Откъс от беседата „Да се родите изново“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години: Недейте се чуди, че ви рекох, че трябва да се родите изнов
Откъс от беседата „Да се родите изново“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:
Недейте се чуди, че ви рекох, че трябва да се родите изново.
Йоан, 3:7
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата. Езикът, който Природата употребява, е непонятен за нас. Всичките човешки езици са много непонятни. Например – говориш за добро, но това е нещо непонятно. Говориш за здраве, но това е непонятно. Като кажеш „сладко“, не усещаш сладкото. В Природата като кажеш „сладко“, сладко е; като кажеш „горчиво“, горчиво е. Каквото кажеш, това е. На човешките езици говориш нещо, а то не е така.
Сега ще се опитам да ви говоря както е. За Любовта се говори, но не е Любов. Природата не казва „любов“, но казва „давам“, „вземам“… Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно Природата не търпи и недоимък не търпи. Там, където има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а където има излишно, го взема. Недоимъкът ражда страдание, а излишъкът ражда по-голямо страдание. Има много хора има, които умират от глад, но повече умират от преяждане…
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на светлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на топлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на сила. Има сила – външна, механична, има сила – вътрешна, органична.
Под думата „раждане“ подразбираме човек, на който се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин. Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия…
Поддържайте процеса на раждането във възходяща степен. От сутрин до обед се раждаш, това е младини. От обед до вечер е старини. От вечер до среднощ си в ада, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш от ада. Сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада… Не мислете за ада. Адът е място за изправяне. Той е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш от тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, което има доста нечистотии… Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена. Всички вечерно време искате да работите, но се откажете. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото…
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание… Някой път гледам как майката дава хляб на детето и го наблюдавам как яде. Гледам как си отваря устата, каква е стойката му. Някои деца вземат големи хапки, бързо ядат… А на някои като им дадат хляба, го погледнат, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Това дете човек ще стане. За онова дете, което започва бързо да яде, си правя заключение. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, това парченце съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста, не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш. Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, на твоето сърце и на твоята душа.
Защо да не се научим да благодарим в живота за най-малките неща, които Природата ни е дала? Сега се тревожим за неща, които не са наша работа… Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествени желания. Страданията в човека растат и се развиват като плодните дървета, само че страданието ражда горчиви плодове, а радостта ражда сладки плодове…
Казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега… Казвам: Слушайте Този, Който ни говори. Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я…
Някои от вас се възхищавате от някои цветове. Нямате еднаква Любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаловия, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината…
Не гледайте, че много знаете. Аз зная повече от вас, но още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем. Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща… Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите. Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, ала не познаваш неговия характер и искаш този човек да направи за тебе каквото поискаш… Остави на неговата свобода, не ти да го накараш. Тогава не е приятел. По закон можеш да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение, това не е по свобода.
…В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но това е еврейщината в апостол Павел. В дадения случай изхождам от тревогата. Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него…
Всички ние сме хора. Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на пасомите си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други. Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята заради него, дал му е всичките условия, и да Му благодари.
Някой седи и мисли дали има Господ или не. „Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш. Като не го виждаш, не е ли реален? Реален е.
В реалността има един закон, който е следният. Вие казвате, че вярвате в Бога, но това нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията. Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
При болните хора има същества. Като се разболеете, тази болест се дължи на някои разумни същества, които като дойдат при вас, за да ги разберете, ще ви направят болни. Вие ще се концентрирате в себе си и каквото ви кажат, ще го разберете. Ако останете силни, нищо няма да разберете от техния език…
Наскоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Ако един човек започне само да гради една къща, за колко години може да направи къщата сам? Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш? Сам да носиш камъните, калта, варта. Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?
Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, един народ – и работата върви. В живота, когато се кооперират хората, работата върви. И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове – и работите вървят.
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна каруцата и ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекъл, не рекъл, ще ида да го подрежа. Каква работа има Господ да се меши?“ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого!“ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария (безплатно, по принуда). И целия ден го развеждали насам-натам до късно вечерта. Прибира се вечерта Иван и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
Ако ти си на бойното поле и падат ония бомби от самолети и се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш? Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот. Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази. Казва: „Тисящи (хиляда) ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“
Нищо не печеля като ви разправям една Истина. Не искам да ви убеждавам. Искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво е обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдейства. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво. Тези криви шапки объркаха света и на момците, и на момите.
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух. Това е Божествен процес. Като престане този процес, ние остаряваме. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш. Като оттегли този Дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си. Това ще го сложите в себе си. Това е човекът…
Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света? Не е ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? … Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света Този, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме? Ние сме само служители на Бога.
Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората. Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи и всичко се разруши, ще престанат да се бият. Като стане всичко на каша, как ще се бият? Господ иска да ни научи да бъдем разумни.
Всеки от вас иска да победят, но кои да победят? Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползва от знанието, всеки да се ползва дотолкова, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока: да изявим Божествената Любов и да бъдем нейни проводници навсякъде. Да изявяваме Божественото знание.
Сега зная, че всички сте много набожни. Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли. За бъдеще ще ви дадат една много трудна роля. Това знание, което имате, ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се отнасяте с хората. Ако някой човек не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
Най-напред си определете поне един час в седмицата да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност. Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисей повече от Христа, гонеше християните. Ако обичаше повече християните, нямаше да ги гони. Ние като обичаме повече своите, гоним другите…
Важно е сега това, което Господ ви говори. Слушайте Го. Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, признавай, че Бог на Любовта е там. Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответства на тяхното развитие.
Това учение трябва да влезе навсякъде в една държава, в един политически закон – същият закон е. Тези, които управляват добре, са назначени от Бога. Тези, които не управляват добре, не разбират Божия закон.
Вие имате желание да унищожите злото във вас. Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарства и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки.
Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко. Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.
Та казвам сега: Поне микроскопични бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете толкова търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят… Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват спрямо вас…
Аз не съм от тия, които се лъжат… Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но всичко това, което иде от Бога, е чисто. Най-напред не се нуждая от слаб човек, не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти, неговият ум се чисти, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, се подмладява душата му; като ме хвали, става силен духът му. Аз се радвам на това, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Това е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.
От невидимия свят казват: Всяко ядене, което се готви, всяка мисъл да се осоли със солта на Любовта, всяко чувство да се осоли със солта на Любовта, всяка постъпка, всяка сила, всичко, което говорите, да го осолите с тази сол на Любовта.
COMMENTS