа небесната светлина и топлина.

Казваш, че обичаш, но само тези, които те обичат. Един слуга обрал своя богат господар и след това се разкаял. Господарят бил разбран човек. Той си казал: „Толкова време този слуга работи при мене, но аз не проявих любовта си към него. Дадох ли му нещо? Ако бях на негово място, щях да взема три пъти повече, отколкото той е взел. Той взел една торба, аз щях да взема три.“ Извикал слугата при себе си и му казал: „Слушай, приятелю, аз не се отнесох към тебе, както трябва. Не задоволих твоите нужди. Ето, вземи и тези две торби.“ Слугата се извинявал, съзнавал грешката си, но господарят му простил и го наградил щедро. Това наричам Любов. Така постъпва Бог. Няма желание в света, което да не се реализира, от какъвто характер да е то: добро или зло, явно или тайно, непременно ще се реализира. Всичко скрито в човека ще се изяви навън. Като знаете това, бъдете внимателни. Бог иска да ни покаже онзи велик закон, че благото не е в многото.

Искаш да бъдеш свободен. И без това желание ти си свободен. Имаш жена, която те обича; имаш дъщеря, син, приятели, които те обичат. Какво повече искаш от това? – „Искам всички да ме обичат.“ – Ако 100 души те обичат и всеки ти донесе ядене, как ще се справиш с него? Ще се чудиш от коя чиния да ядеш. Друг е въпросът ако един човек те обича и ти донесе ядене. Неговата любов е твоят обяд. Ще се нахраниш и ще благодариш. Защо ти е повече…

Ако си болен или неразположен, вземи една зряла круша и вкуси малко от нея. Като влезе в устата ти, вкусът на крушата ще произведе промяна в твоите чувства. За това се иска интелигентност. Това се постига и със захар, и с чиста вода. Вземи една чаша гореща вода, сложи парченце лимон, 1–2 бучки захар и пий. Неразположението ти веднага ще изчезне. Като влезе храната в устата, в човека стават чудеса. Ето защо, бъдете крайно взискателни към храната. Никога не яжте храна, която не обичате. Храненето е особен род музика. От тази музика зависи здравето на човека. Отиваш при болен, искаш да му занесеш нещо за ядене. Занеси му само това, което той обича.

Яденето е като блага дума, която излиза от устата. Искаш да помогнеш на някого. Кажи му една блага дума. Щом постъпваш така, и разумният свят ще ти каже една блага дума. С това ти помагаш на другите, помагаш и на себе си.

– Трябва ли да хваля човека?

– Като похвалиш някого, ти хвалиш и себе си. Ще го похвалиш, когато е обезсърчен и отчаян. Ако го укоряваш, и себе си укоряваш. Да си служиш със сладки, благи думи, това е службата на устата. Като кажеш една сладка дума, лицето ти трябва да бъде весело, засмяно; мислите и чувствата също трябва да бъдат в съгласие.

Казваш:

– Знаем ги тези работи. Учили сме всичко.

– Учили сте, но още не сте учени. Истински ученият е крайно смирен. Той знае, че най-малката грешка може да го спъне. Той знае, че колкото по-малко греши, толкова по-голям е неговият авторитет…

Човек живее в областта под третото небе. И той е кандидат за ангел. Възможно ли е това? И ангелите са минали по пътя, по който вие сега минавате, но понеже са живели през разни времена и епохи, през различни култури, те се различават по характера и по светлината на своя ум. Те се различават и като индивиди, и като общества. Голямо разнообразие има в формите, както на Земята, така и на Небето. И ангелите се учат като хората. И там има гимназии, университети. И вие, като отидете на онзи свят, ще се учите, ще придобивате знания, с които ще дойдете на Земята, да изучавате истинските форми… Да гледаш само недостатъците на хората, това не е наука. Ако изучаваш човешкия характер и търсиш недостатъците му, с това изопачаваш своя характер. Стреми се да виждаш хубавото в човека. Намери една добра черта в него и остави отрицателното настрана. Това е за твое добро.