Откъс от беседата „В образ Божи“, държана от Учителя на Нова Година преди 96 години:Който носи в себе си новите идеи, той трябва да бъде толкова пл
Откъс от беседата „В образ Божи“, държана от Учителя на Нова Година преди 96 години:
Който носи в себе си новите идеи, той трябва да бъде толкова пластичен, че каквото да му се случи в живота, на каквато мъчнотия да се натъкне, да е готов да се справи… Ако грехът днес е дошъл, и утре има възможност да дойде. Грехът не е нещо случайно. Той представя натрупвания на желания, които всеки момент могат да се изявят и да спънат човека в неговото развитие. Тези желания имат далечен произход.
Сега аз искам да насоча мисълта ви към един велик закон, който организира идеите… Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати…
Христос казва: „Не търсете слава от хората, но от Бога“. По-нататък аз казвам: Не търсете знание от хората, но от Бога. Хората могат да бъдат носители на знанието, но извори не могат да бъдат. Божественото създава идеите, а не човешкото. Божественото е носител на всички възвишени идеи и мисли, които вълнуват човешката душа…
Някой казва: „Аз не мога да се откажа от удоволствията в живота; не искам да живея като отшелник.“ Питам: какво удоволствие има в това да прекара човек цяла нощ в едно кабаре? Какво удоволствие има в това, да седиш цяла нощ в кабарето и да дишаш прашен, нечист въздух? Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата или да дишаш свежия въздух на Рила или на друга някоя планина? Казвате: Как живеят хората в кабаретата? – Живеят те, но в себе си носят отровата на тамошната атмосфера. Те са заразени хора…
Като говорим за Божията Любов, трябва да знаем едно от главните ѝ качества. Първото качество на тази Любов седи в желанието на човека да постави своя любим на същото положение, на което той сам се намира. Следователно, когато казваме, че Бог ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни със себе си. Ако горделивият почувства тази любов, той казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ Обаче с тази гордост човек си създава големи страдания и неусетно пада от положението, в което Бог го е поставил. Любовта на Бога към нас има предвид да ни издигне, да ни даде добри условия за развиване. Ето защо тази Любов трябва да смири човека, а не да го възвеличи. Да любиш някого, това не значи да слезеш по-долу от него или на неговото положение, но да го поставиш наред със себе си, за да го разбереш. Както се стремите към Божествените мисли и чувства, така трябва да зачитате мислите и чувствата на онзи, когото обичате…
Следователно, дойде ли в ума ви някаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето ще се организира, и един ден ще даде плод. Вложете тази мисъл като подкрепа в живота си! Вие сте художник; дойде в ума ви една малка идея, да нарисувате нещо, но казвате: На мене ли остана да направя тази работа? – Реализирайте тази идея и не мислете повече. Вие сте музикант; дойде в ума ви идеята да изсвирите нещо. Казвате: До мене ли остана да изпълня този номер? –Изпълнете този номер и не мислете. Ако вложите в ума си идеята да станете милосърдни, ще станете. Тази идея работи в подсъзнанието, дето се организира, и незабелязано се проявява и на физическия свят. Приложете този метод при самовъзпитанието си. Каквато добра мисъл мине през ума ви, приемете я. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще работи… В заключение, всеки ще получи толкова, колкото е вложил.
Сега, като се ползвам от опитностите на цялото човечество, аз вадя следния закон: който иска да успява в работите си, той трябва да бъде абсолютно чист! Великите работи растат само при абсолютна чистота. Ако искате да станете виден човек, ако искате да станете учен човек, ако искате да станете силен човек, да създадете нещо, вие трябва да бъдете абсолютно чисти! Когато човек добие тази чистота, той схваща своето предназначение като душа, като носител на велика Божествена идея.
Сега ще приведа един пример из живота на християните във времето на Нерон. Един от римските благородници приел християнството, но като християнин бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка. Там той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видял, че един лъв се приближил към пещерата. Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: „Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му и нищо повече.“ – След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт – да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата.
Оттук вадим следния закон: доброто, което човек прави, се връща към него. Велико, мощно е доброто!
Съвременните хора трябва да се занимават с доброто. Те разглеждат външната страна на живота и спорят върху въпросите: Има ли Бог, или не; съществува ли друг свят, освен физическия; що е душа, що е дух; какво нещо е материализъм, и какво – идеализъм. И това е добро. Тези разисквания развиват ума, но не разрешават въпросите на живота. Всяка идея е мощна в приложението си. Запример, срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се подадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се подавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да ѝ се противопоставите. Кажете си: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи? Божествената мисъл е последното средство, което може да ви помогне…
И тъй, вземете пример от Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отковат ръката ви само за момент, да направите последното добро. Това е геройство! Ако искате да бъдете такива герои, идеята за доброто трябва да стане във вас плът и кръв. Такива трябва да бъдат младите хора! Ако младото поколение стане образец на такова геройство, между младите ще има и учени, и гении, и свети хора. Едно се изисква от човека: и при добрите, и при лошите условия на живота да е готов, като Христа, да направи последното добро…
Питам: кое беше по-добро – да пострада Христос или да не пострада? Страданието обезслави Христа на Земята, но на небето, пред Бога, Той доби слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията. Ако Христос не беше се обезславил пред хората, човечеството щеше да бъде изложено на големи страдания. Христос каза: „По-добре аз да пострадам, отколкото цялото човечество.“ Следователно, по-добре е да пострада физическият човек, отколкото неговите идеи. Идеите в човека представят цялото човечество. Имаме ли идеи, ние сме човеци; нямаме ли идеи, ние не сме човеци. Какви идеи трябва да има човек? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Без такива идеи и желания, човекът е мъртвец, той не живее.
Казвате: Дано дойде Христос на Земята! Ако дойде Христос на Земята, хората пак ще Го разпнат, не по стария, но по нов някакъв начин. Защо? Защото Христос люби Бога. Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога. Ако някой набръчка малко лицето си и запита Господа защо му дава толкова страдания, Господ ще каже: „Изпъдете този навън! Той не е за сегашните времена, нека остане за бъдещите дни и години!“ За онзи, който е готов, Бог ще каже: „Заковете този“! Той ще изпита голяма радост, че са го удостоили с такива страдания…
Казвам: страданията идат, за да научат хората да правят добро. Днес хората подържат мисълта, че с Доброто не може да се живее, с Истината не може да се живее. – Как ще се живее тогава? Ако с Доброто и с Истината не може да се живее, още по-невъзможно е да се живее със злото и с лъжата. – „Тъй, поне малко да се изкриви истината.“ – Не, никакво изкривяване на истината! Животът на съвременните хора е пълен с изкривявания, вследствие на което идват нещастията и страданията. В личния, в семейния, в обществения, в религиозния живот на хората има изкривявания, които трябва да се изправят…
Истински духовен човек е онзи, който може да се пожертва за човечеството. Под думата жертва, в прав смисъл, разбирам такава, каквато Христос е направил за човечеството. Той даде живота си за човечеството, и този живот послужи за подкваса на новия живот, който днес иде в света. Идеята, която Христос внесе в света, и до днес още продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос не е вън от нас. И досега още Неговите идеи продължават да се организират. Няма да мине много време, и тия идеи ще се проявят. Явяването на тези идеи представя новата епоха…
Значи има възможност човек да бъде образ и подобие Божие. Например какво по-красиво нещо има от човешкото лице? Каква светлина се крие в човешките очи! По светлината на очите се съди за милосърдието, за любовта, за истинолюбието и за ред още добродетели в човека. Тази светлина показва, че Божественото работи в него. Някой иска да развие добродетелта в себе си. Какво трябва да направи? Той трябва да намери човек, в когото добродетелта е силно развита и да спре вниманието си върху него така, че да отпечата този образ в своя ум, в своето сърце, в своята душа. Нова наука е нужна на съвременните хора…
За да дойде човек до положението да възстанови своя първичен образ, той трябва да използва Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази свещена наука, която е в него. Тази наука отвън не се преподава, тя се изучава отвътре…
Казвам: чисти мисли, благородни чувства и възвишени постъпки се изискват от съвременните хора. Какво виждаме днес? Тъкмо обратното…
Христос казва: „Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои.“ Значи, за да устои едно царство, изисква се сплотеност, единство между всички негови членове. За тази цел, между всички хора, между всички народи трябва да се внесе любовта, мъдростта, истината, като елементи за спояване, за съграждане на новото, на великото. Само при това положение можете да гледате на всеки човек като на Божие създание…
Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т.е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото…
Поздравлявам ви сега с новата година, която наричам година на двете отворени очи. Тази година е богата, тя носи пълен чувал със злато и със скъпоценни камъни. Като мине покрай умните, тя ще им остави големи богатства. Като мине покрай глупавите, нищо няма да им остави… Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и свобода.
COMMENTS